Р
Е Ш Е Н И Е
№
977 / 21.7.2020г.
гр.
Перник, 21.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Роза Ризова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 277 по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.Н.Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с
която на основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК се иска в отношенията
между страните да бъде признато за установено, че поради изтекла погасителна
давност ищцата не дължи на ответното дружество следните суми: 4 702,27 лева, представляваща главница
по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
20.05.2008 г., сумата от 681,20 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 15.03.2009 г. до 19.09.2010 г.; сумата от 327,91
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 15.03.2009 г. до
19.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.09.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 144,05 лв. съдебни разноски и 311,34 лв. адвокатски хонорар, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 21.09.2010 г., по ч.гр.д. №7780/2010 г. по
описа на Районен съд Перник и Заповед № 7143 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9117/2012 г. в полза на ОББ АД.
Сочи, че в рамките на образуваните срещу
нея изпълнителни дела заповед за изпълнение не й е била връчвана и не са
извършвани валидни действия по изпълнение, поради което сумите са погасени по
давност. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС
Матрикс“ЕООД, обосноваващ пасивната си процесуална легитимация по договор за
цесия с „ОББ“ АД, оспорва изцяло иска. Намира иска за сумите над главницата
(присъдените разноски) за недопустим. В останалата част го счита за
неоснователен. Позовава се на съдебна практика в подкрепа на тезата си. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на разноските за процесуално представителство на ищеца.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не се спори, а от
представените доказателства се установява издаването на изпълнителен лист от
21.09.2010 г., по ч.гр.д. №7780/2010 г. по описа на РС Перник, както и Заповед
№ 7143 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 9117/2012
г., настъпилото правоприемство по силата на договор цесия, и съобщаването
ѝ на ищеца, като сочените релевантни обстоятелства са отделени като
безспорни с изготвения по делото доклад.
Видно от представеното копие по изп.д. №
***г. по описа на ЧСИ А.В., рег. № ***на КЧСИ и район на действие ПОС, същото е
образувано по молба, вх. № 391/18.01.2011 г. на взискателя „Обединена Българска
банка“ АД /ОББ АД/ въз основа на изпълнителния лист от 21.09.2010 г. В молбата
е инкорпорирано искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника С.Г., както и извършване на опис на движими вещи. На длъжника е
изпратена по поща покана за доброволно изпълнение, изх. № 12507/07.03.2011 г.,
като видно от отбелязването на „Български пощи“ ЕАД пратката не е била
потърсена от получателя. След като други действия по изпълнителното дело не са
били предприети, на 15.03.2016 г. ЧСИ А.В. е издала нарочно постановление, с
което е прекратила изпълнителното дело при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, необжалвано от взискателя ОББ АД, който е поискал изпълнителният лист да
му бъде върнат.
Въз основа на изпълнителния лист от
21.09.2010 г. и молба, вх. № 7129/08.07.2016 г. за вземането срещу С.Г. „ОББ“
АД е образувала изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № ***на КЧСИ и район
на действие СГС. В молбата за образуване е направено искане за налагане на
запори върху банкови сметки, трудовото възнаграждение, както и запори и възбрани
върху друго имущество, което бъде установено в хода на изпълнителното
производство.
На 14.07.2016 г. спрямо длъжника са
предприети множество изпълнителни действия, включващи запор върху трудово
възнаграждение, както и върху банковите й сметки в шест различни банки.
Покана за доброволно изпълнение, изх. № ***г.
с копие от изпълнителния лист е връчена на С.Г. чрез работодателя „Джъст Фешън“
ЕООД на 17.09.2016 г.
С молба от 06.04.2017 г. взискателят ОББ
АД е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата. Със
съобщение от 05.05.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на С.Г. в ЦКБ
АД,
С
молба от 20.03.2018 г. ответникът ЕОС Матрикс ЕООД се е легитимирал пред ЧСИ М.Ц.
като взискател по делото, по силата на договор за цесия, сключен с цедента ОББ
АД. На 17.08.2018 г. отново е наложен запор върху банковите й сметки в ЦКБ АД.
С молба от 01.08.2019 г. взискателят е поискал проучване на имущественото
състояние на длъжницата и налагане на запори.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Районен съд Перник е сезиран с обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за недължимост на суми,
съгласно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 7780/2010 г. на РС Перник,
поради изтекла погасителна давност. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването
на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила
на пресъдено нещо.
В настоящия случай ищецът оспорва
дължимостта на вземания, породени от Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 20.05.2008 г., сключен с „ОББ“ АД (цедент спрямо ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД),
във връзка с който кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Тъй като покана за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника едва на 17.09.2016 г., преди влизането в сила на заповедта
за изпълнение приложимата погасителна давност е тази за всяко отделно вземане. При
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични плащания, а
представлява частични плащания по договора, поради което приложим е общият
5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. За вземанията за договорна и
наказателна лихва обаче на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД приложима е кратката
тригодишна погасителна давност.
По силата на чл. 116, б.”в” ЗЗД и
разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се при
предприемането на кое да е
изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен
способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния
изпълнител, в частност – молбата за извършване на изпълнителни действия, с
посочване на определени изпълнителни способи, налагането на запор, плащането от
трето задължено лице и т.н. При хронологичен преглед на последователността на
действията по образуваните изпълнителни дела, съдът констатира, в процесния
случай не е изтекла изискуемата от закона погасителна давност.
Първото изпълнително действие във връзка
с принудителното събиране на вземането е молбата на ОББ АД от 18.01.2011 г. до
ЧСИ А.В. за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за налагане на
запори. Тъй като считано от този момент взискателят не е искал извършването на
никакви изпълнителни действия, към 19.01.2013 г. производството се явява
перемирано по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По време на висящността на изп.д. № ***г.
на ЧСИ А.В. давност за вземането не е текла, съгласно разясненията на ППВС №
3/1980 г. Към настоящия момент е налице противоречива практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването
на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият
съдебен състав следва да се съобрази със становището, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г.
има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се
прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е.
от 26.06.2015 г.
Ето защо, считано от прекратяването по
право на изп.д. № ***г. на ЧСИ А.В. към 19.01.2013 г. е започнала да тече нова
5-годишна давност за вземането за главница и съдебни разноски, респ. нова
3-годишна давност за вземанията за лихва. Молбата на праводателя на ответника –
ОББ АД, до ЧСИ М.Ц. от 08.07.2016 г. с искане за образуване на ново
изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия, е прекъснала
5-годишната давност за вземанията за главница и съдебни разноски, но
3-годишната давност за вземанията за лихви е изтекла преди този момент към
20.01.2016 г., следователно в частта, с която се твърди недължимост на
посочените периодични плащания, искът се явява основателен.
Видно от установената по делото
фактология, след този момент взискателят ежегодно е искал прилагане на
конкретни изпълнителни способи (последната
от които от 01.08.2019 г.),
а съдебният изпълнител регулярно е предприемал различни действия по
изпълнението.
В настоящия случай за прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено по давност. В процесния случай между отделните валидно
предприети изпълнителни действия не са изтекли повече от пет години и към
датата на исковата молба петгодишният давностен срок за вземанията за главница
и съдебни разноски не е изтекъл, поради което за същите суми отрицателният
установителен иск се явява неоснователен.
По
разноските:
Своевременно заявеното от ответната
страна възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално
представителство на ищцата /650 лв./ следва да бъде уважено, като съдът намира,
че с оглед материалния интерес и сложността на делото, при присъждане на
разноските следва да приеме за основа минималния размер на същото от 500 лв.,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, предвид материалния интерес и фактически осъществените
пред настоящата инстанция действия от представителя на ответното дружество,
съдът намира, че следва да определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на
150 лв.
При този изход от спора, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3, вр. ал. 8 ГПК страните си дължат взаимно разноски,
съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции. Ответното дружество
следва да заплати на ищцата сумата от 130,04 лв. – разноски за платени такси и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции.
Ищцата следва да заплати на ответника сумата
от 125,45 лв. Така по компенсация на двете насрещни вземания ищцата следва да
заплати на ответника сумата от 4,59 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, че С.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, , НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков – Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс Тауър, сумата от 681,20 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 15.03.2009 г. до 19.09.2010 г., както и сумата от 327,91
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.03.2009 г. до
19.09.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.09.2010 г., по
ч.гр.д. №7780/2010 г. по описа на Районен съд Перник и Заповед № 7143 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9117/2012 г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от С.Н.Г. искове с правно основание чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде признато за
установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“
ЕООД сумата 4 702,27 лева,
представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 20.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.09.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 144,05 лева съдебни
разноски и 311,34 лева адвокатски
хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.09.2010 г., по ч.гр.д.
№7780/2010 г. по описа на Районен съд Перник и Заповед № 7143 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9117/2012 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК С.Н.Г.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 4,59 лева – разноски пред Районен
съд Перник (по компенсация).
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ___________________