Решение по дело №141/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260258
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Тони Петков Гетов
Дело: 20211100600141
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София 21.04.2021 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд - Наказателно отделение, V въззивен състав в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:           ТОНИ ГЕТОВ

                                                                                                       АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Цветанка Делова и с участието на прокурор Светослав Милушев, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД № 141 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 06.11.2019 г. по НОХД 10721/2018 г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 17 състав е признал подсъдимия А.И.К. за невиновен в това, че на 31.05.2008 г. около 05, 30 часа в гр. София, ж.к. „******в съучастие като съизвършител  с лицата Х.В.К. и М.В.А. – извършители, да е държал Д.Д., докато К. и А. последователно еднократно се съвкупили с лице от женски пол – Д.Т.Д., родена на *** г., като я принудили за това със сила – А.К. държал ръцете и раменете на Д., а М.А. насила разтворил краката на Д., като деянието е извършено повече от две лица, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда е признал подсъдимия М.В.А. за невиновен за това, че на  31.05.2008 г. около 05, 30 часа в гр. София, ж.к. „******в съучастие като съизвършител  с лицата Х.В.К. извършител и А.И.К. – извършител,  да се е съвкупил с лице от женски пол – Д.Т.Д., родена на *** г., като я принудили за това със сила – А.К. държал ръцете и раменете на Д., а М.А. насила разтворил краката на Д., докато К. и А. осъществили полов контакт с нея, като деянието е извършено от две лица, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК.                                                                                                                              Съдът е признал подсъдимия Х.В.К. за невиновен за това, че на  31.05.2008 г. около 05, 30 часа в гр. София, ж.к. „******в съучастие като съизвършител  с лицата А.И.К. - извършител и М.В.А.– извършител, да се е съвкупил да се е съвкупил с лице от женски пол – Д.Т.Д., родена на *** г., като я принудили за това със сила – А.К. държал ръцете и раменете на Д., а М.А. насила разтворил краката на Д., докато подсъдимият и А. осъществили полов контакт с нея, като деянието е извършено от две лица, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК.                                                                                                     На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е оставил направените разноски за сметка на Държавата.                     

По жалба от страна на повереника на частния обвинител Д.Д. е образувано ВНОХД 141/2021 по описа на СГС – НО, V въззивен състав, с която е атакувана постановената присъда на СРС с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните права и материалния закон. Депозирано е и допълнително писмено изложение, с което се навеждат твърдения за необоснованост на съдебния акт, състояща се в това че установената от съда  фактическата обстановка не се подкрепя от доказателствената съвкупност. Изтъкват се аргументи, че предходната инстанция неправилно е дискредитирала показанията на пострадалата, както и че погрешно е подценила като доказателствено средство показанията на свидетеля И.. Отправя се критика във връзка с направените от предходната инстанция изводи по отношение на заключението на експертите по съдебно-медицинската експертиза. Твърди се че контролираният съд не е взел предвид изложеното от експертите, че следи от упражнени натиск могат да се появят в по-късен етап. Критикува се направения извод от страна на районния съд, свързан с разположението на мебелите в стаята. Навеждат се твърдения за подценяване на процесуално-следствените действия по разпознаване на лица. Отправят се критика по отношение на обясненията на подсъдимия К., свързано с неотчитане на двояката им природа като средство за защита и доказателствено средство. В заключение  моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение.                                                                                           Настоящата инстанция е сезирана и от страна на прокуратурата. В направения протест се критикува съдебния акт с доводи за неправилност и твърдения за събран достатъчен доказателствен материал, който доказва по категоричен начин всички признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство. Коментира показанията на пострадалата Д. в светлината на основен доказателствен източник за разкриване на обективната истина. Намира, че същите си кореспондират с казаното от свидетелите И.  и Х., както и с писмените доказателства, съдебно-медицинската експертиза и СППЕ. Счита че е налице верига от косвени доказателства, както и преки, които налагат извод за осъществяване на инкриминираното деяние. Моли съда да отмени така постановената първоинстанционна присъда и да постанови нов съдебен акт, с който да признае за виновни подсъдимите.

            С  жалбата и протеста не се депозират искания за събиране на нови доказателства.

В проведеното закрито съдебно заседание на 19.01.2021 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.                                                                                 Прокурорът в хода на съдебното производството пред Софийски градски съд отправя искане за повторен разпит на пострадалата Д. и свидетелите И. и Х..                                                                                                                               

Въззивният съд прецени, че направеното доказателствено искане от страна на прокуратурата следва да бъде оставено без уважение, доколкото посочените лица са подробно разпитвани пред предходната инстанция и няма известни противоречия по отношение на настоящия казус, които да могат да бъдат преодолени чрез повторен разпит на свидетелите.

По време на съдебните прения представителят на държавното обвинение не поддържа протеста, намира че няма достатъчен обем от доказателства, които по безспорен начин да установят авторството на инкриминираното деяние.

Защитникът на А.К. намира постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива.

Адвокат Х., защитника на подсъдимия М.А., моли съда да не уважава въззивната жалба на частния обвинител и протеста на прокуратурата. Намира че предходната инстанция е изследвала всички относими факти към предмета на доказване и е стигнала до правилния правен извод за невиновността на подсъдимите.            Адвокатът на подсъдимия К. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Намира че предходната инстанция е направила прецизен анализ на доказателствената съвкупност, от който е стигнала до правилни изводи за липса на осъществено престъпление, като не намира допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото.

В последната си дума подсъдимият А. моли да се потвърди присъдата.

Към съда подсъдимият К. се обръща с молба да се потвърди последния съдебен акт на Софийски районен съд.

Подсъдимият К. иска потвърждение на присъдата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и протест, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:                                        Въззивната жалба и протеста са подадени в срока по чл.319 от НПК и от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.                                                                           Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число: показанията на пострадалата Д.Т.Д., на свидетелите С.И.Х.  /показанията на свидетелката, дадени пред съд, са прочетени на основание чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК/, И.С.И., обясненията на подсъдимия Х.К. /обясненията на подсъдимия, дадени пред съд са прочетени на основание чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК  и дадени пред орган по време на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 о т. 4 от НПК/, протокол за оглед на местопроизшествие /л. 6 - 7 от ДП/, протокол за личен обиск на А.И.К. /л. 10 от ДП/, протокол за личен обиск на М.В.А. /л. 18 от ДП/, протокол за личен обиск на  Х.В.К. /л. 21 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 25 от ДП/, протокол за претърсване и изземване /л. 26 – 27 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица и предмети / л.60 – 62 от ДП /, съдебномедицинска експертиза на живо лице /л. 66 от ДП/,  Протокол № 08/БТМ – 339 на  съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства /л. 69 – 72 от ДП/, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л. 78 – 84 от ДП/, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л. 86 – 92 от ДП/, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л. 94 – 99 от ДП/, Протокол № 08/БТМ – 377 за извършена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства /л. 137 – 138 от ДП/, комплексна съдебно психиатрична и сексологична експертиза /л. 140 -146 от ДП/, комплексна съдебно психиатрична и сексологична експертиза /л. 148 -154 от ДП/,

комплексна съдебно психиатрична и сексологична експертиза /л. 156-162 от ДП/, справки за лице АИС „БДС“ /л. 175 -179 от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 314 – 320 от ДП/, комплексна съдебно – психиатрична експертиза /л. 345 – 350 от ДП/, справки за съдимост /л. 17, л.19 и л. 30-  31 от съдебно производство пред първа инстанция/.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.

Основен доказателствен източник за инкриминираното деяние се явяват показанията на пострадалата Д.Д., която се явява и частен обвинител в наказателното производство. Предвид спецификата на процесуалното качество, в което участва, както и ролята й на пострадала по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152 от НК се налага съдът да извърши задълбочен анализ на показанията на свидетелката. Настоящата инстанция намира за правилни констатациите на предходната инстанция, свързани с посочените противоречия в показанията на пострадалата, установени след подробен анализ на същите и съпоставката им с останалия доказателствен материал. Като безспорно установено от фактическа страна въззивният съд приема изложеното от страна на Д.Д., че на процесната дата – 31.05.2008 г. заедно със свидетелката С.Х. са решили да излязат след работа и да се забавляват, обстоятелствата около запознанството й с подсъдимите на посоченото място, твърденията че по-късно цялата компания се е отправила към квартал „Младост 2“, където се намирал процесният апартамент. Съдът се доверява на информацията, дадена от Д.Д., отнасяща се до това че свидетелката Х. е решила да си тръгне и да не придружи пострадалата в апартамента, заедно с подсъдимите, както относно твърденията, свързани с паричната сума от 800 долара, която първоначално била оставена на съхранение в таксиметровия шофьор, а впоследствие била върната на частния обвинител преди да се качи в апартамента заедно с подсъдимия Х.К.. Посочените обстоятелства от страна на Д.Д. се намират в синхрон с казаното от свидетелката С.Х. по отношение на процесната вечер и събитията от нея, както и с част от  обясненията на подсъдимия К.. Съдът кредитира и сведенията, дадени от страна на свидетелката Д., свързани с това че тя и подсъдимият К. са се усамотили в стаята и са легнали по бельо на леглото и че са си приказвали. Твърдения относно близостта между двамата се съдържат и в обясненията на подсъдимия К., както и в показанията на С.Х., която излага твърдения че Д.Д. е танцувала заедно с подсъдимия К. и е изявила желание да отиде в апартамента, като е опитала да убеди и свидетелката Х. да дойде с нея. Основното и съществено противоречие по делото е свързано с това осъществено ли е изнасилване от страна на подсъдимите, както твърди частния обвинител Д., или е имало доброволен полов акт между Д.Д. и подсъдимия Х.К.. По отношение на самото инкриминирано деяние свидетелката Д. излага твърдения, че първоначално е била насаме заедно с Х.К., с когото просто са си говорили, впоследствие в стаята са нахълтали подсъдимите    М.А. и А.К.. Подсъдимият А.К. държал свидетелката Д. за раменете и я притискал, докато подсъдимият К. насила проникнал във влагалището на пострадалата. След което последният еякулирал върху гърдите и корема на Д.Д.. Частната обвинителка излага твърдения, че след подсъдимият К. подсъдимият А. извършил принудително полово съвкупление с нея, докато подсъдимият К. продължавал да я държи за раменете, а тя през цялото време оказвала съпротива на случващото се с нея. Д.Д. пред районния съд излага сведения, че подсъдимият К., сломявайки нейната съпротива, притискайки я към леглото, е заемал позиция „зад нея“ в едно тясно пространство. Настоящата инстанция се присъединява към изложеното от страна на предходния съдебен състав относно изводите, че така представената фактическа обстановка, свързана с механизма на извършеното престъпление и по-точно позициите, които са заемали  подсъдимите не съответства на доказателствената съвкупност и по-конкретно приложения снимков материал. От приобщения албум със снимки на местоположението на мебелите в стаята, в която е осъществено инкриминираното деяние, се вижда че леглото се намира плътно до двете стени и наведеното твърдение от страна на пострадалата, че подсъдимият К. стоял зад нея в тясно пространство между леглото и стената не съответства на позиционирането на същото. Друго несъответствие в показанията на пострадалата съдебната инстанция открива по отношение на телефонните й разговори със С.Х.. Свидетелката Х. в досъдебна фаза твърди, че е говорила два пъти с Д.Д. в часови период около 05.52 минути, като първият път Д. й е казала, че е само с подсъдимия К.. Малко по-късно С.Х. отново се свързала с пострадалата и тогава свидетелката чула повече гласове и разбрала от Д., че са се появили А. и К.. Пострадалата в показанията си пред предходната инстанция не споменава втория проведен разговор между нея и С.Х.. Още повече Д. излага твърдения, че в момента, в който М.А. и А.К. нахълтали в стаята, в която били легнали с Х.К., същите отправили обидни изрази по неин адрес и предприели действия по извършване на инкриминираното деяние.                                             По отношение на изложеното от страна на Д.Д., свързано с оказаната от нея съпротива, изрично несъгласие за полов контакт между същата и подсъдимите К. и К., както и осъществената спрямо нея принуда, изразяваща се в притискане към леглото в областта на раменете, съдът следва да съпостави твърдяното от Д. с експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза. Според експертното заключение при прегледа на пострадалата се е установило единствено повърхностно охлузване с кръвонасядане в лявата половина на шията, както и червеникави кръвонасядания с лек оток по външната повърхност на девствената ципа. Вещите лица са дали допълнителни разяснения в съдебна фаза по отношение на направената експертиза, като изрично констатират, че в областта на раменете и ръцете, в които части Д. твърди че е била държана от страна на подсъдимия К., не са намерени следи от притискане. Относно констатираните в експертното заключение наранявания в областта на девствената ципа и шията на пострадалата експертните лица излагат твърдения, че същите е възможно да бъдат получени и при по-груб сексуален контакт.

С оглед направената съпоставка между показанията на Д.Д. и доказателствената съвкупност въззивният съд се присъединява към приетия от предходната инстанция извод да не кредитира изложените твърдения от страна на частния обвинител, отнасящи се до самото инкриминирано деяние.

Във връзка с осъщественото престъпно деяние е дал показания и свидетеля И.И., който възпроизвежда казаното от страна на пострадалата в негово присъствие непосредствено след осъществяване на престъпното посегателство спрямо нея. Същият разказва, че Д.Д. се е свързала именно с него веднага след като си е тръгнала от процесния апартамент. Излага своите възприятия по отношение на емоционалното състояние на същата, както и че двама от подсъдимите са я държали, а трети е осъществил полов контакт с нея против волята й. Съдът констатира разминавания и по отношение на казаното от свидетеля и твърденията на пострадалата свързано с конкретните действия на подсъдимите, осъществяващи половото престъпление спрямо нея. Съдът дава вяра на твърденията от страна на свидетеля като добросъвестно изложени сведения, макар и възпроизвеждащи косвени възприятия с източник споделеното от страна на пострадалата Д..                                                        Въззивната инстанция следва да обсъди обясненията на подсъдимия Х.К. във връзка с повдигнатото му обвинение в светлината на двояката природа на същите. Подсъдимият излага сведения, че е осъществил доброволен полов контакт с Д.Д., който е бил по-страстен, описва разположението на вещите в стаята, както и споменава възникнал конфликт между Д. и подсъдимият А.. Съдът след като съпостави обясненията на подсъдимия, отчитайки специфичната им роля като доказателствено средство и средство за защита, прецени че същите следа да бъдат кредитирани като достоверни. От една страна обясненията на Х.К. намират опора дори и в казаното от страна на пострадалата Д., с изключение на изложените от нея твърдения, свързани с осъществената принуда спрямо нея, целяща да сломи съпротивата й и да се осъществи полов контакт. В подкрепа на твърденията от страна на подсъдимия за доброволност на сексуалния контакт между него и Д.Д., могат да бъдат обсъждани и част от изложените твърдения на свидетелката Х., че между двамата е имало взаимна симпатия, изразяваща се в танци, разговори, както и в желанието на пострадалата да продължи общуването си със същия след заведението.                                                                По отношение на останалата доказателствена съвкупност, съставляваща писмени доказателствени средства, а именно протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за личен обиск, извършен спрямо подсъдимите К., А. и К., протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и изземване, както и съставения протокол за разпознаване на лица и предмети, съдът констатира, че същите са  съставени съобразно реда и правилата на процесуалния закон. С оглед на което обективираните чрез тях процесуално-следствени действия следва да бъдат кредитирани като законосъобразно извършени и относими към  предмета на делото.  

Настоящата инстанция подкрепя изложеното от районния съд по отношение на протокола за оглед на местопроизшествието, от който се установява точното местоположение на мебелите в стаята, съгласно което се провериха и твърденията на пострадалата, свързани с конкретното позициониране на подсъдимите при осъществяване на престъпното посегателство.                                                                              Съдът дава вяра и на изготвените протоколи за разпознаване на лица, които подкрепени с гласните доказателствени средства – показанията на Д.Д. и обясненията на Х.К., установяват присъствието на разпознатите лица в апартамента заедно с пострадалата.

Настоящата инстанция се доверява на експертното заключение на  съдебномедицинската експертиза, изготвена по отношение на  Д.Д.. Същата е изготвена от компетентни лица, непосредствено след инкриминираното деяние и установява надлежно получените от страна на пострадалата наранявания.

Съдът кредитира направените комплексни съдебно психиатрични и сексологични експертизи по отношение на личността на тримата подсъдими се установява, че подсъдимите А., К. и К. са психично здрави, били са в състояние на леко алкохолно опиване, което не е попречило на способността им да ръководят и разбират постъпките си. Вещото лице не е констатирало и девиантни сексуални наклонности в тримата подсъдими.

Относими и от съществено значение по отношение на крайния извод на съда са и  заключенията на извършените съдебномедицински експертизи на веществени доказателства, от които не се установи биологичен материал по представените за изследване вещи.

По отношение на съдебното минало на подсъдимите, съдът се довери на приложените справки за съдимост към делото.

С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени  във въззивната жалба и протеста, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:         

В законоустановения срок са подадени въззивна жалба от страна на повереника на Д.Д. и протест от страна на прокуратурата, свързани основно с доводи за направен неправилен анализ на доказателствената съвкупност, въз основа на който предходната инстанция е стигнала и до погрешен извод осъществено ли е инкриминираното деяние. Съдът намира наведените в протеста и въззивната жалба възражения за неоснователни. Относно релевираните доводи за неправилност на доказателствения анализ и стигане до погрешни изводи на предходната инстанция, съдът изцяло се присъединява към изводите, направени от районния съд по отношение на това има ли извършено престъпление, авторството му и фактическата обстановка около инкриминираното деяние, като не достигна до различни заключения относно относимите към производството обстоятелства. Въззивният съд не може да се съгласи с твърденията от страна на прокуратурата и частния обвинител за съответствие на показанията на Д.Д. с останалите приобщени гласни доказателствени средства. Съдът направи подробен коментар относно показанията на пострадалата и констатираните несъответствия на същите относно броя на телефонните обаждания до свидетелката Х. във връзка с показанията от страна на свидетелката С.Христва, както и относно разпределението на ролите при осъществяване на престъпното посегателство от страна на подсъдимите във връзка с показанията на свидетеля И.. Съдът не може да се съгласи с твърдението, че предходната инстанция не е съобразила с крайния си извод резултатът от процесуално-следствените действия по разпознаване на лица. Видно от тях е, че частната обвинителка е разпознала лицата, за които твърди че са осъществили състава на чл. 152 от НК спрямо нея. От самото действие по разпознаване не може да се направи извод за това  дали е осъществено престъплението спрямо пострадалата, а се извличат данни само относно индивидуализацията на замесените лица, които същата твърди че са я изнасилили.

При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела, че подсъдимите Х.В.К., М.В.А. и А.И.К. не са  осъществили с действията си обективните и субективните признаци на състава на престъплението  по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК.

            От обективна страна, инкриминираното деяние е двуактно престъпление, при което следва да е  налице полов контакт без съгласието на пострадалата. Като липсата на съгласие може да бъде изразена с действия, думи без да е необходимо несъгласието да е изразено по особено продължителен и ожесточен начин. Използваната принуда спрямо субекта на престъпното посегателство следва да е средство за сломяване на несъгласието на пострадалото лице.

    В настоящия случай съдът се присъединява към правните изводи на предходната инстанция за липса на достатъчно доказателства, които по безспорен и категоричен начин, както изисква  чл. 303, ал.1 от НПК да установят че е осъществен съставът на престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК. От доказателствената съвкупност съдът не може да заключи категорично, че спрямо пострадалата е осъществен  насилствен сексуален акт, тъй като не се установи да е използвана принуда. От фактическа страна се установи, че между Д.Д. и подсъдимия Х.К. е осъществен полов контакт, който е бил доброволен, а между Д. и А. е имало конфликт, след който свидетелката е напуснала жилището.

Поради липсата на осъществяване на състава от обективна страна се явява безпредметно настоящата инстанция да обсъжда наличието на субективна страна на инкриминираното деяние.                                                                                                                В духа на горните разсъждения, императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретно лице за конкретно престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположение, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл. 16 и чл. 303, ал. 2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се ,че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че е извършено от подсъдимия съдът е длъжен да го признае за невиновен /ППВС № 6 от 04.05.1078г. /. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъдат признати подсъдимите за виновни в извършване на посоченото по-горе престъпление. По изложените съображения въззивната инстанция приема, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин съгласно изискванията на процесуалния закон.

Предвид изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с разноските по делото.

С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6  от НПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 06.11.2019 г. по НОХД 10721/2018 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 17 състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                     2.