Решение по дело №20003/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4634
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20185330120003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  4634

04.12.2019 година, град Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ       

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20003 по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 ЗС от „Ес енд би консултинг“ ЕООД срещу Р.Д.В.. 

Ищецът твърдят, че собственик на ПИ с идентификатор *****и изградените в него сгради с идентификатори **** по ККА на село Т. Собствеността придобил на основание ****. След сключването на предварителен договор за продажба на имота, ищецът установил, че в СГКК-П. като собственика на същия е вписан ответникът, който се легитимирал с констативен нотариален акт. Иска да бъде установено правото му на собственост върху земята и сградите и да се осъди ответникът да ги предаде. Не претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите. Твърди, че праводателят на ищеца не е притежавал правото на собственост, за да го прехвърли. Съставеният констативен нотариален акт от 2016г. в полза на последния бил неверен, тъй като съдружникът извършил апорта никога не е притежавала правата. Излага съображения за симулативност на сделката и изповядването й с единствената цел да се създаде документ по чл. 417 ГПК. Твърди, че владее имота от 2004 г. и удостоверените с констативния нотариален акт от 2018г. права са верни.

Предвид горното се иска отхвърлянето на претенцията и присъждането на разноски.

            След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт от ****. Х. И. и С. Г. продават на С. Н., действащ като ЕТ правото на собственост върху процесния поземлен имот.

С нотариален акт от **** С. Н. е бил признат за собственик на процесния имот, заедно с построените в него сгради. На следващия ден- ***. между ответникът Р.В. и С. Н. е подписан предварителен договор за покупко-продажба на имотите и протокол за предаването на владението им.

Незабавно след това- на ****. С. Н. продава същите имоти на И. Я., като договорът е развален с решение по гр.д. 404/2009г. по описа на ПОС, влязло в сила на 01.07.2010г. Преди това- с нотариален акт от ****., имотите са прехвърлени от И. Я. на „****“ ЕООД.

На 10.04.2006г. е сключен дружествен договор, за апорт на имота в „**** Договорът е сключен от А. С.в лично качество, като в чл. 6, ал. 4 е записано, че в качеството си на управител на „****“ ЕООД участва в дружеството с непарична вноска представляваща процесния поземлен имот и сгради. Като съдружник в дружеството е прието физическото лице, а не юридическото лице, което е притежавало имуществото.

С нотариален акт от ****. „*****“ СД въз основа на представени документи е признато за собственик на имотите.

На *****. е сключен нов дружествен договор, като е променено наименованието на дружеството на „*****“ и за първи път като съдружник и управител се появява В. И. И..   

С нотариален акт от ***** „*****“ СД прехвърля на ищеца процесния поземлен имот заедно с сграда с идентификатор .1 по КК.

Предвид така събраните доказателства, съдът намира, че е основателно възражението на ответника, че сключената от ищеца сделка няма транслативен ефект. Видно от представения дружествен договор от 10.04.2006г., внасянето на имуществото в капитала е било извършено от физическо лице, което не е било собственик към онзи момент. Правата върху тях са принадлежали на търговското дружеството „****“ ЕООД, поради което А. С., въпреки че е бил управител на дружеството, не е можел да ги внесе като непарична вноска. Предвид горното, доказателствената стойност на констативния нотариален акт от 31.08.2006г. се явява оборена, праводателят на ищеца не е придобил правото на собственост и не е могъл да го прехвърли.

Основателно се явява и направеното от ответника възражение за придобиване на имота по давностно владение, за което се е снабдил с констативен нотариален акт от 2018г.   

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.

Представения по делото предварителен договор, като диспозитивен документ, имащ формална доказателствена сила удостоверява възникването на облигационно правоотношение между ответника и непряк праводател на ищеца по отношение на покупко-продажбата на процесните имоти. В него е уговорено тяхното прехвърляне, като съгласно приемо-предавателния протокол е било предадено и владението. Документът не е подписан от ищеца, оспорен е от него, няма достоверна дата и не удостоверява предаване на самото владение, поради което неговата доказателствена стойност е изключително ниска.

Наличието на предвидените в чл. 79, ал. 1 ЗС предпоставки за придобиването на имота по давност се установяват от събраните по делото гласни доказателствени средства. Същите се явяват допустими, тъй като обстоятелствата, за който са допуснати /упражняване на фактическа власт върху вещ/ не попадат сред забраните на чл. 164, ал. 1 ГПК. Показанията на двамата свидетели на ответника относно упражняваната от него фактическа власт, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид евентуалната им заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Те са последователни,  непротиворечиви, пресъздават техни преки впечатления и се подкрепят от приложени писмени доказателства- предварителен договор, протокол и документите по приложените изпълнителни дела. Същевременно изложените от тях факти не противоречат на останалите ангажирани от двете страни доказателства, защото нито един представите документи не удостоверява реалното упражняване на фактическа власт от лице различно от ответника.

Не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля В. И. Свидетелят не излага конкретни обстоятелства във връзка с упражняването на фактическата върху имота и се затруднява да отговори на част от зададените въпроси в тази насока. Акцентира върху подписването на акт 16 и извършването на подобрения, без реално да може да посочи в какво се изразяват те и кога са били направени. Заявява, че е придобил собствеността през 2006г., но данни за неговото участие в събирателното дружество са налице едва от 2016г. 

От така събраните гласни доказателствени средства съдът намира, че може да се направи категоричен и обоснован извод, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния поземлен имот и сградите в периода от 2005г. (свид. З.) до настоящия момент. През това време е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен период. Съгласно чл. 69 ЗС намерението за своене се предполага до доказване на противното. Обстоятелството, че за имотите ищецът е имал сключен предварителен договор за покупко-продажба не оборва презумпцията- Решение № 528 от 11.06.2010г. по гр.д. 1218/2009г. на ВКС I г.о. и Решение № 82 от 01.06.2015г. гр.д. № 6873/2014г. на ВКС, I г.о.

Предвид горното, ищецът е придобил правото на собственост върху имотите с изтичането на предвидения в закона давностен срок, а именно през 2015г. Отвентникът е пожелал да се възползва от това и през 2018г. се е снабдил с констативен нотариален акт за правата си. В мотивите на т. 2 на ТР 4/2012 от 17.12.2012г. на ОСГК на ВКС. е разяснено, че последиците на давностното владение не настъпват автоматично, тъй като придобиването на вещни права винаги е свързано с волеви елемент- желанието на едно лице да придобие правото. След обективирането на това желание, чрез иск, възражение или констативен НА (какъвто е настоящия случай), правните последици- придобиването на вещното право- се зачитат от момента на изтичането на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Предявяването на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца преди изтичане на установения в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивен давностен срок (претенцията е заведена на 17.09.2015г., първоначално пред РС-Пловдив- лист 83) обективира признание на владелеца, че фактическата власт се упражнява върху чужда вещ, както и готовността му да придобие собствеността преди изтичане на придобивния давностен срок на деривативно основание. Това признание не прекъсва придобивната давност на основание чл. 116, б. "а" ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, тъй като нито изключва намерението за своене на чуждата вещ, нито преустановява упражняването на фактическата власт върху същата. Съзнанието на владелеца, че преди изтичане на придобивния давностен срок не може да стане собственик и изразената от същия воля да придобие собствеността в момент предхождащ изтичане на давностния срок на производно основание /сделка/ не изключва анимуса му да продължи да свои вещта и да упражнява фактическа власт върху нея като върху своя и за себе си. За да се прекъсне придобивна давност на основание чл. 116, б. "а" ЗЗД, следва упражняващият фактическа власт върху вещта да признае, че не е имал намерение за своене, тоест, че е бил държател, а не владелец на същата, каквото липсва в подадената искова молба. В този смисъл Решение № 82 от 01.06.2015г. по дело № 6873/2014г. на ВКС, I г.о.

Предвид изложеното предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.  

При този изход на спора и на основания чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но за извършването на такива не са представени доказателства.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ес енд би консултинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, срещу Р.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***. *****, иск за ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.В., че „Ес енд би консултинг“ ЕООД, е собственик на основание договор за покупко-продажба от 26.08.2016г., обективиран в нотариален ******, вписан в СВ с ****г. на поземлен имот с идентификатор *****, одобрени със заповед РД-18-76 от 20.11.2007г. на изп. директор на АГКК, адрес: село Т., ул. ****, площ от 1056 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ****, ведно с намиращите се в имота сгради с идентификатори: *****, застроена площ: 300 кв.м., брой етажи 2, предназначение: селскостопанска сграда; *****, площ от 45 кв.м., бр. етажи: 1, с предназначение: сграда за обществено хранене и *****, площ: 8 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, както и за ОСЪЖДАНЕТО Р.Д.В. да предаде на „Ес енд би консултинг“ ЕООД, владението върху описаните имоти.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            СЪДИЯ:  /п/

      /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.