РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Пловдив, 12.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330100130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, е
комунален оператор - водоснабдително дружество, което твърди, че е доставило на
ответника Г. В. Д., ЕГН **********, в периода от 31.03.2016г. до 31.12.2019г., до неин бект
– жилище в гр. ******************, питейна вода на стойност от 945.59 лева, която обаче
останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане,
предвиден в общите условия по договора между страните. Количеството на доставената
вода било изчислено при условията на неизправно средство за търговско измерване -
водомер. Ищецът се снабдил със заповед за плащане, но образуваното по тази заповед за
плащане исково производството било прекратено от съда, изаповедта била обезсилена.
Предвид продължаващото неплащане, се иска от съда да осъди ответника Г. В. Д. да заплати
на ищеца сума от 945.59 лева- главница , стойност на доставена до имот на Д. питейна вода
и отведена за пречистване канална такава за периода от 31.03.2016г. до 31.12.2019г.,
обезщетение за забавата в размер на 134.84 лева, начислено за период от 31.05.2016г до
31.12.2019г, законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба в
съда – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и разноските по спора.
Ответникът оспорва иска в своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяните
от ищеца услуги, тъй като отсъствал писмен договор между страните, а искът бил и
недоказан, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи. Отрича се правото
на ищеца да начисли количеството на доставената вода нормативно, тъй като Д. не знаела ,
че водомера е повреден. Наведено е и възражение за изтекла погасителна давност и се иска
от съда да отхвърли исковете.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството
на ищеца е редовно водено, за доставената в процесния период вода не са постъпвали
плащания от ответника и задължението му е в общ размер от 946.59 лв. - главница и лихва в
1
размер на 134.84 лв. за период на забавата ,посочен в исковата молба, от които сумата на на
фактурите с настъпил в рамките на три години преди датата на иска падеж е 764.71 лева от
главницата и 85.98 лева от обезщетението за забава.
Иск с правно основание в чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно
и акцесорно съединен между същите страни с искане за присъждане на дължимо съгласно
чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Исковете са допустими.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично
известни общи условия. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите
на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има
разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните писмен
договор не е необходим. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно
на името на ответника. На следващо място, на л. 58 и следващите от делото е представено
копие от декларация по смисъла на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси , в която
ответника фигурира като един от себствениците на имота на ул. *************. Това е
достатъчно за съда да приеме , че Д. е съсобственик на водоснабденения обект, тоест, страна
по договор за доставка на питейна вода , и за нея е възникнало задължение да плати нейната
стойност.
Ответната страна не доказва изправен водомер; липсата на изправност е отрицателен за
ищеца факт. По смисъла на чл. 18 от приложимите между страните общи условия (
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от дата 11.08.2014г., т. 32 ), задължение на абоната
е да монтира и поддържа в изправност водомера като средство за търговско измерване , а от
своя страна оператора няма разписано в раздел ІІІ от ОУ задължение да уведомява абоната ,
че водомера му е неизправен ( за разлика например от хипотезата на отказан до жилището
достъп , когато опираторът е длъжен да състави изричен протокол). С оглед казаното е без
значение дали Д. е знаела за неизправността на водомера и дали ищецът е положил усилия
да я уведоми за такава.
Общите условия са публикувани; дали в района на водоснабдения обект има интернет, е
без значение за изхода на спора.
Съдът споделя обаче възражението на ответната страна, че за част от вземането е изтекла
погасителна давност. Задължението на ответника е да плаща периодично по смисъла на чл.
111 буква „в „ от Закона за задължениято и договорите и Тълкувателно решение № 3/2011 ,
ОСГКТК, и на соченото основание то се погасява с изтичането тригодишен период на
бездействие на кредитора; предявяване на иск за вземането препятства изтичането на
давност, тъй като я прекъсва. Нястоящият иск е подаден в съда на дата 06.01.2021г, и това
означава , че са погасени всички вземания на кредитора с настъпил преди 06.01.2018г.
падеж, каквито има. Непогасени са останали според заключението на вещото лице 764.71
лева от главницата и 85.98 лева от обезщетението за забава, до които размери исковете са
основателни. За разликата те следва да бъдат отхвърлени.
Разноските се присъждат пропорционално.
По делото не е била внесена от ищеца изискуемата държавна такса, която е в размер от
100 лева. Ищецът следва да се осъди да я заплати в пълен размер, а ответникът – да се осъди
да заплати на ищеца пропоционална част от нея съобразно уважената част от исковете. Така,
общия размер на ищцовите разноски става 627 лева, като пропорционално на уважената част
от исковете, се присъждат разноски в размер от 493.67 лв. (627/1080.43*850.69).
2
На ответника не се присъждат разноски, тъй като не е направил такива.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда Г. В. Д., ЕГН **********, гр. *******************, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, следните суми – 764.71 лева
главница, доставена за периода от 31.03.2016г. до 31.12.2019г. по договор при общи условия
до адреса на ответника на ул. ************* питейна вода, 85.98 лева обезщетение за
забава за период на забавата от 31.05.2016г до 31.12.2019г, и законната лихва върху
главницата от датата на подаването на исковата молба в съда – 06.01.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над уважените
размери до пълните такива от 945.59 лв. ( за главницата) и 134.84 лв.- лихва за забава,
като неоснователни поради изтекла давност.
Осъжда „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, да заплати по бюджета на
съдебната власт, чрез сметката на ПРС за таксите , сумата от 100 лева държавна такса по
делото.
Осъжда Г. В. Д., ЕГН **********, гр. *************************, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, сумата от 493.67 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3