№ 187259
гр. София, 18.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц Р Ц
като разгледа докладваното от Ц Р Ц Частно гражданско дело №
20241110152874 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Ф И“ ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Т.
П. А. за следните суми: сумата в размер на 296 лева – главница по договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние №....../01.08.2017 г., сключен между
длъжника и „Ф Б“ ЕООД, законна лихва за забава върху главницата по договора за
кредит в размер на 120,31 лева за периода 12.12.2019 г. до 31.05.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.
410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението
парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези
– страни, предмет /основание, период, вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното
вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата
молба, което условие в случая е изпълнено от заявителя „Ф И“ ЕАД.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение,
освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. При тълкуване на посочените разпоредба се налага
изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи такова противоречие е
длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката
за това дали не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК се прави от съда
въз основа на посочените от заявителя факти, които според него пораждат вземането, и
договора с потребителя, ведно с приложенията към него и общите условия.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е изцяло
недействителен.
1
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т.
12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.
Към заявлението е приложен Договор за финансови услуги от разстояние
№....../01.08.2017 г. Видно от съдържанието на Договора,страните са се уговорили, че
заемодателят отпуска на заемополучателя кредит в размер на 500 лева, със срок на
договора 36 месеца, с падеж на погасителната вноска по кредита – 31.08.2017 г., при
лихвен процент в размер на 3,38% и годишен процент на разходите по кредита в
размер на 49,85%.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от
Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в
момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта
на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено
значение за правата на потребителя.
В случая това изискване не е спазено. В договора са посочени единствено
абсолютни стойности на годишния процент на разходите и на годишния лихвен
процент, но липсва ясна методика как точно е формиран ГПР от 49,85 %, респективно
кои компоненти са включени в него. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в. т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно
практиката на СЕС, в посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното отношение. В процесния договор не са посочени както
компонентите на ГПР, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема.
Горното води до недействителност на договора за паричен заем поради
противоречие с материалноправните разпоредби на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр.
чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
2
Предвид изложеното, процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, подадено от „Ф И“ ЕАД следва да бъде отхвърлено за сумата в размер
на 120, 31 лева – лихва за забава върху главницата по договора за кредит за периода
12.12.2019 г. – 31.05.2024 г. и следва да бъде издадена заповед за изпълнение само за
сумата в размер на 296 лева – главница.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 17,74 лева за държавна
такса и над 35,47 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „Ф И“ ЕАД срещу Т. П. А. за сумата в размер
на 120,31 лева – лихва за забава върху главницата по договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние №....../01.08.2017 г. за периода 12.12.2019 г. –
31.05.2024 г, както и в частта за разноските за разликата над сумата от 17,74 лева за
държавна такса и за разликата над 35,47 лева за юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Ф И“ ЕАД, че
може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в
заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3