РЕШЕНИЕ
№
307/12.05.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Павлина Господинова
Биляна Икономова
при
секретаря Йорданка Попова..…..………………...………..............…в присъствието на прокурор
Антон Стоянов…………........……................………………………като разгледа докладваното
от председателя АНД (К) № 86 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.К.А.
***, с посочен съдебен адрес ***, **, подадена чрез
пълномощник, срещу Решение №159 от 14.12.2021г., постановено по АНД №473 по описа на Районен
съд – Димитровград за 2021 година.
В касационната жалба се твърди, че районният
съд нe възприел правилно фактическата обстановка по
случая. Не било взето предвид допуснатото нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
от административнонаказващия орган – не били описани обстоятелствата по
извършване на нарушението, липсвало описание на доказателствата, които го
потвърждавали. Нарушението било описано непълно, в НП не бил посочен фабричен
номер на техническото средство за да бъде то идентифицирано.
Претендира се отмяна на обжалвания
съдебен акт.
В съдебно заседание касационната жалба
се поддържа от пълномощника на А.А., който твърди, че в НП не бил посочен
адресът на жалбоподателя. Посочено било само „с.Хан Аспарухово“, без да било
ясно къде се намира това село в България. Нямало яснота и относно мястото на
нарушението. Липсвала идентификация на техническото средство. Нямало яснота и
относно начина на взимане на пробата или за отказ от такава.
Ответникът по делото, РУ - Димитровград
към ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на ОП - Хасково счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение Районен съд – Димитровград
е потвърдил Наказателно постановление №21-0254-000559 от 09.07.2021г. на ВПД Началник
РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Димитровград, с което на А.К.А., за нарушение на
чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174,
ал.3, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в
размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
За да постанови решението си районният
съд приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е
законосъобразно. Не били налице нарушения на процедурата по съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и НП. Отхвърлил възражението за
непосочен в НП точен адрес на жалбоподателя, тъй като в случая това не било
пречка същият да бъде открит. Не приел за основателно и възражението за липса
на посочена в НП област, в която било извършено нарушението. Неоснователно било
оплакването за липса на номер на техническо средство Drug Test 5000, той като посочването на номера щяло да е от
значение, ако наказаното лицето било изпробвано с уреда. Установил, че
жалбоподателят веднъж отказал да бъде проверен за наличие на наркотици в кръвта
си, надлежно му бил издаден талон и предписание за даване на кръвна проба, но
не дал и такава. Според съда, правилно административнонаказващият орган
квалифицирал деянието, извършено от наказаното лице.
Решението на районния съд е правилно. Изцяло
се споделят изводите на съда в насока, че при провеждане на административнонаказателната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление. Актът, както и наказателното постановление, са
съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да
се запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него. Както в
АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на
коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които е било извършено.
Не е налице неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние,
съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи
защитата си в пълен обем.
Наред с горното, правилен и съответстващ
на установените по делото факти е изводът на съда, че жалбоподателят е извършил
описаното в акта и в НП нарушение. Районният съд е изяснил пълно и всестранно
фактическата обстановка по случая, като след обстоен анализ на същата и на
събраните по делото доказателства е достигнал до правилния и обоснован извод за
авторството на нарушението и виновното му извършване от жалбоподателя.
Събраните по делото доказателства безспорно сочат, че А.А. е извършил описаното
в акта и в НП нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което законосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Към момента на
извършената проверка от контролните органи жалбоподателят е управлявал описания
в акта и в НП автомобил, и след отправена му покана е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Последният не е изпълнил и предписанието за медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, което се потвърждава от изрично
обективирания му отказ в приложения към преписката Протокол – приложение № 4
към чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Следва да се посочи, че
видно от развитата защитна теза и пред двете съдебни инстанции, този отказ не
се оспорва, а се излагат единствено съображения в насока допуснати съществени
процесуални нарушения, каквито в случая не се установяват.
Не се споделят наведените в касационната
жалба оплаквания. Не се установява да е било допуснато нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Описанието на нарушението в НП е направено по начин, който
дава ясна представа на адресата на санкционния акт за какво нарушение се
ангажира административнонаказателната му отговорност, къде и кога е било
извършено деянието. Ясно в НП е описан и адресът на наказаното лице, с
посочване на населено място, улица и номер.
Неоснователно е оплакването за липса на
идентификация на техническото средство – тест, за вземане на проба, както и
това за липса на яснота относно начина на вземането. Възражения в тази насока
са били излагани и пред районния съд, който ги е обсъдил в решението си и
правилно е приел същите за неоснователни, предвид безспорния факт, че тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози не е бил
извършен на наказаното лице, поради направения от него отказ. Съответно
фабричният номер на теста би бил от значение само, ако се оспорват показанията
му, което в случая е невъзможно.
Предвид гореизложеното, правилно
районният съд е приел, че административнонаказателната отговорност на касатора
е законосъобразно ангажирана.
По изложените съображения настоящата
инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата
по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо,
постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №159 от 14.12.2021г., постановено по АНД №473 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.