Определение по дело №102/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260126
Дата: 17 март 2021 г.
Съдия: Красимира Димитрова Ванчева
Дело: 20215001000102
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 260126

 

                                                   Гр. Пловдив,17.03.2021 г. 

                                                

            ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                                                              КРАСИМИРА ВАНЧЕВА                                                      

                                

като разгледа докладваното от съдия Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №102 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т.К.Т.-трето лице-помагач по т.д.39/2020 г. по описа на ОС-Кърджали,подадена чрез пълномощника му адв. С.П.,против определение,обективирано в протокол от открито заседание,проведено на 19.01.2021 г. по посоченото дело,с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за главно встъпване по смисъла на чл.225 от ГПК,направено с подадена от него искова молба с вх.№210194/18.01.2021 г.

В частната жалба е изразено становище,че обжалваното определение е неправилно,необосновано и незаконосъобразно по съображения,изложени в нея.Поддържа се довода,че в преценката си на предявената молба за главно встъпване,съдът не е успял да определи какъв е предмета на делото и че макар търсената в конкретния процес защита на права от първоначабните ищци и тази на главно встъпващия да се различават по основания,то като резултат целят едно и също-прекратяване на търговското дружество,участващо като ответник по делото.Изразен е и довод за неправилна преценка на първоинстанционния съд,че не е налице правен интерес от защитата,търсена от главно встъпващия /т.е. от частния жалбоподател/ в конкретния исков процес.Въз основа на тези и всички поддържани в частната жалба съображения е поискано обжалваното определение да бъде отменено и да бъде върнато делото в ОС-Кърджали за продължаване на процесуалните действия по администриране на подадената от Т.Т. искова молба за главно встъпване в исковия процес по делото.

От Т.О. и Д.А.-ищци по т.д.№39/2020 г. на ОС-Кърджали,е подаден в законния срок писмен отговор на частната жалба чрез пълномощника им адв.И.Р..В същия са изложени доводи за недопустимост и евентуално-за неоснователност на частната жалба и е поискано същата да бъде оставена без уважение.

Препис от частната жалба е връчен и на ответника по горното търговско дело на ОС-Кърджали,а именно-на „А.-.“ООД с ЕИК..,но в законния срок от него не е подаден писмен отговор и не е взето становище по същата жалба.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В отговора на частната жалба,подаден от Т.О. и Д.А. чрез адв. Р.,е направено възражение за недопустимост на частната жалба по аргумент,че не е идентифициран съдебния акт,който се обжалва.Този довод е неоснователен.От съдържанието на частната жалба,изложените в нея доводи и петитум,става ясно,че обжалваното определение е това,което е обективирано в съдебния протокол от 19.01.2021 г. и с което съдът е оставил без уважение искането на Т.Т. за главно встъпване по смисъла на чл.225 от ГПК.С други думи,не е налице неяснота относно обжалвания съдебен акт,поради което,а и с оглед на гореизложеното,въззивният съд приема частната жалба за допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С протоколно определение от 28.09.2020 г.,постановено по т.д.№39/2020 г. по описа на ОС-Кърджали,Т.К.Т.-настоящ частен жалбоподател,е привлечен на основание чл.219,ал.1 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищците.В това си качество,същият е подал искова молба за главно встъпване с вх.№210194 от 18.01.2021 г.,с която е заявил искане за главно встъпване в производството по делото чрез предявяване на следния иск срещу ищците Т.О. и Д.А. и ответника по делото „А.-.“ООД,а именно:иск за признаване за установено,че вписването в ТР,при АВ-С ,на „А.-.“ООД с ЕИК .,е недопустимо,тъй като е осъществено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице-Н. Т.,поради това,че той не е придобил валидно както качеството на съдружник,вследствие на нищожността на дружествения договор от 19.01.2007 г. и валидно не е бил избран за управител на дружеството.

С обжалваното определение,обективирано в протокола от откритото съдебно заседание,проведено по горното дело на 19.01.2021 г.,Окръжен съд-Кърджали е оставил без уважение направеното с исковата молба от 18.01.2021 г. искане за главно встъпване на третото лице-помагач Т.Т..Основните съображения на съда в тази връзка са,че третото лице-помагач не разполага със самостоятелни права по предявения от него иск,които да са идентични с предявения по делото главен иск,основан на разпоредбата на чл.155,ал.1 от ТЗ,а по дефиниция при главното встъпване се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство,един вече предявен иск с искове,които третото лице предявява срещу главните страни по първоначалния предявен иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право,което е предмет на първоначалния иск.Наред с това е изложено и съображението,че искът,чието предявяване третото лице е поискало да бъде допуснато в производството,е недопустим по отношение на ищците,тъй като по такъв иск с правна квалификация по чл.29 от ЗТР ответник може да бъде само търговското дружество,но не и отделните негови съдружници.Вследствие на това,първоинстанционният съд е направил заключение,че по своя характер,така поисканият да бъде предявен главен иск срещу главните страни във вече съществуващото производство е изцяло недопустим.Изложен е и довода,че искът на третото лице-помагач е установителен,което предполага и различен начин на разглеждането му,включително и развитие на едно охранително производство,а конститутивния иск по чл.155 от ТЗ,въз основа на който е образувано дело,предполага едно чисто исково производство.Предвид тези основни доводи,ОС-Кърджали е приел за неоснователно направеното искане за главно встъпване от третото лице-помагач в съществуващото главно производство и срещу главните страни по предявения иск по чл.155 от ТЗ.

Апелативният съд намира за правилно обжалваното определение по следните съображения:

За да бъде допуснато от съда заявеното от третото лице-помагач главно встъпване,следва да е налице тъждество между претендираното от встъпващия право и правото,което се претендира по първоначалния иск.Такъв извод следва от разпоредбата на чл.225,ал.1 от ГПК,тъй като там е предвидена възможност за главно встъпване на третото лице,ако то заявява самостоятелни права върху предмета на спора,т.е. върху правата,претендирани по първоначалния иск.Такъв извод се налага и при съобразяване на задължителната практика на ВКС,обективирана в мотивите на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,съгласно която главното встъпване е процесуална фигура,при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете,които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право,което е предмет на първоначалния иск.Чрез предявяване на иска срещу ищеца и ответника,главно встъпилото лице в процеса следва да претендира самостоятелни,а не производни права върху предмета на спора.То трябва да твърди,че спорното право,предмет на първоначалния иск,му принадлежи изцяло или отчасти.В случая,чрез предявяването на описания в молбата от 18.01.2021 г. иск,който е иск по чл.29,предложение второ от ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на извършено вписване в ТР,третото лице-помагач не заявява самостоятелни права,които да са тъждествени на правата,заявени от ищците по първоначално предявения иск по чл.155,т.1 от ТЗ,с който двамата ищци в качеството си на съдружници в ответното дружество са поискали прекратяването му,твърдейки,че съществуват важни причини,налагащи това прекратяване.При това положение и с оглед на преждеизложените съображения,апелативният съд счита за правилна преценката на първоинстанционния съд за неоснователността на заявеното от третото лице-помагач искане за главно встъпване и затова същото искане правилно е оставено без уважение с обжалваното определение от 19.01.2021 г.

Наред с горното,настоящата инстанция счита за правилен и споделя извода на първоинстанционния съд за недопустимост на заявения в молбата за главно встъпване иск предвид обстоятелството,че такъв иск,основан на чл.29 от ЗТР ЗТРРЮЛНЦ/,може да бъде предявен единствено срещу съответния търговец /в случая срещу търговското дружество,участващо като ответник по делото по вече предявения първоначален иск/,но не и срещу други лица,в това число и срещу съдружници в търговско дружество,каквото качество се твърди,че имат ищците по горното дело,срещу които също е насочен иска,заявен от главно встъпващото лице.Или,с други думи,насочения срещу ищците иск на главно встъпващия е процесуално недопустим,а това само по себе си обосновава извод за неоснователността на искането за главно встъпване,тъй като условие за допускането му е заявения от главно встъпващото лице иск да бъде допустим и срещу двете главни страни в исковия процес.

Предвид горните съображения настоящият съд счита за неоснователна частната жалба,въз основа на която е образувано настоящото дело,а обжалваното с нея определение намира за правилно и като такова следва да го потвърди.

Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определението,обективирано в протокол от открито заседание,проведено на 19.01.2021 г. по т.д.№39/2020 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали,с което определение е оставено без уважение искането на Т.К.Т. за главно встъпване на основание чл.225 от ГПК,направено с подадена от него искова молба с вх.№210194 от 18.01.2021 г.   

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                       

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                 2.