М О Т И В И
към Присъда № 45 от 15.05.2017 г.
по НОХД № 391/17 г.
Производството е по реда на чл. 370 и сл. от НПК.
Обвинението срещу подс. С.Х.С. е по чл. 144, ал. 3 вр.
ал. 1 от НК за това, че на 20.07.2016 г. в гр. Казанлък, на ул. „Л.“ №3 8 се заканил
на М.А.Д.–П. и П.Х.Г., с престъпление против личността им - с убийство, с
думите „Курви, ще ви убия!“ и действие изразяващо се в заплашително размахване
на нож и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.
Подсъдимият
в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът
му адв. С. А. в с.з. взема становище, че вината на подзащитният ѝ е била
безспорно установена. Същият действал при алкохолна зависимост, което следвало
да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство.
Представителят
на РП Казанлък в с.з. пледира за прилагане на чл. 58а от НК и предлага
наказанието да бъде намалено до размер от една година и шест месеца лишаване от
свобода.
Предявени
са граждански искове от пострадалите М.Д.-П. и П.Г. против подс. С. за
причинените им неимуществени вреди в размер на 3000 лв.
В
с.з. гражданските ищци поддържа исковете си.
Представителят
на РП Казанлъкв с.з. моли съда да ги уважи, а адв. А. в с.з. намира, че същите
са завишени.
На
осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установена фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Семейството
на св. М.А.Д.-П., се състояло от
съпругът ѝ св. П. Хр. П. и двете им деца (съответно на 1г. и 5г. ). Те
живеели в гр. Казанлък в къща на ул. „Л.“ № 38. В домът им често нощували бащата
на свидетелката - св. А. Д. и майка ѝ - св.
Николинка Д., както и св. П.Г. - баба на св. ПЛ. Хр. П., тъй като св. М.Д. - П.
се страхувала да остава сама с децата, докато съпругът ѝ се намирал в
чужбина. Техен съсед от години бил подс. С.Х.С., който живеел сам в наследствен
имот, също къща, на ул."Л." № 39. Дворовете на двата имота били
разделени с оградна мрежа с височина около 150-170 см. През годините назад във
времето подс. С.С. често след употреба на алкохол предизвиквал скандали със
съседите си, като ги псувал, хвърлял камъни по прозорците им, поради което у тях
се насадил страх от него. По тези причини често на ул."Л." в гр.
Казанлък била викана полиция за
съдействие и реагиране срещу проявите на подс. С..
На
20.07.2016 г. преди обяд, всички лица, посочени по-горе се намирали в него с
изключение на св. ПЛ. Хр. П., който по това време бил в чужбина. Около обяд св.
М. Д. и баща ѝ отишли до детската кухня и към 12 часа се прибрали в домът
си. Св. М. Д. започнала да храни детето
си в хола, а св. П.Г. била в друга стая. Холът бил с изложение към двора на
къщата и вратата на терасата била отворена. По същото време подс. С. се намирал
на двора на имота си и виждайки, че съседите му - св.М.Д.-П. и П.Х.Г.
се намирали в домът си, започнал да отправя обиди, заплахи и закани с убийство
към тях, като викал на висок глас „Боклуци, майка ви да еба, ще ви убия!",
„Къщата си е моя!", „Ще ви изхвърля от тук, щом съм казал значи ще го
направя!" като заканите и заплахите отправени от подс. С. били адресирани
към свидетелите М. Д.-П. и П.Х.Г., които ги чули
и възприели с основателен страх. Отправянето на
заканите продължило няколко минути. От страх свидетелите М. Д.-П. и
П.Х.Г. не се показали навън, тъй като се
изплашили от осъществяване на отправените закани и заплахи. Малко след това
намиращите се в къщата свидетели дочули тропане, св. А. Д. отворил вратата на спалнята и в този момент
се чул шум от счупен прозорец. Тогава св. М. Д.-П. видяла, че стъклото на
едното крило на прозореца на една от стаите им било счупено в долната си част,
а подс. С. се намирал на двора до външната част на този прозорец.
Тогава св. А. Д. излязъл на двора и попитал подс. С. какво
прави и го призовал да се прибере. Св. М. Д.-П. заедно
с майка си видели от терасата подс. С., който бил гол до кръста, стоял на двора
близо до оградата и държал в ръката си нож с дълго острие, като го размахвал
към тях двете заплашително и продължил да отправя закани. След това подс. С. се опитал да влезе в имота на сем. Д.и през
пътната врата, размахвайки заплашително ножа, който държал, но не успял, тъй
като в това време св. М. Д.- П. успяла да заключи металната входна врата към жилището
им. Подс. С. държейки ножа,продължил да
отправя закани за убийство спрямо св.М.Д.-П. и П.Х.
Георгиев, че ще ги заколи и убие. Уплашени от
заканите, св. М.Д.- П. и близките ѝ се събрали в една от стаите на къщата
от страх и опасявайки се подс. С. да не
хвърли камък и да удари някое от децата ѝ които били на 1 и 5 години. Св.
М.Д.-П. успяла да подаде сигнал за помощ на тел. 112. Около 12.20 часа на място
бил изпратен полицейски екип, включващ св. Ц. Николов, които след като
установили обстоятелствата за случилото се, предвид агресивното поведение на подс.
С., както спрямо свидетелите, живущи на ул."Л." № 38 в гр. Казанлък,
така и спрямо пристигналия полицейски екип отвели обвиняемия в РУ МВР Казанлък,
където същия бил задържан за срок до 24 часа.
Подс. С. предал на полицейските
служители ножа, който държал и с който отправял заканите спрямо свидетелите, за
което бил съставен съответния протокол.
Видно от
заключението на назначената психологопсихиатрична експертиза психичното
състояние на св. М.А.Д.-П. от момента на започване на действията от страна на С.Х.С.
спрямо нея и до приключването им се изразявало с разгърнала се остра стресова
реакция - F43.0. Заканите на подс. С.Х.С. спрямо нея са били възприети от М.А.Д.-П.
като действителни. Същата е изпитвала основателен страх за осъществяването им, както
по отношение на нея, така и по отношение на нейните близки. Св. М.А.Д.-П. е
изпитала психически стрес от случилото се. Констатират се клинични данни за преживян диагностичен
значим стрес към инкриминираната дата и към датата на прегледа, извършен за
нуждите на експертизата, и такъв свързан с промяна на психичното състояние на М.А.Д..
Видно от заключението
на назначената психологопсихиатрична
експертиза психичното състояние на св. П.Х.Г. от
момента на започване на действията от страна на подс. С.Х.С. спрямо нея и до
приключването им се е изразявало в страх за живота на близките ѝ - снаха
и внуци. Заканите на подс. С.Х.С. спрямо нея са били възприети като
действителни и същата е изпитвала основателен страх за осъществяването им, както
по отношение на нея, така и по отношение на нейните близки. Св. П.Х.Г. е
изпитала психически стрес от случилото се. Констатират се клинични данни за
преживян диагностично значим стрес към инкриминираната дата и към датата на
прегледа, извършен за нуждите на експертизата, и такъв свързан с промяна на
психичното състояние на П.Х.Г..
Видно
от заключението на назначената съдебнопсихиатрична
експертиза, подс. С.Х.С.
страдал от Разстройство
вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба (код
по МКБ-10: F10.1). Заболяването му датирало от
младежка възраст. Към момента на деянието 20.07.2016г. при подсъдимият не са се
установили данни, свидетелстващи за
интелектуална непълноценност, както и за наличието на продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието. Към момента на деянието подсъдимият е бил психически годен да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Нямало данни за настъпили промени в
психичното състояние на подс. С.С..
Описаната
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подс. С., което се
потвърждава от събраните по делото доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествие, 2 бр. фотоснимки, заповед за задържане на лице, показанията
на свидетелите М.Д.-П., ПЛ. П., П.Г., Н. Д., А. Д., Хр. К., Цв. К., Ц. Н., Т. Г.,
експертното заключение на съдебнооценителна експертиза, психолого-психиатрична
експертиза – 2 бр., съдебнопсихиатрична експертиза, справка от паметта на
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ със сериен № ARDN 0022, лабораторна
справка, информационна карта за дейността на наряда- 2 бр., справка на Дирекция
„Национална система 112“, РЦ-Бургас, приемо-предавателен протокол и компактдиск.
Имайки предвид установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. С. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Безспорно с отправяне на думите „Ще
ви убия!“ и размахване на нож към свидетелите Д.-П. и Г. дава основание на съда
да приеме, че подс. С. е осъществил изпълнителнителното деяние „заканил“ от
състава на престъплението.
Предприемайки действия на нападение
от страна на подсъдимия, изразяващо се в счупване на прозорец на спалня и опит
за влизане в имота, дава основание на съда да приеме, че те са възбудили
основателен страх от осъществяване на заканата, т.е. те са имали реален
характер. Тези действия са били възприети от пострадалите свидетели и като
реална опасност за живота и здравето им, което е отключило у тях остра стресова
реакция, потвърждаващо се от експертните заключения на съдебнопсихиатричните и
психологични експертизи. Показателно в поведението на пострадалите е, че те
изпитвайки страх са се събрали в една от стаите на къщата.
От обективираните действия на
подсъдимия следва извода, че към момента на извършване на деянието е действал с
пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Видно от експертното заключение на
съдебнопсихиатричната експертиза подс. С. макар и в състояние на алкохолно
опиянение и зависимост, не е бил лишен от възможността да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
Имайки предвид изложените мотиви,
съдът намира, че подс. С. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващо вината обстоятелства изразеното
критично отношение.
Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да се приемат обремененото съдебно минало, лоши характеристични данни,
обстоятелството, че заканите са били отправени срещу повече от едно лице и са
намерили реално отражение върху тяхната психика с отключване на остра стресова
реакция.
В с.з. адв. А. пледира съдът да
приеме, че алкохолната зависимост и опиянение представляват смекчаващо вината
обстоятелство.
Съдът не приема това становище.
Поначало НК третира неблагоприятно пияното състояние на дееца като въвежда
квалифицирани състави (чл. 343, ал. 3 НК) или възпрепятства по-благоприятното
му наказване (чл. 78а, ал. 7 от НК). Безспорно пияното състояние на подс. С. се
установява не само от свидетелските показания и освидетелстващото го експертното
заключение, но и чрез справката от паметта на техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“, установяваща концентрация на алкохол в кръвта му 2,24 ‰, което
по медицинските критерии съответства на горната граница на средна степен на
алкохолно опиянение (1,50-2,50 ‰).
По тези съображения пияното
състояние на подс. С. следва да се приеме като отегчаващо вината обстоятелство.
В крайна сметка подсъдимият сам се е
поставил в това състояние и не е допустимо от това да черпи права.
В хода на съдебното производство не
се установи изключителна причина подсъдимият да извърши деянието и даваща
основание на съда да обсъди приложението на чл. 55 от НК
Следователно на подс. С. следва да
се наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, но съдът
счита, че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и при наказание в
размер на две години и три месеца лишаване от свобода.
С оглед направеното самопризнание
наложеното наказание следва на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК да се намали с 1/3 до
размер от една година и шест месеца лишаване от свобода.
От справката за съдимост на
подсъдимия е видно, че с ЧНД № 106/09 г. на РС Казанлък е бил осъден с общо
наказание три месеца лишаване от свобода и отделно наказание три години лишаване
от свобода. Тези наказания са били изтърпени на 08.09.2011 г. и по отношение на
тях не е настъпила реабилитация по чл. 88а, ал. 2 от НК или по чл. 88а, ал. 1
вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, нито са налице данни за допусната съдебна
реабилитация.
Следователно по отношение на
наложеното наказание не е допустимо обсъждането на чл. 66, ал. 1 от НК.
Деянието по настоящото дело е било
извършено на 20.07.2016 г., т.е. не са изминали пет години от изтърпяването на
предходното наказание лишаване от свобода, поради което съгл. чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗИНЗС, наложеното наказание следва да се изтърпи в затвор при
строг режим.
Деянието на подс. С. осъществява
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което предявените граждански искове
от пострадалите се явяват основателни.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост
При определяне размера на
гражданските искове съдът взе предвид вида на престъплението, формата на вината
(пряк умисъл), възрастта на пострадалите, причиняването на остра стресова
реакция на всеки един от тях, краткото време за отшумяването на стреса (около
2-3 дни) и изпитания страх.
Следователно по справедливост на
всеки един от пострадалите следва да се определи обезщетение в размер на 1200
лв., а в останалата част до 3000 лв. гражданските искове се явяват недоказани.
Върху присъденото обезщетение подс. С.
дължи и законната лихва, считано от дата на увреждането 20.7.2016 г.
На осн чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски за експертизи в размер на 786,14 лв. следва да
се заплатят по сметка на ОДМВР Стара Загора. Подсъдимият следва да заплати на
РС Казанлък сумата от 96 лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданските искове.
Иззетия нож като веществено
доказателство на съхранение в РУМВР Казанлък следва да се унищожи поради
неговата малоценност и като средство, с което е било извършено престъплението.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,