№ 154
гр. Варна, 17.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600050 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
Жалбоподател-подсъдим С. М. И., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Д. Т. Д. от АК – Варна, редовно упълномощен.
Жалбоподател-подсъдим Я. В. М., изискан и получен по делото акт за
смърт, от който става ясно, че лицето е починало на 26.04.2024 г., поради тази
причина и съдът намира, че следва да бъде освободен служебния защитник
адв. Н. В. В. от АК – Варна, назначен в предходно съдебно заседание.
АДВ.Д. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
Представям служебна бележка издадена от УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД по отношение на моя подзащитен. Да се приеме към материалите по
делото изискания акт за смърт по отношение на Я. М..
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
Да се приемат към материалите по делото изискания акт за смърт по
отношение на Я. М. и представената служебна бележка от адв. Д., касаеща
подс. С. М. И..
1
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, следва
да се приемат представените писмени доказателства, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото препис –
извлечение от акт за смърт на Я. В. М. издаден въз основа на акт за смърт №
0046/27.04.2024 г., справка от НБД Население и служебна бележка издадена
от УМБАЛ „Св. Марина“ с изх. № 48/07.05.2024 г. по отношение на подс. С.
М. И..
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, доколкото в хода на
производството пред Апелативен съд е констатирана смъртта на подс. Я. М.
считам, че по отношение на този подсъдим първоинстанционната присъда
следва да бъде отменена и производството да бъде прекратено в тази част по
отношение на него на основания чл. 334, т.4, вр. чл. 24, ал.1, т.4 от НПК.
По отношение на другия подсъдим считам, че са събрани безспорно
доказателства за виновното му поведение, участието му в престъплението. В
този смисъл считам, че присъдата следва да се потвърди с изменение и
отмяна на съучастничеството по чл.20, ал.2 доколкото по отношение на подс.
М. следва да бъде отменена присъдата.
Считам, че изложените във въззивната жалба от подс. И. и неговата
защита аргументи не намират опора в събраните по делото доказателства.
Двамата подсъдими М. и И. са били установени в землището на с. Дуранкулак
на място и в момент когато са извършвали реално иманярска дейност и всеки
един от тях доброволно е предал металдетекторите и другите относими към
извършваната от тях дейност вещи, а именно тесла, лопата, открити в нивата
предмети. Освен това от заключението в хода на досъдебно производство
техническа експертиза се налага извод, че двата металдетектора, съответно и
на подс. И. са годни за употреба по предназначение, а от приложеното в
досъдебното производство т.2, л.61 писмо от Министерство на културата се
установява, че те не са били вписани, конкретно подс. И. не е бил вписан в
регистъра като лице имащо право да използва такива специални технически
средства и не му е било издавано удостоверение.
Наложеното наказание по отношение на подс. И. считам, че е
справедливо, в минимален размер е, като са отчетени от първоинстанционния
съд съответните индивидуализиращи отговорността обстоятелства. В този
смисъл считам, че по отношение на него, с добавката, че следва да бъде
изменена присъдата по отношение отмяна на разпоредбата на чл.20, ал.2
считам, се доказва виновното му поведение участие в престъплението и
2
наложеното наказание считам, че е справедливо.
В този смисъл моля да се произнесете.
АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, не искам да повтарям това,
което съм написал. Аз и допълнителните писмени съображения по отношение
на другия подсъдим и тях аз съм написал и там има нещо, което касае и може
да бъде отнесено към поведението и оценката на извършеното от моя
доверител.
За да бъда ясен и рискувайки да бъда посрещнат с това Д. какво искаш
още след като си получил възможно най-малкото – чл.55, най-малкия срок
възможен лишаване от свобода, без да се прилага второто предвидено по-
леко наказание „глоба“ като, че ли няма просто за какво да жалим. Аз ще Ви
прочета само три изречения от мотивите на съда и смятам, че ще ме разберете
защо съм обжалвал първоинстанционната присъда. Първо, от своя страна
наличието на съучастие между две лица прокуратурата споделя моето
становище за това, че няма съучастие. „Използването на технически средства
и добитото в резултат на съвместната деятелност изключват възможност в
случая да бъде определен като маловажен.“ Тук става въпрос за моето искане
случаят да бъде оценен при условията на чл.9, ал.2.
Следващото изречение: „Обсъждайки обществената опасност на
извършеното съдът прие същата за значителна. Реализираното
съизвършителство чрез използване на процесните технически средства и
осъществено на специално подбрано място /една нива в Добруджа/
процесното деяние в значителна степен надхвърля проявите от подобен вид.“
Последното: „От друга страна данните за личността на съучастниците
позволява да се приеме, че същите не представляват особена заплаха за
установения правов ред, правата и законните интереси на гражданите.“ Лично
аз за себе си от тези мотиви не мога да разбера как съдът в гр. Добрич намери
границата между онова, което постанови и онова, което аз исках като
защитник на моя доверител да оцени деянието като представляващо по
смисъла на чл.9, ал.2. В НК понятието несправедливост не съществува. Рових
в един учебник на проф. Стойнов и там не можах да намеря становище по
въпроса за справедливост, а аз го считам за много съществен, но очевидно
законът разчита на мъдростта на съда и за това моля да ми дадете
възможност в рамките на две, три минути може би да Ви нарисувам две
картинки: Първата е от гр. София, ул. Гурко №2. На тази улица и на това
място се намира сградата на телефонната палата, едно помпозно здание, на
шест етажа, построено в периода 34-45 г. на миналия век с разгърната площ
това, което държа много да Ви кажа 17 401 кв. метра, на шестте си етажа.
Това здание преди време беше закупено от една личност, която напоследък е
в устата и ума на гражданите и обществото – Васил Божков. Васил Божков в
крайна сметка заяви, че иска да превърне това здание в музей, в който да
изложи своята археологическа сбирка, състояща се от 3 000 артефакта,
3
предмета, на стойност между 100 и 200 милиона. Всички тези предмети са
изкопани от нашата българска земя в нарушение на закона. Няма да Ви
напомням за перипетиите, през които премина държавата за да узакони по
някакъв начин това безобразие, а безобразието е че този човек държи чужди
държавни вещи в нарушение на закона на стойност между 100 и 200 милиона.
Втората картинка, нивата в Добруджа, за което споменах в началото,
особеното място, на която нива се отзовават по сигнал двама разузнавачи от
граничната служба и наблюдават как двама души вървят в нивата и от време
на време, според рапорта, се навеждат към земята и след това изчакват ги,
задържат ги, арестуват ги и според съда като се има предвид добитото,
обществената опасност, това, което се е случило, е много висока. Добитото е
една шепа археологически боклуци /аз така ги наричам/, те долу горе така ги
наричат и експертите, така че не намирам основание да ги оценявам като
някаква стойност. Ето това са двете картинки, които исках да Ви нарисувам и
които според мен заслужават и Ви моля да обсъдите когато ще се произнесете
по жалбата и по искането ми, и по твърдението ми по-специално, че онова,
което е извършил моят доверител всъщност се побира в рамките на
разпоредбата на чл.9, ал.2. Ще добавя само, че това, което моят доверител е
извършил и неговият приятел, който за съжаление е покойник, се разследва в
продължение на години. По това голямо дело повече от осемнадесет пъти е
продължаван срокът за разследване на това дело, два пъти по един месец,
шестнадесет пъти по за два месеца. Осем пъти е връщано за доразследване от
разследващия прокурор и това може би придава на това дело качество на
много важно, на много значимо и не е дало възможност на съда да приеме
оценката ми за това, че се касае за деяние извършено при условията на чл.9,
ал.2. И във връзка с това е и искането ми да бъде приложен този текст тогава,
а сега искането ми е да отмените присъдата, но не само по отношение на
обвинението свързано с чл.20 за съучастието, а въобще, като деяние, което
макар и да покрива признаците на състава на съответния текст е с явно
незначителна степен на обществена опасност, която дава възможност да бъде
оценявано като деяние, което не представлява престъпление.
В този смисъл Ви моля да се произнесете.
ПОДС. И. – Няма какво да добавя към казаното от моя адвокат.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. И. – Мисля, че наистина съм невинен. Нямал съм такава цел.
Желая от съда да ме оправдае по някакъв начин.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
4
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5