Р Е Ш Е Н И Е
№262590/8.10.2021г.
гр. Варна, 08.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември две
хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като разгледа докладваното
от съдията
гр. д. № 2763 по описа за 2021 година на Районен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***,
срещу Г.П.Г., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 53,15 лв., представляваща главница за потребена
и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „***“
ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Ищецът предявява своя иск въз основа
на договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между него и „***“ ООД, което
дружество от своя страна е цесионер и собственик на
вземането по силата на сключен договор за цесия от 16.10.2018г. с „***“ ЕАД.
Въз основа на договора си с мобилния оператор ответникът ползвал предоставяните
от дружеството услуги под клиентски номер 15495227001.
Въз основа на сключения договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
били издадени фактури на стойност 53,15 лв. от дати 22.11.2017г., 22.12.2017г.
и 23.01.2018г. Сумите по всяка фактура не били заплатени от абоната.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника. В него се излага, че искът е неоснователен. Оспорва се
съществуването на договор между ответника и „***“ ЕАД. Оспорва се валидността
на цесията. В условията на евентуалност се прави възражение за погасяване на
задължението по давност.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото
Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. „***“ ЕАД, в качеството си
на цедент, е прехвърлило на „***“ ООД, в качеството
си на цесионер вземанията, описани в Приложение 1 към
договора. Установява се от приложеното по делото потвърждение, че на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД „***“ ЕАД е прехвърлило на „***“ ООД
вземането си спрямо Г.П.Г., ЕГН **********.
Видно от Договор за прехвърляне на вземание от 01.10.2019г. „***“ ООД, в качеството си на цедент, е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, вземанията, описани в Приложение 1 към договора.
Установява се от извлечение от Приложение 1 към договор за цесия от
01.10.2019г., че „***“ ООД е прехвърло на настоящия
ищец вземането си спрямо Г.П.Г., ЕГН **********.
Установява се от издадената фактура
от 23.01.2018г., че дължимата сума от ответника е в размер на 53,15 лв.
Установява се от приетото по ч.гр.д.
14038 допълнително споразумение от 18.12.2015г. към Договор
за електронни съобщителни услуги, че между „***“ ЕАД и Г.П.Г. съществува
облигационно правоотношение, по силата на което на ответника му е предоставена
услугата ***:
Internet + TV за срок от
24 месеца. Подписът на абонат не е оспорен в производството от ответника.
Представен е и договор между страните от 19.07.2014г., като отново подписът за
абонат не е оспорен.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск ищецът следваше да установи в процеса
при условията на пълно и главно
доказване предпоставките, довели
до дължимост на претендираната сума, а именно наличието на валидно облигационно правоотношение между “***” ЕАД и Г.П.Г., настъпването
на изискуемост на задълженията и техният размер, както и прехвърлянето на вземането с договор за цесия.
В
тежест на ответника бе
да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и обстоятелствата по всички направени
възражения.
От приетата по делото
фактическа обстановка безспорно се установи, че ответникът и „***“ ЕАД са се
намирали в облигационни правоотношение по силата на сключено помежду им Допълнително споразумение от 18.12.2015г. към Договор
за електронни съобщителни услуги за услугата ***: Internet + TV за срок от 24 месеца. Ответната
страна е положила своя подпис в споразумението, като същият не е оспорен в производството.
Следователно с подписване на споразумението
абонатът е признал съществуването на договорни отношения с „***“ ЕАД.
Възражението в тази насока е неоснователно.
Установи се по делото, че „***“ ЕАД, в качеството си на цедент, е прехвърлило на „***“ ООД, в качеството си на цесионер вземанията спрямо Г.П.Г.. От своя страна „***“
ООД, в качеството си на цедент, е прехвърлило на „Ю.“
ЕООД, в качеството си на цесионер, вземанията спрямо Г.П.Г..
С получаване на исковата молба цесиите са били надлежно съобщени на ответника.
Установи се от издадената фактура от
23.01.2018г., че дължимата сума от ответника е в размер на 53,15 лв.
От своя страна ответникът не успя да установи, че е заплатил сумата,
предмет на настоящата претенция.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, доколкото
заявлението по реда на чл. 410 ГПК е подадено в съда 03.11.2020г. Нещо повече.
За периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. всички давностни
срокове не са текли, поради обявеното извънредно положение в страната.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 410,00 лв., сбор от
дължимите разноски за исковото производство и разноски за заповедното
производство по ч.гр.д с номер 2763/2021г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи в полза
на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 53,15 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по Допълнително споразумение от 18.12.2015г. към Договор за електронни съобщителни услуги между
„***“ ЕАД и Г.П.Г., по силата на което на ответника му е предоставена услугата ***: Internet + TV, което вземането е прехвърлено на „Ю.“ ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019г.
от „***“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда
- 03.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 14038/2020г.
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сторените разноски в размер от 410,00 лв., представляващи сбор от разноски за исковото производство и разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. с номер 14038/2020г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: