Решение по дело №11768/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1250
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 1 август 2020 г.)
Съдия: Татяна Иванова Маслинкова
Дело: 20195330111768
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер 1250                             13.04.2020   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На тринадесети април две хиляди и двадесета година

В публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  11768                                            по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на С.А., чрез неговия законен представител Е.А. против Д.А.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като с Решение, постановено по гр. д. № 125/2006г. по описа на РС - Пловдив бил осъден да заплаща издръжка от 50лв. месечно. Твърди се, че понастоящем разходите за ищеца са нараснали и той има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата, тъй като е изминал значителен период от време. Размерът на издръжката не съответства на нуждите на детето с оглед на възрастта му. Детето учи в ** клас на ****, като за нуждите на образованието му се правили разходи. Поради това се прави искане да бъде увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка на 250лв. месечно до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Ответникът не е подал отговор. Не е взел становище по иска.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

С.А. е син на Е.А. и Д.А..

От показанията на свидетеля Л. се установява, че детето се отглежда от своята майка, която основно се грижи за детето. Бащата не работел. Не осигурявал средства. Ответникът пиел. Момчето било ученик в * клас в ** в гр. П.. Необходими били средства за бои, помагала, листове. Майка му осигурявала всичко. Свидетелят помагал, когато има възможност. Живеели в едно домакинство.

 

 

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля при спазване правилото на чл.172 от ГПК. Свидетелят живее с детето и възприятията му са преки.

По делото са събрани доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка, така и за тези на бащата - ответник по делото. От приобщените доказателства е видно, че майката работи срещу месечно възнаграждение около 800 лева. Ответникът не се установи да реализира доходи. Бащата притежава лек авотомобил.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице изменение в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка, като същата е присъдена през 2006г. За изминалия период от време е налице промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, извънкласни занимания и други. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 50 лв. на месец е под законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на момче на 14 години.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 390 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Съдът съобрази и обстоятелството, че доходите на майката са по-високи.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 250,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер и не споделя наведените възражения, че не разполага със средства за това. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, опредЕ.от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 250 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на 300лв. заплатено възнаграждение на адвокат. С оглед уважаване на иска, следва направените от ищеца разноски да се възложат върху ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 288 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.  

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. № 125/2006г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от Д.С.А. ЕГН ********** с адрес: *** * на С.Д.А. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е.Щ.А. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 50.00 лв. на 250.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Д.С.А. ЕГН ********** да заплати на С.Д.А. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е.Щ.А. ЕГН ********** сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляващи направени разноски.

ОСЪЖДА Д.С.А. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 288,00 лева /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно в частта относно присъдената издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала!

РЦ