Р Е Ш Е Н И Е №252
02.11.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на пети октомври
през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря ПЕНКА МАРИНОВА
и в
присъствието на прокурора ПЕТЯ ДРАГАНОВА
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №217
по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.
І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №173
от 13.06.2022г., постановено по анд №181/22г. РС Казанлък
потвърдил наказателно постановление НП № 21-0284-002621 от 10.01.2022г. на Началник
РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора, с което на Р.И.П. ***, ЕГН **********, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.174, ал.3 от ЗДвП била наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право на управление на МПС
за срок от 24 месеца“, както и осъдил Р.И.П. ***, ЕГН ********** ***
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го
обжалва в срок и изцяло. Счита въззивното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че съдът не обсъдил събраните доказателства, че по
време на проверката и поканата да бъдел тестван за употреба на алкохол, той
нямал качеството на водач на МПС по см. на ЗДвП, въпреки събраните
доказателства в тази насока.
Касаторът, редовно призован
в с.з., се представлява от адв. К.. В пода по
същество същият пледира допълнително и, че въззивната инстанция не обсъдила
възражението им, че се различавали номерата на стикерите, вписания в съставения
акт и в НП с действително представеното копие на залепения на протокола стикер,
което било в нарушение на относимата наредба.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
мнение за наличие на основания за отмяна на въззивното решение.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява изцяло неоснователна.
За да потвърди жаленото пред него НП,
съставът на РС Казанлък, приел от фактическа страна, че на 28.12.21г. в 16.15 часа
в град Казанлък, на ул. „Бачо К.“ до бензиностанция „ЕКО“ в посока изток –
запад, П. управлявал лек автомобил от посочената мярка, модел и ДКН и на посоченото
в акта и НП място, като отказал да му бъде извършена проверка за употребата на
наркотични вещества или техните аналози с полеви тест „Дръг
чек 3000 STK“. Бил му издаден и връчен талон за изследване с №092488,
ведно с осем бр. стикери А041895.
Нарушителят не дал кръв за изследване. Тази обстановка съдът
приел за установена от събраните гласни и писмени доказателства, като съдът
изцяло възприел показанията на свидетелите Д. и Т. и особено тези, в насока, че
именно П. управлявал тогава МПС.
От правна страна въззивният съд приел, че
не били допуснати съществени процесуални нарушения на АНП, като се мотивирал
надлежно. РС приел за неоснователно становището на жалбоподателя за неправилно
посочване в НП на мястото на нарушението, като се мотивирал, че преди това
наказаният шофирал по бул. Розова долина в посока север- юг, но след това завил
на кръговото кръстовище и продължил да управлява МПС по ул. Бачо К. именно в
посока изток-запад, както се сочело в НП и след това навлязъл в бензиностанция „ЕКО“,
поради което и приел, че АНП правилно посочил къде било мястото на нарушението.
Относно възражението за разлика в номерата на стикерите, изписани в талона за
изследване и в АУАН, РС го приел за неоснователно, тъй като жалбоподателят така
или иначе отказал да даде кръв за изследване и това не защото били различни
номерата на стикерите, а защото не искал да му се извърши такова изследване. РС
посочил също, че разликата в номерата на стикерите в АУАН и в НП също не била
основание за отмяна на постановлението, тъй като намирало приложение чл.53,
ал.2 от ЗАНН.
РС приел, че именно наказаното лице
осъществило от обективна и субективна страна визираното в НП административно
нарушение, като на жалбоподателя/касаторът правилно
били наложени предвидени административно-наказателни санкции. При извод за
неоснователност на жалбата и предвид, че въззиваемата
страна направила изрично искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт,
РС определил на осн. чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН такова в размер на 100 лева.
Касационната инстанция намира решението за
правилно.
Не се споделя твърдението на касатора, че РС не обсъдил събраните доказателства, че по време на проверката и поканата да бъде
тестван за употреба на алкохол, нямал качеството на водач на МПС по см. на
закона.
На първо място следва да се посочи, че
фактът, че П. е имал качеството „водач на МПС“ и в това му качество контролният
орган е поискал същият да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или
техните аналози /не за алкохол/ е безспорно установено пред РС. Същият правилно
е възприел наличните доказателства в тази насока, особено гласните
такива. В показанията и на двамата свидетели еднопосочно е удостоверен фактът,
че именно П. управлява МПС преди да спре на бензиностанция ЕКО и формално преди
проверката да напусне автомобила. Няма събрано нито едно доказателство в
насока, че друго лице е било водач на въпросното МПС преди проверката на
контролните органи. При това положение правилно РС при обсъждане на събрания
доказателствен материал извежда извода, че именно наказаният е бил водач и в
това си качество, след като е изискано, е отказал да му се извърши проверка за
употребата на наркотични вещества или техните аналози с полеви тест. Фактът на
отказ от тестване от страна на наказания не се оспорва от него. Нещо повече, П.
изрично отказва да изпълни дори и предписанието на издадения му талон за даване
на кръв за изследване и това е още към момента на издаването му.
При безспорно установения факт на
обективиран от страна на П. отказ да бъде тестван с техническо средство, след
като е управлявал личното си МПС, се изпълва съставът на чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП., който именно се визира като нарушен
и който едновременно се явява и санкционният състав. Съотв.
на това се следва и предвидената в него отговорност, която се реализира чрез
налагане на предвидените кумулативни санкции, които не подлежат на коментар,
тъй като се определени от законодателя в твърд размер.
Напълно ирелевантен за конкретният спор и
административно-наказателното обвинение е доводът на пълномощника на касатора, че е налице различно посочване в АУАН и в НП на
номерата на стикерите, които са били дадени за изследванията, като чрез него се
претендира извод за допуснати съществени нарушения на особените процесуални
правила, съотв. до неправилно приложение на закона от
страна на съда. На П. е повдигнато обвинение, че ОТКАЗВА да бъде тестван за
наркотични вещества с техническо средство, а не, че не изпълнява издаденото му
предписание. С факта на „отказа“ му се
изпълва целият фактическия състав на нарушението, съотв.
се следва и предвидената от закона административно наказателна отговорност за
водача нарушител.
Жалбата е изцяло неоснователна. Въззивното
решение, като правилно следва да се остави в законна сила, вкл. и в частта му
на присъдените разноски, които са своевременно претендирани от процесуалния
представител на АНО.
От ответника по касация не се претендират
разноски пред тази инстанция, поради което и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
изцяло Решение №173 от 13.06.2022г., постановено по анд
№181/22г. по описа на РС Казанлък.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ: 1.
2.