№ 190
гр. Шумен , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на осми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20203600500353 по описа за 2020 година
при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Маринов
В.гр.дело №353 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №4250 от 09.07.2020г. по гр.д.№498/2020г., Районен съд - гр.Шумен е
изменил размера на издръжката, дължима от В. Д. Д. в полза на детето М. Д. Й., чрез нейния
баща и законен представител, като я увеличил от 150 на 175 лева, ответницата Д. е осъдена
да заплати на ищеца Д. Й. Д. деловодни разноски в размер на 500 лева, и са присъдени 36
лева държавна такса в полза на ШРС.
Недоволен от така постановеното решение останала ответната страна, която го
обжалва, като твърди незаконосъобразност на решението, на първо место доколкото било
постановено по общия ред, а били налице предпоставките за постановяването не решение
при признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК, а освен това, доколкото ответницата не
била дала основание за завеждане на иска, признала го веднага и заплатила търсеното
увеличение на издръжката незабавно, на основание чл.78, ал.2 от ГПК претендира, че
деловодните разноски не следва да се възлагат. Моли да бъде отменено решението и
постановено друго, с което да се постанови решение при признание на иска, и на основание
чл.78, ал.2 от ГПК, разноските да бъдат възложени на ищеца.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор, в който
оспорва въззивната жалба, и моли решението да бъде потвърдено.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за частично основателна.
От първоинстанционното производство е видно, че ответницата действително е
признала иска веднага след получаване на исковата молба и е заплатила търсената разлика
от плащаната до този момент от нея издръжка. За да са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска е необходимо, освен направеното
признание от ответника, и изрично искане от ищеца за постановяването му съобразно
чл.237, ал.1 от ГПК. В процесния случай, ищцовата страна изрично е заявила, че не желае
постановяване на решение при признание на иска, поради което и не би могло да бъде
постановено такова. В действителност решението при признание на иска се отличава от
това, постановено по общия ред, само по прекратяването на съдебното дирене, и
възможността в мотивите да се укаже единствено, че то се основава на признанието на иска.
Горното не се отразява на приложението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК при наличие
на предвидените в нормата предпоставки. За да се приложи последната е необходимо
ответника да не е дал повод за завеждане на делото с поведението си, и да е признал иска.
Ищцовата страна нито твърди, нито установява да е канила ответницата да заплаща по -
висок размер на присъдената издръжка, и едва с предявяването на настоящата искова
претенция, ответницата е узнала за нея, като веднага след узнаването е признала иска
изцяло, и е започнала да заплаща търсения увеличен размер на издръжката - 175 лева. Ето
защо следва да се приеме, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото с
поведението си, и е признала иска, поради което и не следва да и се възлагат деловодни
разноски съобразно чл.78, ал.2 от ГПК. На същото основание ответницата не следва да
понася и разноските за държавна такса, и доколкото ищцовата страна е освободена от
заплащане на държавни такси, присъдената държавна такса следва да остане за сметка на
бюджета на съдебната власт.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата, с която се иска отмяна на решението
и постановяване на решение при признание на иска, следва да се остави без уважение, а
решението, в частта с която е осъден жалбоподателя да заплати държавна такса в размер на
36 лева, и деловодни разноски на насрещната страна /отразена при очевидна фактическа
грешка в решението като законния представител на страната/ в размер на 500 лева следва да
бъде отменено. С оглед гореизложеното на въззиваемата страна не следва да се присъждат
деловодни разноски и за въззивната инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Д. Д. с ЕГН **********, в частта с която
се иска отмяна на решение №425/09.07.2020г. по гр.д.№498/2020г. на ШРС, и постановяване
на решение при признание на иска.
ОТМЕНЯ решение №425 от 09.07.2020г. по гр.д.№498/2020г. на Районен съд
Шумен, В ЧАСТТА , с която В. Д. Д. е осъдена да заплати по сметка на ШРС 36 лева
държавна такса, и деловодни разноски в размер на 500 лева на Д. Й. Д..
На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3