Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: …1………. Година 2015г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ
На 07.01. 2015 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
СЕКРЕТАР : В.Б.
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ т. д . №
15 по описа за 2014 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Окръжен съд Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена от
търговското дружество „Ем Ес Про „ ЕООД
с. Тополчане , обл. Сливен ,
ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление на дейността с. Тополчане , обл. Сливен ,Стопански двор ,
представлявано от управителя на дружеството
Д. Х.Д. против търговското дружество „Мега Енерджи 9 „ ЕООД гр. Велинград , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление на дейността гр. Велинград
, бул. „Съединение“ № 100 , представлявано от управителя на
дружеството Я.Н. С..
С исковата молба ищеца е предявил
осъдителен иск за заплащане на
сумата 34 000 лв., представляваща заплатена продажна цена за доставка на
специализирана машина за добив на дървесина , ведно със законната лихва върху
тази сума , считано от датата на
подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. В
открито съдебно заседание, ищеца, чрез
пълномощника си , поддържа иска .Сочи доказателства в подкрепа на иска .
Ответникът в писмения си отговор по чл.367 от ГПК
оспорва предявения иск .
Моли съда, иска да се отхвърли , като неоснователен . В открито съдебно заседание, ответника , чрез пълномощника си , поддържа
оспорването . Сочи
доказателства в подкрепа на твърденията си .
Пазарджишкият окръжен съд
, след като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства и при спазване разпоредбата на чл. 235 от
ГПК прие за установено следното :
І. Фактическа страна на правния спор и правно основание на предявения иск.
Разрешаването на поставения
казус изисква от съда на първо място да даде правна квалификация на повдигнатия
спор.Правната квалификация на спорното право се извежда от обстоятелствата ,
които са изложени в исковата молба,направеното искане /петитума
на предявения иск / и събраните по делото писмени и гласни доказателства ,
установяващи фактическата страна на правния спор.
В исковата молба ищцовото
дружество е посочило ,че в началото на .
януари 2013г. с ответното дружество са
сключили устен договор за доставка на
специализирана машина за добив на дървесина , марка „ Timberjak“. Твърди се ,че страните уговорили продажна цена в размер
на 34 000 лв. Твърди се ,че
ответното дружество поело задължението да достави машината веднага след
превеждане на продажната цена . Твърди
се ,че на 21.02. 2013г. и на 26. 02.
2013г. ищцовото дружество превело по банков път на ответника сумата от 34 000. Твърди
се в исковата молба , че въпреки превода
на парите машината не била доставена в
уговореното от страните време/веднага след превеждане на уговорената сума
/,а при огледа, извършен по- късно от представител
на ищеца
, се установило ,че машината не отговаря по предназначението си , не работи и е в състояние на скрап. При
тези обстоятелства в исковата молба се прави искане за присъждане на сумата от 34 000 лв. ,представляваща
цената на заплатената от ищеца и
недоставена машина за добив на дървесина
,като се твърди че с тази сума ответното дружество се е обогатило
неоснователно за сметка на ищеца
.
Какво е установено от фактическа страна по делото :
Страните не спорят за това,че през м.януари на 2013г.
ищеца и ответника постигнали договореност , ответника да достави на ищеца специализирана машина за добив на дървесина,
марка „ Timberjak“. Както бе посочено по-горе ,според твърденията
на ищцовото дружество страните уговорили продажна цена в размер на 34 000
с ДДС,а според твърденията на ответника
уговорената продажна цена била 51 600лв.с
ДДС. По делото са представени два преписа на фактури
№ 149/21. 02. 2013г. и № 150/ 26. 02.2013г. ,както и
извлечение от счетоводната ведомост на ищцовото дружество , от които се установява ,че на посочените дати
ищцовото дружество е превело на ответното дружество общо сумата 34 000 с ДДС , представляваща
авансово заплащане за доставка на специализирана машина „
Timberjak“. От
представения по делото препис от фактура с дата 20. 02.2013г. се установява ,че
ответното дружество е закупило процесната машина . Установено е по делото ,че в
момента машината се намира в складова база на
ответното дружество в гр. Велинград
От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните автотехническа експертиза се установява
следното :
-
По
своите технически характеристики процесната
машина представлява моторно превозно
средство /МПС / от вида на специална
горска техника за дърводобив;
-
Машината
за дърводобив ,която се намира в складова база на ответното дружество е тази
от снимките на офертата на ответника
,изпратени на ищеца онлайн ;
-
Доставената
машина е технически неизправна и не може
да работи по предназначението си ;
За да се определи правното основание на предявения
иск трябва , на първо място , да се отговори на въпроса – Има ли валидно сключен между страните договор за търговска
продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ ?
По своята правна природа договорът за търговска продажба е неформален
договор , ако в закон не е предвидена писмена или друга форма , като условие за
действителността на договора / чл. 293 ал. 1 от ТЗ/ . От заключението на автотехническата експертиза се установява,
че предмет на продажбата е вид МПС , от
рода на пътно превозно средство със специално предназначение /чл. 138а ал.3 от ЗДвП и чл. 21
т. 4 от ППЗДвП –товарен автомобил ,чиято
максимално допустима маса надвишава
3, 5 т. / . При положение,че предмет на продажбата е МПС, закона поставя , като условие за
действителността на сделката ,
сключването на писмен договор/ чл. 144 ал. 1 от ЗДвП / ,а при условията на чл.144 ал.2 от ЗДвП, договорът трябва да бъде с
нотариална заверка на подписите . Няма данни по делото страните да са сключили договор за продажба на МПС в предвидената от
закона форма . Представените от ищеца
две фактури за авансово плащане на продажната цена не установяват валидно сключване на договора. Фактурите са издадени от продавача по
силата задължителното счетоводно
отразяване на стопанската операция по ЗСч , както и по искане на купувача ,на
основание на чл. 321 от ТЗ. Липсата на
сключен между страните договор за продажба на МПС в предвидената от закона
писмена форма с нот.заверка на подписите на страните води до извода за липсата на валидно сключен
договора за търговска продажба /чл. 293 ал.2 от ТЗ/.
Дори да се приеме ,че предмета на продажбата не е
МПС по смисъла на закона , а обикновена горска техника за добив на дървесина , което очевидно не е така
според заключението на автотехническата експертиза / виж стр.3 от заключението на
автотехническата експертиза / , отново от данните по делото не
може да се направи извода ,че страните са сключили валиден договор за
търговска продажба . Както бе посочено по –горе, договорът за
търговска продажба е неформален договор, стига закона да не предвижда изискване
за писмена или друга форма , като условие за действителността на договора .
Валидното сключване на договора обаче предполага страните да са постигнали
съгласие по основните елементи на договора за продажба- предмета на
продажбата и цената . От данните по
делото се установява, че страните са постигнали съгласие относно предмета на
продажбата , но не са постигнали съгласие относно цената на продажбата . Ищцовата страна твърди , че продажната цена
е 34 000 лв.с ДДС , а ответната страна 51 600 лв.
с ДДС. При това положение ще следва да намери
приложение презумпцията за цена по чл. 326 ал. 2 от ТЗ . Според правилото на
посочената правна норма непостигането на
съгласие на страните относно един от съществените елементи на договора за продажба / продажната цена / , когато тя нито е определена
от страните ,нито е определяема се
замества от законовата презумпция по чл. 326 а. 2 от ТЗ . Приема се , че се
дължи нормалната цена – тази цена ,
която обикновено се плаща за същия вид стока по време на сключването на продажбата , при
подобни обстоятелства .
От
заключението на автотехническата експертиза се установява , че нормалната цена за този вид технически изправна и работеща машина , като
втора употреба, е сумата 38 000 лв.
Прилагайки презумпцията на чл. 326 ал.2 от ТЗ съдът приема , че страните са се съгласили именно за тази продажна цена .
За да се приеме ,че страните са
сключили валиден договор за
продажба трябва сключването на договора да бъде установено пред съда .
Изискването не е за действителност на
сделката , а за нейното доказване/ чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК / .
Страните
нямат сключен писмен договора за продажба . Стойността на договора е над 5000
лв. ,поради което сключването му не може да бъде установено със свидетелски
обяснения ,предвид забраната по чл. 164
ал. 1 т.3 от ГПК , освен при изричното
съгласие на страните / чл.
164 ал. 2 от ГПК/. В съдебно заседание , проведено
на 16. 10.2014г. ответната страна ,чрез пълномощника си ,не даде съгласието си
, сключването на договора да се
установява със свидетелски показания . С определение , постановено в съдебно
заседание съдът не допусна свидетелски
обяснения за установяване сключването на
договора . Свидетелските обяснения на
страните бяха допуснати единствено
за установяване изпълнението и
неизпълнението на задълженията по договора за продажба .
По тези съображения съдът не може да цени обясненията на свидетеля на
ищцовата страна С.И. Х. за това ,че страните са постигнали съгласие за
продажна цена в размер на 50
-60 000 лв., от която ищцовото
дружество е заплатило 30 – 35 000 лв.
Вярно е това ,че страните не спорят по сключването на устен договор за
продажба на машина за добив на дървесина ,но това не
достатъчно за да приеме съдът валидното
сключване на договора . Направеното
в случая признание от страните не е достатъчно . Според правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК,
всяка една от страните е длъжна да
установи и докаже фактите , на които
основава своите искания и възражения .
Спазвайки това правило съдът приема , че в тежест на ищцовата страна е
да установи и докаже валидното сключване на договор за търговска продажба на машина за добив на дървесина . Съдът приема , че това не бе установено и
доказано в съдебното производство .
По съображенията , които бяха изложени по – горе
съдът приема , че ищцовата страна не може да търси обезщетение за неизпълнение на
основание чл. 79 а. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД. Липсата на валидно сключен договора за
търговска продажба не дава право на ищеца да претендира заплащането на
обезщетение на договорно основание , за
неизпълнение на договорно задължение ,под формата на претърпяна загуба от
заплащането на продажна цена . Липсата на валидно сключен договора за
търговска продажба не дава право на съда да
обсъжда изпълнението, респективно неизпълнението на договорните задължения по този вид договор.
Съдът приема , че правното основание на предявения иск не може
да се квалифицира на договорно основание . Съдът приема ,че отношенията между
страните следва да се квалифицират ,като обещание за продажба / предварителен договор за продажба/, но не и като валидно възникнало
облигационно правоотношение за продажба .
От данните по делото съдът прави извода ,че отношенията между страните по повод
продажбата на машина за добив на дървесина
следва да се квалифицират на извън договорно основание , по реда на
неоснователното обогатяване , а не на договорно основание. Съдът счита , че правно основание на иска не е
нормата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и в трите хипотези на правната норма .
Сумата от 34 000 лв. не е получена от ответното дружество при „начална липса на
основание“/без основание / , като „ недължимо платено или получено „ . Сумата е
заплатена от ищцовото дружество с
определена цел - за доставка на машината за добив на дървесина . Сумата не е
заплатена и по „нищожна сделка „ , поради липсата на валидно възникнало
правоотношение между страните,за да се
приеме началната липса на основание.
Сумата от 34000 лв. не е получена от ответното
дружество и на „отпаднало основание“-основание , което е съществувало към
момента на получаването на облагата,но в последствие отпаднало с обратна сила / унищожаването , развалянето на
договори , както и събирането на суми
при отпаднало в последствие основание / .
Сумата от 34000 лв. не е получена от ответното
дружество и с оглед на „неосъществено
основание“- договор за продажба под отлагателно условие , което в последствие
не се е осъществило/ нереализиране на част от
фактическия състав на правното основание
, което води до отпадането с обратна сила на останалата вече реализирана и съществуваща
към момента на престацията част от
основанието/.
При тези данни следва приложение да намери нормата
на чл.59 от ЗЗД . Съдът приема ,че
правното основание на ищцовата претенция е именно нормата на чл. 59 от ЗЗД.
Фактическият състав на правна норма
на чл. 59 от ЗЗД съдържа в себе
си следните кумулативни предпоставки :
1/ обедняване на
ищеца , което обикновено се изразява в
следното :
-ефективно
изгубване на имуществена облага;
-пропускане
на сигурно имуществено увеличение;
-увеличаване
пасивите на имуществото ;
2/ обогатяване
на ответника , което обикновено се изразява в следното :
-реално
увеличаване на имуществото;
-избягване
намаление на имуществото , чрез спестяване на разходи , които ответника
нормално би направил;
-намаляване
на пасивите на имуществото на ответника ;
3/ обогатяването ,
респективно обедняването да са без
правно основание .В правната теория и практика липсата на правно основание
се определя , като липса на валидно правоотношение (договор
или едностранна правна сделка ) или липсата
на юридически факт (извъндоговорно
правоотношение ) , като
конкретен източник на права и задължения , въз основа на който едната страна
дава, а другата получава облагата . Правното основание при неоснователното
обогатяване не бива да се смесва с “основанието”,като елемент на каузалните
сделки . Липсата на основание при каузалните сделки води до тяхната нищожност,
докато липсата на основание при неоснователното обогатяване води до неоправдано разместване на
имуществени права.
4/ причинна връзка
между обогатяването и обедняването . Между обогатяването на ответника и обедняването
на ищеца трябва да съществува причинна
връзка . Това е така , тъй като закона изисква обогатяването да е “ за сметка “
на обедняването . Причинната връзка при
неоснователното обогатяване не се изразява в това , че обедняването е
причина за обогатяването или пък
обратното, а в това , че както
обедняването , така и обогатяването са последица от настъпването на едни и същи
факти ,група факти или действия .
5/ субсидиарност на иска . Иска за неоснователно обогатяване е процесуално допустим,само когато за страната не съществува друг
договорен или деликтен иск , или друга правна възможност да осъществи
имущественото изравняване .
ІІ.
Правни изводи .
Искът е основателен.
Плащането на сумата от 34 000лв.безспорно е
довело до обедняването на ищцовото дружество под формата на реално намаляване
на имуществото на дружеството . Получаването
на сумата от 34 000 лв. е довело до обогатяването на ответното дружество
чрез реално увеличение на имуществото на дружеството . Липсата на валидно възникнало договорно
правоотношение за извършване на паричната престация води до извода,че обогатяването на ответника
е без правно основание. Налице е
причинна връзка между
обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца . Обогатяването на
ответника е за сметка на обедняването на ищеца , тъй като , както обогатяването , така и обедняването
произтичат от един и същи факт- недоставяне от страна на ответното дружество на поръчаната машина за
добив на дървесина .
Липсата на валидно възникнало договорно
правоотношение за търговска продажба
дава право на ищеца да потърси имущественото изравняване чрез помощния ,
допълнителен и субсидиарен иск за
неоснователно обогатяване . За ищцовата
страна не съществува друг иск , чрез който може да се защити .
Според текста на чл. 59 ал.1 от ЗЗД размера на
обезщетението е това , с което ответника
се е обогатил до размера на обедняването на ищеца . В конкретния
казус това представлява сумата
от 34 000 лв. С тази
сума ответното дружество се е обогатило , а ищцовото дружество е
обедняло. Сумата се дължи ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба 05. 02.2014г. до окончателното изплащане .
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК , с оглед изхода на спора ще следва да
се присъдят разноски в полза на ищцовото дружество , представляващи внесена ДТ
,разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Съгласно изискването на т.2 от ТР № 6/ 06.
11. 2013г. на ОСГТК на ВКС страната ,която иска присъждането на
разноски е представило списък на разноските по чл. 80 от ГПК . В договора за
правна помощ на пълномощника на ищцовото дружество е записано уговорено
възнаграждение в размер на 3390 лв. , като е посочено ,че възнаграждението е изплатено в брой ,
при което договора за правна помощ има
характер на разписка за извършеното плащане / т. 1 от ТР № 6/ 06. 11. 2013г. на ОСГТК на
ВКС /.
Съдът намира за основателно възражението на
пълномощника на ответното дружество за прекомерност на възнаграждението на
пълномощника на ищцовото дружество ,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото .
Възнаграждението на пълномощника на
ищцовото дружество е уговорено на
31. 01.2014г. , при действието на Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , преди изменението с Дв.
бр. 28/ 28. 03. 2014г. Според чл. 7ал.
2 т. 4 от Наредбата, в редакцията към момента на уговаряне на
възнаграждението ,минималния размер на
адвокатското възнаграждение при цена на иска 34 000 лв.е 1130лв.
Уговореното възнаграждение е в размер три пъти по голям от минималния размер по
Наредбата , при което съдът приема ,че този размер на възнаграждението не
съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото . В т. 3
на ТР № 6/ 06. 11. 2013г. на ОСГТК
на ВКС е посочено ,че при намаляване размера на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност , по реда на чл. 78 ал.
5 от ГПК , съдът не е обвързан от предвиденото
в параграф 2 от Наредба № 1/
09.07.2004г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения
в същата наредба минимален размер. Съдът ,след като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото ,
приема , че размера на адвокатското възнаграждение на адвокат Е.П. *** ,
в качеството й на пълномощник на ищеца
ще следва да се намали до размера на 2000 лв.
Ще следва да се осъди ответното дружество да заплати в полза на
ищеца сумата 3472 , 16 лв., представляваща част от сторените разноски по делото , от които ДТ в размер на 1368, 16 лв. , възнаграждение на вещо лице в
размер на 104 лв. и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 2000
лв.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА търговското дружество „Мега
Енерджи 9 „ ЕООД гр. Велинград , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление на дейността гр. Велинград
, бул. „Съединение“ № 100, представлявано от управителя на
дружеството Я.Н. С..
да заплати в полза на търговското дружество „Ем Ес Про „
ЕООД с. Тополчане , обл. Сливен, ЕИК
********* ,със седалище и адрес
на управление на дейността с.
Тополчане , обл. Сливен, Стопански двор , представлявано от управителя на
дружеството Д.. Х. Д. , сумата
34 000 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца , ведно
със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на исковата
молба в съда 05. 02. 2014г. до окончателното изплащане , както и сумата 3472 , 16 лв.,
представляваща част от сторените разноски по делото .
На основание чл.
78 ал. 5 от ГПК съдът НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на
адвокат Е.П. *** , в качеството й на пълномощник на ищеца от
3390 лв. на 2000 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд – гр.
Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :