Решение по дело №251/2019 на Апелативен съд - Пловдив

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 216

                                          гр. Пловдив, 01.07.2019 г.

 

         Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                                      

Председател: Вера Иванова

                                                                               Членове: Стела Дандарова

                                                                                                 Величка Белева

 

         при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 251/2019 ., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

         Обжалва се от ответника по спора ЗАД Д.„ АД – гр. С., ЕИК ***Решение № 520/16.11.2018 г., постановено по т.д. № 8/2018 г. на Окръжен Съд – С.З.в частта, с която по предявеният от Й.Н.М. частичен иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ жалбоподателят е осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП от 11.09.2017 г. за разликата от 15 000 лв. до  55 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 25.12.2017 г. - датата на изтичане на срока на застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ,  до окончателното изплащане. Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева. Претендира разноските за въззивното производство, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Депозиран е от въззиваемия М. отговор за неоснователност на жалбата. Иска потвърждаване на решението в обжалваната част и претендира направените за въззивното производство разноски – възнаграждение за един адвокат.

         Съдът установи следното:

         Иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от ГПК.

         По делото не се спори и е установено че на 11.09.2017 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „ М.„ и ул. „ Ц.„ е настъпило ПТП между л.а. марка „ Ш.„, модел „ О.„ с ДКН ***, собственост и управляван от С. и мотор марка „ Я.„, модел „ ***„ с ДКН ***– собственост и и управляван от ищеца Й.Н.М.; че ПТП е по вина на водача на лекия автомобил С.Н.и че вследствие ПТП  на ищеца М. е причинено счупване на лявата подбедрица и разкъсно – контузна рана на лявата пета, съответно болки и страдания вследствие травмата, представляващи неимуществени вреди. Няма спор и е установено също така и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ гражданска отговорност „ между виновният за ПТП водач и ответното застрахователно дружество, както и проведена между увредения и дружеството процедура по чл. 380 от КЗ, при която последното не е заплатило обезщетение.

         Претенцията на ищеца за неимуществените вреди е предявена като частична – за сумата 55 000 лв. от общо дължимо според него обезщетение за тях в размер на 60 000 лв. е и уважена в пълния предявен размер с първоинстанционното решение.

         Оплакванията на застрахователя във въззивната жалба против решението в тази му осъдителна част е че присъдения размер от 55 000 лв. не е съобразен с критериите за справедливо овъзмездяване на вредите по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е силно завишен и несъответен на търпяните от пострадалия ищец болки и страдания, както и че неправилно съдът приел да е неоснователно възражението му за съпричиняване на увреждането от пострадалия – основание за намаляване на обезщетението     съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

         В отговора на исковата молба е възведено възражения че пострадалият е допринесъл за настъпване на ПТП – съответно на вредите от него, в която насока твърдението е че той се е движил с висока, несъобразена с пътните условия скорост, която не му е позволила да спре пред всяко предвидимо препятствие и така преди настъпването на ПТП той не е намалил скоростта и не е спрял при възникналата опасност за движението.

         Възражението правилно е било прието за неоснователно на база приетото по делото заключение на автотехническа ескпертиза. От същото се установява че причината за настъпването на ПТП е отнемане на предимството на движещия се по улица с предимство „ Майор Кавалджиев „  мотоциклет с водач ищеца М. от страна на  водача на лекия автомобил, който не е спрял на пътен знак Б2 Стоп, за да пропусне мотоциклета да премине през кръстовището. Водача М. се е движел със скорост 13, 8 км/ч – значително по ниска от разрешената / 50 км/ч / за движение в населеното място, при това по улица с предимство. Той не е имал техническа възможност да спре пред внезапно изникналия в опасната му зона за спиране автомобил и така да предотврати удара помежду им.  Не е имал възможност да предотвари ПТП и чрез отклоняване на мотоциклета в различна посока, тъй като предвид отстоянието му от лекия автомобил  тази маневра  в случая е щяла да бъде много рязка и да доведе до падането му от мотора и съответно прегазването му от автомобила – вж обясненията на вещото лице в с.з. на 16.07.2018 г.   

         Относно размера на дължимата обезвреда:

         От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява че при ПТП на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости в лявата подколенница в долната  трета и разкъсно контузна рана по медиалната и задната страна на лявата пета. На 13.09.2017 г. е извършено оперативно лечение при спинална анестезия – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Костта е трепанирана и въведен интрамедуларен пирон. С втори достъп от латералната страна се достига до фибулата, репонира се фрактурата и се синтезира с плака и винтове. Добър следоперативен период, на 18.09.2017 г. е дехоспитализиран. На 18.01.2018 г. М. е хоспитализиран отново поради оплаквания от болки в левия глезен и на 19.01.2018 г. е извършено изваждане на проксималните заключващи винтове на тибиалния пирон. Добър следоперативен период, дехоспитализиран на 21.01.2018 г. От вещото лице е извършен преглед на М. на 18.09.2018 г. – година след травмата. Констатирано е че движенията в ляво коляно при ненатоварено състояние са в пълен обем. Досежно движенията в глезенната става – ограничена е дорзалната флексия. При опит за кляканe, тоест за максимално свиване на колянната става назад и глезенната става напред ищецът  изпитва силни болки и в двете стави. При изследване на походката се забелязва леко провлачване на левия крак поради персистиране на ограничената подвижност в глезенната става. До голяма степен ограничената й подвижност се дължи на близостта на металната плака, наложена върху фибулата и долния край на интрамедуралния тибиален пирон. Предвид възрастта на ищеца и след образуването на плътен костен калус на фрактурите е необходимо остеосинтезните средства да се извадят по оперативен начин, в противен случай близостта на металните чужди тела би увредило близкостоящите стави. Тоест на М. предстои още една оперативна интервенция за изваждане на синтезните средства. Болката при нея е до 10 – 15 дни след операцията, след което отшумява напълно.

Според експерта при такъв вид травми болковата симптоматика е основен характерен симптом, който се променя в процеса на лечение. В момента на травмата болката е изключително силна и остра и продължава до обездвижването на крайника с шина. В последващия период – операцията и до 5 дни след нея, болката е силна, но с по – тъп характер. Такава остава през целия първи месец на лечението, през  втория и третия месец е с постепенно отслабващ характер – поради  постепенното разнасяне на травматичния оток. При рахабилитацията, при  раздвижването на ставите болката отново се усилва. През четвъртия и петия месец започва физическото натоварване на крайника, поради което болката отново се засилва. След това тя е с трайно затихващ характер. Периода на възстановяване на ищеца предвид травмата  – описана по горе и предвид и възрастта му – 35 г., е според вещото лице от 8 месеца до една година, като е възможно този период да бъде и малко по дълъг – не може да се прогнозира с колко точно ще е удължаването. Крайната прогноза – при условие на редовно провеждане на рехабилитационните курсове, е за пълно възстановяване, в това число и нормално клякане и движение на глезена. 

         Според показанията на ищцовите свидетели О.М.П. и Т.Р.М. поради тежката травма, двете оперативни интервенции и силните болки Й. изпаднал в депресия. Станал затворен, мълчалив, притеснявал се че се придвижва с патерици и не се знае колко време ще продължи да е така и дали изобщо ще се възстанови. Месеци наред не можел да излиза сам от къщи, свидетелите като негови приятели му помагали да излезе и да се разходи, но той не издържал повече от половин час и бързал да се прибира. Грижите за него поели изцяло родителите му.

         При така установеното съдът намира жалбата досежно присъдения размер обезщетение за причинените в резултат на ПТП болки и страдания за частично основателна. За стресът от преживяното ПТП, както и за характера и тежестта на причинената от него травма, лечението й, възстановителния период, както и търпяните от всичко това физически болки и страданията – негативни психоемоционални състояния, изразяващи се в потиснатост, депресивен синдром, липса на самочувствие поради непълноценност, отчитайки и прогнозата – пълно възстановяване, справедливото според настоящата инстанция обезщетение е в размер на 30 000 лева. Съответно за разликата от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 55 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли, след отмяна ва първоинстанционното решение в тази му осъдителна част.

          Предвид този инстанционен резултат на въззивника се дължат разноски в размер на 300 лв.  - от дължимата за производството ДТ в размер на 800 лв. / погрешно внесена в по голям размер от 1 309, 50 лв. /, като му се следва и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.  

От въззиваемия разноски за производството не са направени и не се присъждат. На процесуалния му представител адвокат се присъжда възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 1 297, 50 лв. с ДДС – изчислено на база минимума по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно частичната основателност на жалбата.  

Съобразно така постановения инстанционен резултат ще се отмени и първоинстанционното решение в частта му за разноските както следва: за разликата от 1 658, 56 лв. до 2 618, 56 лв. досежно дължимата от застрахователното дружество  ДТ и за разликата от 2 128, 70 лв. до 2 992, 69 лв. досежно дължимото от него адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, присъдено  на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение. На дружеството ще се присъди и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 100 лева.

Предвид изложеното съдът

 

                                        Р   Е   Ш   И

 

Отменя Решение № 520/16.11.2018 г., постановено по т.д. № 8/2018 г. на Окръжен съд – С.З.в частта, с която ,,ЗАД Д.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ,,И.‘‘, ж.к. ,,Д.‘‘, бул. ,,Г.‘‘ № 1 е осъдено да заплати на Й.Н.М., ЕГН ********** *** сумата от 55 000 лева /петдесет и пет хиляди лева/, представляваща частичен иск от 60 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени травми, вследствие на настъпило на 11.09.2017 г. в гр. С.З.ПТП, ведно със законната лихва от 25.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата за разликата от 30 000 / тридесет хиляди / лева до 55 000 / петдесет и пет хиляди / лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 Отхвърля предявеният от Й.Н.М., ЕГН ********** *** срещу ,,ЗАДД.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ,,И.‘‘, ж.к. ,,Д.‘‘, бул. ,,Г.‘‘ № 1 частичен иск за сумата 55 000 лв. от общо 60 000 лева, представляваща обезщетение  причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени травми, вследствие на настъпило на 11.09.2017 г. в гр. С.З.ПТП за разликата от 30 000 / тридесет хиляди / лева до 55 000 / петдесет и пет хиляди / лева.

         Отменя Решение № 520/16.11.2018 г., постановено по т.д. № 8/2018 г. на Окръжен съд – С.З.в частта, с която ЗАДД.„ АД, ЕИК ***е осъдено да заплати държавна такса за разликата от 1 658, 56 лв. до 2 618, 56 лв., както и адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „ К. и С.“, ЕИК ***за разликата от 2 128, 70 лв. до 2 992, 69 лева.

Потвърждава Решение № 520/16.11.2018 г., постановено по т.д. № 8/2018 г. на Окръжен съд – С.З.в останалата обжалвана част –  присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 15 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

Осъжда Й.Н.М., ЕГН – ********** да заплати на ЗАДД.„ – гр. С., ЕИК ***юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 100 лева. 

Осъжда Й.Н.М., ЕГН – ********** да заплати на ЗАДД.„ – гр. С., ЕИК ***деловодни разноски за въззивното производство в размер на 300 / триста / лева, както и  юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.

          Осъжда ЗАДД.„ – гр. С., ЕИК ***да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение на Адвокатско дружество „ К. и С.“, ЕИК ***за въззивното производство в размер на 1 297, 50 лева - с ДДС.

         Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

           Председател:                                      Членове: