МОТИВИ:
Предмет на разглеждане
в настоящето производство е
първостепенния съдебен акт е присъда
№79 от 13.05.2019 година,постановена по НОХД №264/2019 година на
Пазарджишкия районен съд,с която е признал подсъдимия С.И.Н. ***, за НЕВИНОВЕН
в това, че през м. ноември 2016 г., в с. Ивайло, обл. Пазарджик, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Т.И.А. и
съпруга й К.Л.А., и двамата от с. Ивайло, обл. Пазарджик – че ще им постави
инсталация за парно отопление и с това им е причинил имотна вреда в размер на 2
150 лв. – като го ОПРАВДАЛ по
повдигнатото обвинение по чл. 209, ал. 1 от НК.
Недоволен от присъдата е останал прокурор при РП Пазарджик,
който я протестира в срок. Твърди се, че присъдата е е неправилна, необоснована
и незаконосъобразна. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова осъдителна
по чл.209 ал.1 от НК и налагане на справедливо наказание.
Прокурор
във възивната инстанция поддържа протестта със заявеното в него искане.
Ответникът
по протестта - подсъдимият лично и чрез
защитникът си застъпват , че протестта е неоснователен.
Съдът
като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната присъда
съгласно чл.314 от НПК направи следните изводи:
Протестта
е основателен.
Налице са основанията
за намесата на въззивната инстанция при условията на чл.336 ал.1 т.2 от НПК за
цялостната отмяна на атакуваната присъда.
Въз основа на събраните по делото доказателства РС е приел
за установена следваната фактическа обстановка:
Пострадалите Т. и К. А. живеят в с. Ивайло, обл. Пазарджик в
собствена къща на ул. „33“ № 13. През 2016 г. те решили да си направят в дома
отоплителна инсталация (парно), като за това тяхно желание свидетелката Т.А.
споделила с бившата си колежка и семейна приятелка - свидетелката Й.П.. П.
ѝ препоръчала подсъдимия С.Н., който няколко пъти бил работил в дома
ѝ в гр. Пазарджик и дори по същото време довършвал ремонта на парното
там. П. заявила на А., че до момента никога не са имали проблеми с Н., който
бил точен и изпълнявал качествено работата си. Така на 18.11.2016 г. вечерта
свидетелката Й.П., съпругът ѝ - свидетелят А.П., заедно с подсъдимия С.Н.
отишли в дома на пострадалите А. в с. Ивайло, обл. Пазарджик. Там А. обяснили
на подсъдимия какво искали и той заявил, че можел да го изпълни. Още тогава Н.
начертал скица, взел размерите на стаите, като изчислил грубо какви тръби и
радиаторите следва да се поставят според помещенията в къщата и обяснил, че на
следващия ден, след като изчисли прецизно нещата, щял да се обади на
пострадалите, за да им каже колко ще им струва всичко. След това той и сем. П.
си заминали. На следващия ден подсъдимият С.Н. се обадил на Т.А. и заявил, че
материалите и изработката на парното в дома им щели да струват общо 2 150 лв.,
като в рамките на три дни след закупуването на необходимите материали той щял
да започне работа. Пострадалата се съгласила и с подсъдимия се разбрали същата
вечер той да отиде до тях, за да му дадат част от посочената сума, тъй като не
разполагали с цялата сума, а именно 1 400 лв., с които да закупи нужните
материали, за да започне работа. Подсъдимият Н. отишъл в дома на сем. А. и в
присъствието на съпруга си свидетелката Т.А. му дала сумата от 1 400 лв. Тогава
той им показал точен ценоразпис на материалите и труда за изработване на
отоплителната инсталация и заявил, че на следващия ден щял да поръча
необходимите материали и в тридневен срок щял да започне да работи. На
следващата вечер подсъдимият пак дошъл в дома на пострадалите, които му дали
още сумата от 750 лв. и по този начин изплатили на Н. цялата посочена от него
сума за изработване на парното в тяхната къща. По същото време обаче
подсъдимият и неговата съпруга се били скарали и се били разделили. Причина
било, че те живели при вуйчо на подсъдимия. Наложило се Н. да даде една част от
парите на А. на своята съпруга за издръжка на детето им, тъй като тя взела
детето им и отишли да живеят при нейната майка. Подсъдимият взел решение да
замине да работи в Германия, тъй като му възникнала такава възможност, за да
изкара пари за закупуване на семейно жилище, като използвал останалите дадени
от А. пари, за да замине за Германия. Подсъдимият не се свързал с А. и не им
казал, че смята да замине и да не изпълни договора им. Така в началото на месец
декември 2016 г. подсъдимият заминал за Германия. Минали уговорените три дни,
но подсъдимият не започнал работа, нито доставил в дома на Т. и К. А. каквито и
да било материали. А. започнала да го търси на оставения за връзка номер на
мобилен телефон, който обаче бил изключен, тъй като в Германия подсъдимият си
закупил и започнал да ползва СИМ карта на немски оператор. Тогава пострадалата Т.А.
се свързала със свидетелката Й.П. и ѝ обяснила положението. П. била много
изненадана от случилото се и поела ангажимента да потърси лично подсъдимия С.Н.
и да върне обаждане на А.. В изпълнение на поетия ангажимент свидетелите П.
отишли до дома, където знаели, че живеел подсъдимия Н., но от съпругата му
разбрали, че двамата се били разделили, тя нямала никаква връзка с подсъдимия,
но била разбрала, че той възнамерявал да замине в чужбина. П. се опитали да
открият Н. по телефона, но същият бил изключен. Те отишли до дома на пострадалите
А. и обяснили какво били установили. Впоследствие, тъй като се чувствали по
някакъв начин отговорни за случилото се, тъй като именно те свързали подсъдимия
с пострадалите, свидетелят А.П. закупил със собствени средства материали за
отоплителната инсталация на А. и сам им я монтирал, без да им взима пари за
труд. Преждевременно Т.А. подала жалба в полицията.
Приетата за
установена фактическа обстановка по делото е подкрепена от събраните по делото
доказателства и се споделя и от
настоящата инстанция.
При правилно установена
фактическа обстановка съдът е направил погрешни правни изводи.
Материалният закон е
приложен неправилно, тъй като съдът е оправдал лице, спрямо което е следвало да
постанови осъждане за извършено от него съставомерно деяние по чл.209 ал.1 от НК, а съображенията за това са следните:
Първата
инстанция заключила, че обвинението не би могло да се приеме за доказано от
обективна и субективна страна, тъй като подсъдимият не е действал с намерението
да измами А., че в случаят се
касае за гражданско-правни отношения по неизпълнението на договор за изработка.
Действително
както е отбелязял и РС доказателствата по делото са безпротиворечиви по
отношение на следните обстоятелства: подсъдимият повече от десетилетие се
занимавал с монтаж на отоплителни системи, той изпълнявал различни поръчки,
между които и няколко на свидетелите - семейство П., последните го препоръчали
на пострадалите – семейство А., за да им направи отоплителна инсталация, Н.
взел размери, изчислил необходимите материалите и колко ще струва направата на
инсталацията – 2150 лв., получил тази сума на два пъти в рамките на два дни от А.,
след което не закупил материали, не започнал изпълнението, като дал част от
парите на А. за издръжка на детето му на съпругата си, с която се разделили, а
останалите използвал, за да замине да работи в Германия.
В
конкретният случай прокуратурата е инкриминирала договора за изработка, като
инструмент, използван от подсъдимия за въвеждане в заблуждение на пострадалите,
че ще им изработи и монтира в дома отоплителна инсталация (парно), като в резултат на това, са извършили
разпоредителни действия като заплатили на подсъдимия сумата от 2150 лв на два
пъти в рамките на два дни по изпълнение на договора, с която обогатил
патримониума на подс. Н..
Верен е извода на
решаващия съд, че по принцип в съдебната практика не е била спорна възможността
престъплението по чл. 209 от НК да се извърши и чрез сключването на договор,
т.е. при наличието на договорни отношения. В практиката се приема, че в този
случай следва деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение
лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши услугата,
като обаче той няма нито намерение, нито възможност да изпълни поетия в
договора ангажимент.В конкретният случай обаче, установените фактически
обстоятелства обосновават такъв извод.
За
разлика от РС, въззивният съд приема че , установените по делото факти сочат, че
подсъдимият е действал с измамлива цел, и че той е нямал намерение действително да изпълни
договора за изработка на парно. Хронологията на събитията индикира на такъв
извод.
Вярно
е, че подсъдимият е притежавал необходимите познания и на практика се е
занимавал с такава дейност и преди инкриминирания случай. Той е бил препоръчан
на св. А. от друг негов клиент свидетелката Й.П., на която е монтирал
отоплителна инсталация, както твърди тя и съпругът и П. в показанията си.
Но
няма как да не се отбележи,че след сключване на договора подсъдимият не е
предприел необходимите действия за изпълнението му, въпреки че е имал обективна
възможност да изгради тази парна инсталация.
Той
не е изпълнил поръчката, тъй като не е
имал намерение за това, както правилно твърди прокуратурата, а и защото не е отишъл
в магазина да се снабди с материали. Горният извод е доказателствено обезпечен
от показанията на св. А., която е направила проверка в магазина,от който
подсъдимият заявил,че щял да купи материалите, където й било обяснено, че за тяхната
инсталация подсъдимият не бил закупил нищо. Няма как да бъде пренебрегнат и
фактът, че два три дни след взимането на парите подсъдимият си изключил
телефонът, не отговарял на обажданията нито на А., нито на П.. Със
сумата която му била предоставена той финансирал свое замиване в чужбина и с
част от останалата сума заплаща издръжка на детето си. За
умисъла на дееца за извършване на престъпление се съди от неговите конкретни
действия, а не от изявленията на подсъдимият, които в конкретният случай се
свеждат до това,че нямал намерения да мами.
Действията
на подсъдимият не обективират намерението му да изработи инсталацията и да я
монтира в дома на А.. Въпреки че, е имал възможност да изпълни това
си задължение/включително и да възложи на други негови колеги поетата от него
поръчка за каквато възможност според обясненията му не се бил сетил/или да
върне на хората парите, той не е предприел никакви действия в
тази насока.
Ето защо настоящия съдебен състав приема,
че договорното отношение е било използвано като способ за измама, а подсъдимият
е нямал намерение да изпълни задълженията си по него въобще.
Действията
по измерване, по изчисляване на стойността на инсталацията са действия,
насочени не към изпълнение на поръчката, а целящи въвеждане в заблуждение на
св. А. в следствие на което са предоставили на подсъдимия на два пъти сумата от 20150 лв. От обективна страна
подсъдимия не само е формирал у пострадалите невярна представа за възможностите
си за изработване и монтаж на цитираната инсталация, а с думи и действия е
затвърждавал това заблуждение като показал точен ценоразпис на материалите и
труда за изработване на отоплителната инсталация и заявил, че на следващия ден
щял да поръча необходимите материали и в тридневен срок щял да започне да
работи.
Фактическата
установеност и анализ на доказателствата по делото сочат,че от обективна и
субективна страна подсъдимия е осъществил съставът на престъплението по чл.
209, ал. 1 от НК,тъй като през м.
ноември 2016 г., в с. Ивайло, обл. Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Т.И.А. и съпруга й К.Л.А., и
двамата от с. Ивайло, обл. Пазарджик – че ще им постави инсталация за парно
отопление и с това им е причинил имотна вреда в размер на 2 150 лв.
При осъществявана на
деянието той е действал с пряк умисъл,
какъвто извод се налага от действията на същият. Деянието е извършено при пряк
умисъл, съгласно материално правната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК
с целени и настъпили обществено опасни последици. От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и е желал настъпването им. Съзнавал е, че възбужда и поддържа
заблуждение у пострадалите за това, че поема задължение за изработка и монтаж
на парна инсталация.
С
действията си подсъдимият е формирал измамни представи у пострадалите, а в последствие
се е възползвал и от противозаконно получената имотна облага.
Съобразно принципа на
законоустановеност на наказанието, следва да се съобразят вида и размера на
предвидената в НК санкция за това престъпление - е лишаване от свобода от една до шест години.
Съобразно принципа на
индивидуализация на наказанието, следва да се отчетат степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, подбудите и други смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, се прецениха, че не е осъждан, че е семеен и дължи
издръжка, а като отегчаващи размерът на причинена имотна вреда.
Съвкупната преценка на
всички изложени по-горе фактори, води съдебният състав до извода, че е налице
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и именно при тези условия
следва да се определи размера на наказанието. Така на подсъдимият бе наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година.
Съдът прие, че не
съществуват законови пречки за приложение на условното осъждане. Подсъдимият не
е осъждан за умишлено престъпление на лишаване от свобода и съдът прие,че
целите на наказанието в конкретния случай могат да се постигнат и с условно
осъждане. Подсъдимият е човек спрямо, който,
и целите на личната превенция могат да
се постигнат и без реално изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода. На основание чл.66 от НК отложи изпълнението на същото за изпитателен
срок, от три години.
При решаване на въпроса
за условно осъждане съдът взе в предвид и двете цели на наказанието - както
индивидуалната, така и общата превенция.
По този начин ще се реализира напълно
предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този
период е реална заплахата подсъдимият да изтърпи отложеното наказание.
Съдът прие че прилагането
на условното осъждане с три годишен
изпитателен срок не противоречи и на целите на генералната превенция. Те се
намират в диалектическа връзка с целите на личната превенция и се реализират
чрез нея без да са в конкурентно съотношение помежду си. Не би могло да се
очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на
осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове
на обществото. Идеята за санкцията единствено като назидание за останалите
членове на обществото е чужда на българската наказателна система. Отчете се, че
само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да
изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия. 3-годишният
изпитателен срок ще бъде напълно достатъчно време, през което подсъдимият ще си
направи равносметката и нужните изводи и ще има сериозен възпиращ ефект,
каквито са и целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Причините за извършеното престъпление,следва да се търсят в
незачитане на установения в страната правов ред, в ниската правна и гражданска
култура на подсъдимият, в желанието му за набавяне на финансови средства по
незаконен начин.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си към
нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: