№ 4508
гр. София , 28.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20211110133629 по описа за 2021 година
намери следното: на основание чл. 417, ал. 1, ГПК е подадено заявление от
У.Б.АД ЕИК ********* с адрес гр. С.ПЛ.С.Н.7 против Т. В. П., ЕГН:
********** с адрес гр. С.Л.306 за парично вземане по договор за кредитна
карта на физически лица в размер на: 2000,79 лева – главница, 99,37 лева –
възнаградителна лихва, 563,29 лева – договорна лихва и 72 лева – разноски за
уведомяване.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността съдът
следи служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която се
позовава на нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се
извежда предявеното със заявлението вземане се обосновава с разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава,
а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави.
От фактическите твърдения, изложени от заявителя в подаденото заявление,
се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен договор за
паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно
длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена
в този закон, както и от разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за закрила на
потребителите.
Съдът намира, че претендираните суми за посочените такси, директно
противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която е с императивен характер.
Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Таксата от 72 лева за действия по ограничаването на негативните последици е
нищожна на това основание – свързана е с управлението на кредита,
доколкото е пряка последица от предприетите от кредитора действия по
принудително изпълнение. Поради това настоящият състав счита, че клаузите
1
на договора – предмет на настоящото дело – на основание на които са
начислени тези разноски за уведомяване, са нищожни, не обвързват длъжника
по този договор и не следва да бъдат включени в заявената заповед за
изпълнение. Що се отнася до останалите, посочени в заявлението вземания,
не са налице основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение и
такава следва да се издаде.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК от У.Б.АД ЕИК ********* с адрес гр.
С.ПЛ.С.Н.7 против Т. В. П., ЕГН: ********** с адрес гр. С.Л.306 за сумата от
72 лева – разноски за уведомяване.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в заявлението
суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2