Р Е Ш Е
Н И
Е № 260053
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХII гр. състав, в публичното заседание на 13.12.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18278 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Община Пловдив, ЕИК: *********, против Община Родопи,
ЕИК *********, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1 000 лв., като частичен иск
от такъв с общ размер 171 879.90 лв., представляваща част от уговорената,
но незаплатена от ответника цена за извършени услуги по договор № *** за
периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., ведно с мораторната лихва за
забавено плащане върху главницата от 1000 лева за периода от 01.12.2015 г. до
деня преди подаване на исковата молба – 14.12.2018 г. в размер на 300.08 лева.
Ищецът
твърди, че на 28.05.2009 г. Община Родопи – като възложител и Община Пловдив –
като изпълнител сключили договор № *** с предмет извършване на услуги по
депониране от Община Родопи на битови отпадъци на депото на Община Пловдив в
землището на *** за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. В чл. 3 от договора е предвидено, че Община
Родопи следва да извърши плащане до пет работни дни след представяне от Община
Пловдив на фактури и справка за количеството битов отпадък, депонирано в депото
в ***. С чл. 11, ал. 2 от договора страните се съгласили, че дължимите суми за
депонирания битов отпадък за месеците от 2009 г. преди сключване на договора,
ще се включат във фактурата за месеца на сключване на договора. Ищецът изпълнил
задълженията си, за което в период от 12.06.2009 г. до 04.01.2010 г. били
издадени 8 бр. фактури на обща стойност 171 879.87 лв. Възложителят се бил
задължил да заплаща по 13.84 лв. /без ДДС/ за всеки тон депониран отпадък. По
силата на договора възложителят имал право да депонира 10 000 тона
отпадък, което количество не било окончателно и не лимитирало отношенията между
страните. В чл. 6 било предвидено, че, ако количеството отпадък бъде депонирано
преди крайния срок на договора 31.12.2009 г., то на изплащане по договора до
изтичане на срока му подлежат и последващите количества депонирани отпадъци. В
срока на договора били депонирани общо 12 419.065 тона битов отпадък.
Община Родопи не заплатила дължимото възнаграждение, поради което се предявява и
настоящият частичен иск. Моли се искът да се уважи. Претендира се законна лихва
от дата подаване искова молба и разноски. Сочи банкова сметка *** – IBAN ***.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е
ангажиран отговор на исковата молба от ответника. Твърди се, че вземанията са
погасени по давност. Процесните задължения били периодични и се погасявали с
кратката тригодишна давност. Потвърждаването на салдата не водило до прекъсване
на давността. Потвърждаването на счетоводно воденото парично задължение не
изхождало от лица с представителна за общината власт. В потвърждаването на
счетоводните записвания липсвало индивидуализиране по основание и размер на
всяко самостоятелно задължение. Със заповед № 70/25.01.2016 г. *** на Община
Родопи се противопоставил на извършеното потвърждаване на счетоводните салда.
Потвърждаването от 21.01.2015 г. било извършено след като давността е изтекла.
Задълженията било отписано в счетоводните регистри на Община Родопи поради
настъпила давност. Твърди, че дори да се приеме, че потвържденията водят до
прекъсване на погасителната давност, то потвърждаването от 27.01.2016 г.
извършено след отписването на задълженията, не е произвело действие, поради
което най-късната дата, на която е настъпила погасителната давност била
22.01.2018 г. Излага и, че договорът се бил прекратил на основание чл. 11, ал.
2 от същия, поради което всички претенции станали изискуеми след прекратяването
му, не били дължими на договорно основание.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на договор № *** с предмет извършване на услуги по депониране на
битови отпадъци сключен с ответника за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009
г., със съдържанието посочено в исковата молба, изпълнение на договорното си
задължение, съгласието на
страните, че дължимите суми за депонирания битов отпадък за месеците от 2009 г.
преди сключване на договора, ще се включат във фактурата за месеца на сключване
на договора, уговореното възнаграждение на тон битов отпадък по договора,
количеството депониран отпадък, както и размера на претенцията. Предвид
направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването
на предвидената в закона погасителна давност. Ответникът следва да проведат насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, както и да докажат, че е погасил задълженията си, вкл. и чрез
правопогасяващото възражение по давност.
С Определение от 11.01.2019 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени
обстоятелствата, че между страните е сключен договор № *** с предмет извършване на услуги по
депониране от Община Родопи на битови отпадъци на депото на Община Пловдив в
землището на *** за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., със съдържанието
посочено в исковата молба, както и, че в срока на договора ответникът депонирал
на депото на ищеца общо 12 419.065 тона битов отпадък.
Спорен по делото е въпросът погасени ли са процесните
вземания по давност.
Видно от чл.1 от договор за приемане и депониране на
битови отпадъци на „Депо за неопасни отпадъци – гр. Пловдив, в землището на ***“
за общини от Пловдивска област, без община Карлово /л.8/ е уреден предмета на
договора между страните, а именно депониране на битови отпадъци от Община
Родопи на депото на Община Пловдив в землището на ***.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.2,
чл.3, чл.5, ал.2, чл.6 се установява, че изпълнението на договора се
осъществява ежемесечно до края на срока му, като ежемесечно се издават фактури
за дължимите месечни суми.
С оглед изложеното съдът приема, че предмета на договора
е с периодично изпълнение, престацията се изпълнява всеки месец, като
ежемесечно се начисляват и дължимите суми, предвид което месечните
възнаграждения се погасяват с кратка 3-годишна давност, съгласно чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Давността за вземанията започва да тече от настъпване на
изискуемостта им.
В случая в чл.5, ал.2, вр. с чл.5 от договора е
предвидено, че изискуемостта на вземанията за възнаграждения настъпва до 5
работни дни след представяне от страна на Община Пловдив на фактура и писмена
справка за количеството битов отпадък, депонирано от община Родопи на депо в ***
за предходния месец.
За задълженията на ответника са издадени 8 броя фактури
от ищеца в изпълнение на чл.3 от договора, а именно от дата 12.06.2009 г., от 03.08.2009 г., от 25.08.2009
г., от 30.09.2009 г., от 07.10.2009 г., 09.11.2009 г., от 11.12.2009 г и от 04.01.2010 г. Изискуемостта на вземанията по
фактурите настъпва с изтичане на 5 дни от датата на издаването им, откогато
започва да тече и погасителната давност.
Давността за вземанията по фактурите от 2009 г. се
погасява през 2012 г., а за фактурата от 2010 г. – през 2013 г., ако същата не
е прекъсвана или спиране междувременно.
Ищецът прави възражение, че давността е прекъсната с
признаване на задълженията от ответника, с оглед което е изслушана и приета
Съдебно-счетоводна експертиза.
От приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че процесните фактури са осчетоводени от ответника в месеца, в
който са били издадени, поради което и към този момент последният е признал вземанията
и е прекъснал давността. Това е още същия месец на издаване на фактурата, поради
което и не се променя особено момента на настъпване на погасителната давност –
през 2012 г. за вземанията по фактурите от 2009 г. и през 2013 г. – за
вземанията по фактура от 2010 г.
Съдът приема, че давността на процесните вземания е
прекъсната и с писмото на Община Родопи от 21.01.2011 г. /л.56/, с което Община
Родопи признава задълженията си към Община Пловдив с посочване на процесните
фактури. От този момент започва да тече нова погасителна давност за вземанията
по всички фактури, която настъпва на 22.01.2014 г.
По делото не се установи настъпване на други
обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на давността на
вземанията на ищеца по процесните фактури преди изтичането й.
Нещо повече със Заповед на *** на Община Родопи от
25.01.2016 г. /л.109/ вземанията по процесните фактури са отписани, като
погасени по давност, което е отразено и в годишния счетоводен отчет за 2015 г.
и се установява от ССчЕ.
Предвид изложеното съдът приема, че вземането
на ищеца по процесните фактури е погасено по давност на 22.01.2014 г., много
преди подаване на исковата молба – 15.11.2018 г., и не се дължи, поради което и
искът за сумата от 1000 лева, като частичен от 171 879.90 лева дължими
плащания по процесния договор, ще се отхвърли.
Доколкото съдът приема, че главното вземане е
погасено по давност, то съгласно чл.19 ЗЗД е погасено и акцесорното вземане за
обезщетение за забава, предвид което и този иск ще бъде отхвърлен.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за
ответника, който е направил своевременно искане в тази насока и доказа следите
разноски: 60 лева – депозит за ССчЕ /л.122/ и 1000 лева, платено адвокатско
възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства,
разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.139/.
Ищецът е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Съдът намира, че
същото е прекомерно, доколкото делото не се отличава с правна и фактическа
сложност. Делото е могло да приключи в едно съдебно заседание, но е отлагано
поради забавяне на изготвяне на експертизата, което не може да се вмени в
тежест на страните. С оглед изложеното адвокатското възнаграждение на ответника
ще се редуцира до минимума, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения -
в размер на 321 лева /с оглед интереса 1300.08 лева/.
Общо разноски, които ще се присъдят на ответника
са в размер на 381 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен
съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1 срещу Община Родопи, ЕИК *********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1 000 лв., като частичен иск от такъв с общ размер
171 879.90 лв., представляваща част от уговорената, но незаплатена от
ответника цена за извършени услуги по договор № *** за периода от 01.01.2009 г.
до 31.12.2009 г., както и сумата в размер на 300.08 лева върху главницата от 1000 лева за периода от 01.12.2015
г. до 14.12.2018 г., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА
Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ НА Община Родопи, ЕИК
*********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А сумата в размер
на 381 лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ