Присъда по дело №31/2020 на Районен съд - Гълъбово

М О Т И В И

 

към ПРИСЪДА № 260002 от 10.02.2021г.

 

по НОХД № 31 от 2020г. по описа на РС-Г.

 

Производството е образувано по повод внесен от РП-С.З., ТО - Г., обвинителен акт срещу Г.В.Г. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, работи като животновъд, осъждан, за това, че на неустановена дата през месец Октомври 2018 г., в град Г., обл.С.З., с цел да набави за себе си и за М.Й.П. имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – 1 брой камина за дърва, марка „Prity“, на стойност 148,00 лв. /сто четиридесет и осем лева/; 1 брой фризер – вертикален, марка „Blomberg“, на стойност 80,00 лева /осемдесет лева/; 1 брой готварска печка с 4 броя керамични котлони и фурна, марка „Teba“, на стойност 268,00 лева /двеста шестдесет и осем лева/ - вещи на обща стойност - 496,00 лева, собственост на Д.И.Д., за които знаел, че са придобити от М.Й.П., чрез престъпление – кражба – престъпление по чл.215, ал.1 от НК.

 

Производството по делото се разгледа по реда на Глава 20 от НПК.

 

Гражданско-правни претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за съвместно разглеждане в съдебното производство.

 

В хода на съдебното следствие РП-С.З., ТО-Г. се представлява от прокурор Ж.Робаков, който в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Г.Г., обвинение, приемайки след анализ на събраният в хода на съдебното следствие доказателствен материал, че подсъдимия е осъществил, както от обективна, така и от субективна стрА.състава на престъплението, в което е обвинен. Представителя на държавното обвинение пледира по отношение подсъдимия Г.Г., съдът да го признае за виновен в извършено престъпление по чл.215, ал.1 от НК и да му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок над минимума, предвиден за престъплението, като съдът приложи разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, по отношение на предходното осъждане на подсъдимия.

 

Защитника на подсъдимия Г.Г. – адв.М.Р. *** заявява, че оспорва фактическата обстановка единствено относно обстоятелството – подсъдимият да е знаел, че вещите са придобити от престъпление, излага аргументи за липсата на субективния елемент на деянието и моли за оправдателна присъда.

 

В хода на съдебното следствие подсъдимия Г.Г. заявява, че разбира обвинението, не се признава се за виновен по него, дава обяснения. В хода на съдебните прения, заявява, че е съгласен с казаното от защитника си. В последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.

 

Съдът, след като изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ събраният по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРА.Подсъдимият Г.В.Г. *** 2018г., подс.Г.Г. ***, където работил във ферма за отглеждане на крави.

Св.М.Й.П. през м.Октомври 2018г. живеел в с.Опан, обл.С.З., в къща, собственост на фондация „Свети Филаред Милостиви”. Подсъдимият Г. и свидетелят П. се познавали, като поддържали приятелски отношения.

На неустановена дата през м.Октомври 2018г., св.П., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот - демонтиране на стъкло на прозорец на първия етаж, проникнал в къща в с.Опан, обл.С.З., собственост на Р. Атанасов Ангелов. По това време Р. Атанасов Ангелов и свидетел Д.И.Д., с която той живеел на съпружески начела, се намирали извън страната. От къщата, св.П. отнел: 1 бр. камина за дърва, марка „Prity”; 1 бр. фризер - вертикален, марка „Blomberg”; 1 бр. готварска печка с 4 бр. керамични котлони и фурна, марка „Теbа”; 1 бр. електрически бойлер, марка „Елдом“; 1 бр. пералня, марка „Индезит”- 6 кг; 1 бр. съдомиялна, италианска марка, бяла, голяма; 1 бр. маслен радиатор, марка „Делонги Dragon” и 1 бр. метална скара за печене, голяма. Тези вещи са собственост на Д.И.Д..

Отнетите вещи, св.П. отнесъл и скрил в мазето на къщата, където живеел. Електрическият бойлер монтирал в банята в жилището си. Масленият радиатор, марка „Делонги Dragon”, дал на св.А.К.П..

За тази кражба и за други две кражби св.М.П. е осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с ал.1, т.3 и т.4, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква "а" и буква "б" от НК и ефективно изтърпява наказание „лишаване от свобода”.

 

През м.Октомври 2018г., св.М.П. извикал подсъдимия Г.В.Г. в дома си и му показал останалите вещи, като му обяснил, че ги е откраднал от чужд имот и ги продава общо за сумата от 160.00 лв. Св.П. обещал на подсъдимия Г.Г. да му даде „комисионна”, ако намери купувач за тези вещи. Подсъдимият Г.Г. се съгласил да намери купувачи за тези вещи.

Подсъдимият Г.Г. по това време поддържал интимни приятелски отношения със св.Г.И.Т..***, където учела, а родителите й живеели в гр.Г.. От св.Т., подсъдимият Г. разбрал, че нейните близки - майка, баба и дядо, от град Г., са склонни да закупят такива вещи.

Подсъдимият Г. започнал да търси транспорт, с който да превози откраднатите от св.П. *** - за да ги предаде на близките на св.Т.. Подсъдимият Г. се свързал по телефона със свидетел К.Г.И.,***, като му предложил да превози с личния си лек автомобил вещи от с.Опан до гр.Г. срещу заплащане. Свидетел И. се съгласил.

На неустановена дата през м.Октомври 2018г., св.К.И. отишъл с лекия си автомобил, марка „Опел Вектра”, в с.Опан, общ. С.З., където се срещнал с подс.Г. и св.П.. Последните двама натоварили в автомобила на св.И.: камина за дърва, марка „Prity”, на стойност 148,00 лв. /сто четиридесет и осем лева/; фризер /вертикален/, марка „Blomberg”, на стойност 80,00 лв. /осемдесет лева/; готварска печка с 4 бр. керамични котлони и фурна, марка „Теbа”, на стойност 268,00 лв. /двеста шестдесет и осем лева/. Тези вещи, св.И. откарал с автомобила си до град Г. като заедно с него в автомобила пътували подс.Г. и св.П..***, подс.Г. посочил на св.И. и св.П. къщата, в която живеели роднините на св.Г.Т.. Подс.Г. не желаел да се среща с роднините на св.Г.Т., като слязъл от автомобила преди свидетелите И. и П. да разтоварят вещите в дворното място на ул."Пенчо Славейков" № 9. Д.Г.Г. и нейният внук - И.Д. Тончев, заплатили на свидетел П. сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева, като се договорили останалата сума за вещите да дадат на свидетел Г.Т., която от своя стрА.да ги предаде на подсъдимия Г.. Св.М.П. дал на св.И. сумата от 70 /седемдесет/ лева – за транспортните услуги, а останалата сума от 100 /сто лева/ поделил с подс.Г..

С протоколи за доброволно предаване от 22.11.2018г. Д.Г.Г. предала на служител от Първо Районно управление на МВР - С.З., готварската печка с керамичен плот с 4 бр. котлони и фурна с надпис „Теbа” и фризер /вертикален/, марка „Blomberg”. С протокол за доброволно предаване от 22.11.2018г., свидетел З.А.И. предала на служител от Първо Районно управление на МВР - С.З. камина за дърва, марка „Prity”. Тези вещи са върнати на свидетеля Д.Д..

Съгласно изготвената съдебно-оценителна експертиза стойността на движимите вещи – 1 брой камина за дърва, марка „Prity“, на стойност 148,00 лв. /сто четиридесет и осем лева/; 1 брой фризер – вертикален, марка „Blomberg“, на стойност 80,00 лева /осемдесет лева/; 1 брой готварска печка с 4 броя керамични котлони и фурна, марка „Teba“, на стойност 268,00 лева /двеста шестдесет и осем лева/, възлиза общо на сумата от 496 /четиристотин деветдесет и шест/ лева.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира като безспорно установена от следните събрани по делото доказателства и доказателствени средства - гласни - показанията на свидетелите И.Д.К., Р.А.К., А.К.П., М.Й.П., Г.И.Т., К.Г.И., Д.И.Н. и З.А.И., обясненията на подсъдимия Г.В.Г. дадени в хода на съдебното следствие, писмените такива, приложени към досъдебното производство и приобщени по реда на чл.283 от НПК към доказателствения материал по делото - събраните на досъдебно производство № 1959-зм-716/2018 г. по описа на Първо Районно управление при ОД на МВР – С.З. доказателства, както следва: постановление на Районна прокуратура – С.З. от 08.08.2019 г. за отделяне на материали; уведомление от 19.11.2018 г. за образуване на досъдебно производство № 1959-зм-1012/2018 г. по описа на Първо Районно управление при ОД на МВР – С.З.; постановление за привличане на обвиняем от 19.07.2019 г.; протокол за разпит на обвиняем от 19.07.2019 г.; протокол за претърсване и изземване от 20.11.2018 г.; определение № 1358/21.11.2018 г. по ЧНД № 3049/2018 г. по описа на Районен съд – С.З.; протокол за разпит на свидетел Д.И.Д. от 11.03.2019 г.; протокол за разпит на свидетел И.Д.К. от 22.11.2018 г.;  протокол за разпит на свидетел Г.В.Г. от 21.11.2018 г.;  протокол за разпит на свидетел Р.А.К. от 06.12.2018 г.; докладна записка от 29.11.2018 г. относно доброволно предадени вещи; уведомително писмо от Районно управление – Г., рег. № 447-3687/15.05.2019 г., ведно с протокол за разпит на свидетел Д.И.Н. от 13.05.2019 г. и протокол за разпит на свидетел З.А.И. от 14.05.2019 г.;  протокол за разпит на свидетел Г.И.Т.  от 28.11.2018 г.; протокол за разпит на свидетел К.Г.И. от 27.11.2018 г.; протокол за разпит на свидетел А.К.П. от 06.12.2018 г.; протокол за разпит на свидетел Р.А.К. от 06.12.2018 г.; постановление за назначаване на съдебно-икономическа експертиза от 12.03.2019 г.; заключение на съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от П.Т.С.; 3 бр. протоколи за доброволно предаване от 22.11.2018 г.; искане и справка за съдимост, рег. № 541/12.02.2019 г., на Р.А.К.;  искане и справка за съдимост, рег. № 556/12.02.2019 г., на Г.В.Г.; постановление на Районна прокуратура – С.З. от 16.01.2019 г. за удължаване срока за разследване на досъдебното производство; постановление на Районна прокуратура – С.З. от 14.03.2019 г. за удължаване срока за разследване на досъдебното производство; постановление на Районна прокуратура – С.З. от 05.06.2019 г. за удължаване срока за разследване на досъдебното производство;  постановление на Районна прокуратура – С.З. от 25.09.2019 г. за удължаване срока за разследване на досъдебно производство № 1959-зм-716/2019 г.; постановление на Районна прокуратура – С.З. от 18.09.2019 г. за удължаване срока за разследване на досъдебното производство; пълномощно; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 09.10.2019 г.; протокол за разпит на обвиняем Г.В.Г. от 09.10.2019 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; протокол за разпит на свидетел М.Й.П. от 19.08.2019 г.; постановление за възлагане на действия по разследване по делегация от 26.09.2019 г.; препис на протокол за разпит на свидетел Д.Г.Г. от 26.09.2019 г. и оригинал на протокола; протокол за предявяване на разследване от 09.10.2019 г.; постановление на Районна прокуратура – С.З. от 14.10.2019 г. за оставяне без уважение на направени искания от обвиняемия и неговия защитник; заключително мнение от 21.10.2019 г.; постановление на Районна прокуратура – Г. от 19.11.2019 г., с което приема изпратеното по компетентност досъдебно производство № 1959-зм-716/2018 г. по описа на Първо Районно управление при ОД на МВР – С.З.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13.12.2019 г. на Г.В.Г.; протокол за разпит на обвиняем от 13.12.2019 г.; заключително мнение от 16.12.2019 г.; постановление на Районна прокуратура – С.З., Териториално отделение – Г. от 14.01.2020 г. за извършване на указаните следствени действия; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.01.2020 г. на Г.В.Г.; протокол за разпит на обвиняем от 16.01.2020 г.; заключително мнение от 16.01.2020 г.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на св.Р.А.К. – дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.1 НПК, поради противоречия с показанията му на съдебното следствие. Св.К. разясни, след прочитане на показанията му, че „всичко това е вярно”. Св.К. разясни как заедно със св.М.П. е участвал в кражба на вещи от къща в с.Опан, като последния е взел от там бойлер и други вещи, за които той не помни какви са. Следва да се има предвид, че св.К. бе изключително объркан и хаотичен при показанията си, дадени в хода на съдебното следствие. Пестеливостта му относно фактите на проникване в къщата и демонстрираната липса на памет относно изнесените от там вещи могат да се обяснят с факта, че той е участвал в осъществяване на кражбата и не е подведен под отговорност единствено поради възрастта си тогава. При преценка на достоверността на твърденията му бе взета предвид също и с близостта му /и неговата, а и на майка му – св.А.П./ с подс.Г.Г., с когото са живели заедно. Все пак, св.К. възпроизвежда в показанията си детайли от извършената кражба - относно изнесени куфари с инструменти, относно отнетия бойлер и относно връщането на св.М.П. за отнемане на радиатор, които не би могъл да знае без лично да е участвал в деянието. След прочитане показанията му, св.К. заяви, че прочетеното е вярно. Това мотивира съдът да цени с доверие показанията му, преценени през призмата на гореспоменатите условности. Показанията на св.К. се подкрепят изцяло от показанията на св.М.П..   

 

Съдът не кредитира с доверие показанията на св.А.К.П.. Същите бяха изключително манипулативно поднесени и имащи за цел единствено да оневинят подс.Г.. Едновременно с това, те са нелогични и объркани. Версията поднесена от св.П. - че е била очевидец на разговор между подс.Г. и св.П., при който първия се изрично се е интересувал дали вещите не са крадени, а последния го е убеждавал, че не са, противоречи на елементарната логика и не се споделя от съда. Аргументите за това са следните – св.К. изключително услужливо възпроизведе - с цитиране на реплики въпросния разговор, което с оглед преценка на интелектуалните й възможности и изминалия тригодишен период от време е на границата на невъзможното. Св.П. демонстрира явна неприязън към св.П., за сметка на св.Г. и при въпрос на съда как този разговор между тях двамата й е станал достояние, тя отначало обясни, че е воден пред нея, а впоследствие, пък разказа, че го е чула през отворен прозорец. При преценка достоверността на показанията й – и то не на последно място, следва да се отчете и това, че св.Г.Т. разказа, как св.А.П., между заседанията по настоящото дело, се е свързала с нея, извикала я е на среща и заедно с подсъдимия Г., я е молила и уговаряла да свидетелства срещу св.М.П., за да бъде оневинен подсъдимия.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на св.М.Й.П.. Обстоятелството /неколкократно наведено на вниманието на съда от защитата на подсъдимия/, че свидетелят е многократно осъждан за престъпления против собствеността, само по себе си не прави показанията му недостоверни. Не бе установено свидетелят П. да е заинтересован по някакъв начин от изхода на делото, което от своя стрА.да е основание да не се кредитират показанията му. Свидетелят, по мнение на настоящия състав, чистосърдечно разказа как е извършил кражбата на вещи от къща в с.Опан, как и защо се е стигнало до продажбата на вещите с посредничеството на подс.Г. и начина на транспортирането им.  Показанията му са подробни, логични, непротиворечиви и кореспондират с показанията на св.К.И., с показанията на св.И.К., с показанията на св.Р.К. и с показанията на св.Г.Т.. Показанията на св.М.П. неднозначно сочат на обстоятелството, че подс.Г.Г. е знаел, че вещите са придобити от престъпление /кражба/ и съзнателно се е насочил към продажбата им на роднини на приятелката му– с цел печалба.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на св.И.Д.К.. Показанията на този свидетел са изключително кратки, поради ниската степен на възприятие на факти и обстоятелства от значение за делото. Свидетелят разясни, че къщата в с.Опан е била обитавА.от дъщеря му, която понастоящем живее в Холандия и не се е връщала от повече от две години. Св.К. разказа какви вещи са били отнети от къщата и в какво състояние са били те, както и какво им е върнато от издирените от полицията вещи.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на св.Г.И.Т. дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.1 НПК, поради противоречия с показанията й на съдебното следствие.

В изпълнение задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът следва да изложи аргументи защо приема едни доказателствени материали, а други отхвърля. Разпоредбата на чл. 281, ал. 4 от НПК позволява да бъдат прочетени показанията на свидетел от досъдебното производство, които не са дадени при условията на чл. 281, ал. 3, пр. 1 от НПК, или за които не са налице съгласията по пр.2 от същия текст, в случаите при констатирано съществено противоречие с депозираните пред съда показания, при отказ да се дадат показания или при липса на спомен. В тези хипотези не е необходимо съгласие на подсъдимия и на защитника му, нито за съда съществува задължение да разяснява на подсъдимия, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. Въпреки това, съдът при констатираните противоречия в показанията на св.Г.Т. е получил съгласието - и на подсъдимия, и на защитника му - за прочитането на същите.

Св.Т. обясни противоречията между показанията си по следния начин: „…Не съм казала както трябва при разпита си. За пари го прави Г. ми го казаха полицаите. Не съм питала Г., защото си мислех, че просто помага на приятел. Тогава си го помислих, защото бях по-малка. Не съм се замисляла тогава, защо така ми е говорил Г. „да му намеря пазар”…”. Настоящия състав счита, че версията, лансирА.от св.Т., че като по-млада си е мислела, че Г. прави услуга на приятеля си М. не звучи убедително, поради потвърденото от нея /вкл. и на съдебното следствие/, искане отправено към нея от подс.Г.  - „да му намери пазар”. Множество противоречия бяха отчетени в показанията й дадени пред съда. Изложеното в разпита й на ДП, че Г. й е определил цена за печката от 150 лева, бе променено в хода на съдебното следствие, че всъщност М. е определил цената на печката. Тъй като разговорите за цената са били водени с нея по мобилен телефон, св.Т. поясни, че тя всъщност е разговаряла със св.П., но през телефона на подс.Г.. На въпроса „защо”, св.Т. обясни: „М. ми е нямал номера и затова говорих с него от телефона на Г.”. Горното не само, че звучи неубедително и нелогично, но навежда съда на мнение, че показанията на св.Т. в хода на съдебното следствие са насочени по-скоро да подкрепят версията на подс.Г.. В края на разпита си пред съда, св.Т. призна, че е била потърсена от св.А.П. и се е срещнала с нея, със свидетеля Р.К. и с подсъдимия Г.Г. за уточняване на показанията й, които да даде пред съда. Ето защо съдът не кредитира показанията й дадени в хода на съдебното следствие. Отчетените противоречия в свидетелките й показания пред съда създават непълнота и липса на логическа последователност при възпроизвеждане на действията й – относно посредничеството при закупуване на вещите от роднините й. Съдът при анализ на същите прецени, че не следва да ги кредитира с доверие. Обратното – с доверие по изложените съображение бяха кредитирани дадените на ДП показания.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на св.К.Г.И.. Показанията му са подробни, логични, непротиворечиви и кореспондират с показанията на останалите свидетели. Св.К.И. бе категоричен, че подс.Г. го е потърсил с молба да транспортира вещи и с него се е уговорил за цената на тази услуга. Св.К.И. подробно разказа за начина на транспортиране и предаване на вещите и за факта, че подс.Г. - с цел да не бъде забелязан от купувачите е слязъл по-рано от автомобила и е останал на около 500-600 метра от къщата, обитавА.от роднините на св.Г.Т..

 

Съдът кредитира с доверие показанията на св.Д.И.Н. и на св.З.А.И.. Показанията на тези свидетели са насочени изцяло към начина на съхранение и препродаване на вещите, а така също и към установяването им от полицейските служители. Показанията на тези свидетели, въпреки краткостта си са логични и непротиворечиви. Кореспондират по между си и с останалите писмени и гласни доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие.

 

Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия Г.Г., отчитайки обстоятелството, че същите, освен че са доказателствено средство са и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение – както, и когато намери за нужно. Затова достоверността на обясненията му, относно фактите от предмета на доказване следва да бъде оценявА.на общо основание - в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. Обясненията на подс.Г. в настоящия случай изцяло са насочени единствено към отричане обстоятелството, да е знаел, че вещите са придобити от престъпление – кражба, извършена от св.П.. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия Г.Г. са вътрешно противоречиви, объркани, противоречащи на елементарната житейска логика и не кореспондират с показанията на свидетелите. Версията, която подс.Г. направи опит да лансира – че не е знаел, че вещите са откраднати от подс.П. *** не се споделя от съда. Подс.Г. заяви, че св.П. му е обяснил, че тези вещи му били „дарени” от лице на име „Е.Е.” от фондация, на когото свидетелят помагал и живеел в стопанисвА.от него къща. Подсъдимият не можа да даде задоволително обяснение, защо, ако вещите са били „дарени” на св.П. е следвало да му помогне да ги продаде и да получи част от парите за себе си. Едва ли „даряването” е било с цел продажба на вещите. Даже и да се приеме, че подс.Г. си е мислел, че вещите са „дарени” на св.П., това не обяснява неговата особена деятелност при отчуждаването им – да намери пазар за същите – чрез приятелката си – св.Г.Т., да уговаря цена за превоз на вещите - със св.К.И. и да се крие при продаването им. Особено красноречив пример в насока нелогичност и обърканост в обясненията на подс.Г. бе изявлението му, че се е срещал със св.Т. по повод свидетелските й показания: „…Откакто се разделихме с Г. тя 2-3 пъти се е виждала с М. и е дала грешни показания.…”.

Подсъдимия Г. също така заяви, че цените на вещите ги е определял св.П.. Това му твърдение бе оборено от показанията на св.Т. /от ДП/ и от показанията на св.П..

Подсъдимия Г. зави също, че той е получил от св.П. единствено сумата от 30 лева – за „да се почерпи”. Това му твърдение бе оборено от показанията на св.П., който заяви, че са си разделили парите по равно, а и според предварителната и уговорка, подс.Г. е трябвало да получи и още.

Следва да се има предвид, че твърдението на подс.Г., че е получил единствено сумата от 30 лева – за да се почерпи звучи крайно неубедително на фона на обстоятелството, че той лично е договарял със св.К.И. цена за превоз на вещите и то след уговаряне на цени със св.Т.. Едва ли човек, който няма личен и конкретен финансов интерес би се пазарял с друг за цена за транспортиране на вещи /с меко казано”неясен” произход/ и с евентуални купувачи. Ето защо, съда не кредитира с доверие обясненията на подс.Г. и приема, че те са изцяло негова защитна позиция по делото.

Заключението на изготвената съдебно – оценителна експертиза съдът кредитира в цялост. Според съда вещото лице подробно е отговорило на поставената му задача – да определи пазарната стойност на вещите, предмет на престъплението.

Цитираните доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подсъдимият Г.В.Г. с ЕГН ********** е извършител на процесното деяние - кражба, което мотивира съда да приеме, че обвинението – срещу него е доказано по несъмнен начин.

 

ОТ ПРАВНА СТРА.При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия Г.В.Г. с ЕГН ********** е извършил от обективна и субективна стрА.престъпление по 215, ал.1 от НК - на неустановена дата през месец Октомври 2018 г., в град Г., с цел да набави за себе си и за М.Й.П. имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи на обща стойност - 496,00 лева, за които знаел, че са придобити от М.Й.П., чрез престъпление – кражба.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано, физическо лице.

От обективна стрА.престъплението е извършено умишлено като умисълът винаги е пряк. Законът изисква наред с умисъла да е налице и намерението за постигане на някаква цел, а в случая- да набави за себе си и за М.П. имотна облага. За да има извършено престъпление деецът трябва да е знаел или да е предполагал, че вещта е придобита чрез престъпление, а в настоящия случай подс. Г. е знаел, че вещите са били обект на кражба.

Видно от обстоятелствата по делото, деянието е съставомерно и деецът е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и ги е искал.

Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отчуждаването на инкриминираните вещи, като подс.Г. ги е продал, въпреки че е знаел, че те са откраднати.

         Причините и условията за извършване на деянието от стрА.на подс.Г.Г., според настоящия съдебен състав е стремежът му за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Г.Г., съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно-правната ни система - принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

 

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на чл.215, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години.

 

С оглед спазването на втория принцип, съдът, при индивидуализация на наложеното наказание, се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.

 

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Г., съдът взе предвид младата му възраст, тежкото му материално положение и имотно състояние и нисък социален статус, а така също ниската стойност на отчужденото имущество. Отегчаващи обстоятелства – липсата на каквато и да е критичност към извършеното.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия Г.Г., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което да бъде изтърпяно ефективно.

 

С определение за одобряване на споразумение № 18/27.07.2017 г. по НОХД № 404/2017 г. по описа на Окръжен съд - С.З. на подсъдимия Г. за извършено на 16.06.2017 г. престъпление по чл.249, ал.1, предложение първо, във връзка с чл.26, ал.1 от НК е наложено наказание 10 месеца „Лишаване от свобода". На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Деянието, предмет на настоящото наказателно производство е извършено в изпитателния срок, определен с определението за одобряване на споразумение по НОХД № 404/2017 г. по описа на Окръжен съд - С.З.. Ето защо, на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът постанови подсъдимият Г.Г. да изтърпи отделно от наложеното му по настоящото дело, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, наказанието, наложено му по НОХД № 404/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.З. - „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

Предвид факта, че настоящият съдебен състав призна подсъдимия Г.В.Г. с ЕГН ********** за виновен по повдигнатото му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 30 лева /тридесет/ лева – за вещо лице в съдебното производство, следва да бъдат присъдени в негова тежест. Ето защо съдът го осъди да заплати сумата от 30 лева /тридесет/ лева по сметка на РС-Г..

 

По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си. 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….