РЕШЕНИЕ
№ 10385
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110162067 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. Г. Ц. срещу К. Т. П., а която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, негативни емоции, безпокойство, преживян страх, притеснения, главоболие,
безсъние, повишено кръвно налягане за периода от 27.01.2017г. до м. април 2017г. в
резултат на нанесен побой и закани спрямо ищеца от страна на К. П., ведно със законната
лихва от 27.01.2017г. до окончателно изплащане, за което има постановена влязла в сила
присъда по НОХД № 20812/2017г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав.
Ищецът твърди, че на 27.01.2017г. около 16:30 ч. в гр. София, ж.к. „Лагера“, бл.10,
вх. А на площадката между ет. 3 и ет. 4, ответникът се заканил с убийство и нанесъл удари
над ищеца. Описаното се случило след направена забележка от майката на ищеца.
Ответникът я нападнал с удари и закани за убийство, а ищецът се отзовал на виковете за
помощ. При появата на ищеца, агресията на ответника се насочила към него и му нанесъл
удари с юмруци в областта на корема и тялото. Ударите били придружени със словесна
закана за убийство с думите „ще те убия“. Твърди, че за описаното на ответника му е
повдигнато обвинение от СРП за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК и
образувано НОХД № 20812/2017г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, като с присъда №
20194525 от 05.10.2021г. същият бил признат за виновен. На ответника му било наложено
наказания „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, отложено с изпитателен срок от три
години. Ищецът не се чувствал добре след инцидента, изпитвал силни болки по тялото,
което наложило посещение на лекар. В деня на инцидента ищецът посетил специалист по
съдебна медицина с оплаквания за болки от нанесения побой. Издадено му било
съдебномедицинско удостоверение, че е претърпял „контузия по предната коремна стена,
отляво на нивото на пъпа“, придружена от „спонтанна и палпаторна болка и червеникаво
кръвонасядане“. Освен предизвиканите физически болки и страдания от нанесения побой,
ищецът станал свидетел на агресия към майка си, поради което преживял страх и негативни
1
емоции. Наложило се и посещение при лекар от МИ-МВР и била установена остра реакция
на стрес с мнение за болничен отпуск от три дни. Впоследствие здравословното му
състояние се влошило, търпял силни болки и страдания в продължение на месец, получил
безсъние, повишено кръвно налягане, главоболие и психичен дискомфорт. Ответникът
предизвикал постоянно безпокойство и страх у ищеца за живота и здравето на майка му.
Негативните преживявания и притеснения продължили три месеца, като и до момента
ищецът се притеснявал за сигурността и здравето на майка си. При тези твърдения моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба такъв е постъпил от ответника, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът развива съображения в насока,
че присъдата не е влязла в сила и същата не е задължителна за гражданския съд, като в тази
връзка и прави искане за спиране на производството. Излага, че майката на ищеца също е
завела иск срещу него и прави искане за съединяване на делата, доколкото твърди, че е
налице идентичност на част от обстоятелствата. Оспорва да е нанесъл побой над ищеца,
както и да е отправял заканителни реплики към него. Развива подробно и че отношенията с
ищеца са влошени. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди. Моли
за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да бъде основателен предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и законна лихва върху тях, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на противоправно
вредоносно деяние на ответника, фактът на претърпените неимуществени вреди, както и
размера на вредите, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието,
както и изпадането на ответника в забава.
От изисканото от съда н.о.х.д. № 20812/2017г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав се
установява, че с Присъда от 05.10.2021г. К. Т. П. е признат за виновен в това че на
27.01.2017г. около 16,30 часа в гр. София, ж.к. Лагера, бл. 10, вх. А, на площадката между
ет. 3 и ет. 4 се е заканил с убийство на Маргарита Рангелова Церовска, като й нанесъл удари
в областта на лицето и й казал: „Ще те убия!“, „Ще ви унищожа цялото семейство!“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Церовска-
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.1, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК
вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца. С
горепосочената присъда К. П. е признат за виновен и в това че на 27.01.2017г. около 16,30
часа в гр. София, ж.к. Лагера, бл. 10, вх. А, на площадката между ет. 3 и ет. 4, се е заканил с
убийство на Даниел Г. Ц., като му нанесъл удари с юмруци в областта на корема и му казал
„Ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му у Ц.- престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл.
303 НПК вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца. С
присъдата е определено на основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание на
подсъдимия в размер на 9 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.
66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. Така постановената присъда е
обжалвана и по подадената жалба е образувано в.н.о.х.д. № 1287/2022г. по описа на СГС,
2
НО, Пети състав, по което е постановено Решение № 448 от 29.06.2022г., с което е
потвърдена присъда от 05.10.2021г., постановена по нохд № 20812/2017г. по описа на СРС,
НО, 21-ви състав. Решението на СГС е окончателно и не е подлежало на обжалване и
протест. На 12.08.2022г. е постъпило искане за възобновяване на наказателното
производство пред САС, като с Решение № 300 от 18.10.2022г., постановено по наказателно
дело № 918/2022г. съдът е оставил без уважение искането на осъдения К. Т. П. за
възобновяване на наказателното производство по нохд № 20812/2017г. по описа на СРС,
НО, 21-ви състав, приключило с влязла в сила осъдителна присъда, потвърдена с решение по
внохд № 1287/2022г. по описа на СГС. Така постановено решение не подлежи на обжалване
и протест.
Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. При това положение настоящият състав приема за установено по делото, че е налице
противоправно поведение, извършено от ответника в съответствие с описания по-горе
диспозитив на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 20812/2017г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 21-ви състав.
На следващо място съдът намира, че задължителната сила на присъдата се
разпростира върху елементите от състава на престъплението, а останалите факти,
релевантни за гражданското производство, включително наличието и размера на вредите и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите, следва да бъдат доказани /така и
Решение № 1288 от 12.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 3549/2007г., I г. о., ГК/. В настоящия
случай ищецът претендира неимуществени вреди в резултат, както на заканата с убийство,
така и от претърпените болки и страдания вследствие на нанесените удари с юмруци в
областта на корема. Действително, нанасянето на удари в областта на корема на пострадалия
не е част от състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, но представляват част
от фактическата обстановка, при която то е извършено. Изпълнителното деяние на
престъплението /изричането на заканата/ подлежи на индивидуализиране чрез посочване на
множество правнорелевантни факти и обстоятелства, стоящи извън механизма на самото
деяние, като време, място, способ и фактическа обстановка, при която е извършено,
включително съпътстващото поведение на дееца, независимо дали това поведение само по
себе си съставлява престъпление или не. В конкретния случай, видно от диспозитива на
присъдата, извършеното от ответника престъпление представлява заканата съпроводена
именно с нанесените удари в областта на корема на ищеца. След като ответникът е признат
за виновен с влязла в сила присъда по тези факти, гражданският съд е обвързан да приеме,
че те са се осъществили именно по описания в присъдата начин и този въпрос не може да
бъде преразглеждан от настоящия състав. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила
на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието,
което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд /така и Решение № 25
от 17.03.2010г., постановено по т.дело № 211/2009г. на ВКС, ТО/. В конкретния случай е
3
налице пълно тъждество между деянието, за което се претендират вреди в исковата молба и
диспозитива на присъдата, постановена на 05.10.2021г. по нохд № 20812/2017г. на СРС, НО,
21-ви състав, поради което възраженията на ответника касаещи пределите на
задължителната сила на присъдата са неоснователни.
Относно иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди съдът намира, че
същите не се явяват елемент от престъпния състав и следва да бъдат доказани в настоящото
производство. В тази насока по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Галин Димитров Койнов, колега на ищеца, и Георги Крумов Ц., баща
на ищеца, както и е прието съдебно-медицинско удостоверение № С-10/2017г. и
медицинското направление от 27.01.2017.
От съдебно-медицинско удостоверение № С-10/2017г., издадено от доц.д-р Николай
Станчев на 27.01.2017г. в 17,40 часа се установява, че по предната коремна стена, отляво, на
нивото на пъпа, на Д. Ц., е установена спонтанна и палпаторна болка и червеникаво
кръвонасядане, на площ около 6/5 см.
От медицинско направление от 27.01.2017г., издадено от д-р ХаджиГ., се установява,
че е осъществен преглед на ищеца с диагноза „остра реакция на стрес“, при която не се
налага психиатрично лечение и е дадено мнение за болничен отпуск от 3 дни.
Св. Койнов е посочил, че през 2017г. към края на януари месец е бил на работа и
господин Ц. го нямало на работа, в последствие чул за него, че е настъпил конфликт с
неговия съсед- К. П., и затова си е пуснал почивка, ходил по болници да си вади
медицинско, защото при спречкването бил получил удари в лявата част на стомаха. Сочи, че
когато се чули бил много притеснен, дошъл на работа след 3-4 дни, бил притеснен за себе си
и за живота си, защото господин П. го бил заплашвал, че ще отнеме неговия живот и живота
на майка му. Свидетелят твърди, че ищецът му се оплаквал от болки в главата, не можел да
спи нощем, постоянно говорел за случката между двамата. Обаждал се на майка си по
телефона да се чува с нея, оплаквал се че се буди на сън и не можел да почива.
Св. Георги Ц. /баща на ищеца/ е посочил, че на 27.01.2017г. бил на работа и като се
прибрал намерил сина си, който лежал в леглото със страшни болки в корема и тогава му
разказал какво се е случило. Сочи, че синът му му разказал, че чул писъците на съпругата
му, когато К. П. й нанасял смъртоносни удари и щял да я убие, синът му излязъл и започнал
да снима с мобилния си телефон. Твърди, че П. се опитал да му вземе мобилния телефон,
заплашил го, че ще го убие и му нанесъл смъртоносен удар в областта на корема в лявата
страна, видял силно зачервяване и в резултат на това имало кръвонасядане. Сочи, че Д. имал
силни болки в корема, силно главоболие, много силни болки в корема и от МВР болница му
дали 3 дни почивка, за да се възстанови от контузията и болките в корема. Имал оплаквания
със съня, защото от болки не можел да спи, имал и притеснения за майка си, защото П. щял
да я убие. Твърди, че от болките в корема имал и повишено кръвно налягане, цяла седмица
след побоя имал оплаквания, а като цяло около 1 месец не можел да спи добре. Кръвното му
било много високо- 190 на 110. Сочи, че преди този случай е имал дело с К., което
завършило с присъда, че е насочил оръжие и заплашил П., че ще го убие.
4
Съдът намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се
установяват претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в главоболие, безсъние,
притеснение, болки и страдания от нанесените удари. В частност от показанията на св. А.,
колега на ищеца, се установи, че ищецът е бил разстроен след инцидента, че е бил
притеснен за живота си и за живота на майка му, както и че е имал оплаквания от
главоболие и безсъние. Съдът кредитира и показанията на св. Ц., преценени по чл. 172 ГПК
с оглед неговата роднинска връзка с ищеца, както и обстоятелството, че срещу него е било
водено наказателно производство за закана с убийство срещу ответника, в частта, в която е
възприел болките от ударите в коремната област на сина си, както и от неговото главоболие
и повишено кръвно налягане. Така депозираните свидетелски показания са последователни,
логични и допълващи се с приетото медицинско удостоверение и направление от
27.01.2017г. Следва да бъде посочено, че свидетелите са имали непосредствени впечатления
върху ищеца от датата на инцидента до настоящия момент и са могли да възприемат
неговото притеснение и страдание вследствие на инцидента. Свидетелските показания на св.
Ц. и на св. А. са житейски логични и от тях могат да се установят описаните в исковата
молба неимуществени вреди- преживяне на безсъние, притеснение, главоболие,
притеснение, болки от нанесените удари, възникнали именно в резултат на извършеното
престъпление, поради което вредите по време, характер и интензитет се явяват в причинно-
следствена връзка с престъплението.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема, че
поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на
Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от Д. Ц.
увреждания, а именно- нанасяните удари в областта на корема, от които съдът намира, че е
логично да се изпитват болки в продължение на една седмица, претърпеният стрес от
инцидента, който съдът намира, че житейско обосновано да е продължил няколко дни, както
и да е бил свързан с нарушаване на ежедневния ритъм и затруднен сън. На следващо място,
съдът отчита и характера на извършените деяния- нанасянето на удари в областта на корема,
отправената закана за убийство, както и обстоятелството, че ищецът е възприел
непосредствено, че майка му е била нападната от ответника, което обстоятелство само по
себе си е емоционално травмиращо. Касае се вреди на ищеца от неговото лично възприятие
5
на непосредствено посегателство над негов близък роднина, а не за косвени неимуществени
вреди, произтичащи от тези на майката на ищеца- Маргарита Церовска /предмет на отделно
съдебно производство/. Съдът отчита и обстоятелството, че инцидентът е бил осъществен
във входа на кооперацията, в която живеят страните, като доколкото същите са съседи е
логично при излизане и прибиране у дома си ищецът да изпитва притеснение след
нападението, както и да си спомня за същото.
От друга страна в настоящия случай следва да се отчете и обстоятелството, че
семействата на страните са безспорно във влошени отношения от дълги години, което води
до допълнително притеснение при всяка евентуална комуникация между тях и
непредвидимост на реакциите на всяка една от страните, както и че негативните
преживявания на ищеца не надхвърлят обема на обичайните човешки реакции на подобни
обстоятелства.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен на 3000 лева. Ето защо
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът, който е освободен от
заплащане на държавна такса по предявения иск по силата на закона съгласно чл. 83, ал. 1, т.
4 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза и по сметка на съда сумата от 120 лева – държавна такса по
предявения иск, както и сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист. Ищецът
претендира адвокатско възнаграждение, като са представени и доказателства за сторените
разноски, а именно договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева е платено, поради което
същото следва да се присъди на ищеца.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. , вх. , ет. , ап, да
заплати на Д. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. , вх., ап. , на основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за периода от 27.01.2017г. до м. април 2017г. в резултат на
извършеното от ответника на 27.01.2017г. престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК
чрез нанесени удари с юмруци в областта на корема на ищеца и думите „Ще те убия!“,
установено с влязла в сила присъда по НОХД № 20812/2017г. по описа на СРС, НО, 21-ви
състав, ведно със законната лихва от 27.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. Т. П. да заплати на Д. Г. Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
700 лева, представляваща сторените по делото разноски.
6
ОСЪЖДА К. Т. П. да заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 125 лева, представляваща държавна такса по
предявения иск и такса за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7