РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Враца, 04.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
11.04.2023г. /единадесети април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Даниела Ванчикова и в
присъствието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия
Коцева КАН дело №63 по описа на АдмС –
Враца за 2023г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. АПК във вр.
с чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на К.С.К. ***, чрез * К.П. против РЕШЕНИЕ №362/21.11.2022г.,
постановено по АНД №20221420200884/2022г. на Районен съд-Враца, с което е потвърдено
издаденото против касатора НП № BG06032022/4000/Р8-193/08.08.2022г.
на АПИ. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения
на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърденото
с него наказ.постановление по изложени съображения в касационната жалба. Претендират
се разноски и за двете съдебни инстанции. Представена е и писмена защита с
изложени съображения по съществото на спора.
Ответникът в с.з., чрез проц. си представител
* И.Й. моли за решение, с което да се потвърди решението на РС, като правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение. Съображения за това са изложени в представено
по делото писмено становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение
за основателност на жалбата, поради не изложени подробни мотиви по възраженията
на жалбоподателя, касае се до съществено нарушение на процесуалните правила и
са налице основния за връщане на делото за ново разглеждане.
Административен
съд - Враца в настоящият си състав, като
обсъди приложените към делото доказателства, взе предвид изложените доводи от
страните, заключението на участващия по
делото прокурор и като
съобрази разпоредбата на чл.218 АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение №362/21.11.2022г., постановено по
АНД №20221420200884/2022г. на Районен съд-Враца е потвърдено НП №BG06032022/4000/Р8-193/08.08.2022г.,
издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, с което на К.С.К. *** е наложено адм.наказание
„глоба“ в размер на 1 800.00 лева за нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП. За да
потвърди НП в оспореното решение от въззивния съд е прието, че при издаването
на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните парвила, които да водят до опорочаване на
санкционната процедура. Претендираното нарушение и обстотятелствата, при които
същото е извършено са описани достатъчно ясно и пълно, както в акта, така и в
наказ.постановление. По съществото на спора е прието, че жалбоподателят е имал
качеството водач на МПС по см. на §6,т.25 от ДР на ЗДвП, същия е субект на нарушението по чл.179,ал.3а от ЗДвП,
както и че нарушението е безспорно установено по делото от събраните
доказателства. Прието е, че деянието, вменено на жалбоподателя е доказано по
безспорен и категоричен начин, като формата на вина на жалбоподателя е пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е че не бива да
управлява МПС, по платената пътна мрежа без предварително да е заплатена от
закона такса, но въпреки това е управлявал процесния автомобил, с което е целял
настъпването на общественоопосните последици от своето деяние. В случая е
неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. От АНО е съобразена разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН, като е определена правилна квалификация на деянието и е наложено
съответното наказание в законоустановения размер на глобата от 1800 лева. По
тези съображения НП е потвърдено като законосъобразно, а възраженията изложени
в жалбата са приети за неоснователни.
При разглеждане на делото съдът е
събрал необходимите за правилното му изясняване доказателства, след
анализ на същите поотделно и в цялост
правилно е достигнал до извода, че
касаторът е осъществил по
безспорен начин състава на адм.нарушение
по чл.179,ал.3а от ЗДвП. Според чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал.3 – 3в, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. От
приложените фото снимки от 25.02.2022 г. се установява, че посоченият товарен
автомобил се е движил в обхвата на платената пътна мрежа, а от представения
доклад от електронната система за събиране на пътни такси, че към този момент
за автомобила не е заплатена дължимата тол такса. Не се представят
доказателства оборващи обстоятелствата за неплатена тол такса или заплатена
компенсаторна такса. Тоест нарушението е доказано и установено по безспорен
начин от събраните доказателства, както е приел и РС. В тази насока и
възражението на касатора, че не е
доказано по безспорен начин, че дължимата такса по чл.10,ал.1,т.2 ЗП не е
заплатена е неоснователно.
Правилно
РС е приел, че в конкретния случай не е налице и маловажност на нарушението по
см. на чл.28 ЗАНН, както и че наказанието е правилно определено в съответствие
с приложимата законова норма. От страна на АНО при проведеното адм.наказ.производство
по отношение на касатора не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на НП, както е приел
и РС в решението. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани
достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление,
посочени са всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното
нарушение, вменено във вина на нарушителя. Изведените правни
изводи от РС в тези насоки са правилни и
подкрепят от събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия съдебен състав.
Възражението
на касатора, че няма нито едно доказателство, че именно той е бил водач на ППС
на датата на която се твърди, че е извършено нарушението-25.02.2022г. е
неоснователно. Видно от съставения АУАН и редовно връчен на касатора в същия не
е направено възражение за установеното нарушение на 25.02.2022г., както и че не
е управлявал ППС на въпросната дата. Акта е подписан без възражение от касатора,
като такова не е представено и впоследствие след съставяне на акта и дадената
му възможност за представяне на възражение по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок
от подписване на акта, което изрично е отбелязано в същия. От друга страна по
делото на РС са представени доказателства трудов договор от който е видно, че
касатора е назначен на длъжност „*“ във фирма „К.Т. 53“ ЕООД, а от представения
талон за регистрация на ППС е видно, че същото
е собственост на дружеството. С оглед на тези данни съдът приема, че касатора
към датата на нарушението е имал качеството на водач на ППС по см. на §6,т.25 от
ДР на ЗДвП и е субект на нарушението визирано в НП. В тази насока и
възраженията са неоснователни.
Възражението,
че не е ясно конкретизирано мястото на нарушението е също неоснователно. Видно
от описаната в акта и НП фактическа обстановка мястото на нарушението е
достатъчно ясно посочено и по един и същи начин, ***, т.е. налице е пълно и
ясно описание на мястото на нарушението.
Не
се споделя и възражението, че не е ясно в какво качество е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Видно от акта и НП касаторът е наказан за това,
че е управлявал въпросното ППС,без заплатена дължима такса, т.е. същият е
наказан в качеството му на водач на ППС. Субект на нарушението по чл.179,ал.3а
от ЗДвП е именно водачът на ППС, а не собственика или ползвателя на същото,
поради което съдът счита, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административната отговорност именно на
касатора, в качеството на водач на товарния автомобил. Задължението на
водача на ППС е не да заплаща тол такса, а да управлява ППС, за което е
заплатена такава дължима такса по ЗП. В този смисъл съдът намира, че правилна и
прецизна е правната квалификация на нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят. В тази насока и възраженията на касатора са неоснователни.
С
оглед на изложеното правилно и законосъобразно РС-Враца е достигнал до извода,
че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно. Решението е постановено в съответствие с приложимия процесуален и материален закон, с оглед на
което следва
да остане в сила, като правилно и законосъобразно, а касационната жалба, като
неоснователна следва да се остави
без уважение. Не са налице и основния за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав, в каквато насока е становището на прокурора.
Съгласно
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. В конкретния случай, с оглед изхода
на правния спор и осъществената защита, разноски се дължат в полза на
административнонаказващия орган, чийто представител своевременно е поискал
присъждането им. Предвид изхода от спора и изрично направеното искане, на
основание чл.63д,ал.4 от ЗАНН вр. чл.37,ал.1 от Закон за правната помощ вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Агенция
"Пътна инфраструктура" следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221,ал.2 АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение №362/21.11.2022г., постановено по АНД
№20221420200884/2022г. на Районен
съд-Враца.
ОСЪЖДА
К.С.К. *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноските по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.