№ 433
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501197 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 263456/19.05.2021 г., подадена от
Община Несебър, със седалище и адрес: гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, БУЛСТАТ
*********, представлявана от кмета Николай Димитров, против Решение №260108 от
26.04.2021 г. по гр.д. №327/2020 г. по описа на РС-Несебър.
С посоченото решение, Районен съд – Несебър е признал за установено по отношение
на Община Несебър, със седалище и адрес: гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, БУЛСТАТ
*********, представлявана от кмета Николай Димитров, че ХР. В. Б. с ЕГН **********, с
адрес: ***, и В. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, са собственици на следните
недвижими имоти: 1) Сграда с идентификатор 73571.32.98.1 (седемдесет и три хиляди
петстотин седемдесет и едно точка тридесет и две точка деветдесет и осем точка едно) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Тънково, община Несебър, одобрени
със Заповед РД-18-23/07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение
със заповед: КД-14-02-682/19.04.2011г. на Началника на СГКК – Бургас, адрес на сградата:
село Тънково; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 73571.32.98,
застроена площ 51 кв.м., брой етажи: 2; предназначение: Селскостопанска сграда, и 2)
Поземлен имот с идентификатор 73571.32.98 (седемдесет и три хиляди петстотин
седемдесет и едно точка тридесет и две точка деветдесет и осем) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Тънково, о.Н. одобрени със Заповед РД-18-23 / 07.07.2005г.
на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: КД-14-02-
682/19.04.2011г. на Началника на СГКК – Бургас, адрес на поземления имот: село Тънково,
местност “Герена”, площ 260 кв.м.; трайно предназначение на територията: Земеделска;
Начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, съседи: ПИ №№ 73571.32.97,
73571.32.75, 73571.32.74, 73571.32.99, 73571.32.86.
1
С посоченото решение Община Несебър е осъдена да заплати на ХР. В. Б. с ЕГН
********** сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото, както и на В. В. Б. с ЕГН
********** сумата от 210 лв., представляваща направени по делото разноски за платена
държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. Отхвърлена е претенцията на
Община Несебър за осъждането на ХР. В. Б. с ЕГН ********** и В. В. Б. с ЕГН **********,
да заплатят юрисконсултско възнаграждение като неоснователна.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Твърди, че в процеса не е
осъществено пълно и главно доказване на исковата претенция, защото по делото не е
представен основен и единствен документ – договор за покупко - продажба, който да
удостовери факта на придобиване на процесните имоти от праводателя на въззиваемите.
Писмените доказателства, които са представени не са годни да обосноват в такава степен
категоричен извод, че праводателят на въззиваемите е закупил, при това от легитимен
собственик, процесните имоти. По делото не са били представени доказателства, които да
сочат, че е провеждано Общо събрание на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и кои са
лицата, имащи правото и задължението да извършат такова разпределение на имуществото.
Сочи, че липсата на писмен договор за покупко – продажба на процесните имоти не е
основание за допускане на гласни доказателства. Такива са били недопустими на основание
чл.165, ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение, постановено по гр.д.327/2020 г. по описа на Районен съд - Несебър, като вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователни предявените срещу
Община Несебър искови претенции.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ХР. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, и
В. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, с искова молба, с която да бъде признато за
установено по отношение на Община Несебър, че ищците са собственици на процесния
поземлен имот с идентификатор 73571.32.98, находящ се в землището на село Тънково,
местност "Герена", ведно с изградената в него стопанска сграда (кантон) с площ 51 кв. м..
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на В. Б., починал на 25.06.2018
г., който през 1995 г. закупил, по силата на договор за покупко-продажба, от Комисията за
доразпределение на имуществото на ТКЗС Несебър, битова сграда (кантон) в землището на
село Тънково, заедно с 260 кв. м. земя за сумата в размер на 138 200 лева – продажната цена,
след което е влязъл във владение. При изготвянето на кадастралната карта имотът е попадал
в рамките на Поземлен имот с идентификатор 73571.32.84, а след изменението й със Заповед
КД-14-02-682/19.04.2011 г. процесният имот е нанесен с идентификатор 73571.32.98. На
09.06.2011 г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 4768, с който ответникът –
Община Несебър се легитимира като собственик. Този акт е съставен в нарушение на закона
и на база становището, изразено от СГКК – Бургас.
Ответникът Община Несебър оспорва предявения иск, като моли съдът да ги отхвърли.
В отговора на исковата молба ответникът – Община Несебър изразява становище за
неоснователност на иска поради недоказаност на наличието на договор за покупко-
продажба, въз основа на който ищците твърдят, че са придобили собствеността, като
липсват дори твърдения кога е сключен такъв и че този договор не е сключен в изискуемата
от закона писмена форма. Позовава се на разпоредбите на пар.13 от ЗСПЗЗ и чл.48, ал.4 и
ал.8 от ППЗСПЗЗ, като посочва, че наследодателят на ищците не е договарял с надлежен
орган, който да е бил компетентен да извършва разпореждане с имущество на ТКЗС. Не
съществува орган, който да е посочен като „комисия за разпределение на имущество“. Не
стават ясни правомощията на посочения орган, нито кога и как е създаден. Оспорва
представените по делото доказателства и в частност фактури.
По делото са представени следните доказателства:
2
По делото е представен Протокол на Комисията на доразпределение на имуществото
на ТКЗС град Несебър, с председател Стоян Колев Вълчев, и членове Г.А. М. и П.Г.Р.,
според който протокол Комисията е разпределила чрез заплащане с талони за дялово участие
обект: "Битова сграда (Кантон) село Тънково", на В. Х. Б. на стойност 133 000 лева за
сградата и 5 200 лева за земята – обща стойност 138 200 лева.
За тези суми за издадени фактура № 566/06.09.1995 г. за сумата от 5 200 лева и фактура
№ 672 от 06.09.1995 г. за сумата от 133 000 лева.
От представеното удостоверение на Комисията на правоимащите на бившето ТКЗС
град Несебър, в състав: Стоян Колев Вълчев – председател, и Георги Атанасов М. – член, се
установява, че имуществото, продадено на правоимащия В. Х. Б. по силата на покупко-
продажба на "Кантон Овощна градина село Тънково", е записано в инвентарните книги на
ТКЗС Несебър под инвентарни номера, описани в инвентарен опис.
В първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели – Г.А.М., както и
Х.Н.Н. Твърди се, че свидетелят М. е единият от членовете на Комисията на
доразпределение на имуществото на ТКЗС и на Комисията на правоимащите на бившето
ТКЗС – Г.А. М.. Свидетелят посочва, че първоначално сградата се е продавала на търг, но
тъй като при проведените два или три търга не са се явили желаещи да участват в търга, е
взето решение те да се продадат без такъв търг. Като желаещ да закупи сградата и земята се
е явил В. Б., с когото през 1995 г. е бил сключен договора за покупко-продажба, и който е
заплатил стойността им – продажната цена съгласно договора, в размер на 138 000 лева.
Тази стойност е определена въз основа на направена оценка на имуществото, а сумата е била
заплатена с бонове, издавани от ликвидационните съвети – 138 бона, всеки на стойност 1
000 лева. За стойността на продаваното имущество са издадени фактури, приети като
доказателства по делото. На купувача са били предоставени екземпляри от фактурите и от
протокола, като свидетелят посочва, че с последните се е вадил нотариален акт. Дали са на
В. Б. и екземпляр от договора. Последният се подписвал от председателя, както и от другите
членове на комисията.
От показанията на свидетеля Николов се установява, че сградата се е ползвала от
администрацията, а земята е била овощна градина, както и че след закупуването на имота от
В. Б., същият го е заградил и в него той е съхранявал селскостопанската си техника, с която
обработва земята си, което е продължило до 2017 г., когато се е влошило здравословното му
състояние. Докато е бил жив В. Б., никой не е предявявал претенции към имота, той се е
ползвал единствено от него и е осъществявал сам владението върху имота.
На 20.01.2011 г. е бил съставен Акт № 4263 за частна общинска собственост, вписан в
Службата по вписванията – Несебър с № 153, том 1, рег. № 243 от 24.01.2011 г., на
Земеделски имот, площ 4889 кв. м., трайно предназначение: Земеделска, Начин на трайно
ползване: Друг вид земеделска земя, ІV категория, местонахождение село Тънково, местност
"Герена", поземлен имот с идентификатор 73571.32.84 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-23/07.07.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК. Като основание за издаване на акта в него е посочено чл.56, ал.1 от ЗОС,
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОС, във връзка с чл.25, ал.2 от ЗСПЗЗ.
На 01.02.2011 г. В. Б. е подал заявление до АГКК, а въз основа на Акт № 51 от
12.04.2011 г. за непълноти и грешки в ПИ 73571.32.84 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на дело Тънково, Община Несебър е издал Заповед № КД-14-02-
682/19.04.2011 г., с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Тънково, ЕКАТТЕ 73571, Община Несебър, одобрена със Заповед РД-18-
23/07.07.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, според която за нанесени три нови
обекти в кадастралната карта – поземлени имоти, единият от които е Поземлен имот с
идентификатор 73571.32.98; площ 260 кв. м., начин на трайно ползване: Друг вид земеделска
земя, както и Сграда с идентификатор 73571.32.98.1, площ 51 кв. м., предназначение:
Селскостопанска сграда, а в кадастралните регистри като собственик на този поземлен имот
3
и на сградата е записан В. Б. без данни за документ за собственост.
На основание чл.56, ал.1 от ЗОС и чл.59, ал.2 от ЗОС, е издаден Акт № 4768 от
09.06.2011 г. за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписванията – Несебър
№ 107, том 16, вх. рег. № 4536/21.06.2011 г., за процесния имот, площ 260 кв. м., трайно
предназначение: Земеделски, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, ІV
категория – Поземлен имот с идентификатор 73571.32.98 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-23/07.07.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК, изменени със Заповед КД-14-02-682/19.04.2011 г. на Началника на СГКК-
Бургас.
В. Х. Б. е починал на 25.06.2018 г. и е оставил за свои законни наследници ХР. В. Б. и
В. В. Б..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна,
намира от правна страна следното:
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивните жалби.
Предявеният иск е с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
За уважаване на иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК, въззиваемите - ищци
носят доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно доказване
правопораждащия правото им на собственост факт, респ. фактически състав, в рамките на
очертаното в исковата молба основание - разпределение на имуществото на заличено ТКЗС
по реда на ЗСПЗЗ, съответно правна сделка с вещно-транслативен ефект. Ответникът по
иска следва да докаже правопрекратяващи правото на ищците факти и такива, обуславящи
техни права върху процесния недвижим имот.
По делото следва да се изясни хронологията на измененията на нормативната уредба,
предвид нейната динамика, с оглед коректното определяне на фактическия състав, който
законосъобразно и правомерно води до прехвърляне правото на собственост върху имоти
принадлежащи на ТКЗС. С пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28/92 г./ се прекратяват
съществуващите ТКЗС, земеделските кооперации, образувани по силата на пар. 7 от ПЗР на
ЗК от 1991 г. (отм.), както и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по
Указ 922/89 г. и Указ № 56 за стопанската дейност, когато са регистрирани с имуществото и
с дяловото участие на селскостопански бригади, ТКЗС, АПК и селскостопански институти,
както и кооперации, регистрирани по ЗК 1991 г. (отм.) в нарушение на чл. 33, ал. 3 от същия
закон и в устава им е предвидено внасяне на земеделска земя. Предвидено е ликвидацията
на тези организации да се извърши от Ликвидационни съвети - пар. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С
последващите изменения на закона - пар. 29, ал. 1 ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 45/95 г./
дейността на ликвидационните съвети е прекратена, а с имуществото на организациите по
пар. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ се разпорежда общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ
/собствениците на земите, включени в тези организации/ или определени от него физически
или юридически лица - пар. 29, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В тази връзка в чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ е предвидено, че собствениците на земи, включени в
трудовокооперативни земеделски стопанства, членовете на трудовокооперативни
земеделски стопанства или на други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях, имат право на дялове от
имуществото на посочените организации. Размерът на дяловете се определя въз основа на
приноса им при придобиването му - внесена земя, трудов стаж и неизплатени инвентарни
вноски. Разпределението им се извършва при условия и по ред, посочени в правилника за
прилагането на този закон, при равно съотношение между внесената земя и трудов стаж
след приспадане на неизплатените инвентарни вноски. Ако правоимащото лице не е внесло
земя и основни средства, трудовото му участие се взема предвид, когато е не по-малко от
пет години.
4
В чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 48/1995 г.) се предвижда, че дълготрайните активи
на ТКЗС може да се продават само на търг по решение на ликвидационния съвет с
изключение на онези, за които е предвиден специален ред. Продажба на търг се допуска
само ако лицата с право на дял от имуществото на тези организации не желаят да получат
дълготрайните активи срещу полагащите им се дялове. След изменението на чл.56, ал.1 от
ППЗСПЗЗ е посочено, че определените лица по § 29 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.) от общото събрание на лицата по § 27, ал.
1 ЗСПЗЗ разпределят имуществото на заличените организации по § 12 от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ по реда на чл. 52, ал. 1 и 2.
Така в параграф 29 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и
ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм.,
бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. - Решение
№ 12 на конституционния съд от 1993 г.; бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г.) е предвидено, че
общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 може да определи физически или юридически
лица, които да разпределят имуществото на организациите по § 12 от преходните и
заключителните разпоредби, включително и на средствата им в банките. Ако лице или група
лица по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат определена вещ от имуществото на организациите
по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и
ползуването на земеделските земи, общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 може да
упълномощи писмено лица, които да я продават. Продажбата на моторните превозни
средства и недвижимите имоти се извършва с писмен договор с нотариална заверка на
подписите на страните. Получената цена се разпределя между лицата по чл.27, ал.1
съобразно правата им. Давностният срок за получаване на дяловете по чл.27, ал.1 е 5 години
считано от деня на прекратяване на организацията по § 12. След изтичането на този срок
останалото имущество се разпределя между останалите лица по чл.27, ал.1 съобразно
правата им. Това е съгласно редакцията на разпоредбата след изменението й пред 1996
година, като преди това е било необходимо сключване на писмен договор.
Обобщаващо фактическият състав на разпределението на имуществото на заличено
ТКЗС е регламентиран от законодателя в нормата на чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ и включва
следните кумулативно необходими предпоставки: 1/. имуществото, предмет на
разпределянето следва да е принадлежало на заличено ТКЗС; 2/. ищецът да докаже
качеството си на „правоимащо лице“, което по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ е собственик
на земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски
стопанства, членове на трудовокооперативни земеделски стопанства или на други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лица в трудовоправни
отношения с тях; 3/. взето решение за продажба на имуществото чрез търг или по друг
начин от общото събрание на правоимащите лица или от определените лица по пар. 29 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.) от общото
събрание на лицата по пар. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ - физически или юридически лица, които да
разпределят имуществото на организациите по пар. 12 от преходните и заключителните
разпоредби, включително и на средствата им в банките, определени от общото събрание на
правоимащите лица; 4/. наличие на валидно сключен договор за покупко – продажба на
имуществото в изискуемата от закона форма. В конкретния случай ищците следва да
докажат и качеството си на наследници, на лице, което е било „правоимащо“ по смисъла на
чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ.
При анализа на първата предпоставка - имуществото, предмет на разпределянето да е
принадлежало на заличено ТКЗС, видно от представеното по делото удостоверение,
издадено от лице по пар. 29 ЗСПЗЗ /л. 10 от гр. д. № 327/2020 г. по описа на Районен съд -
Несебър/, се установява, че процесният имот съставлява имущество на бившето ТКЗС е
включен в баланса и заведен в инвентарните книги на стопанството.
Относно втората предпоставка - ищецът да докаже качеството си на „правоимащо
5
лице“, настоящата инстанция счита, че предвид липсата на спор относно това обстоятелство
между страните, следва да се приеме, че ищецът е имал това качество, а и това е видно и от
удостоверението от 1995 г. на Комисията на правоимащите, приложено по делото.
Правният спор между страните по настоящото производство е концентриран относно
наличието на третата и четвъртата предпоставки от така посочения фактически състав на
придобиване на имущество от заличено ТКЗС.
Спорни са следващите предпоставки от фактическия състав на нормата на чл. 52, ал. 2
ППЗСПЗЗ - взето решение за продажба на имуществото чрез търг или по друг начин от
общото събрание на правоимащите лица или от определените лица по пар. 29 от преходните
и заключителните разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.) от общото събрание на
лицата по пар. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ - физически или юридически лица, които да разпределят
имуществото на организациите по пар. 12 от преходните и заключителните разпоредби,
включително и на средствата им в банките, определени от общото събрание на
правоимащите лица, както и наличие на валидно сключен писмен договор за покупко –
продажба. По отношение на тези въпроси следва да се изложи следното:
Първоинстанционният съд е приел, че лицата С.К.В. Г.А. М. и П.Г.Р. са оправомощени
от общо събрание на ползващите се лица. Оправомощените от Общо събрание на
правоимащите лица са били именно С.К.В. Г.А. М. и П.Г.Р., които пък са продали на В. Х. Б.
имотите с договор от 06 септември 1995 г., към която дата не е съществувало изискване за
форма на неговата действителност, а именно писмена форма с нотариална заверка на
подписите. Съгласно действащата към момента на сделката нормативна уредба, писмената
форма е била достатъчна за действителността на сключения договор. Нотариалната заверка
на подписите на страните, като форма за действителност, е въведена по-късно с изменението
на § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 79/1996 г.), след сключването на процесния
договор. Тези обстоятелства се установяват от представения протокол от комисия за
доразпределение на имуществото /лист 8 от гр.д.327/2020 на РС – Несебър/, от издаденото
удостоверение от Комисията на правоимащите лица на бившето ТКЗК /лист 10 от
гр.д.327/2020 на РС – Несебър/, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Спорен по делото е въпросът дали е спазена предвидената в закона писмена форма за
сключване на договора за покупко - продажба. В практиката на ВКС е посочено, че
проявената от наследодателя на ищците небрежност при изгубването или унищожаването на
документа, не следва да лишава наследниците възможността да установят факта, за които се
изисква документа, със свидетелски показания. /Така Решение № 460 от 15.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 912/2011 г., IV г. о., ГК/. В цитираното от първоинстанционния съд
Решение № 190 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4079/2019 г., IV г. о., ГК, е посочено, че
в случаите по чл. 165, ал. 1 от ГПК със свидетелите се доказва съществуването на документа
към определен момент, както и обстоятелствата свързани с неговото изгубване или
унищожаване, липсата на вина на съответната страна за това /тоест липсата на умисъл/,
както и неговото най-общо или по-точно съдържание или удостоверените с него
обстоятелства. Изгубването или унищожаването на документа без вина или поради
небрежност на страната не я лишава от правото да установи съществуването му със
свидетелски показания-да установи със свидетелски показания съдържанието на документа
чрез възпроизвеждането му от свидетеля, което при диспозитивния документ включва и
установяване на спорното волеизявление. Затова допуснатата от страната небрежност при
изгубването или унищожаването на документа не я лишава от възможността да установи
факта, за които се изисква документа, със свидетелски показания. В тази връзка правилно
първоинстанционният съд е допуснал исканите от ищците свидетели. В случая с последните
страната установява наличието на писмен договор за покупко – продажба на процесните
имоти, като показанията на последните се подкрепят и от останалите, събрани по делото
писмени доказателства. Така свидетелят М. посочва, че е бил председател на ТКЗС, посочва
че е било взето решение от ОСПЛ за продажба на процесното имущество. Свидетелят сочи
6
също така, че на купувача са били предоставени екземпляри от фактурите и от протокола.
Дали са на В. Б. и екземпляр от договора. От страна на ОСПЛ писменият договор е
подписан от председателя, както и от другите членове на комисията. Съдът кредитира
показанията на този свидетел, като последователни и непротиворечиви. Наличието на
писмен договор се подкрепя и от удостоверението от Комисия на правоимащите лица, с
което е установено, че имуществото е придобито от В. Б. по силата на договор за покупко –
продажба на „Кантон Овощна градина село Тънково“.
С оглед на изложеното по – горе, решението на първоинстанционният съд е правилно
и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззивникът Община Несебър не следва да се
присъждат разноски. Няма доказани извършени и направени разноски от страна на
въззиваемите във въззивната инстанция, поради което не следва да се присъждат такива.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260108 от 26.04.2021 г. по гр.д. №327/2020 г. по описа
на РС-Несебър.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7