№ 632
гр. Варна , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Е. Й., ЕГН ********** и Д. Д. Й., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си Р. Е. Й., със съдебен адрес:
********, срещу Определение No 264 825 / 21.12.2020г. , постановено по гр.д. 13 445 /
2020г. по описа на ВРС, 47 състав, с което е прекратено производството по предявените
искове с правно основание чл. 439 ГПК както следва: от Р. Е. Й., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ****** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: град София,
район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Райчо Петков – Казанджията“ № 6, сграда
Матрикс Тауърс, ет.6, с която се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 5109,04 лева, която е осъдена да заплати по ч.гр.д. № 4494/2014 г.
поради изтекла погасителна давност, съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД; от Р. Е. Й., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ****** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
адрес: град София, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Райчо Петков – Казанджията“
№ 6, сграда Матрикс Тауърс, ет.6 и от Д. Д. Й., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на майка си Р. Е. Й., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, адрес: град София, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Райчо Петков –
Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауърс, ет.6, с които се иска да се признае за установено,
че всеки от ищците не дължи сумата от ½ от 5109.04 лева като наследник на Д.Д.Й., която
последният е осъден да заплати по ч.гр.д. № 4494/2014 г. по описа на Районен съд – град
Варна, поради изтекла погасителна давност, съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД., на основание чл.
129, ал.3 ГПК.
Жалбоподателите считат определението за неправилно и постановено формалистично
и в нарушение на принципите на правораздаването, залегнали в чл. 2 и чл. 7 ал. 1 от ГПК.
1
Твърдят, че са сезирали съда с иск за признаване недължимост на сума, претендирана по
изпълнително дело, въз основа на изпълнително основание и в определен и посочен от
кредитора размер. В случая, по образувано изпълнително дело от ответника се претендирала
сума на основание издаден по ЧГД №4494/2014г. изпълнителен лист. Претенцията по
изпълнителното дело била определена от ответника по делото като сумата по изпълнителния
лист е една, а търсената от жалбоподателите сума била друга. Както били посочили в
исковата молба претенцията на ответника се основавала на извършена цесия, за която
ищците не били уведомени, както и нямали информация как е формирана претенцията на
ответника по това изпълнително дело, тъй като там бил приложен посочения изпълнителен
лист за обща сума от 17 875.72 лева. Считат, че за ищците е налице правен интерес от
предявяване на иск, с който да се отрече дължимостта на претендираната от ответника сума
в размера, който е заявен по изпълнителното дело и така е заявен в исковата молба. Считат,
че определението на съда, с което е прието, че липсва индивидуализация е неправилно, тъй
като в случая формирането на претенцията е обусловено от размера й по изпълнителното
дело. Както съдът е посочил искът по чл. 439 от ГПК е за установяване недължимост на вече
установен съдебно дълг, поради настъпили след постановяването на изпълнителното
основание факти. За ищците настъпилите след постановяване на изпълнителното основание
факти е изтеклата погасителна давност на задължението по изпълнителното основание, но
предвид фактът, че се търси част от него, това е предмет на отричането от тях. Съдът следва
да разгледа иска така както е заявен, тъй като в исковата молба ясно и точно е посочено
основанието и фактите, на които се основава претенцията - в случая отричането на
претенцията на ответника. Размерът на сумата, независимо дали е правилно определен или
не, не може да бъде основание за прекратяване на делото, при условие, че е посочено откъде
произтича твърдяното по изпълнителното дело задължение. Жалбоподателите молят съда да
отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Производството по гр.д. 13445 / 2020г. по описа на ВРС, 47 състав, е образувано по
искова молба на Р. Е. Й., ЕГН ********** и Д. Д. Й., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на майка си Р. Е. Й., със съдебен адрес: ********, срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, адрес: град София, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Райчо
Петков – Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауърс, ет.6, с която са предявени следните
кумулативно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК,
както следва: от Р. Е. Й., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да се признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5109,04 лева, която е осъдена да
заплати по ч.гр.д. № 4494/2014 г. поради изтекла погасителна давност, съгласно чл. 117, ал.2
ЗЗД; от Р. Е. Й. и от Д. Д. Й., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка
си Р. Е. Й., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да се признае за установено, че
2
всеки от ищците не дължи сумата от ½ от 5109.04 лева като наследник на Д.Д.Й., която
последният е осъден да заплати по ч.гр.д. № 4494/2014 г. по описа на Районен съд – град
Варна, поради изтекла погасителна давност, съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД.
С разпореждане No 267 952 / 23.10.2020г., разпореждане No 268 289 / 27.10.2020г.,
разпореждане No 268 871 / 02.11.2020г., разпореждане No 269 469 / 04.11.2020г. и
разпореждане No 270 286 / 11.11.2020г., постановени по гр.д. 13445 / 2020г. на ВРС, съдът е
оставил многократно производството по делото без движение.
С определение No 264 825 / 21.12.2020г., постановено по гр.д. 13445 / 2020г. на ВРС,
съдът е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на указанията за
отстраняване на нередовностите, на основание чл. 129 ал.3 от ГПК. Мотивите на
първоинстанционния съд са в насока, че за да е налице редовност на исковата молба, с която
е заявен иск по реда на чл. 439 ГПК ищецът е длъжен да посочи какъв е размерът на
непогасения дълг или остатък от същия чрез конкретизация как е формиран същият.
Посочването на глобален размер на недължимата сума, в която се включват различни
компоненти не представлява индивидуализация на вземането.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирани лица, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Производството по делото е оставено без движение многократно, като ВРС е указвал
на ищците, че следва да отстранят констатираните нередовности. С разпореждане No
267 952 / 23.10.2020г., разпореждане No 268 289 / 27.10.2020г. и разпореждане No 268 871 /
02.11.2020г. съдът е дал надлежни указания за уточнение във връзка с процесуалната
легитимация на ищците, по отношение на общия размер на задължението, което се отрича и
за довнасяне на дължимата държавна такса. След изпълнение на указанията по
разпорежданията, съдът отново констатира нередовност, като са дадени за първи път
указания на ищците, че следва да посочат, освен общата сума, дължимостта, на която се
отрича, то и всяко едно от перата, от които е формирана тя /разпореждане No 269 469 /
04.11.2020г./.
С уточнителна молба от 11.11.2020г. ищците уточняват общата сума и разбивка по
пера, като индивидуализацията са я направили така, както е посочена по призовката за
доброволно изпълнение и са поканени от ЧСИ да изпълнят- олихвяема, неолихвяема и
законна лихва върху нея, въпреки че сочат изрично, че претенцията е във връзка с издаден
изпълнителен лист. С последващо разпореждане No 270 286 / 11.11.2020г., съдът отново е
дал указания на ищците да посочат отделните компоненти по отричаното от тях задължение
на основание издаден изпълнителен лист, които те отново са изпълнили с молба от
10.12.2020г., като са преповтори, обаче, изложеното вече от тях в молба от 11.11.2020г.
3
С постановените свои две разпореждания с No 269 469 / 04.11.2020г. и No 270 286 /
11.11.2020г., ВРС е дал точни и ясни указания на ищците по отношение на констатираните
нередовности – да посочат всяко едно от перата, като компоненти от общата сума, която
сочат по изпълнителния лист. С уточнителната си молба от 11.11.2020г. ищците са
изпълнили формално указанията на съда. В молбата се съдържа разбивка по „пера“ на
общото задължение, така както се търси плащане от ищците в рамките на изпълнителното
производство, съобразно изпратената призовка за доброволно изпълнение, въпреки че
самите ищци правят многократно изричното уточнение, че отричат частично дължимостта
на сумите по издадения изпълнителен лист, в който се съдържат конкретните компоненти на
претенцията – по основание и размер – главница, законна лихва, редовна лихва, наказателна
лихва и са уточнени по периоди.
Отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита, което
законът предоставя в полза на длъжника по изпълнението в случай, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти, които осуетяват изпълнението. В процесния случай се твърди погасяване
по давност на вземането по издаден изпълнителен лист. Следователно предмет на
специалния иск е вземането по изпълнителния лист, което може да бъде за целия му размер
или за част от него, както са посочили и ищците. В случай, че претенцията е отправена
частично от един общ размер, който включва вземания на различни основания, то е
необходима конкретна индивидуализация на всяка претенция – по основание и размер, така
както е отбелязал и ВРС в своето прекратително определение. Съдът не е задължен и няма
как служебно да извлече твърденията и от представените изпълнителен лист и покана за
доброволно изпълнение, към която препращат ищците.
Действително, че от посочените общи суми в поканата за доброволно изпълнение, не
е ясно какво точно включват те, но ищците, които се представляват и от процесуален
представител – адвокат, биха могли да проявят нужната активност и да отстранят
констатираните нередовности в тази насока. Същите разполагат с възможност, като
длъжници по делото, да се снабдят със справка от съдебния изпълнител за дължимите по
изпълнителното дело суми, в която следва подробно да бъдат описани дължимите вземания
и начина им на формиране, вкл. по периоди.
В този смисъл и съдът основателно е приложил санкцията по чл. 129 ал.3 от ГПК,
налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 264 825 / 21.12.2020 г., постановено по гр. д. №
4
13 445/ 2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 47 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, при условията на чл.
280 вр. чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5