РЕШЕНИЕ
№ 2258 / 9.6.2016г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, тридесет и трети състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 20.05.2016г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар А.И.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 120 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Т.В.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството й на майка и законен представител на детето С. С*** М. ЕГН **********
срещу С.К. М. ЕГН **********, с адрес: ***26,
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ на присъдената издръжка с решение
по гр.д. №10838/2011г. по описа на ВРС, ХХV-ти състав, посредством
увеличаването й от 60лв. на 200лв. месечно, считано от датата на предявяване на
иска - 07.01.2016г.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право
са следните: С
влязло в законна сила решение, постановено по гр.д.№10838/2011г. по описа на
ВРС, е било утвърдено постигнато между страните споразумение по чл. 127, ал.1 СК, с което е предоставено упражняването на родителски права по отношение на
детето С. С*** М. ЕГН ********** на майката. С цитираното по-горе съдебно
решение, ответникът е бил осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка
от 60,00 лева, платима по банков път, считано от влизане в сила на решението по
цитираното по горе дело, с падеж 15 число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на законно основание за изменени е или прекратяването й. Ищцата
твърди, че към настоящия момент, определения по гр.д.№10838/2011г., по описа на
ВРС размер на издръжката от 60,00лева, е под законоустановения
минимален размер съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК. Също така е нарастнала възрастта на детето, неговите нужди и
потребности, съответно разходите за него. Моли, да се вземе предвид, че детето
е ученик в Академия Буши, гр.Лондон, Обединено Кралство
Великобритания. С гореизложеното се обосновава правния интерес от предявения
иск. Претендират се сторените в производството разноски и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорва размера на иска за разликата над 105лв. до претендираните
200лв. месечна издръжка. Ответникът излага, че няма възможност да заплаща претендирания размер месечна издръжка. Сочи, че има
по-малък син К*** С*** М., роден от друга жена през 2006г. с увреждания и
инвалидност 70% с чужда помощ, за което дете преимуществено се налага да
осъществява грижи, вкл. и за лечението му. Представя решение на съда за
предоставяне на него родителските права за упражняване по отношение на това
дете, както и за определяне в полза на детето за изплащане от неговата майка на
месечна издръжка в размер на 100лв., платими чрез ответника като негов баща.
Излага, че така определената издръжка не се заплаща от майката на детето К*** и
сам с финансови средства, които получава като помощи от държавата, както и със
скромни суми, с които го подпомагат неговите собствени родители осигурява
собствената си и за детето К*** издръжка, което дете е поверено лично на
неговите грижи. Поради влошеното здравословно състояние на детето К***, по
отношение на което сам упражнява родителска отговорност, ответникът излага, че
е възпрепятстван и не е в състояние да започне постоянна работа. През май
2014г. сочи, че е започнал работа като общ работник на половин работен ден в „Хидроремонт Инженеринг”АД, като на строителен обект при
изпълнение на тази работа получил микроинсулт, което
станало причина за излизане в болнични, а впоследствие довело и до напускане на
тази работа. Във връзка с това си заболяване представя епикриза
от неврологично отделение на МБАЛ „/Св.Анна-Варна”АД. Собственото му влошено
здравословно състояние сочи, че е причина затова да е безработен. Предвид
гореизложеното отправя искане към съда за отхвърляне на ищцовата
претенция за заплащане на 200лв. месечна издръжка като неоснователна.
В съдебно заседание, ищцовата страна чрез процесуален представител поддържа исковата си молба и моли съдът да се уважи предявения иск.
Ответникът в с.з. чрез процесуален
представител поддържа отговора и настоява, че няма възможност да заплаща издръжка в претендиарния размер от 200лв., като изразява становище, че може да заплаща издръжка в размер на минималния, предвиден по закон от
105лева.
Контролиращата страна Дирекция
“Социално подпомагане” гр.Варна, в с.з. по същество не изпраща представител.
Представя писмено становище по иска, че иска кореспондира с интереса на детето,
като по отношение размера на издръжката настоява да се определи, съобразно
представените доказателства за доходи на родителите.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че ответникът е баща на С.
С*** М. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Т.В.Д. ЕГН **********.
Не се спори и относно факта, че детето
е ученик в Академия Буши в гр.Лондон, както и че обичайното му местопребиваване е в
Обединено Кралство Великобритания (държава-член на ЕС). Настоящият съдебен
състав приема, че е компетентен да се произнесе по исковата претенция, с която
е сезиран, предвид липсата на изрично процесуално възражение (отвод) по
компетентността на българския съд от страна на ответника, който лично е
получил исковата молба по делото и не е повдигнал възражение по
компетентността нито лично, нито чрез упълномощения от него процесуален предстовител в лицето на адв.Петя
Михайлова Кирова.
Изменение на предходно определената
издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на
обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер.
Следователно основателността на
предявената искова претенция с правно основание чл.150 от СК се обуславя от
настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени
промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител,
като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.
Нуждите на детето се определят от
„обикновените условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието
и другите обстоятелства, които са от значение за случая" /ППВС-5-1970г.,
т.4/.
Възможностите на родителите се
определят от „техните доходи, имотното им състояние и квалификацията
/ППВС-5-1970г., т.5/. При преценка на доходите следва да се вземе предвид
брутното трудово възнаграждение, а не нетното,в периода от една година назад. В
този смисъл: /ППВС-5-1970г., ТР-34-1973г., ОСГК/.
От определяне на първоначалната
издръжка са изминали повече от четири години, през който период потребностите
на детето/в случая детето е на навършени 12години/ трайно са нараснали, с оглед
неговото израстване и нуждата от повече парични средства за облекло, храна,
обучение, отопление, транспорт и други подобни, са близки до тези на възрастен.
Наред с това детето е ученик, поради което в нуждите от средства за издръжка се
включват и такива за закупуване на учебници и учебни
пособия, заплащане на учебни и други такси.
При
това положение, съдът приема, че е налице трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, при които е определен първоначалният размер на
издръжката, и при които бащата се е задължил да
заплаща издръжка на детето в размер на 60 лева, което е предпоставка за
уважаване на предявената искова претенция с правно основание чл.150 от СК.
Към настоящия момент
посочените средства на присъдената издържка от 60лв.
месечно, са недостатъчни за покриване на елементарните нужди на детето, в които
се включват и такива за закупуване на учебници и учебни пособия, заплащане на
учебни и други такси. Освен това посоченият размер на предходно определената
издръжка понастоящем се явява под законовия минимум, възлизащ понастоящем в
размер на 105лв. месечна издръжка.
Увеличените нужди на детето
обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка. Осигуряването му,
следва да се поеме от двамата родители, както от този, който упражнява
родителските права, така и от другия родител, като се отчетат техните
възможности.
Доказателства за реализирани доходи от
родителите на С. в конкретен брутен месечен размер по делото не са представени.
Съдът отчита обстоятелството, че и
майката и бащата на детето са в трудоспособна възраст и не страдат от
заболяване, което да е основание за инвалидизирането
им, и което да им пречи да упражняват труд.
В случая обаче, по делото се установява от представено
удостоверение за раждане от ***г***/л.25/, че ответника има задължение към
друго ненавършило пълнолетие дете К*** С*** М., роден на ***г., и понастоящем с
навършени 9/девет/ години.
Установено, посредством представено по делото експертно решение №148 от
03.11.2014г. на МБАЛ „Св.Марина”ЕАД-Варна е, че
К*** С*** М. страда от водещо заболяване „епилепсия”,
както и от общо заболяване „С-е след екстирпация на пинеоцитом и последваща
симптоматична епилепсия” и е със 7% инвалидност.
Представена
по делото в заверен вид спогодба, сключена по гр.д.№15783/2014г. по описа на
ВРС, ХVІІІ-ти състав, удостоверява, че упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете К*** С*** М. са предоставени на неговия баща –
ответника С.К.М., като майката на детето Райна Венциславова
Друмева е осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на
100лв.
Видно
от приложена по делото справка за актуалното състояние на всички трудови
договори на отв.С.К.М.,*** е, че фигурират два
трудови договора, сключени с него, както следва: на 25.06.2008г. при основна
заплата 240лв. с фирма „Стекора”, прекратен на
22.02.2010г. и на 23.05.2014г. с „Хидроремонт инженеринг”, прекратен на 25.08.2014г. при
основна заплата 280лв.
Представена
епикриза, издадена от неврологично отделение на МБАЛ
„Св.Анна-Варна”АД-гр.Варна потвърждава твърдението на ответника, изложено в
отговора на исковата молба, че същият е приет в болничното заведение на
03.07.2014г. и изписан на 08.07.2014г. с окончателна диагноза „Н81.4 Световъртеж
от централен произход” и придружаващи заболявания „ХБ ІІст.,
умерено-висока степан, СМФ”, като с решение на ЛКК от 08.07.2014г. му е издаден
БЛ № 592129 за общо 21 дни/6стац.+15дом.амб./.
Приложено е и удостоверение от д-р Ж***, общопрактикуващ
лекар, с което същата е удостоверила заболяванията на ответника, както и
препоръчан по-лек режим
на работа, без нощен труд и без психоемоционално
напрежение.
Представено
удостоверение от 28.01.2016г., издадено от Директор на Д-я „Социално
подпомагане” гр.Варна удостоверява, че отв.С.К.М. е
подпомаган за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. на основание чл.7/8/ от
ЗСПД със сумата от 600лв., на основание чл.8/1/ от ЗСПД със сумата от 1440лв.,
на основание чл.25, чл.29, чл.30 от ППЗИХУ със сумата от 146,25лв., т.е. общо
със сумата от 2186,25лв.
От гореизложеното съдът приема, че отв.М. няма
възможност да реализира доходи чрез труд, предвид непосредствените грижи за
отглежданото от него второ дете със 70% инвалидност и предвид собственото му
влошено здравословно състояние. Не е установено той да притежава недвижими
имоти или друго имущество, от което да получава доходи и да се издържа, и от
което съответно да е в състояние да отделя доходи, в необходимия размер и за
издръжката на децата си.
Факта, че ответникът полага грижи за
отглеждане на второ ненавършило пълнолетие дете, със специални нужди, предвид
установената му 70% инвалидност, е
установен по делото с влязло в сила съдебно решение/спогодба/, при което с
оглед и данните за собственото му влошено здраве, съдът приема, че е
препятстван да заплаща претендирания по настоящото
дело увеличен размер месечна издръжка от 200лв. за детето си С.. Т.е. съдът
приема, че ответникът не е в състояние да положи дължимите от моралните и
правни норми усилия, за да осигури претендираната
увеличена издръжка на детето си С., в размер, който безспорно в много по-голяма
степен ще задоволява неговите нужди.
Предвид безусловния характер на
задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете,
съдът намира, че от пртендираната сума на увеличена
издръжка от 200 лева месечно, необходими за издръжката на детето С., бащата
следва да участва със сума в размер на 105лв., която сума е минималната
предвидена по закон сума за издръжка на едно дете. Остатъкът до принципно
необходимите поне общо 420лв. месечна издръжка, какъвто е размера на МРЗ за
страната, следва да се допълни от
доходите на майката.
В случая по делото не са представени
доказателства за реализираните брутни доходи от майката на територията на
Обединеното Кралство, но предвид трудоспособната й възраст и с оглед липсата на
доказателства за нейно влошено здравословно състояние, което да й пречи да
полага труд, съдът приема, че същата има възможност да реализира доходи в
размер поне на средната работна заплата за страната.
Увеличеният размер на издръжката се
дължи от деня на предявяване на иска – 07.01.2016год., ведно със законната
месечна лихва за всяка закъсняла вноска с падеж – от първо до пето число на
месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законови основания за
изменението й.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение.
Искане за присъждане на разноски по
делото са отправени единствено от ищцовата страна, но
предвид липсата на представен списък по чл.80 от ГПК, както и на доказателства
за действително заплащане на такива в конкретен размер, съдът намира, че не
следва да се произнася по това искане на основание чл.78, ал.1 от ГПК и да й
присъжда разноски.
На основание чл.78 ал.6 ГПК,
ответникът следва да заплати държавна такса в общ размер на 64,80 лева, на основание чл.69 ал.1 т.7 от ГПК и т.1 от Тарифа № 1 към ЗДТ.
Мотивиран от
така изложените съображения и на основание чл.150 СК, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
на основание чл.150 от СК размера на
постановената по №10838/2011г. по
описа на ВРС, ХХV-ти състав, издръжка, дължима от С.К.М. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в полза на детето С.
С*** М. ЕГН **********,
действащо чрез своята майка и законен представител Т.В.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, като го УВЕЛИЧАВА
от 60,00лв./шестдесет лева/ на 105,00лв./сто и пет лева/, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 07.01.2016г.,
ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменяване
или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на издръжка в увеличен размер до претендираната
горница от 200лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.К.М. ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, в размер на 64,80лв./шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22/28.02.2008г. в сила от
01.03.2008г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/НЕЛА КРЪСТЕВА/