Решение по дело №2257/2017 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2017 г. (в сила от 8 януари 2018 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20172230102257
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 1110

18.12.2017 г., гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 2257 по описа за 2017 година.

 

В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен” ООД /ВиК/, със седалище гр. Сливен се твърди, че при него  е открита партида за недвижим имот на ул.”Р. ” №… в гр. Сливен, който е свързан към водопреносната мрежа и до който то доставя питейна вода, а изразходваното количество се фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в случая ответника П.Н.Д., възниквало задължение, на основание Общите му условия- чл.31 ал.2 /ОУ/, в тридесетдневен срок от датата на фактурата, да заплати стойността на количеството вода. 

Ищецът твърди, че жената не е изпълнила задължението си за периода 01.10.1999г.- 31.01.2017г. С това не само станала негов длъжник, но и изпаднала в забава- на осн.чл.42 от цитираните ОУ. За сумите за главница и лихва за забава то депозирало пред съда заявление по чл.410 от ГПК, при което от Сливенски районен съд /СлРС/ му била издадена заповед за изпълнение. Срещу нея обаче Д. депозирала възражение, което го мотивира да предяви установителен иск по смисъла на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК и да претендира съда с решението си да приеме за установено, че ответницата му дължи главница в размер 3977.51лв., заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението и до окончателното й изплащане и лихва за забава в размер, натрупана върху нея към 28.03.2017г. в размер 2651.55лв.

Ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати разноските, направени от него както в заповедното производство- 133.58лв., така и установителното исково производство.

На ответницата е връчен препис от исковата молба и в срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който прави признание на задължението си- за една част от иска, както и възражение – за останалата част от него- счита, че не я дължи, задълженията й както за главница, така и за лихва за забава, са погасени по давност. В съдебно заседание съвсем конкретизира възражението си, като прави изявление, че с изтекла в нейна полза давност- кратката, тригодишна, по чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, са погасени главница от 2 875.91лв. и мораторна лихва за забава от 2 482.86лв, за периода 01.10.1999г.- 31.01.2014г. Д. претендира сторените от нея разноски по делото.

В същото заседание ищеца, чрез пълномощника си-адвокат, признава, че тези му вземания са погасени по давност и му се дължат всъщност следните суми: за главница- 1 101.60лв., за периода 01.02.2014г.- 31.01.2017г. и мораторна лихва в размер 168.69лв. Ответницата пък признава, че ги дължи на ищцовото дружество.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.1409/2017г., в производството по същото и на осн.чл.410 от ГПК, на 31.03.2017г. СлРС е издал на ВиК заповед за изпълнение- № 827, с която е разпоредил на П.Д. да му заплати следните суми: главница в размер 3 977.51лв., представляваща доставена й и консумирана вода за периода 01.10.1999г.- 31.01.2017г.,  заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението и до окончателното й изплащане; лихва за забава в размер, натрупана върху нея към 28.03.2017г. в размер 2 651.55лв. и разноски в размер 132.58лв.

В двуседмичен срок, считано от момента, в който заповедта й е връчена, жената е депозирала възражение по чл.414 от ГПК.

 

Съдът няма да коментира, въпреки че ги прие като писмени по делото доказателства, представените от ищеца и приети от съда като писмени доказателства, фактури. Това не е необходимо, защото ответницата не оспорва вземанията нито по основание, нито по размер, а единствено се позовава на изтекла в нейна полза погасителна давност- за част от процесния период от  време, респ. за част от вземанията.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Той е допустим- както защото е предявен в изпълнение указания на съда, по чл. 415 ал.1 от ГПК, така и защото това е сторено в срок. Искът е допустим и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца, така и пасивната- на ответницата, процесуална легитимация, тъй като двамата именно са вписани като кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд заповед за изпълнение.

Разгледан по същество иска е частично основателен, защото:

В писмения си отговор ответницата се позовава на изтекла в нейна полза погасителна давност, по чл. 111, б. „в” от ЗЗД- краткия тригодишен давностен срок. По тази причина не е необходимо, а дори съда няма право, да обсъжда/ изследва наличието на материално-правни основания за вземанията на ВиК.

 Института на погасителната давност е уреден в ЗЗД: чл.110-чл.120. С чл.110 е установен общ петгодишен давностен срок, а с чл.111- в отклонение от това правило- тригодишен. С изтичането на последния именно се погасява и вземанията на ВиК-дружествата- за доставената от тях питейна вода; топлофикационните дружества -  за доставената от тях топлинна енергия и т.н. – на осн. чл.111 б „в” от ЗЗД, защото това отдавна е трайно установеното разбиране в съдебната практика, вкл. и на ВКС, намеР.  израз в редица задължителни за съдилищата решения. Впрочем, между страните по делото не съществува спор по този въпрос.

 

От приложеното към настоящото дело, ч.гр.д. 1409/2017г. на СлРС се установи, че в него се е развило т.н. заповедно производство. То е образувано по заявление на ВиК, депозирано пред съда на 30.03.2017г. Вземанията, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК, пък обхващат периода 01.10.1999г.- 31.01.2017г. Ищцовото дружество изрази съгласие с твърдението на ответницата, че част от вземанията му – за част от периода, са погасени по давност и това са главница в размер 2 875.91лв. и мораторна лихва за забава от 2 482.86лв, за периода 01.10.1999г.- 31.01.2014г.

Ответницата пък призна, че дължи на ВиК Сливен сумите, посочени от процесуалния му представител в съдебно заседание: главница в размер 1 101.60лв., за периода 01.02.2014г.- 31.01.2017г. и мораторна лихва в размер 168.69лв.  

При това положение- признанието на страните на тези факти и признанието на ответницата на право- на правото на вземане на ищеца в размери и за периода от време, цитирани в предходния абзац, е ясно, че иска на търговското дружество е частично основателен. Впрочем, и без признанието от Д., съотв от представителя на ВиК Сливен, изхода по делото би бил същия, тъй като вземанията на дружеството са за периодични плащания и се погасяват с изтичането на 3 години, в полза на ответницата.

 

С оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, Д. дължи на ВиК сторените от последното разноски в настоящото установително производство, съразмерно уважената част от иска. Разноските на търговското дружество са в общ размер 855лв., от които: 132.58лв. – доплатена държавна таса за образуване на делото, видно от платежно нареждане № 63994411/ 18.05.2017г.; 2.50лв- такса на банката за превода на тази сума и 720лв.- възнаграждение за пълномощника-адвокат, видно от документите, представляващи листи №№ 6 и 28 от настоящото дело. Ето защо на ВиК ще бъдат присъдени разноски в размер 163.84лв.

Със същия аргумент, жената дължи на дружеството и част от сторените от него разноски в заповедното производство. Те по заповед за изпълнение са 132.58лв. Ето защо му се дължат 25.41лв.

По аргумент от ал.3 на чл.78 от ГПК, на ответника също се следват разноски- част от направените от него в установителното исково производство. Общият им размер е 650лв.- адвокатско възнаграждение за пълномощника му, видно от л.№ 22 от делото. Ето защо на Д. ще бъде присъдена на това основание сумата 525.45лв.

При горните съображения Сливенски районен съд

 

              Р    Е    Ш    И    :

ПРИЕМА на осн.чл.124, ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Н.Д. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността-  ул. ”6-ти септември” № 27, следните от сумите, за които на това дружество е издадена, в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1409/ 2017г. на СлРС, заповед за изпълнение- № 827/ 31.03.2017г., а именно:

- 1 101.60лв. (хиляда сто и един лева и шестдесет стотинки), представляваща стойността на доставена от дружеството и консумирана от Д., вода, за периода 01.02.2014г.- 31.01.2017г.

 и

- 168.69лв. (сто шестдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки)- мораторна лихва, а

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, поради погасяване на вземанията на търговското дружество, с изтекла в полза на жената, погасителна давност- тригодишна по чл.111 б.”в” от ЗЗД, за периода 01.10.1999г.- 31.01.2014г.вкл., а именно:

-разликата над 1 101.60лв. до пълния заявен размер- 3 977.51лв., касателно главницата и  

-разликата над 168.69лв. до пълния заявен размер- 2 651.55лв.- касателно мораторната лихва.

 

ОСЪЖДА П.Н.Д. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********,  на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 25.41лв. (двадесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща част от направените от търговското дружество разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1409/2017г. по описа на СлРС, а ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над този размер до пълния търсен- 133.58лв.

ОСЪЖДА П.Н.Д. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********,  на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 163.84лв. (сто шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща част от направените от търговското дружество разноски в настоящото гр.д.№ 2257/2017г. по описа на СлРС, а ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над този размер до пълния търсен, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК- 855лв.

 

ОСЪЖДА  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********  да заплати на П.Н.Д. с ЕГН **********,  на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК сумата 525.45лв. (петстотин двадесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща част от направените от жената разноски в настоящото гр.д. № 2257/2017г. по описа на СлРС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: