РЕШЕНИЕ
№ 3279
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110205556 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба № 4892384, издаден от
МВР-СДВР, с който на В. С. Г. е наложено административно наказание глоба в
размер на 1200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния
фиш. Жалбоподателят поддържа, че електронния фиш не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, а също така е и необоснован, поради
което моли същият да бъде отменен. Претендира и присъждането на разноски.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и
законосъобразност на съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението
и неговия автор са установени с устройство за контрол на скоростта по
несъмнен начин, поради което моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят и
неговият процесуален представител, не се явяват и не изразяват допълнително
становище по делото.
1
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждането на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на 14.04.2021 г.
около 18:22 часа, в гр. София, на ул. Даскал Стоян Попандреев до спирка на
МГТ Гробищен парк Бояна, с посока на движение от ул. Кумата към
Околовръстен път, в населено място, при ограничение на скоростта 50 км/ч,
въведена с пътен знак В-26, управлява лек автомобил БМВ 120 Д, с рег. № Р
7967 ВК, със скорост на движение 95 км/ч, като по този начин е превишил
разрешената скорост със 45 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП). На жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 1200 лева, на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При така установената фактическа обстановка, АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, което сериозно накърнява правото на
защита на санкционираното лице и не му позволява да разбере
административното обвинение, в какъвто смисъл са неговите оплаквания по
делото. Видно от съдържанието на атакувания ел.фиш липсва описание на
съставомерни признаци от обективна страна на възведеното деяние. Така
например цифровата квалификация на възведеното деяние е по чл. 182, ал. 4
от ЗДвП. Тази разпоредба обаче, препраща към разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 от
чл. 182 от ЗДвП и то не по отношение на всички точки. В атакувания ел. фиш
обаче, подобна конкретизация липсва, което пък от своя страна пречи на
жалбоподателя да разбере на какво законово основание му е определено
административното наказание. Както е добре известно наказателното
обвинение (а настоящото е такова изхождайки от критериите „Енгел“, така
както това понятие е изяснено в ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС) е единство
от словесното описание на съставомерните признаци на деянието, заедно с
тяхната правна квалификация. Непълнотата на някой от тези два елемента или
пък вътрешното противоречие между тях неминуемо накърнява правото на
2
защита на санкционираното лице, тъй като му пречи да разбере обвинението и
организира ефективно своята защита. Случаят е именно такъв, с непълното
посочване на това, въз основа на кои разпоредби е била наказана
жалбоподателката.
На следващо място е налице противоречие между словесното описание
на нарушението и дадената му правна квалификация. Съгласно избраната от
АНО правна квалификация нарушението е било извършено повторно. В
словесното описание на нарушението обаче не е билa посочена повторност,
което сочи на едно вътрешно противоречие на обвинителната теза и е
допълнително самостоятелно основание за отмяна на атакувания ел. фиш.
Така описаните пороци не дават възможност на санкционираното лице
да разбере обвинението и те не могат да бъдат компенсиран на настоящия
етап от производството, поради което атакуваният ел. фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че забраната за
влошаване положението на обжалващия (reformatio in pejus) е абсолютна,
важи за всички фази на производството и веднъж възникнала, същата не може
да бъде заобиколена по никакъв начин. С решение по нахд № 6877/22 г. на
СРС, НО, 109-ти състав, електронният фиш е бил изменен и наложената с
него глоба е била намалена от 1200 лева на 300 лева, като съдът е приел, че
следва да приложи и по-лек закон. Недоволен от това решение е останал
единствено нарушителката и именно тя е подала касационна жалба. Против
това решение не е била подавана касационна жалба от страна на АНО, поради
което и забраната за влошаване положението на обжалващия (reforamtio in
pejus) е породила своето действие и следващите произнасяния на съда, са
обвързани от тези рамки на наказанието и правната квалификация,
независимо дали след това биха постъпили жалби за утежняване положението
на обжалващия. И това е така, защото ако не беше жалбата на
санкционираното лице, то съдебният акт щеше да влезе в сила и да породи
своите последици. Съдебната практика по този въпрос на ВКС е изобилна и
константна, като тук е достатъчно да бъдат посочени единствено Решение №
76/02.02.2004 г. по н.д. № 505/2003 г. на 3-то н.о. на ВКС и Решение №
22/17.03.2017 г., по н.д. № 1303/2016 г. на 2-ро н.о. на ВКС. Възможност за
отпадане на коментираната забрана е съществувала единствено чрез връщане
3
на делото на досъдебната фаза (и то поради изричната законова редакция в
този смисъл), но в настоящото производство, от една страна, процесът не се
връща на досъдебна фаза, а освен това тази възможност вече е отменена, в
какъвто смисъл е второто цитирано решение на ВКС.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно.
Поради това и съобразявайки се с приложените по делото доказателства съдът
намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на 1200 лева,
представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш за налагане на глоба № 4892384, издаден
от МВР-СДВР, с който на В. С. Г. е наложено административно наказание
глоба в размер на 1200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР, ДА ЗАПЛАТИ
на В. С. Г. с ЕГН: **********, сума в размер на 1200 лева, дължими за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5