№ 396
гр. Пловдив, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000056 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260427 от 10.11.2021 г., постановено по т.д. № 716 по описа
за 2019 г., Пловдивският окръжен съд е:
- Признал за установено че З. К. Ч. дължи на „П.И.Б.“ АД /„ПИБ“ АД/
сумата от 10764,29 лв. главница по Договор за банков кредит № ... г., изменен
с Анекс № 1 от 30.12.2011 г., ведно със законната лихва от 06.06.2013 г.
/датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното й
изплащане, за което е издадена Заповед № 386/12.06.2013 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
869/13 г. на Асеновградския районен съд;
- отхвърлил е исковете за главница до пълния предявен размер от
52 402,17 лв., за просрочена договорна лихва по т.1 от Анекс № 1 за периода
25.05.2012 г. - 05.06.2013 г. в размер на 6124,46 лв.; просрочена наказателна
лихва за периода 26.06.2012 г.- 05.06.2013 г. в размер на 343,57 лв.; лихва по
т.9 от договора за периода 25.10.2011 г.- 30.12.2011 г. в размер на 1248,35 лв.;
лихва по т.11 от договора за периода 26.10.2011 г.- 30.12.2011 г. в размер на
13,06 лв. и комисионна по т.4 от Анекс № 1 в размер на 503,67 лв.
- осъдил З. К. Ч. да заплати на „П.И.Б.“ АД /„ПИБ“ АД/ сумата от
215,28 лв. разноски за заповедното производство, 339,68 лв. разноски за
1
исковото производство, както и 26,63 лв. юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
- осъдил „П.И.Б.“ АД /„ПИБ“ АД/ да заплати на З. К. Ч. сумата от
1891,69 лв. разноски за исковото производство.
Решението е обжалвано с въззивни жалби от двете страни по спора.
Ищецът „П.И.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител обжалва
решението в частта, с която са отхвърлени предявените установителни
искове. Изразено е становище, че в обжалваната част решението на
Пловдивския окръжен съд е неправилно и несъобразено със събраните
доказателства. Искането е да се отмени решението в тази част и вместо това
да се постанови друго, с което предявените искове се уважат изцяло. В
условията на евентуалност се правят искания да се признае за установено, че
ответницата дължи на банката задълженията с настъпил падеж и непогасени
суми по договора за кредит, както са посочени в допълнителното заключение
на вещото лице или, ако приеме че поканата за предсрочна изискуемост е
надлежно връчена през 2013 г., да се признае за установено, че ответницата
дължи на банката сумите към 07.10.2021 г., както следва: главница – 45622.24
лева; договорна лихва – 5713.55 лева, законна лихва – 16888.35 лева, разноски
– 3762.02 лева. Моли в полза на банката да се присъдят сторените деловодни
разноски във въззивното производство.
Ответницата З. К. Ч. обжалва решението в частта, с която е признато за
установено, че дължи на банката сумата от 10764,29 лв. главница по Договор
за банков кредит № ... г., изменен с Анекс № 1 от 30.12.2011 г., ведно със
законната лихва от 06.06.2013 г., с оплакване за неправилност. Моли
решението в тази част да се отмени и да се постанови друго, с което
предявените искове се отхвърлят изцяло, както и да й се присъдят
направените деловодни разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
По делото е безспорно установено, че между „П.И.Б.“ АД в качеството
му на кредитор, от една страна и от друга страна - ответницата З. К. Ч. като
кредитополучател е бил сключен Договор № ... г., по силата на който банката
се е задължила да предостави на ответницата кредит на стойност 60 000 лв. за
текущи нужди и ремонт. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на ОЛП
на БНБ, увеличен с надбавка от 6.21 пункта, на равни месечни погасителни
вноски, всяка с падеж и в размер, посочени в погасителен план към договора,
с краен срок на погасяване до 25.07.2024 г.
Отпуснатият кредит е обезпечен с ипотека върху недвижим имот,
собственост на трети лица /т.22.1 от Договора/.
Безспорно е, че кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя по
посочената в договора банкова сметка на ответницата.
2
На 30.12.2011 г., между страните по договора е сключен Анекс № 1, с
който същите, след като приемат за установено в отношенията помежду им,
че към датата на сключването на анекса задълженията на кредитополучателя
по договора за кредит са в към банката по договора е в размер на 54 573,90
лв., от които 52 784.64 лв. главница, 1261,24 лв. лихва и 527,85 лв. разноски,
променят част от условията на договора, както следва:
- променен е размера на възнаградителната лихва по т. 9 от договора,
която се променя от базовия лихвен процент /БЛП/ на банката в лева,
увеличен с надбавка от 3 пункта, като е уточнено, че към датата на сключване
на анекса БЛП е 6.19% годишно;
- променен е погасителният план съгласно Приложение № 2 към
анекса, който изцяло заменя старият погасителния план по Приложение № 1
към договора;
- въведен е гратисен период до 25.03.2021 г. включително.
Установено е по делото, че тъй като ответницата преустановява
погасяването на вноските по погасителния план, по заявление на П.И.Б. АД от
06.06.2013 г., е издадена заповед № 386 от 12.06.2013 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д №
869/2013 г. по описа на Районен съд Асеновград. С тази заповед ответницата
е осъдена да заплати на банката- кредитор сумите: главница 52 402,17 лв. –
главница; 6124,46 лв.просрочена договорна лихва по т.1 от Анекс № 1 за
периода 25.05.2012 г.- 05.06.2013 г.; 343,57 лв. - просрочена наказателна
лихва за периода 26.06.2012 г.- 05.06.2013 г.; 1248,35 лв. - лихва по т.9 от
договора за периода 25.10.2011 г.- 30.12.2011 г.; 13,06 лв. - лихва по т.11 от
договора за периода 26.10.2011 г.- 30.12.2011 г.; 503,67 лв. - комисионна по
т.4 от Анекс № 1, ведно със законната лихва от 06.06.2013 г. до
окончателното погасяване на задължението. Въз основа на посочената
заповед, в полза на кредитора е издаден и изпълнителен лист за същите суми
от 12.10.2016 г., според отбелязването върху заповедта – /л.37 от ч.гр.д №
869/2013 г. на Районен съд Асеновград/.
Постъпилото от ответницата възражение против заповедта от 03.07.2019
г., са обусловили правния интерес за ищеца от предявяване на исковете по
чл.422, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземанията.
С обжалваното решение, Пловдивският окръжен съд е приел, че
исковете са частично основателни. В тази насока съдът е приел, че кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем от банката през месец февруари 2013 г.,
за което длъжникът е бил уведомен. Приел е също, че от вземанията по
предсрочно изискуемия кредит, за които ищецът се е снабдил със Заповед за
незабавно изпълнение, се дължат в пълен размер само онези към датата на
настъпване на предсрочната изискуемост през м.февруари 2013 г.: 52 402,17
лв. главница, 3718,46 лв. възнаградителна лихва, както сумата от 343,57 лв.
наказателна лихва за забава към датата на подаване на заявлението по чл.417
3
ГПК. От тези суми съдът е приспаднал платените доброволно от ищцата суми
в общ размер 41 637.88 лв., в резултат на което е признал за дължима към
момента на приключване на устните състезания част от главницата на
стойност 10764,29 лева.
Изводите на първоинстанционния съд относно настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита и надлежното упражняване на това
право от кредитора не се подкрепят от доказателствата по делото.
В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите, че тъй като
правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не било оттегляемо
по волята и желанието само на кредитора, след като изявлението му вече е
достигнало до длъжника и са настъпили желаните с него правни последици,
при наличие на законовите и договорните предпоставки. По принцип този
извод би бил верен, но в случай, че правото по чл. 71 ЗЗД действително е
било упражнено т.е. когато са били налице всички предпоставки за това.
За да се прояви действието на предсрочната изискуемост по отношение
на длъжника, е необходимо: възможността за предсрочна изискуемост на
кредита да е предвидена в договора и страните да са изразили съгласие с
условията за възникването й; длъжника да бъде уведомен чрез покана от
банката, съдържаща изрично волеизявление, че банката счита кредита за
предсрочно изискуем от определен момент, както и да се посочат вида и
размера на неплатените задължения - главница, редовни и наказателни лихви
и такси. Освен това, съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС, за
да породи действието си, волеизявлението на банката, че обявява вземанията
си по договора за предсрочно изискуеми, следва да е достигнало до
длъжника.
В конкретния случай, въпреки че Пловдивският окръжен съд е приел
обратното, волеизявлението на банката, че обявява вземанията си по договора
за предсрочно изискуеми, не е достигнало до длъжника.
Предвид изрично уговорената в чл. 29.1 от Договора между страните
писмена форма на уведомлението, следва да се докаже, че длъжникът е бил
уведомен писмено, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От
приложените по делото писмени доказателства, се установява, че банката е
изпратила такова уведомление с изх. № 219-297/31.01.2013 г., което обаче не
е било редовно връчено/доставено на длъжника. Изводът е, че по делото не се
установява редовно уведомяване на ответницата за обявената през м.
февруари 2013 г. от банката предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита, поради което кредитът е останал срочен.
В тази насока Пловдивският окръжен съд необосновано и в нарушение
на изискването на чл. 172 ГПК е кредитирал показанията на свидетеля Ч. –
съпруг на ищцата, относно обстоятелствата, свързани с връчването на
уведомлението за предсрочна изискуемост. Формирайки извода си за
редовното уведомяване на Ч. от банката за обявяване на кредита за
4
предсрочно изискуем през 2013 г., първоинстанционният съд се е позовал на
показанията на този свидетел, без да вземе предвид явната му
заинтересованост от изхода на делото и особено – очевидното противоречие
на твърденията му относно тези факти с изявленията и действията на самата
ответница, извършени година по- рано – подадена частна жалба по чл. 419
ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение, основаващо се на
обратното на показанията на съпруга й твърдение относно уведомлението. По
тази жалба, с определение № 1645/14.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1774/2019 г.
/л.363- л.364/, Пловдивският окръжен съд е отменил разпореждането за
незабавно изпълнение, обективирано в процесната заповед за изпълнение на
парично задължение и е обезсилил издаденият въз основа на тази заповед
изпълнителен лист, приемайки, че длъжникът не е бил уведомен за обявената
предсрочна изискуемост.
На същата дата в съда е постъпила и исковата молба по чл. 422 ГПК от
банката, за установяване на вземанията по тази заповед, като с оглед
постановеното с описаното определение, ищецът не оттеглил „правото си на
обявяване на предсрочната изискуемост“, а се съобразил с постановеното
определение. В такъв случай, съдът следва да се произнесе относно
съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение в
условията на ненастъпила предсрочна изискуемост и в съответствие с
постановките на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д.
№ 8/2017 г., ОСГТК - т. 1 относно определяне на спорния предмет, както и с
тези на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК – т.9 относно момента на установяване съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение, в производството по чл. 422
ГПК.
От приетите по делото и неоспорени заключения на ССЕ, включително
и във въззивното производство, е установено, че:
- след обезсилване на изпълнителния лист, банката е
върнала/преобразувала кредита в редовен, което означава, че го е олихвявала
и осчетоводявала погасяването му съгласно с погасителния план;
- за периода след снабдяването на банката със заповед за изпълнение и с
изпълнителен лист, ответницата е внасяла суми по кредита от м. юни 2013 г.
до м .юли 2018 г.
Според приетото във въззивното производство заключение на ССЕ към
датата на изготвяне на заключението – 10.05.2022 г. – непогасените вноски от
главницата с настъпил падеж са в общ размер от 20027.65 лева; непогасена
договорна лихва с настъпил падеж – 10030.53 лева; разсрочена договорна
лихва с настъпил падеж – 592.41 лева и наказателна лихва с настъпил падеж –
4821.76 лева.
Предвид така установените факти и съобразно със задължителното
тълкуване по т.1 от ТР № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г.,
5
ОСГТК, искът е частично основателен и следва да се уважи за сумата
20027.65 лева, представляваща сбор от неплатени вноски с настъпил падеж за
погасяване на главницата към датата на постановяване на решението, след
като се отмени решението в частта относно главницата. Това вземане следва
да се присъди със законна лихва, изчислявана от датата на формирането й –
25.04.2022 г.
Неоснователно е поддържано от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност, основаващо се на липсата на принудителни действия по
образуваните изпълнителни дела. Съгласно с разпоредбата на чл. 422, ал. 1
ГПК, искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
което е изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от
постъпване на исковата молба в съда съгласно чл. 125 ГПК. Отнесено към
разпоредбата на чл. 116 б.“б“ ЗЗД, правилото на посочената разпоредба
означава, че давността относно вземанията предмет на заповедното
производство се прекъсва с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В този смисъл е и приетото в мотивите на Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК – т. 9.
Що се отнася до останалите искове за лихви, макар към датата на
постановяване на решението, по делото да установено наличието на
непогасени вноски с настъпил падеж за такива вземания, произтичащи от
договора, същите не са предмет на предявения иск, доколкото се отнасят
изцяло за периоди на забава различни от заявените т.е. те са дължими на
различно от заявеното основание. Освен това, и от приетите заключения на
ССЕ, и от обясненията на вещото лице, се установява, че всички заявени в
заявлението по чл. 417 ГПК вземания за лихви, начислявани през описаните в
извлечението от счетоводните книги на банката и посочени в заявлението, и в
исковата молба периоди, са били погасени до 25.03.2018 г.
Следователно решението в частта, с която тези искове са отхвърлени е
правилно, макар по различни от изложените в решението мотиви.
Предвид изхода от спора в това производство в полза на ищеца „П.И.Б.“
АД следва да се присъди сумата разноски за това производство в общ размер
от 534.22 лева съразмерно с уважената част от предявените искове, от които
сумата 435.14 лева разноски за внесена ДТ и възнаграждение за вещо лице и
сумата 99.08 лева за адвокатско възнаграждение за представлявалия
дружеството юрисконсулт.
В полза на ответницата следва да се присъди сумата 144.10 лева
деловодни разноски за това производство съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 260427 от 10.11.2021 г., постановено по т.д. № 716
по описа за 2019 г. на Пловдивският окръжен съд в частта, с която се
признава за установено, че З. К. Ч. дължи на „П.И.Б.“ АД /„ПИБ“ АД/ сумата
от 10764,29 лв. главница по Договор за банков кредит № ... г., изменен с
Анекс № 1 от 30.12.2011 г., ведно със законната лихва от 06.06.2013 г. /датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното й изплащане, за
което е издадена Заповед № 386/12.06.2013 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 869/13 г.
на Асеновградския районен съд, като се отхвърля иска за главница до пълния
предявен размер от 52 402,17 лв., като вместо това в тази част постановява:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че З. К. Ч.,
ЕГН ********** дължи на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ... сумата от 20027.65 лева,
представляващи непогасените вноски от главницата с настъпил падеж към
10.05.2022 г. по Договор за банков кредит № ... г., изменен с Анекс № 1 от
30.12.2011 г., ведно със законната лихва, смятано от 25.04.2022 г. до
окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 386/12.06.2013 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, по ч.гр.д. № 869/13 г. на Асеновградския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ... против З. К. Ч., ЕГН
********** иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че З. К. Ч. дължи на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ... сумата от 32 374,52 лева за
разликата над сумата 20027.65 лева до сумата 52 402,17 лева, главница по
Договор за банков кредит № ... г., изменен с Анекс № 1 от 30.12.2011 г., ведно
със законната лихва върху сумата 32 374,52 лева считано от 06.06.2013 г. лева
г. до окончателното й изплащане, а за законната лихва върху сумата 20027.65
лева – считано от 06.06.2013 г. до 24.04.2022 г., за което е издадена Заповед №
386/12.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 869/13 г. на Асеновградския
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260427 от 10.11.2021 г., постановено по
т.д. № 716 по описа за 2019 г. на Пловдивският окръжен съд в частта, с която
са отхвърлени предявените от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ... против З. К. Ч., ЕГН
********** искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че З. К. Ч. дължи на „П.И.Б.“ АД: просрочена договорна лихва по
т.1 от Анекс № 1 за периода 25.05.2012 г. - 05.06.2013 г. в размер на 6124,46
лв.; просрочена наказателна лихва за периода 26.06.2012 г. - 05.06.2013 г. в
размер на 343,57 лв., лихва по т.9 от договора за периода 25.10.2011 г.-
30.12.2011 г. в размер на 1248,35 лв., лихва по т.11 от договора за периода
26.10.2011 г.- 30.12.2011 г. в размер на 13,06 лв. и комисионна по т.4 от Анекс
№ 1 в размер на 503,67 лв.
ОСЪЖДА З. К. Ч., ЕГН ********** да заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ...,
сумата в общ размер от 534.22 лева съразмерно с уважената част от
предявените искове, от които - сумата 435.14 лева - разноски за внесена ДТ и
7
възнаграждение за вещо лице и сумата 99.08 лева за адвокатско
възнаграждение за представлявалия дружеството юрисконсулт,
представляващи деловодни разноски в производството по в.т.д. № 56 по
описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, ЕИК ... да заплати на З. К. Ч., ЕГН
********** сумата 144.10 лева - деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, в производството по в.т.д. № 56 по
описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8