Р
Е Ш Е Н И Е № 260179 / 29.9.2020г.
гр.
Перник, 29.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7097 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, ул. „Московска" № 19, ЕИК
********* с твърдението, че него и ответника - М.Ц.К. ЕГН ********** Адрес: ***
е съществувало договорно правоотношение за издаване и обслужване на кредитна
карта с лимит по разплащателна сметка от 12.07.2017г. Ищецът сочи, че е
изпълнил своето задължение по револвиращия кредит, отпуснат при кредитен лимит
в размер на 3000 лв. с начин на издължаване, при лихва и други условия,
подробно уговорени с договора за кредит. Допълва, че кредитът е усвоен, поради
което за ответника е възникнало задължението за върне сумата, както и да
заплаща уговорената лихва в преференциален променлив лихвен процент, формиран
от стойността на 6-месечен Sofibor за карти и надбавка- фиксирана
преференциална надбавка в размер на 17,682%, който към датата на сключване на
Договора 12.07.2017г. е в размер на 17,95 % годишно, а стойността на 6- месечен
Sofibor-0,268%.
Ищецът поддържа, че съгласно приложимите
Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитна карта, кредитът
се издължава по реда на чл. 30 и чл. 31 от Общите условия като при неплащане на
четири поредни месеца на минималните суми за револвиране , правото да ползва
кредита се спира. Съгласно чл. 32 от Общите условия при забава в плащането на
минимални месечни вноски след в срока по чл. 31 ползването на кредитния лимит
се прекратява и целия използван кредитен лимит става изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент и с допълнителна надбавка за забава в размер на 5
процентни пункта. Твърди, че съгласно Договора, ответникът е поел задължението
да погасява разрешения му кредитен лимит с месечни вноски, дължими всеки месец
на 20 число, но на датите на падежа от 20.04.2018г. до 20.09.2018г.
кредитополучателят не заплатил 6 броя месечни суми за револивиране в общ размер
от 531,66 лв.
Твърди, че кредита бил обявен за
предсрочно изискуем на основание чл. 32 от Общи условия, за което до ответника
е изпратена Покана- Уведомление , връчена чрез ЧСИ А.В.лично до длъжника на 12.12.2018г.
Допълва, че за цялото задължение по
кредита (предсрочно изискуем на 15.01.2019г.) в негова полза била издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите: 2600.88 лева -
главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 24.01.2019г. до
окончателно изплащане на вземането, 621,48 лева - договорна лихва, начислена за
периода от 20.04.2019г. до 23.01.2019г., 2,88 лева - лихвена надбавка за
забава, начислена за периода от 15.01.2019г. до 22.01.2019г., 275,28 лева -
такси по заема, както и заплащането на съдебни разноски по заповедното
производство в размер на 70,01 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лв.
Предвид изложеното, моли съда за признае
за установено, че М.Ц.К. дължи на „БАНКА ДСК" ЕАД, сумите по сключения
между тях Договор за издаване и обслужване на кредитна карта 12.07.2017г, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 475/2019 г. по
описа на Районен съд Перник.
Претендира разноски.В съдебно заседание
моли съда да постанови неприсъствено решение.
Ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните фактически и правни изводи
на съда:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в
случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените
предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено
решение, са налице: ищцовото дружество е направило искане съдът да постанови неприсъствено
решение; ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на
съда, редовно е призован за първото по делото съдебно заседание не се явява и
не изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са
предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от
ищцовата страна документи предявеният иск вероятно основателен, тъй като
недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка между ищеца и
ответника, изправността на ищеца и изпадането в забава на ответника, както и
размера на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени
изцяло.
По
разноските.
Ищецът е претендирал разноски и по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат присъдени в доказания
размер, а именно 70,01 лева за заплатената държавна такса. По отношение на
релевираното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и
конкретният му размер да бъде определен по реда на чл. 37 от ЗПрП, във вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПрП. При извършената, въз основа на материалите по делото,
преценка относно фактическата и правната му сложност, съдът счита, че в полза
на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 120,01 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК
решението не подлежи на обжалване.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и
79, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, ул.
„Московска" № 19, ЕИК ********* СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу М.Ц.К. ЕГН
********** Адрес: *** 2600.88 лева –
главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с лимит по
разплащателна сметка от 12.07.2017г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 24.01.2019г. до окончателно изплащане на вземането, 621,48 лева - договорна лихва,
начислена за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2019г., 2,88 лева - лихвена надбавка за забава, начислена за периода от
15.01.2019г. до 22.01.2019г. и 275,28
лева - такси по заема, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 475/2019 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА
на основание 78, ал. 1 ГПК М.Ц.К. да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД,
сумата от 170,01 лева разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА
на основание 78, ал. 1 ГПК М.Ц.К. да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата
от 120,01 лева разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а
ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________