О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.......
гр. Ловеч, 12.12.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Вълков административно
дело № 264/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Административното дело е образувано по искова молба от
К.А.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в *** срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София с посочена цена на иска 60000 лева. С исковата молба се твърдят отправени към
него заплахи за физическото му здраве и живот, закани за убийство и поръчки за
убийство от служители на ответника в Затвора Ловеч, като се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от горните обстоятелства.
Ищецът е поискал да му бъде предоставена
правна помощ, както и да бъде освободен от внасяне на държавна такса.
С Разпореждане на настоящия съдебен състав от
29.07.2019 г. са оставени без движения исканията на И. за предоставяне на
правна помощ и за освобождаване от внасяне на държавна такса.
В изпълнение на определението от ищецът е постъпила
попълнена декларация за материално и гражданско състояние, в която е
декрарирал, че е с постоянен адрес гр. Варна, женен е, не притежава недвижимо
имущество, МПС, влогове. Няма доходи от заплата, наеми, рента, пенсия.
Съпругата му не получава заплата, няма доходи от наем, рента, пенсия.
При
това положение с оглед декларираната от ищецът липса на имущество и доходи,
съдът намира, че са налице основанията за освобождаване на К.А.И. от внасяне на държавна такса
за образуване на настоящото административно дело.
Като
съобрази изложеното в исковата молба, Административен съд Ловеч, втори
административен състав счита, че делото не му е подведомствено. Мотивите за
това са следните:
С
исковата молба се твърди причиняване на вреди от следните обстоятелства: - извършен
опит за убийство на ищеца от друг лишен от свобода в присъствието на надзиратели, които не са се
намесили; -Началникът на Затвора Ловеч е
накарал зам.-началника на Психоболница – ОЗ Ловеч д-р Н. да накара друг лишен от свобода С.С. да убие
ищеца в Психоболницата; Д-р Н. е накарал
6-7 пъти лишени от свобода лица да убият ищеца, а освен това е накарал старшини от Затвора да убият
ищеца; - Началникът на Затвора Ловеч умишлено е карал
ИСДВР Л. да тормози и убие ищеца, в следствие на което ИСДВР Л. умишлено е
карал лишените от свобода да го тормозят и убият, както и лично е заплашвал
ищеца, че „ще накара старшините да го убият като куче и да му счупят всичките
ребра, затова ще умре тук”; - Д-р Н. умишлено накарал л.св. А. А. да убие ищеца, а
след това е накарал и л.св. С. да го надупчи с лъжица, за да го убие; -
Действията на д-р Н. за убийството на ищеца са по заповед на Началника на
Затвора Ловеч. Изложени са още твърдения за заплахи, поръчки и опити за
убийство на ищеца.
Съгласно
чл.203 от АПК вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, могат да се претендират обезщетения за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Тези действия не трябва да нарушават приложимите норми от ЗИНЗС, но
едновременно с това не трябва да осъществяват и съставите на престъпления, тъй
като установяването на престъпленията се извършва от органите, на които законът
е възложил тази компетентност – прокуратурата и разследващите органи.
В
случая се претендират вреди от действия на служители на ответника. Тези
действия, изчерпателно описани в исковата молба
не установяват връзка с административна дейност на тези служители,
въпреки че последните са част от администрацията на Затвора Ловеч. Така
описани, те недвусмислено изпълняват съставите на престъпления. Поръчката за
убийство е престъпление по чл.117, ал.2 от Наказателния кодекс (подбудителство
към убийство). Принуждаването на други лишени от свобода да убият ищеца чрез
злоупотреба с властта е престъпление по чл.143, ал.1 от НК (принуда за
убийство). Заканата за убийство и физическа разправа е престъпление по чл.144,
ал.1 от НК. Ненамесата на надзирателите при непосредствената опасност за живота
на ищеца, нападнат от друг лишен от свобода е престъпление по чл.139 от НК.
Според
чл.128, ал.1, т.6 от АПК, на административните съдилища са подведомствени
всички дела по искания за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието
се установява от съдът, пред който е предявен иска за обезщетението.
За да бъдат разгледани тези действия по чл.203
и сл. от АПК във вр. с чл.128, ал.1, т.6
от АПК, трябва да са свързани с административната дейност на ответника.
Престъпленията по НК не са част от тази
дейност. Административните съдилища не
разполага с правомощия да установяват извършване на престъпления като
незаконосъобразни действия. Тези прерогативи са предоставени единствено на
държавното обвинение в лицето на Прокуратурата на РБ, когато се касае за
престъпления от общ характер (както е в случая), респективно на разследващите
органи под надзора на прокурора.
Аргумент
в подкрепа на изложеното е както
разпоредбата на чл.17, ал.1 от ГПК, съгласно която съдът взема становище по
всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали
е извършено престъпление, така и практиката на ЕСПЧ. Така например в Решение от
29.06.2017г. на ЕСПЧ по делото на Д.Д. срещу България по жалба № 77248/2012г.,
Пето отделение, съдът при искане за обезщетение от л.св. поради
обстоятелството, че затворническите власти не са направили достатъчно, за да го
предпазят от опит за убийство от друг затворник изрично приема, че наличното
вътрешноправно средство за защита е той да се оплаче пред органите на
прокуратурата, които могат да образуват наказателно производство срещу
служителите на затвора (т.54 от цитираното решение).
В
исковата молба се претендират вреди от престъпни деяния, а не такива,
произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Административният съд няма законово вменена
компетентност да разглежда искове за вреди, причинени от престъпления.
Твърдените действия на служителите и Началника на Затвора Ловеч не
представляват административна дейност и не могат да бъдат установявани от Административния
съд, поради което не може да бъде
ангажирана отговорността на ответника по реда на чл.203 от АПК.
В
горния смисъл са Определение № 12604/25.11.2015г. на ВАС по адм.д. №
12688/2015г., IV отд., Определение №
73/30.09.2009г. на ВАС по адм.д. № 61/2009г., смесен 5-членен с-в.
По
отношение иска за обезщетение за вреди, същият може да бъде разгледан както в
хода на образувано наказателно производство за установяване на твърдените от
ищеца престъпни деяния (чл.84, ал.1 от НПК), така и по общия исков ред пред
гражданските съдилища при условията на чл.124, ал.5 от ГПК.
Делото не следва да се изпраща за разглеждане
от граждански съд както поради забраната на чл.17, ал.1 от ГПК, така и във връзка
с разпоредбата на чл.124, ал.5 от ГПК. Съгласно последната, иск за установяване
на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение се
допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено
или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т. 2-5 или е спряно на
някое от основанията по чл.25, ал.1, т.2 или чл.26 от Наказателно-процесуалния
кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Т.е.
във всички случаи следва първо да се проведе наказателно производство и едва
когато същото не може да бъде възбудено или бъде прекратено, гражданският съд
може да разгледа иск за обезщетение с установяване на престъпни обстоятелства.
По
изложените мотиви производството, образувано по предявената от К.А.И. искова
молба следва да се прекрати като неподсъдно на административните съдилища и
делото да се изпрати по подведомственост на Районна прокуратура Ловеч, която да
извърши преценка по твърденията на
ищецът в исковата молба за извършени престъпления.
По
изложените съображения и на основание чл.130, ал.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА
К.А.И. от внасяне на държавна такса по настоящото дело.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ИЗПРАЩА
същото по подведомственост на Районна прокуратура Ловеч.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
Препис
от него да се връчи на К.А.И. ***.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: