РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Бургас, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120201260 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на Е. Д. Д. с ЕГН: **********, с посочен адрес
гр.Бургас, ул. ... срещу Наказателно постановление № 23-0769-001073/18.07.2023г., издадено от
Началник група в ОДМВР-гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 102, ал. 1,т.1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т.3, б .“б“ от ЗДвП е наложено
наказание – "глоба" в размер на 100 лева.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, като се оспорва изцяло фактическата обстановка.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, и с адв.В.
В.,която акцентира върху липса на доказана субективна съставомерност на нарушението и
неосъщетвяването му от обеткивна страна, предвид установения по експертен път анализ на
кръвните проби на водача, отричащи наркотична употреба.
Жалбоподателят ...изразява становище,че желае НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 24.03.2024 г., а жалбата е подадена на
26.03.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас следното:
На 06.03.2023 г., около 17.40 ч. в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ в сградата на 04 РУ във вр. със
съставен АУАН сер.ад №396028 е ангажирана отговорността на жалбоподателят Е. Д. Д.,за това,че
в качеството си на собственик на л.а. БМВ Х 530 ДС с рег..... предоставя същия на лицето ...ЕГН
********** след употреба на наркотични вещества или техни аналози- положителна проба
амфетамин.
За горните обстоятелства мл.автоконтрольор Д. Г. съставил на водача АУАН с бл. №
№396029/06.03.2023 г. Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис, като в реквизит
1
възражения не фигурира вписано изявление на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН, на 18.07.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена
при преобладаващо словесно единство фактическата обстановка, изложена в акта, като очертаните
относими към обективните и субективни характеристики на нарушението фактически признаци
били субсумирани под нормата на чл.102, ал. 1,т.1 ЗДвП. В НП е посочено допълнително, и наред с
конкретизираното в АУАН качество на Е. Д. Д. на собственик на л.а. БМВ и „като водач на л,а,.
БМВ Х 5 3.0 СД ....“
Съдът служебно е изискал и приобщил: Постановление на БРП от 25.09.2023 г. по ДП №126/2023 г.
по описа на 04 РУ Бургас,за прекратяване на наказателното производство, водено за това че на
06.03.2023 г. в гр.Бургас, ... управлявал МПС- л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. ..., след
употреба на наркотични вещества, а именно-амфетамин, установено по надлежния ред с
техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фабр. №ARME 0067. Постановлението за
прекратяване е мотивирано с научните изводи в назначената химическа /токсикологична/
експертиза от вещи лица във ВМА-София, която също е приобщена по делото и от представените
проби венозна кръв и урина на ... вещите лица са формирали категоричен и обоснован извод,че не
се установява наличие на алкохол /етанол/ и наркотични/упойващи вещества.
В административно-наказателната преписка е наличен и АУАН БЛ.№396028/06.03.2023 г., съставен
срещу ...,, с който е констатирано нарушение на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП, свързано с управление на
06.03.2023 г. в 15.10 ч. в гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, до бл.№7 на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“,
с рег. ..., след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо
средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фабр. №ARME 0067, който е отчел положителна проба за
амфетамин с начало на пробата 16.58 ч. и край на пробата 17.03 ч.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които
формират единна и устойчива доказателствена верига, цялостно хармонираща с гласните
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, също се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група към ОДМВР-гр.
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,–
мл.автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, оправомощени със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Бургас, т. е. от компетентни органи в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП не са спазени процесуалните изисквания за ясно, изчерпателно,
достъпно и недвусмислено очертаване на фактическите елементи от състава на нарушението в
съответствие с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, с което е нарушено правото на
жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и
да се защити. Като оцени конкретната специфика на нарушението съдът прие,че в НП и в АУАН се
съдържат неясноти и увреждащи еднозначното и пълноценно описание на нарушението дефицити.
С нормативния бланкет на чл.102,ал.1,т.1 ЗДвП се въвежда правна забрана обхващаща следните
категории лица: на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно
средство да предоставя моторното превозно средство:
на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози /…/.
В случая пресъздаденото в НП фактическо пояснение относно субекта, осъществил формата на
изпълнително деяние, включва две несъвместими, по фактическите си характеристики тези,
респ.предпоставя неяснота относно субекта на нарушението с изписване едновременно на
твърдението, че Е. Д. е действала в качеството й на „Водач на лек автомобил БМВ Х 5 3.0 СД, ... и
„като собственик на лек автомобил БМВ Х 5 3.0 СД, ... “.Не става изначално ясно , в какво качество,
2
къде /място на нарушението/ и при какви обстоятелства, респ. в коя от проявните форми
жалбоподателят Д. е нарушила забраната на чл.102,ал.1,т.1 ЗДвП.
Липсва яснота за съществени елементи на административното обвинение относно основни
признаци на осъщественото нарушение, доколкото във фактическата рамка на нарушението се сочи
като място - гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, в сградата на 04 РУ, т.е. не става ясно дали
автомобилът е предоставен на употребил наркотични вещества водач в сградата на 04 РУ Бургас,
дали там е осъществена проверката или друго действие, относимо към правните и фактически
признаци на нарушението по чл.102,ал.1,т.1 ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че на формално основание са налице предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, редуциращи
възможността за ясно, и достъпно описание на съставомерните елементи на нарушението,респ. за
разбиране на административно-наказателното обвинение.
В сферата на пълнота на анализа и по приложимия материален закон:
Съгласно чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на
моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на
водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното
превозно средство. Т.е. касае се за състав, при който лице от дефинираните три категории субекти –
собственик, упълномощен ползвател или водач предоставя МПС за управление на водач,
употребил наркотични вещества или техни аналози съобр. разглеждания случай. Както се спомена,
мястото на нарушението, на което е осъществено управлението на МПС не е еднозначно и
недвусмислено определено, респ. неясна остава волята на административно-наказващия орган
относно мястото на нарушението.
Приложена е санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.3, б. б ЗДвП, съгласно която наказва се този,
който като собственик, длъжностно лице или водач допуска или предоставя управлението на
моторно превозно средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребило наркотични вещества или техни аналози.
Следователно, за да бъде съставомерно нарушението и законосъобразно санкционирана
жалбоподателката, следва да са налице следните обстоятелства, а именно:жалбоподателят да
собственик / за което също не са представени доказателства/ и процесният автомобил е управляван
от лице, употребило наркотични вещества.
В хода на ДП №126/2023 г. по описа на 04 РУ Бургас е извършена химико-токсикологична
експертиза, като в предоставените проби от кръв и урина на водача,комуто е предоставен
автомобилът за управление ..., не се установява наличие на наркотични вещества или техни
аналози, което предпоставило и прекратяване на наказателното производство,водено за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Доколкото и диспозицията на материалноправната норма на
чл.102,ал.1,т.1 ЗДвП и санкционната разпоредба на чл. 171, ал.1,т. 3, б. "б" от ЗДвП предвиждат
като абсолютно материално условие в правопораждащия административнонаказателната
отговорност фактически състав, допускане или предоставяне за управление на МПС на водач след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, то в конкретния случай на база
безпротиворечивото експертно установяване в приобщената химическа /токсикологична/
експертиза, отпада и фактическото основание за съставяне на АУАН ,респ. издаване на НП за
нарушение по чл.102,ал.1,т.1 ЗДвП.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че и фактическото основание, послужило
за санкциониране на Е. Д. по чл. 177, ал.1,т.3,б. „Б“ от ЗДвП, се явява също оборено, с оглед на
което не е налице необходимото материалноправно основание, обуславящо довършване на състава
на нарушението по чл.102,ал.1,т.1 ЗДвП - респ. наказателното постановление се явява издадено и в
нарушение на материалния закон.
Установените нарушения на процесуалния и материалния закон обуславят незаконосъобразност на
оспореното наказателно постановление и предпоставят необходимост от неговата отмяна.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК.
3
В конкретния случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е представил
доказателства, удостоверяващи тяхното заплащане, а именно 400 лв. за адвокатско възнаграждение
на упълномощения процесуален представител и във въззивната жалба фигурира изрично искане за
присъждане на ранзоски. В унисон с изхода на спора и формулираното и документално обосновано
искане за присъждане на
разноски, в тежест на ОДМВР-Бургас следва да бъдат възложени гореизброените разноски в
размер на 400 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-001073 от 18.07.2023 г. издадено от Началник
група в ОДМВР -Бургас, сектор "Пътна полиция" Бургас, с което на Е. Д. Д. ЕГН:**********,за
нарушение на чл.102, ал.1,т.1 ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1, т.3,б. „Б“ от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Е. Д. Д. ЕГН:********** сума в размер на 400 лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4