ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 278
гр.Бургас, 10.09.2020
г.
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито заседание, проведено на десети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Гагашев ВЧНД № 640
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
С определение от 19.03.2020 г., постановено по ЧНД
№ 918/2020 г., Районен съд – Бургас е потвърдил Постановление на Районна
прокуратура – Бургас от 11.12.2019 г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 251 ЗМ-249/2018 г. по описа на на ОД на МВР – Бургас, пор.
№ 2579/2018 г., по описа на РП – Бургас, водено за престъпление по чл. 201,
ал.1 от НК.
Определението
на РС – Бургас е обжалвано от К.Я. с ЕГН **********, в качеството му на управител
на „Термолукс – радиатори“ ООД – гр. Айтос. В частната жалба се излагат доводи
за незаконосъобразност както на обжалваното определение, така и на
прекратителното постановление на прокуратурата. Иска се отмяна на атакувания
съдебен акт и връщане делото на РП – Бургас за продължаване действията по
разследване на престъплението.
Бургаският
окръжен съд, след като се запозна с наведените в жалбата доводи и след служебна
проверка на събраните и приложени в хода на разследването по ДП доказателства,
в пределите на правомощията си по чл. 243 ал. 8 от НПК, установи следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от
лице, което има защитим правен интерес да иска инстанционна проверка на не
влязъл в сила съдебен акт, произнесен по реда на чл. 243 ал.5 от НПК. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Досъдебно
производство № 251 ЗМ-249/2018 г. по описа на на ОД на МВР – Бургас, пор. №
2579/2018 г., по описа на РП – Бургас, е образувано на 20.07.2018 г. с
Постановление на Районна прокуратура – Бургас при предпоставките на чл. 208,
т.1 и чл. 211 от НПК за това, че през 2013 г. в гр. Бургас, длъжностно лице
противозаконно е присвоило сумата от 168 130 евро, собственост на
„Термолукс – радиатори“ ООД – гр. Бургас, връчени му в това му качество –
деяние, представляващо престъпление по чл. 201 от НК. В хода на воденото
разследване са разпитвани свидетели (включително и жалбоподателят Я.), изготвени
са заключения по назначени съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна експертизи,
събрани са множество писмени доказателства и доказателствени средства. В хода
на разследването не е привлечен обвиняем.
С
постановление от 11.12.2019 г. на наблюдаващият разследването прокурор от РП –
Бургас, наказателното производство по ДП № 251 ЗМ-249/2018 г. по описа на на ОД
на МВР – Бургас, пор. № 2579/2018 г., по описа на РП – Бургас е прекратено на
основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Позовавайки се на събраните при разследването
писмени доказателства и най-вече на експертното заключение по назначените икономическа
и счетоводна експертизи, прокуратурата приема, че липсват данни за извършено
престъпление. Според прокурора, в хода на разследването не е било доказано
твърдението на жалбоподателя за липсата на някаква парична сума от касата на
дружеството; не са били установени и доказани действия на предишния управител
на дружеството, които биха могли да бъдат квалифицирани като изпълнително
деяние на престъплението по чл. 201 от НК.
Постановлението
за прекратяване на наказателното производство е обжалвано от жалбоподателя Я. с
възражения за неправилност и необоснованост. По повод частната му жалба, в РС –
Бургас е образувано ЧНД № 918/2020 г. На 19.03.2020 г. състав на РС – Бургас потвърждава
прекратителното постановление на РП – Бургас. Според първостепенният съд,
изводите на прокуратурата за липса на престъпление в конкретния казус са
обосновани и правилни, доколкото съответстват на събрания доказателствен
материал.
Обжалваното
определение определение на РС – Бургас следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно, доколкото с него е потвърден необоснован акт на
прокуратурата за прекратяване на наказателно производство. Настоящият въззивен
съд не споделя направените от първостепенния съд правни изводи, с които е
потвърдено, обжалваното от прекратително постановление на РП – Бургас. Не може
да бъде споделено и разбирането на представителя на Районна прокуратура – Бургас,
че е налице прекратителното основание на чл. 243 ал.1 т. 1 от НПК.
Съгласно трайно
установената съдебна практика, изпълнителното деяние на престъплението
„присвояване“ по чл. 201 от НК се изразява в противозаконно разпореждане с
чужди пари, вещи или други ценности в интерес на самия субект на престъплението
или в интерес на другиго. В конкретният случай, видно от събраните по делото
писмени доказателства, както и от заключенията на двете съдебни експертизи, в
инкриминирания период от време – 2013 г., в касата на дружеството „Термолукс –
радиатори“ ООД – гр. Бургас са постъпили конкретни суми, които са били
разходвани, но за тези операции липсва конкретика – вещите лица са категорични,
че за установяване действителността на вписаните в главната книга на счетоводна
сметка „501“ за 2013 г. разходвани средства, е необходимо да се запознаят с
касовата книга, хронологичният регистър на счетоводната сметка „501“ за
движението на паричните средства, както и с първични счетоводни документи,
включително ведомости за заплати и т.н. Ето защо, при липсата на доказателствена
обезпеченост на посочените в главната книга разходни операции, не може да се
сподели категоричността на изводът на прокуратурата, че не е налице
престъпление по чл. 201 от НК, щом по делото не може да се установи липса на
парични средства от касата в инкриминирания период. Фактическата липса на
парични средства от касата на дружеството е само една от възможните последици
от престъплението по чл. 201 от НК, но възможна последица може да е не липсата
на средства в касата, а постъпилите там пари да са били разходвани не във
връзка с дейността на дружеството или пък по несъществуващи договорни отношения
с други търговци. Следователно, към настоящият момент изводът за липса на
престъпление не е доказателствено подкрепен.
Настоящият въззивен състав
не споделя и изводите на първостепенният съд и наблюдаващият прокурор, че в
хода на досъдебното производство са изчерпани всички възможности за събиране на
относими към предмета на разследването доказателства. Напротив, макар
разследването да е водено обективно, то за него не може да се каже, че е било
всестранно и пълно. Налице са обстоятелства, чието изясняване е от съществено
значение за възможността да се направи обоснован правен извод за наличие или
липса на престъпление. Налице са и данни за доказателства, за чието събиране не
са положени усилия за проверка и събиране от страна на разследващите органи.
Лековерно и без проверка са оставени твърденията на св. Н.Р.И. не само относно
изпращането на хронологичните сметки от група „50“ на пощенската кутия на
жалбоподателя, но и относно невъзможността да се извлече исканата информация от
служебните компютърни системи на счетоводното дружество, обслужвало „Термолукс
– радиатори“ ООД – гр. Бургас. Необходимо е било тези системи да бъдат изискани
за представяне и изследвани, включително и посредством техническа експертиза,
за наличие на компютърни данни, включително и архивирани, съдържащи в
електронен вид цялата счетоводна документация на сметките от група „50“ за
периода 2012-2014 г. В този контекст, неоснователно разследващите органи са
оставили без уважение искането на жалбоподателя да им предостави достъп до
служебният имейл, на който И. твърди, че е изпратил счетоводните документи.
Назначаването на техническа експертиза, която да изследва съдържанието на не
само въпросната електронна поща, но и на тази, от която И. твърди, че е
изпратил документацията, и последващото установяване и възпроизвеждане на
хартиен носител на кореспонденцията и съдържанието на приложените към
получените съобщения и файлове, би довело до установяване достоверността на
показанията на свидетелите И. и Я. относно релевантни за предмета на доказване
факти и обстоятелства. Не на последно място следва да се посочи, че по делото
не е приложен и ревизионният акт, с който е приключила проверката на
дружеството, инициирана от ТД на НАП по повод воденото търговско дело № 47/2016
г. на БОС.
С оглед горното, настоящият
въззивен състав намира постановлението на прокурора за прекратяване на
досъдебно производство № 251 ЗМ-249/2018 г. по описа на на ОД на МВР – Бургас,
пор. № 2579/2018 г., по описа на РП – Бургас, водено за престъпление по чл.
201, ал.1 от НК за необосновано и като такова следва да бъде отменено, а делото
следва да бъде върнато обратно на РП – Бургас за продължаване на
процесуално-следствените действия. Разследващите органи и прокуратурата следва да
направят задълбочен анализ на събраните до този момент доказателства и тяхната
достатъчност за извеждането на конкретни правни изводи относно авторството на
деянието и съставомерността на същото от обективна и субективна страна. В хода
на разследването отговор трябва да намерят въпросите: изпращани ли са
действително счетоводни документи касаещи сметки „501“ и „502“ за всяка една от
финансовите 2012, 2013, и 2014 г. на електронната поща на жалбоподателя Я.,
както твърди св. И., а също и съдържат ли се в компютрите и компютърните
системи на счетоводната фирма, обслужвала „Термолукс – радиатори“ ООД – гр.
Бургас счетоводни документи, включително и архивирани, касаещи сметки „501“ и
„502“ за всяка една от финансовите 2012, 2013, и 2014 г., и ако не – защо (включително
и ако са били изтрити – кога е станало това и по чие нареждане). По делото
следва да се изясни и въпросът как е приключила извършената ревизия на
дружеството, като за целта би било целесъобразно да се изиска и приложи актът,
с който е приключила проверката. След извършване на посочените действия и
събиране на необходимата допълнителна информация, логично би било съвкупността
от доказателствени източници, включително и предадената от разследващите на
жалбоподателя друга счетоводна документация, отново да бъде предоставена на
вещо лице – счетоводител или икономист, което да я анализира и чрез своите
специални знания да подпомогне разследващите и прокурора в анализа им за
наличието или липсата на субективни и обективни съставомерни признаци на
разследваното престъпление или на друго от Особената част на НК.
Ръководен от гореизложеното
и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 455 от
19.03.2020 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 918/2020 г. по
описа на същия съд, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Постановление на
Районна прокуратура – Бургас от 11.12.2019 г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 251 ЗМ-249/2018 г. по
описа на на ОД на МВР – Бургас, пор. № 2579/2018 г., по описа на РП – Бургас,
водено за престъпление по чл. 201 от НК.
Връща делото на Районна
прокуратура – Бургас за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на
настоящото определение.
Определението е окончателно
и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.