РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330203494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К№№ 4696369 на ОДМВР гр.
Пловдив, с който на Н. З. П. ЕГН:********** с адрес с. *****, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 600 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр ал.1 от Закона за движение по
пътищата.
Жалбоподателят, не се явява, редовно призован. Постъпило е становище от
упълномощения процесуален представител - адв. П.. В депозираната жалба
моли за Отмяна на НП, поради допуснати процесуални нарушения при
издаване на ЕФ.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР - Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител, взема отношение по подадената жалба с
писмено становище.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 4696369 за
това, че на 31.03.21г в 22.23 часа в Републикански път II-64 km 49+800 в
1
посока село Труд, при въведено ограничение с пътен знак В-26(60 км/ч),
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача е
извършил нарушение заснето с автоматизирано техническо средство
CORDON-M 2 MD 1196, МПС „АУДИ А 3” регистрационен номер *****,
лек автомобил, като моторното превозно средство се е движило с установена
скорост 96км./ч., при разрешена скорост – 60 км./ч. и превишил разрешената
скорост с 36 км./ч.
Констатираното нарушение административно – наказващия орган
квалифицирал по чл. 21, ал. 2 вр ал.1 от Закона за движение по пътищата и с
обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182,
ал. 4 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 600 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът отрази на база събраните в хода
на производството писмени доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР
гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство,
удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимков
материал.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след
анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на атакуваният ЕФ изцяло като
незаконосъобразен, но не по доводите изложени от процесуалния
представител на жалбоподателя, а по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с изискванията на
чл. 189, ал.4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОДМВР Пловдив/, датата 31.03.2021г., точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, но не и
коректно описание на нарушението според задължителния реквизит на
нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. От една страна е посочено, че нарушението Е
ПРИ УСЛОВИЯТА НА ПОВТОРНОСТ, съгласно нормата на чл.182 ал.4 от
ЗДВП, такава е и възприетата санкция -600 лв, но отразените обстоятелства в
ЕФ и констатираната скорост сочат на нарушение на нормата на чл.182 ал.2
т.4 от Закона за движение по пътищата, тъй като водачът е превишил
разрешената скорост с 36 км/ч в населено място. Съгласно трактовката на
чл.182 ал.1 т.4 от ЗДВП, превишаване на разрешената скорост извън
населено място от 31 до 40 км/ч се санкционира с глоба от 300 лв. В
случая, очевидно наказващият орган е имал предвид, че е налице повторност
на нарушението на водача, но това обстоятелство не е заявено и отразено в
електронния фиш като юридически факт на отделно по вид нарушение, което
да отрази по-тежката правна квалификация на административното деяние.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че е
налице разминаване в описанието на вида и характера на нарушението,
2
както и неговата правна квалификация, с което е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на този правен акт, което
несъмнено води до нарушение на гарантираните от процесуалния закон права
на защита на наказаното лице.
В тежест на издателя на електронния фиш е да установи всички белези и
признаци от обективна страна на твърдяното нарушение чрез предвидените
доказателства и доказателствени средства. В този смисъл ясното, точно и
коректно посочване на всички обстоятелства във връзка с извършеното е едно
от ключовите обстоятелства във връзка с нарушенията, свързани с
превишаване на разрешената скорост. Още повече, че обозначаването на
местата за контрол по спазване на правилата за движение не е присъщо на
преносимите системи за видеоконтрол, независимо, че поставянето на
техническите средства, които автоматично записват административните
нарушения следва да се извършва по определена процедура при спазване на
определени изисквания. Тези изисквания са гаранция, от една страна, че
фишът е законосъобразен, а от друга – че няма да бъдат засегнати правата и
законните интереси на нарушителите.
В случая предмет на контрол е електронен фиш, приравнен по своите
последици на наказателно постановление – по арг. от чл. 189, ал. 11 ЗДвП.
Следователно същият има характер на правораздавателен акт на особена
юрисдикция, издаден в опростено състезателно производство, след сезиране
за решаване на конкретен административнонаказателен правен спор, при
самостоятелност и независимост на произнасящия се орган и отменимост
единствено по съдебен ред. Като акт от посоченото естество, издаването му се
характеризира със своите специфики. Такива са изискванията за форма,
включително посочването на правилната санкционна норма. Липсата или
неправилното й отразяване опорочава издадения електронен фиш, тъй като
съществено накърнява правото на защита на санкционираното лице и
препятства осъществяване на контрол за законосъобразност от страна на съда,
тъй като наказаното лице и съдът не могат да преценят дали правилно е
определен размерът на наказанието, както и дали същото е съответно на
извършеното нарушение
С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш,
като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски, което е на основание чл.38
ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.38 ал.1 т.3 от ЗА – искането е относно предоставяне на
безплатна правна помощ на роднини, близки или на друг юрист. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3 от
ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на
3
страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в
размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на
адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание
чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, както и данни/документи за качеството на
представляваното лице/ близки, роднини или юристи/. Такива данни няма
представени по делото, поради което съдът счита, че няма основание да
присъди исканото възнаграждение от адвоката на посоченото правно
основание. Безвъзмездния характер на предоставената правна помощ следва
да е недвусмислен. В случая от съдържанието на представения договор не
може категорично да се приеме, че е оказана безплатна адвокатска помощ по
посочените основания, защото се сочи, че представляваното лице е
затруднено материално, а от друга страна основанието на което е искано
възнаграждения за безплатния труд е базирано на правната квалификация на
чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, при който случай следва да се представят доказателства
за качеството на представляваното лице.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4696369 на ОДМВР гр.
Пловдив, с който на Н. З. П. ЕГН:********** с адрес *****, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 600 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 –
дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4