№ 9268
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.ВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.ВА Гражданско дело №
20241110134503 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 477
КЗ от Л. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „ФЖК“ №9, ВХ. ** ЕТ
** АП ***, срещу ЗК „Л И“ АД за заплащане на сума в размер от 3000 лева,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение за настъпили имуществени вреди на лек автомобил „Х м К, рег.
№ ***, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 24.03.2024 г., в гр. София, ул. „СП“ № 81, на
разклона за с. Б поради виновното и противоправно поведение на ВА, водач на
лек автомобил, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, е реализирано ПТП, вследствие на което са причинени вреди на
собствения му автомобил „Х м К, рег. № ***. За реализираното ПТП е
изготвен двустранен констативен протокол. Твърди, че автомобилът на
виновния водач Ф м П, рег. № ***, има сключена застраховка гражданска
отговорност при ответника. Поддържа, че е поканил ответника да му заплати
обезщетение в размер на 8070,49лева, като последният платил тази сума, но
след проверка е установено, че вредите са в по-голям размер. Ето защо
претендира сумата 3000 лева, представляваща непогасена част от дължимо
застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва от датата на
1
подаване на исковатамолба до погасяване на задължението, както и мораторна
лихва за забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска, като поддържа, че
претендираното обезщетение надхвърля действителната стойност на вредите,
както и че с извършеното плащане е погасил изцяло вземането. Моли за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК
изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от
10016,98 лева главница.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от писмените
доказателства, че на 24.03.2024 г., в гр. София, ул. „СП“ № 81, на разклона за
с. Б водачът ВА, управлявайки лек автомобил Ф м П, рег. № ***, реализира
ПТП с движещия се по път с предимство автомобил марка Х м К, рег. № ***,
управляван от К М М и собственост на ищеца, вследствие на което са
причинени вреди на автомобил.
Приет по делото е двустранен констативен протокол за ПТП, от който
се установява настъпило ПТП на 24.03.2024г. около 17:43 ч. в гр.София, , ул.
„СП“ № 81, между МПС с рег.№ *** и МПС с рег. № ***.
Не се спори и че автомобилът на виновния водач е застрахован при
ответника по застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти по
полица № BG/22/123002990347, валидна към датата на ПТП.
При ответника е съставен опис заключение по щета № 1301-500-24-
000088, като във връзка с щета е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 8070,49 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл.477
КЗ.
За да бъде уважен иска в тежест на ищцата е да докаже пълно и главно
2
следните правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване на описаното в
исковата молба ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата
на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за
вреди на сочения за виновен водач, което е отделено за безспорно; 3)
отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за
което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено
увреждане: деяние, противоправност, вреди под формата на претърпени болки
и страдания от получени травми и преживян стрес, причинна връзка между
деянието и вредите и вина на прекия причинител /която се презюмира по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
В тежест на ответника, в случай, че ищцата установи горепосочените
факти, е разпределено да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и
оборване на презумпцията на виновност на водача на автомобила. По
направеното възражение за съпричиняване – на ответника е възложено да го
докаже при условията на пълно и главно доказване.
В разпоредбата на чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Съответно в чл. 496, ал. 1
КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
КЗ пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, какъвто е
настоящият случай, поради което е налице абсолютната процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице.
Между страните не се спори и относно обстоятелството, че в срока на
застрахователното покритие по сключената с ответното дружество
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е настъпило процесното
ПТП – на 24.03.2024 г., в гр. София, ул. „СП“ № 81, на разклона за с. Б, като не
3
се спори относно механизма за настъпването на ПТП, вредите, както и
наличието на причинно следствена връзка между деянието и уврежданията по
лекия автомобил. Предвид горното съдът намира, че искът е доказан по
основание.
Спорен е въпросът относно размера на причинените имуществени
вреди.
В тази връзка е прието заключение по допуснатата по делото съдебно-
технически експертиза, която съдът кредитира изцяло като същото е пълно и
обосновано. Видно от същото действителната пазарна цена на л.а. „Хюндай
Кона“ с рег. № *** към датата на настъпване на процесното ПТП възлиза на
36310 лева. Стойността на описаните щети по л.а. Хюндай по средни пазарни
цени към датата на настъпване на събитието възлиза на 18 087,47 лева, като
заключението сочи, че посочените части, подлежащи на промяна, не се
предлагат в мрежата на доставчици на авточасти с алтернативен произход.
Сочи още, че посочените в исковата молба щети по л.а. Хюндай от техническа
гледна точка могат да настъпят и да в причинно-следствена връзка при така
описания механизъм на ПТП и от начертаната схема на ПТП към ДКП. Като
причина за настъпването на процесното ПТП експертизата сочи
несъобразяването с другите участници в движението и наличните пътни
маркировки от страна на водача на л.а. „Фолксваген Поло“.
По отношение на размера на обезщетението съдът достига до извод, че
искът следва да се уважи изцяло за сумата от 10016,98 лева, тъй като това е
размерът, който е определен по пазарни цени към момент на ПТП, за което е
приета по делото САТЕ, като се взе предвид и направеното вече плащане от
страна на ответника в размер на 8070,49 лева.
Следователно искът е изцяло основателен и доказан и следва да се
уважи, ведно със законната лихва от подаването на ИМ в съда до
окончателното изплащане на дължимото.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага само ищеца.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 2801 лева, от които
1900 лева адвокатски възнаграждение, 500 лева – разноски за експертиза и 401
лева за държавна такса.
4
Ответникът е направил своевременно възнаграждение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът съобрази
действителната правна и фактическа сложност на делото, размера на
предявения иск, извършените от адвоката конкретни действия, и намери, че
възражението е основателно. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л И“ АД, ЕИК: ***, гр.София, р-н С, бул. „СШ“ № 67А
да заплати на Л. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „ФЖК“ №9,
ВХ. ** ЕТ ** АП ***, на основание чл.432 КЗ вр. чл.477 КЗ сумата от
10016,98 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на лек автомобил „Х м К, рег. № *** в резултат на ПТП, настъпило на
24.03.2024г. около 17:43ч. в гр. София, ул. „СП“ №81, на разклона на с. Б
поради виновно поведение на водача на л.а. Ф м П, рег. № ***, ВКА, ведно със
законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Л И“ АД, ЕИК: ***,
гр.София, р-н С, бул. „СШ“ № 67А да заплати на Л. А. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „ФЖК“ №9, ВХ. ** ЕТ ** АП ***, разноски по делото в
общ размер на 2461 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5