Определение по дело №205/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 377-РЗ

гр. Видин, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

касационен административен състав

в закрито заседание на

 двадесети октомври

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Членове:

Антония Генадиева

    Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

ч. касац.адм. дело №

205

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.229,ал.1,т.1 от АПК.

Настоящото дело е образувано по частна жалба на Началник на Общинска служба „Земеделие“ Видин срещу разпореждане от 03.08.2021г. по гр.д. № 1967/ 2020г. на ВРС, с което жалбата им е върната, като нередовна.

В частната жалба се посочва, че обжалваното разпореждане на ВРС е неправилно, тъй като принципалът на ОД“Земеделие“ Видин е второстепенен разпоредител на бюджетни средства, поради което и средствата са били наредени в срок, но документът просто не е бил представен в срок пред ВРС. Впоследствие на 20.07.2021г. плащането е одобрено от МЗХГ, поради което и не може да се приеме, че указанията на ВРС не са били изпълнени.

Видно от делото е, че ВРС се е произнесъл с решение № 237/ 21.06.2021г. по гр.д. № 1967/ 2020г. по описа на ВРС. С него съдът е отменил изричния отказ на ОС“Земеделие“ Видин и е върнал преписката за произнасяне и разглеждане на исканията по същество, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. На жалбоподателите са присъдени и разноски.

Срещу решението на ВРС, на 05.07.2021г. е подадена жалба от Началник на ОС“Земеделие“ Видин.

С разпореждане на съдията - докладчик от 06.07.2021г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания да внесе Д.Т. в размер на 25 лева и да представи документ за внасянето ѝ, в едноседмичен срок от съобщението. Посочено е, че при неотстраняване на допуснатата нередовност в указания срок жалбата полежи на връщане.

В разпореждането си ВРС не е посочил по чия сметка следва да бъде внесена сумата за Д.Т., както и къде да бъде представен въпросният документ за внасянето ѝ. Други указания не са давани.

Съобщението с указанията за внасяне на Д.Т. е надлежно връчено в ОС „Земеделие“ Видин на 14.07.2021г., видно от приложеното по делото такова.

Видно от доказателствата по делото е, че плащането на сумата от 25,00 лева по сметка на ВРС, е одобрено и наредено на 16.07.2021г., като реално е постъпило по сметката на ВРС на 20.07.2021г.

Няма доказателства документ за внасянето на таксата да е представен по делото пред ВРС в законовия срок.

Констатирайки, че в срока, който е изтекъл на 21.07.2021г., дадените указания не са изпълнени, а именно Д.Т. не е внесена и не е представен документ за това, ВРС е приел, че нередовностите на жалбата не са отстранени, което е пречка за продължаване на производството. Със свое разпореждане от з.з. на 03.08.2021г. по гр.д. № 1968/ 2020г. ВРС е върнал подадената жалба на ОС“З“ Видин.

Административен съд Видин, като обсъди твърденията и доводите на частния жалбоподател и служебно провери обжалваното разпореждане счита същото за валидно и допустимо, но незаконосъобразно.

С последното изменение на чл.213а от АПК, законодателят е възложил на първоинстанционния съд проверката за редовност и допустимост на касационната жалба. Проверката за допустимост е проверка за съществуването и надлежното упражняване на правото на обжалване, а проверката за редовност е проверка за спазването на изискуемите от закона форма, съдържание и приложения на материалния насител на волята на сезиралия съда правен субект. Тъй като двете проверки установяват различни по предназначение предпоставки за възможността сезираният съд да се произнесе, правните последици от липсата на двете предпоставки са различни.

Тогава, когато касационната жалба е нередовна, както е в настоящият случай, първоинстанционният съд връща касационната жалба, защото съдът дължи произнасяне само по редовно сезиране. Редовно е това сезиране, което отговаря на изискванията на чл.212 и 213 от АПК. Нередовното сезиране поставя съда в състояние да не може да упражни възложената му правораздавателна власт и поради това обжалващият трябва да понесе последиците от това свое действие. В този случай първоинстанционният съд не се произнася по съществуването и надлежното упражняване на правото на обжалване, а само и единствено по съответствието на жалбата с изискванията за редовност.

Тъй като правните последици от нередовното сезиране на съда са изключително сериозни – водят до невъзможност да се упражни претендирано право на касационно обжалване, законодателят изрично и в  чл.213а,ал.1 от АПК е задължил първоинстанционния съд, когато установи нередовност на касационната жалба да остави същата без движение и да укаже на обжалващия да отстрани нередовностите. Едва тогава, когато в дадения от съда седемдневен срок касационният жалбоподател не отстрани указаните му нередовности, първоинстанционният съд връща касационната жалба.

За да е налице законосъобразно упражняване от първоинстанционния съд на правомощието му по  чл.213а,ал.1 от АПК е необходимо дадените от съда указания да са конкретни, точни и ясни по отношение на установената нередовност и необходимото за нейното отстраняване. Твърде сериозни са правните последици от неотстраняването на нередовностите на жалбата, за да позволи законодателят тяхното настъпване, без да е сигурен, че то е резултат единствено на преценката /на поведението/ на носителя на субективното право на обжалване.

Законодателят не е създал презумпция, при която първоинстанционният съд е освободен от задължението за даване на точно, конкретно и ясно указание, с оглед на правния статус, предмета на дейност или образователно-квалификационната степен и/или професионалната квалификация на сезиращия съда правен субект. Съдът дължи точно, конкретно и ясно указание на всеки сезирал го правен субект. Доказателство за това е самото задължение на съда по  чл.213а,ал.1 от АПК за даване на указания по отстраняване на нередовността на касационната жалба, независимо от задължението по чл.212,ал.2 АПК за приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт..

В случая, видно от доказателствата по делото, първоинстанционният съд е установил нередовност на касационната жалба, изразяваща се в непредставено доказателство за платена държавна такса – чл.213,т.3 от АПК. Вместо точно и конкретно да укаже на касационния жалбоподател, че следва, с оглед на правния си статус, да внесе държавна такса в размер на 70,00 лева – чл.227а,ал.1 от АПК, първоинстанционният съд е ограничил указанието си до общия израз „да внесе Д.Т. в общ размер на 25 лева и да представи документ за внасянето ѝ“. Така даденото указание е било изпълнено от касационния жалбоподател в срок, с внасянето на Д.Т. в размер на 25 лева, което би се установило безспорно ако беше направена служебно справка за това обстоятелство в счетоводството на ВРС, което не е сторено. Видно от указанията на ВРС не е посочено по чия сметка следва да бъде внесена Д.Т., както и къде да бъде представен документът за внасянето ѝ, като например по делото или в деловодството и т.н. Каква е причината да бъде определена Д.Т. в размер на 25 лева за подадената касационна жалба също е неясна. Съответно няма как страната да бъде санкционирана за неизпълнение на неясни указания. Не на последно място следва да се посочи, че Д.Т. се внася по сметка на съда, пред който ще се води съответното производство, а именно в случая при подадена касационна жалба, с която се сезира АС Видин, то и Д.Т. за въпросната касационна жалба следва да бъде внесена по сметка на АС Видин.

Друг е въпросът относно срока за представяне от касатора на копието от платежния документ като доказателство за извършеното плащане, който документ в случая безспорно не е представен в посочения в разпореждането 7-дневен срок. Възприемането на формалния подход заложен в изискването на чл.213а,ал.1, изр. второ от АПК относно отстраняване нередовността в срок в смисъл на прилагане на платежен документ към жалбата, предвид конкретиката на казуса би довело до отказ от правосъдие чрез преклудиране правото на касационно обжалване, въпреки че държавна такса, така както са дадени указанията те са изпълнени и то в срок, видно от представената справка от „УниКредит Булбанк“ АД.

На следващо място, с оглед подаването на касационна жалба не е изпълнено и изискването по чл.212,ал.2 от АПК вр. с чл.236 от АПК, а именно подадената жалба не е приподписана от адвокат или юрисконсулт. Такова указание на касационния жалбоподател от страна на ВРС изобщо не е давано.

При този факт и с оглед на липсата на точно посочване на размера на дължимата държавна такса първоинстанционният съд е следвало да даде ново конкретно указание на касатора за доплащане на държавна такса до установения в закона размер. Вместо да изпълни по изискуемия от закона начин процесуалното си задължение първоинстанционният съд е постановил разпореждане, с което е върнал подадената жалба.

Незаконосъобразното упражняване от съда на установените в закон негови процесуални задължения е довело до постановяването на незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на проверката за редовност и допустимост на касационната жалба и с оглед на изхода от тази проверка за извършване или не на процесуалните действия по чл.213а,ал.4 и 5 АПК.

Водим от горното и на основание чл.235,ал.1 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане от з.з. на 03.08.2021г. по гр.д. № 1967/ 2020г. на Районен съд Видин.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия по чл.213а от АПК.

           Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: