О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15.06.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 15.06.2020година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №332 по описа
за 2020г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., против Решение №41/27.02.2020г.
на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№682/2019г.,
с което ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на Т.Н. ***, на основание
чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1 601,39лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 19.09.2016г.-19.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху част от главницата
-върху сумата 1 482,86лв. от подаване на
исковата молба, а върху сумата
118,53лв.- от 01.11.2019г., на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата 198,77 лева - лихва за забава върху
главницата от 1 482,86лв. за периода на забавата до подаване на исковата молба
в съда и разноски по компенсация в
размер на 376,68лв., като ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е
осъдена да заплати ДТ в размер на 72,01лв, разноски в размер на 100лв. в полза
на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Излага се, че за процесния
период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното
време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на
времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908
от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно
урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР, като неправилно районният съд е приел, че по
отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на
основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че
защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото
в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока
социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по
трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането
на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на
тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо
основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът
изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на
чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две
от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време,
по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено
по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.
По тези съображения
се моли за отмяна изцяло на обжалваното решение и за постановяване на ново
решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият Т.Вълков, чрез пълномощника си адв.М., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на
районния съд и сочена практика на ВКС, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13.10.2020г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.