Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260016/14.1.2021
г. 14.01.2021г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ
наказателен състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет
и първа година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ
Секретар В.Г
като разгледа докладваното от
съдия Кирков
АНД1181/2020г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на ЕТ „Е.
ТЕСТ- Т. С. **** против наказателно постановление № 28-0000834/06.11.2020г.
издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.63,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 вр. чл.414,ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лв.
Твърди ,че наложеното наказание е незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуален закон ,поради
което се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно
упълномощен адвокат.В представените писмени бележки се излага ,че към момента
на проверката лицето е осъществявало трудова дейност, но между него и
работодателя не е имало сключен трудово договор, което сочи на нарушение на
чл.61,ал.1 от КТ, но не и нарушение на чл.63,ал.2 от КТ.Алтернативно се излага и довод за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин
извършеното нарушение, а в процедурата по установяване на нарушението и
налагане на наказанието не са допуснати нарушения, имащи характера на
съществени такива и представляващи основание за отмяна на НП. Пледира НП да
бъде потвърдено, като се цитира и съдебна практика на ЯРС и ЯАС.Моли се да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
След цялостна преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 29.09.2020г. свид.Н. Х. и Д.И.-
инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“ седалище Ямбол извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство на ЕТ „Е.ТЕСТ-Т.С.“ в обект-„монтаж на
вентилационни съоръжения в сграда“ , находящ се в ***.В хода на проверката
инспекторите констатирали ,че лицето К.В.
В. полага труд,монтирайки вентилационни съоръжения, което обстоятелство е потвърдено и от подписана от лицето
декларация.
На 01.10.2020г.жалбоподателят
представил в офиса на Дирекция "Инспекция по труда” - гр. Ямбол трудов договор № 1/29.09.2020г., сключен между
" ЕТ
„Е. ТЕСТ-Т. С. гр.Ямбол и К. В. В.,
както и справка за регистрация на уведомлението за сключения трудов договор в
ТД на НАП с изх. № 28388203017212/30.09.2020г.,21:47,часа т.е. след извършване
проверката на място в обекта на контрол.
След като приела ,че
жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ е допуснал до работа лицето К. В. В. преди да му представи екземпляр от
заверено в ТД на НАП уведомление за сключения трудов договор свид.Х.
съставила АУАН за нарушение на
чл.63,ал.2 от КТ.Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя и подписан
без възражения.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени
доказателства, както и гласните такива-показанията на св.Х., както и частично
от показанията на св. Д.- единствено в частта, която се споменава за
извършването на проверката, но не и досежно начина на попълване на декларациите
и времето на сключване на трудовия договор.На по-значителната част от
показанията на свидетеля Д., касаеща
обстоятелството по какъв начин е било извършено попълването на декларациите и
кога е сключен трудовия договор с лицето
К. В.съдът не даде вяра , тъй като
показанията му противоречат пряко на наличните по делото писмени доказателства
- трудовия договор, в който няма вписан час на сключване, както и
собственоръчно попълнената декларация от В. по време на проверката. За съда са
несъстоятелни твърденията, че при липса на сключен трудов договор В. в писмена
декларация в която е предупреден, че носи наказателна отговорност за
деклариране на неверни обстоятелства би вписал, че има сключен такъв и би
измислил изцяло параметри на същия като време на сключване ,размер на трудово
възнаграждение, длъжност, работен ден и почивки .
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
От
процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното
производство по налагане на имуществената санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
От материална страна от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява,че
жалбоподателя има сключен Трудов договор от 29.09.2020г. с К. В., който е
регистриран на 30 09.2020г.Това означава ,че към датата на проверката работодателят обективно е лишен от
възможността да представи на работника копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП и има задължението да не го допуска до работа. След
като е установено присъствието на лицето за това време, в каквато насока са
показанията на свидетеля Х. и
декларацията от В., че простира труд от месец юли 2020 г. като общ работник с
определено работно време, то следва извода, че лицето е допуснато до работа, на
посочената длъжност в обекта на жалбоподателя.По този начин жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ,тъй като е допуснал на работа работника, без преди това да му е
предоставен екземпляр от сключения с него писмен договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено в съответната звено на ТД на НАП,поради което същият
следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност.
Твърденията, че договора е бил
сключен след извършването на проверката не се установяват по делото с
изискуемата категоричност, тъй като трудовия договор няма отбелязан час на
сключване, което не изключва възможността и на свой ред подкрепя заявеното от
Василев в писмената декларация, че към момента на проверката договорът вече е
бил налице.
Съдът също така не споделя и
доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя ,че в случая са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН.Нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други деяния от същия вид. Целта на въведената забрана е да се гарантират
правата на работника преди той да започне да престира труда си на работодателя,
като законът не изисква да са настъпили някакви вредни последици от
неизпълнението на това задължение на работодателя. Следователно се касае за
формално нарушение и липсата на вредоносен резултат не може да води до
маловажност на деянието, тъй като става въпрос за защита интересите на
работниците и служителите. Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да
изпълняват стриктно законовите разпоредби, тъй като една евентуална трудова
злополука, без да са били гарантирани преди това правата на работника, би
довела до сериозни неблагоприятни последици за него, а от там и за самия
работодател, който при такова нарушение с настъпил вредоносен резултат би
следвало да отговаря много по-сериозно.
Съгласно разпоредбата на чл.
414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 на нарушителя се налага глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв. В настоящия случай наложената от наказващия орган
глоба е в размер на 1600 лв., което безспорно означава, че същата е определена
към минимума,. Съдът приема, че размерът на наложеното на жалбоподателя
наказание отговаря
в пълна степен на допуснатото нарушение.
Ето защо съдът намира, че следва да потвърди
атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.
С оглед на
изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр.
чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лв. се явява
основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ
бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на
разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая за Дирекция“Инспекция
по труда“ – Ямбол), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвърля
определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален
размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 28-0000834/06.11.2020г.
издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на
ЕТ „Е.ТЕСТ- Т. С.гр.Ямбол, ЕИК *** за нарушение на чл.63,ал.2 от КТ, на осн.
чл.416,ал.5 вр. чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 1600 лв.
ОСЪЖДА
на ЕТ „Е.
ТЕСТ- Т. С. гр.Ямбол, *** да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”-Ямбол
сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: