Присъда по дело №1929/2009 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 321
Дата: 25 септември 2009 г. (в сила от 13 октомври 2009 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20095220201929
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 септември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

МОТИВИ към НОХД 1929/09г.

 

          Производството е по образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение против С.В.Р.-*** за това, че на 15.09.2009 г., в гр. Пазарджик, е управлявал МПС- л.а.”Опел Кадет” с ДК№ РВ 6795 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1, 76 на хиляда, установена по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 1070/ 17.09.2009 г.- престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик със становище за доказаност на обвинението и искане за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК, както и налагане на наказание по чл. 343г от НК.

Подсъдимият се признава за виновен.

Като взе предвид доказателствата по делото , преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът ръководейки се от закона с оглед разпоредбата на чл. 301 от НПК и по свое вътрешно убеждение, установи:

На 15.09.2009 г. св. НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ- полицай при РУ на МВР- Пазарджик бил нощна смяна като автопатрул в група СПООР при РУ на МВР- Пазарджик заедно с колегата си пол. БОРИСЛАВ МАРИНОВ. Около 23, 55 ч. на 15.09.2009 г. на бул. „Г. Бенковски” в гр. Пазарджик двамата забелязали съмнително движещ се л.а.”Опел Кадет” с ДК№ РВ 6795 АМ, управляван от обв. С.Р.. Полицаите спрели автомобила и извършили документна проверк. Установили самоличността на подсъдимия като водач на спряното превозно средство . Тъй като се усъмнили, че същият е употребил алкохол,  били повикани за съдействие дежурните по КАТ- св. ИВАН АТАНАСОВ и пол. КАПИНЧЕВ, които след пристигането си изпробвали обвиняемия за алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер”, надлежно калибровано (л. 8). Същото отчело наличие на алкохол в издишания от Р. въздух в концентрация 1, 70 на хиляда (л. 9). На подсъдимия Р. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (л. 5) и му бил издаден талон за медицинско изследване (л. 6, 14).

Химическия анализ на кръвната проба установил резултат 1.76 промила алкохол в кръвта.

 

Горните данни са напълно безспорно установени въз основа на събраните непротиворечиви и еднопосочни доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетеля Ангелов и св. Атанасов и останалите писмени доказателства.

Несъмнено е, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над установения минимум от 1.2 промила по чл. 343 б ал.1 от НК. Конкретната концентрация е била установена в случая с химически анализ на взетата кръвна проба и е 1.76 промила.

Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си, не е имал представи за конкретните стойности на алкохолното си опиянение, към което се е отнасял безразлично.

При тези данни съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на инкриминираното престъпление.

За да определи вида и размера на наказанието, което следваше да му се наложи , съдът взе предвид високата обществена опасност на престъпленията от този вид. Касае се до престъпление против транспорта. Според актуална статистика расте броят на жертвите от възникнали вследствие употребата на алкохол пътно-транспортни произшествия. Употребата на алкохол влияе директно върху способността на водача за концентрация, която е особено важна при участието му в движението, тъй като засяга директно способността да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява.  

Като занижена се прецени и обществената опасност на водача, тъй като същият няма данни да е бил санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата. ( л.9).

От друга страна позитивни са и характеристичните данни за подсъдимия, който не е осъждан и изразява добросъвестно самокритично отношение към деянието. Именно тези обстоятелства съдът прие, че   променят в значителна степен характеристиката на извършеното престъпление, правейки го изключително различно, съпоставено с обичайните престъпления от същия вид. При това и съдът прие, че в случая и най-ниското предвидено в закона наказание ( минималният размер лишаване от свобода)  се явява несъразмерно тежко съпоставено с тежестта на извършеното престъпление. Поради това съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал., т.2 б. Б от НК и наложи на подсъдими наказание пробация.   За определяне на конкретните мерки за въздействие и контрол данни за личността на подсъдимия, конкретната концентрация на алкохол в кръвта, липсата на други административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, тежкото имотно ( само той е работещ от семейството с малко дете) и семейно положение ( израснал е сирак по пансиони и към момента живее в специално жилище със съдействие на фондация) .  При тези данни съдът прие, че за да може да се очаква наказанието да има поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимия, а също и да окаже целения възпиращ ефект, а постигне и целите на генералната превенция, необходимо и да се определят следните по вид и продължителност пробационни меркиІ  по чл. 42 а ал.2 т. 1 и 2  – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.

Поради тежкото имотно състояние на подсъдимия съдът прие, че по отношение на него не следва да се налага и пробационната мярка по чл. 42 а ал2 т.6 или по т.3 от НК , тъй като определените по т.1 и т.2 на чл. 42а, ал.2 от НК са достатъчни по вид и продължителност, така че от една страна да се явят възмездие за извършеното престъпление, а наред с това да гарантират и целите на личната и генералната превенция . 

На основание чл. 343 г от НК подсъдимият бе лишен от правоуправление за срок от десет месеца , който срок бе определен с оглед концентрацията на алкохол и липсата на данни за други нарушения по ЗДвП.

На основание чл. 59 ал.3 от НК се зачете и времето, през което подсъдимия е бил лишен от правоуправление по административен ред.  

 

           По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                         

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към НОХД 1929/09г.

 

          Производството е по образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение против С.В.Р.-*** за това, че на 15.09.2009 г., в гр. Пазарджик, е управлявал МПС- л.а.”Опел Кадет” с ДК№ РВ 6795 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1, 76 на хиляда, установена по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 1070/ 17.09.2009 г.- престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик със становище за доказаност на обвинението и искане за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК, както и налагане на наказание по чл. 343г от НК.

Подсъдимият се признава за виновен.

Като взе предвид доказателствата по делото , преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът ръководейки се от закона с оглед разпоредбата на чл. 301 от НПК и по свое вътрешно убеждение, установи:

На 15.09.2009 г. св. НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ- полицай при РУ на МВР- Пазарджик бил нощна смяна като автопатрул в група СПООР при РУ на МВР- Пазарджик заедно с колегата си пол. БОРИСЛАВ МАРИНОВ. Около 23, 55 ч. на 15.09.2009 г. на бул. „Г. Бенковски” в гр. Пазарджик двамата забелязали съмнително движещ се л.а.”Опел Кадет” с ДК№ РВ 6795 АМ, управляван от обв. С.Р.. Полицаите спрели автомобила и извършили документна проверк. Установили самоличността на подсъдимия като водач на спряното превозно средство . Тъй като се усъмнили, че същият е употребил алкохол,  били повикани за съдействие дежурните по КАТ- св. ИВАН АТАНАСОВ и пол. КАПИНЧЕВ, които след пристигането си изпробвали обвиняемия за алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер”, надлежно калибровано (л. 8). Същото отчело наличие на алкохол в издишания от Р. въздух в концентрация 1, 70 на хиляда (л. 9). На подсъдимия Р. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (л. 5) и му бил издаден талон за медицинско изследване (л. 6, 14).

Химическия анализ на кръвната проба установил резултат 1.76 промила алкохол в кръвта.

 

Горните данни са напълно безспорно установени въз основа на събраните непротиворечиви и еднопосочни доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетеля Ангелов и св. Атанасов и останалите писмени доказателства.

Несъмнено е, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над установения минимум от 1.2 промила по чл. 343 б ал.1 от НК. Конкретната концентрация е била установена в случая с химически анализ на взетата кръвна проба и е 1.76 промила.

Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си, не е имал представи за конкретните стойности на алкохолното си опиянение, към което се е отнасял безразлично.

При тези данни съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на инкриминираното престъпление.

За да определи вида и размера на наказанието, което следваше да му се наложи , съдът взе предвид високата обществена опасност на престъпленията от този вид. Касае се до престъпление против транспорта. Според актуална статистика расте броят на жертвите от възникнали вследствие употребата на алкохол пътно-транспортни произшествия. Употребата на алкохол влияе директно върху способността на водача за концентрация, която е особено важна при участието му в движението, тъй като засяга директно способността да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява.  

Като занижена се прецени и обществената опасност на водача, тъй като същият няма данни да е бил санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата. ( л.9).

От друга страна позитивни са и характеристичните данни за подсъдимия, който не е осъждан и изразява добросъвестно самокритично отношение към деянието. Именно тези обстоятелства съдът прие, че   променят в значителна степен характеристиката на извършеното престъпление, правейки го изключително различно, съпоставено с обичайните престъпления от същия вид. При това и съдът прие, че в случая и най-ниското предвидено в закона наказание ( минималният размер лишаване от свобода)  се явява несъразмерно тежко съпоставено с тежестта на извършеното престъпление. Поради това съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал., т.2 б. Б от НК и наложи на подсъдими наказание пробация.   За определяне на конкретните мерки за въздействие и контрол данни за личността на подсъдимия, конкретната концентрация на алкохол в кръвта, липсата на други административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, тежкото имотно ( само той е работещ от семейството с малко дете) и семейно положение ( израснал е сирак по пансиони и към момента живее в специално жилище със съдействие на фондация) .  При тези данни съдът прие, че за да може да се очаква наказанието да има поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимия, а също и да окаже целения възпиращ ефект, а постигне и целите на генералната превенция, необходимо и да се определят следните по вид и продължителност пробационни меркиІ  по чл. 42 а ал.2 т. 1 и 2  – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.

Поради тежкото имотно състояние на подсъдимия съдът прие, че по отношение на него не следва да се налага и пробационната мярка по чл. 42 а ал2 т.6 или по т.3 от НК , тъй като определените по т.1 и т.2 на чл. 42а, ал.2 от НК са достатъчни по вид и продължителност, така че от една страна да се явят възмездие за извършеното престъпление, а наред с това да гарантират и целите на личната и генералната превенция . 

На основание чл. 343 г от НК подсъдимият бе лишен от правоуправление за срок от десет месеца , който срок бе определен с оглед концентрацията на алкохол и липсата на данни за други нарушения по ЗДвП.

На основание чл. 59 ал.3 от НК се зачете и времето, през което подсъдимия е бил лишен от правоуправление по административен ред.  

 

           По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                         

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: