Р Е Ш Е Н И Е
№ 975/30.12.2019г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1202 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба на А.Д.С., с ЕГН **********,
представляван от адвокат А., срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Пазарджик, представлявана от своя директор, с цена на иск
от 400 лева за имуществени вреди за осъществено процесуално представителство по
НАХД № 1294/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което е отменено
Наказателно постановление № 18-1006-004562/11.03.2019г. на началник група,
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата. В исковата молба се развиват подробни съображения за
основателността на иска. В съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуалния си представител адв. А., който поддържа иска. Претендира и сторените
разноски по делото.
Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Пазарджик, представлявана
от своя директор, не ангажира становище
по иска.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира
иска за основателен. Счита, че с оглед представените писмени доказателства,
искът се явява доказан по основание и по размер. Предлага искът да бъде уважен.
Административен съд – Пазарджик, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление НП № 18-1006-004562/11.03.2019 г. на
началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик е наложено на основание чл.
175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца. Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд Пазарджик, като е
образувано НАХД № 1294/2019г. С
решение № 565 от 20.09.2019 г., постановено по НАХД № 1294/2019 г., Районен съд
Пазарджик е отменил като незаконосъобразно наказателното постановление. Решението на първата
контролна съдебна инстанция е влязло в сила. АНД № 1294/2019г. на РС-Пазарджик
е прието към настоящото дело. В същото това дело е представен и приет договор за правна защита и
съдействие/л.24 от НАХД № 1294/2019г./, между А.Д.С. и адвокат Р.А., като на
адвокат А. е платено в брой възнаграждение в размер на 400 лева за
представителство в производството пред районния съд. Видно от делото адвокат А.
е осъществил защитата на санкционираното лице.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим, искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от
отменено наказателно постановление, издадено от длъжностно лице при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик. Дейността по
административното наказване, съгласно Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, независимо от
правораздавателния й характер, е административна дейност, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с
влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита иска за
основателен поради следното:
Предявеният иск за обезщетение е с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС,
Административен съд – Пазарджик приема, че издаването на НП № 18-1006-004562/11.03.2019 г. на
началник на група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик, е властнически акт, издаден
от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен
орган, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице
доказаност на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между
причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин)
лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство
и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление.
Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против
него наказателно постановление А.С. е упълномощил адвокат Р.А.,
като е договорил с него заплащане на възнаграждение в размер на 400 лева. В
договора за правна помощ е удостоверено, че същото е изплатено от клиента, т.е.
ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение,
което пък безспорно е резултат и следствие на издаденото наказателно
постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската
защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и
интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за административните нарушения и наказания и субсидиарно приложимите
правилата на НПК(в приложимата редакция) не са предвиждали възможност
за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ
и съдействие. Направените в тези производства разноски за адвокатски хонорар за
осъществяване на правна помощ и съдействие представляват имуществена вреда по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита, че се доказва
наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди, които са претендирани от ищеца в размер на 400 лева, представляващи
платените от него разноски за адвокат по НАХД № 1294/2019 г. по описа на Районен
съд Пазарджик, от което следва, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.
Ищецът прави искане и за присъждане на законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане. Това искане се явява основателно и следва
също да бъде уважено.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата
претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на
отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно
постановление НП № 18-1006-004562/11.03.2019
г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.10.2019 г./датата на депозиране на исковата
молба в Административен съд Пазарджик/ до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените
в настоящото производство разноски общо в размер на 310 лева, от които: 10 лева
за внесена от ищеца държавна такса и 300 лева за изплатеното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.10.2019 г. (л. 7
от делото).
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Пазарджик,
представлявана от своя директор да заплати на А.Д.С., с ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи разноски по НАХД № 1294/2019 г. на Районен
съд Пазарджик, във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 18-1006-004562/11.03.2019 г. на началник
група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 21.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Пазарджик,
представлявана от своя директор да заплати на А.Д.С., с ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски в размер на
310 (триста и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/