П Р О Т О К О Л № 431
гр. Пловдив, 20 август 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети
август две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
Членове: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Димитър Ангелов, сложи за разглеждане докладваното
от съдия Стойнова ВЧНД № 392 по описа за 2020 година.
На основание Заповед № РД
55 от 14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския
апелативен съд, действаща и към момента, относно
разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените противоепидемични
мерки за предпазване и ограничаване разпространение на
заразата от коронавирус COVID-19 и установеното наличие на техническа
възможност за осъществяване на видеоконферетна връзка чрез Skype на Началника на ареста – П.
е разпоредено да осъществи такава и обвиняемият да не бъде конвоиран, а осигурен в съответно помещение за видеоконферетна връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. П. с
добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В. Н., която присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:22 часа на
линията се намира жалбоподателят (обвиняем) Г.Д.Д..
За него в качеството на защитник в съдебната зала
се явява адв. Н. Л., упълномощен на досъдебното
производство, от чието име е подадена и въззивната частна жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Г.Д.: Да се гледа делото
днес. Чувам ви и ви виждам добре.
Съдът
счита, че няма процесуална
пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва
се делото от съдията – докладчик Деница
Стойнова.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Л.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият Г.Д.: Също не възразявам този състав да
разгледа жалбата ми, която поддържам. Нямам искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се
даде ход на съдебните прения.
С
оглед изявленията на страните, че нямат искания за отводи и за представяне на
нови доказателства, съдът намира, че следва да се даде ход на съдебните прения
и
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Л.: На досъдебното производство не са събрани преки
доказателства за авторството на деянието. Единственият свидетел очевидец е Я.
Н., която обаче по силата на чл. 119 от НПК има право и може да се възползва от
него да не дава показания, тъй като се намира във фактическо съжителство с
обвиняемия.
От друга страна самият обвиняем отказа да дава обяснения, също възползвайки
се от гарантираното му процесуално средство на защита.
На досъдебното производство е допуснато спрямо подзащитния ми процесуално нарушение с оглед на това, че е
задържан за 24 часа на 13 август, без да му бъде осигурена по закон
възможността да се свърже със защитник, като през това време същият е бил
принуден да дава писмени обяснения в присъствието на полицейски служител, който
впоследствие да бъде използван като свидетел - разказвач на извънпроцесуални
изявления.
С мен се свърза не задържаният, а полицейският орган, за да ме призове да
се явя 30 минути преди изтичането на 24-часовото задържане, поради което
всичките тези писмени изявления, които са налични по делото, нямат никаква
доказателствена стойност, още повече, че обвиняемият отказа да дава обяснения
вече в присъствието на адвокат, тъй като по делото има много неизяснени
моменти, които още не са преодолени от страна на прокуратурата и разследващия
орган, камо ли да се разбират от обвиняемия.
По делото няма изготвени СМЕ, поради което и не може да бъде потвърдена с
категоричност дадената правна квалификация на обвинението. Не е ясна причината
за настъпилата смърт с оглед на това, че е налице само една експертна справка,
която обаче не е експертиза и тя вместо да допринесе за разкриване на истината,
усложнява допълнително сложната фактическа и правна обстановка. Това не е по
вина на д-р П., тъй като на него са поставени въпроси, които са подвеждащи и
неговите отговори са непълни и неясни, защото той не се е запознал със
свидетелските показания.
Установено е, че пострадалият М. Д.се е прибрал в дома си на 7 август в 21
часа, бил е посрещнат от майка му – свидетелката Е. Д., която е на 82 г. Според
нея той е бил подпийнал, но не е бил пиян, охкал и пъшкал и веднага си е
легнал. На другия ден в 2:30 сутринта тя е чула шум от изтропване и тъй като
стаите им са били една до друга е отишла да провери източника на този шум и
проверявайки е заварила паднал на пода пострадалия Д., помогнала му е да се
изправи и да легне отново в леглото. В 6 часа сутринта пострадалият Д.отново се
събудил, отишъл в тоалетната, където паднал. Там именно го намерила неговата
майка да лежи в безпомощно състояние. Отново тя му помогнала да се изправи и да
си легне в стаята на леглото, където спал до 12 часа на обяд на 8 август, след
което се събудил и отново паднал, но неизвестно къде, тъй като свидетелката Д. не
е дала никакви конкретни сведения за това кога, къде и при какви условия той е
паднал. Очевидно разследващият орган не е намерил за необходимо да се
интересува и да зададе съответните въпроси от значение за разкриване на
обективната истина. Дори тогава майката не е извикала спешна медицинска помощ, въпреки
многократните падания, още повече, че и самият пострадал категорично е заявявал,
че не желае да бъде викана БМП. Въпреки това майката се обадила на съседа им Й.,
който е братовчед на пострадалия и ветеринарен лекар. Той се явил и също предложил
пострадалият да бъде откаран на лекар. Фактическата обстановка разказвам във
връзка с първата изискуема от закона предпоставка. Пострадалият категорично
отказал и на братовчед си да бъде откаран на лекар, дори малко по-късно и пред
брат му, въпреки че свидетелите забелязали рана от кръв в областта на тила на
главата, а самият пострадал заявил, че му се губят моменти и че няма ясни
спомени за случилото се. След като се влошава положението му, едва около 19:30
часа, свидетелят Й. се е обадил на телефон 112 и в 20 часа на 8 август
пострадалият е бил откаран с линейка в болницата в гр. П.. Според свидетеля Н.
Д..брат му е паднал и в рентгеновото отделение преди да бъде сниман за
установяване на евентуални счупвания.
Експертната справка установява множество наранявания, счупени ребра отляво
и отдясно, счупена ключица, тежък мозъчен оток. Била е извършена оперативна интервенция
в продължение на 2 часа, но в крайна сметка на 13 август пострадалият е
починал, за съжаление, макар че прокуратурата не е отбелязала кога точно е
настъпила смъртта.
Това, което е важно и повтарям е, че експертът д-р П. не е бил запознат със
свидетелските показания, които удостоверяват, че пострадалият е падал
многократно. Това сочи на едностранчиво задаване на въпроси от страна на
разследващия орган. Доказани са със сигурност 5 падания на пострадалия, който
освен това е бил и в нетрезво състояние. Първото е върху асфалт. Сведения за
него можем да черпим от показанията на свидетелката Я. Н. с уговорката, че тя
може изцяло или частично да се откаже да бъде свидетел по силата на чл. 119 от НПК,
което право на нея не й е било разяснено. В крайна сметка научаваме, че пострадалият
е изгубил равновесие в неуспешния си опит да удари с юмрук в лицето обвиняемия Г.Д.,
при което е паднал и се е ударил на асфалта. Второто падане е в неговия дом в 2:30
часа в неговата стая, където е бил видян да лежи паднал от майка му. Третото е
в 6 часа сутринта в тоалетната, където го е заварила отново майка му да лежи в
безпомощно състояние. Четвъртото падане е в 12 часа на обяд, за което нямаме
сведения от страна на майката при какви условия се е случило това падане.
Последното падане е в рентгеновото отделение. Това, което се установява също
така от доказателствата по делото е, че в продължение на 23 часа пострадалият
по негова собствена воля и поради бездействието на неговите близки роднини е
лишен от медицинска помощ, да не говорим за медикаментозно лечение. Ветеринарният
лекар е дал парацетамол, защото имал над 37 градуса температура. Касае се за време
от едно денонощие. Ако на пострадалия беше оказана още същия ден вечерта медицинска
помощ - на 7 август, вероятно и сега щеше да бъде жив.
Другият въпрос, който искам да засегна е черепно-мозъчната травма, за която
се установи, че няма никакво отношение към нея обвиняемият. Това не е случайно.
Прокурорът П. е много опитен колега с дългогодишен стаж и не случайно по нейни
указания разследващият орган не е включил тази черепно-мозъчна травма, която не
е получена от човешко въздействие, а е получена от едно от петте падания. Не е
включена тази черепно-мозъчна травма, за да отклони може би вниманието на съда
и защитата, вкл. вашето, тъй като тя би могла да е в причинна връзка с
настъпилата смърт. Затова и искането за вземането на най-тежката мярка за
неотклонение е продиктувано не толкова от доказателствата по делото, а от
очаквана негативна обществена реакция, която няма място в един наказателен
процес, а се ръководи от желание за мъст, от емоции и чувства.
Възникват множество въпроси, които не намират и към настоящия момент еднозначен
отговор – кои от нараняванията са причинени от човешка дейност и кои от петте
доказани падания. Можем да предполагаме и за други.
Можем да предполагаме само и дали черепно-мозъчната травма, предизвикала
тежък мозъчен оток с вклиняване е травмата, която в крайна сметка е причинила
фаталния резултат - настъпилата смърт на 13 август, т. е. 6-7 дни след
инцидента.
Според мен определението на Пазарджишкия окръжен съд не е задълбочено. То е
формално, повърхностно, тъй като съдът не е изпълнил императивното задължение
за всестранното изследване на всички обстоятелства по делото, които имах честта
да изложа пред вас, което съдът беше длъжен да стори. С това съдът нарушава и
възможността на втората инстанция да провери дали изводите на окръжния съд са
законосъобразни и обосновани, още повече като става въпрос за изводи, които не
са били предмет на обсъждане, което с други думи сочи, че първоинстанционният съдебен
акт е немотивиран, защото той се е вторачил преди всичко в лошата
характеристика на обвиняемия, но това е част от втората кумулативна
предпоставка. За да стигнем до нея обаче трябва да се установи дали е налице
първата – обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. При липсата на категоричен отговор, предвид
фактите по делото, следва да се приеме, че определението е незаконосъобразно,
поради което моля да го отмените и да вземете по-лека мярка за неотклонение,
тъй като по отношение обвиняемия, както е казал съдът, е налице подозрение, но
законът не изисква каквото и да е чисто житейско подозрение, а обосновано
предположение, каквото при наличните доказателства не може да бъде направено.
Моля да имате предвид и това, че Д. е и баща на 2 непълнолетни деца, едното
от които е на 5 години. Има дъщеря, за която по закон е длъжен да се грижи и да
й осигурява издръжка. Той е е земеделски производител и единствено той
осъществява трудова дейност, тъй като жената, с която живее на съпружески
начала – свидетелката Я. Н., се грижи за малката им дъщеря.
С оглед изложеното, моля да отмените определението на Пазарджишкия окръжен
съд и уважите жалбата ни.
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Г.Д.Д.: Съгласен
съм с това, което каза адвокатът ми. Моля да промените мярката ми в по-лека.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение като неоснователна
жалбата на обвиняемия Д. и да потвърдите определението на Пазарджишкия окръжен
съд като правилно и законосъобразно.
Безспорно, при вземане на мярката за неотклонение, съдът се е съобразил с
наличието на предпоставките по чл. 63, ал. 1 НПК, обуславящи първоначалното
задържане, а именно, че обвиняемият е процесуално ангажиран с извършено
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода.
На второ място, в доказателствената съвкупност, събрана на ДП, се съдържат
данни в такова качество и обем, които да обосноват във висока степен
предположението, че обвиняемият е извършител на престъплението, предмет на
повдигнатото му обвинение, което е достатъчно за целите на настоящето
производство. Не е необходимо пълно доказване на обвинението, с което се
реализира и втората кумулативно предвидена предпоставка.
Досежно обстоятелството относно обоснованото предположение, че именно
обвиняемият е извършител на инкриминираното деяние, съдът е изложил убедителни
съображения и мотиви. В тази насока са и показанията на свидетелите Д. – майка
и брат на пострадалия, жената на обвиняемия, полицейските служители, които са
снели показания от свидетелката Я. Н.. Отделно от това, делото е в много
начална фаза и безспорно към настоящия момент не би било възможно да бъдат изготвени
СМЕ, които са назначени, поради което обстоятелствата относно причинените
телесни увреждания на пострадалия и причинно следствената връзка с настъпилата
смърт се извличат единствено от медицинска експертна справка, които дават достатъчна
насока за причината на смъртта на Д..
Следва да се обърне внимание също така, че независимо от твърдените 5
падания от страна на защитата, явно от вниманието му е убягнало, че е имал
няколко прободни рани потърпевшият в областта на крака и трудно може да се
предположи, че сам си е причинил тези прободни рани. Безспорно се установява,
че травматичните увреждания са причинени от удар и с побой и те са в причинна
връзка с настъпилата смърт. Няма да се спирам на хипотетичните и свободни
интерпретации на защитата защо и по какви причини не било включено от
обвинението наличието на дадено телесно увреждане. Също така няма да
коментирам, че били зададени подвеждащи въпроси на експерта, че той бил дал най-малкото
неточни отговори и най-малкото неправилен отговор на поставените му въпроси.
Считам, че е несериозно това, което се твърди от страна на защитата.
Експертната справка е изготвена в един начален момент и няма как да е
съобразена с показанията на свидетелите. Безспорно те ще са предмет на
изследване, на запознаване от страна на назначените по делото СМЕ.
Що се касае до характеристичните данни на обвиняемия, безспорно е, че те не
са добри. Отделно от това следва да се отчете, че деянието е извършено от
обвиняемия в изпитателния срок на предходно негово осъждане, поради което
считам, че при евентуално изменение на мярката за неотклонение, реална е опасността той да извърши и друго
престъпление.
Именно с оглед изложените обстоятелства считам, че към настоящия момент не
следва да се извършва каквато и да е промяна на мярката за неотклонение. Затова
моля да оставите без уважение жалбата на Д..
Съдът даде последна дума на
обвиняемия.
Обвиняемият Г.Д.Д.: Моля за изменение на мярката
ми за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание.
След тайно съвещание,
Апелативният съд обяви на страните съдебния си акт, приложен по
делото.
Производството е по
реда на чл. 64 ал. 7 от НПК.
Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – защитник на обвиняемия, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Този съдебен състав споделя мнението на окръжния съд, че са налице всички, кумулативно предвидени в чл.63 от НПК, предпоставки за вземане спрямо обв. Г.Д. на най – тежката мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Спрямо Д. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, поради което правилно е преценено от първостепенния съд, че е налице първата, предвидена в чл. 63 ал. 1 от НПК предпоставка за вземане на най – тежката мярка за процесуална принуда.
Споделя се и становището, че въпреки началният етап на разследване, събраните до момента доказателства и доказателствени средства са източник на достатъчно данни, каквито се изискват за нуждите на настоящото производство, въз основа на които да се направи обосновано предположение, че обв. Д. е съпричастен към вмененото му във вина деяние. Права е защитата, че на този етап неизяснени факти и обстоятелства са налични и няма как обективната ситуация да е различна, предвид изключително краткия период на разследване. Но не бива да се пренебрегва характерът и особеностите на настоящето производство, в което съдът не дължи подробен анализ на доказателствения материал, а изводът за съпричастност към деянието не е нужно да отговаря на стандартите по чл. 303 ал. 2 от НПК, като самият законодател си служи с израза предположение, което в настоящият казус е налице, обосновано е и се извежда от събраните до момента доказателства - протоколите за оглед на местопроизшествие и на труп; показанията на разпитаните до този момент свидетели, експертна справка. Налице са категорични доказателства за настъпила не по естествен начин смърт, медицинско становище, че тази смърт е в резултат на множество травматични увреждания по тялото на починалия, които добре отговарят да са причинени в следствие на нанесен побой. Налице са показания на свидетелите Д., Д.и Й., според които починалият, преди смъртта си, е посочил именно обвиняемият Д. като лицето, нанесло му такъв побой, а свидетелите К., Ч., .говорят непротиворечиво за възникнал между обвиняемия и починалия конфликт, за разменени между тях обиди и удари, а за нанесени такива от обвиняемия Д. на починалия М. Д.свидетелства дори и живеещата на семейни начала с Д. свидетелка Я. Н.. Според отразеното в протокола за разпит на последната, преди да депозира показания, тя е била надлежно уведомена за правото си да откаже да свидетелства, но това право тя не е упражнила и данни за неправомерен натиск върху нея, с цел да се принуди да свидетелства, в материалите по делото липсват. Но дори и показанията на последната да се изключат от доказателствата по делото, тъй като обоснованото предположение съвсем не се градят само на казаното от Н. . изводът за наличието на такова не би претърпял промяна. Впечатляващи по брой, тежест, характеристики и разположение в съвършено различни части на тялото, главата и крайниците на починалия, са констатираните по трупа му травми, което прави трудно защитима тезата за механизъм на причиняването им при падане от собствен ръст, докато за вероятното им причиняване в резултат на нанесен побой е налично медицинско становище, отразено в експертната справка. А автор на такъв побой, според посочените свидетели, е именно обв. Д.. Следва да се отбележи, че теорията и практиката приемат, че съдебен акт по съществото на делото – присъда, може да почива само на производни и с косвен характер доказателства, което говори, че липсва процесуална пречка с такива да се обоснове подозрението за автора на деянието, като е нужно да се каже още и че нито окръжният съд, нито този състав се позовава на писмените обяснения, дадени от Д. преди привличането му като обвиняем, за да се приеме, че обоснованото предположение се базира на такива негодни доказателства. Поради всичко казаното този състав намира, че наличните към момента доказателства са достатъчни да убедят всяко непредубедено лице /каквото е изискването и според европейската практика на Съдът в С. по приложение на ЕКЗПЧОС/, че обвиняемият е съпричастен към инкриминираното деяние.
Споделя се и изводът на окръжния съд, че е налице и другата, кумулативно предвидена в чл. 63 ал.1 от НПК предпоставка за вземане на най – тежката мярка за неотклонение, а именно реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Опасност от укриване трудно може да се изведе от доказателствата по делото, предвид постоянния адрес, семейното положение, трудовата ангажираност на Д..
Предишните осъждания на обвиняемия и най – вече последното, в изпитателния срок на което е извършено настоящето деяние, наред с лошите характеристични данни и данните за механизма и начина на извършване на престъплението правилно са преценени като обуславящи реална опасност от извършване на престъпление, ако спрямо Д. се вземе по-лека мярка за неотклонение.
Изложеното сочи на
извод, че съответна и адекватна мярка за неотклонение на този етап на
разследването е именно взетата от окръжния съд най – тежка мярка за
неотклонение, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че обжалваното определение, като обосновано и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, за което и
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 17.08.2020 г. по
ЧНД № 375/2020
г., с което е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” по отношение на Г.Д.Д. – обвиняем по ДП № *г. по описа на РУ на МВР С..
Определението е окончателно.
Адв. Л.: Моля да ми бъде изпратено копие от протокола
по електронната поща.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:11 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: