Решение по дело №544/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20193520100544
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

 

№ 42                                                           16.06.2020г.                                         гр. Попово

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

 

           при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр. д.  № 544/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И.А.Ф. ***, против Ю.А.Ю. ***, с която  са предявени обективно съединени искове  с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.

Твърди се, че ищецът е собственик на недвижим имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 09.10.1987год.- №50 том II нотариално дело№564 81987год. на ПРС представляващ ПИ -III -482 в кв.65 с обща площ от 540 кв.м,за който е отреден УПИ с площ от 645 кв.м., в т.ч. от кад. № 483- 68кв.м., и от кад. № 2481-43 кв.м. по плана на с.Ломци, община Попово - административен адрес- с.Ломци, община Попово ул. „ Вихрен“ №18.

На основание Протокол за трасиране, означаване и координиране на парцел III -482 в кв. 65 по плана на с. Ломци, община попово от 16.10.2012 год. от правоспособно лице било извършено трасиране, означаване и координиране на граници на парцел III 482 в кв. 65 по плана нас.Ломци, общ.Попово.

Ищецът бил собственик на 68 кв.метра, включени към общите 645 кв.м., но ответникът противоправно ги владеел без да има основание за това.

Освен това, ответникът  бил  разположил в описания недвижим имот катастрофирал автомобил, наредил бил около 2 000 керемиди, разположил бил дървени профили и ги оформил с винкели като чардак.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което ищецът бъде признат за собственик на процесните 68 кв.м., като ответникът бъде осъден да предаде владението на имота, както и да бъде осъден да преустанови прекратите неоснователните действия, които пречат на ищеца  да упражнява своето право на собственост.

Претендират се разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът  е депозирали писмен отговор, в който оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че  представения с исковата молба Протокол за трасиране, означаване и координиране, нямал няма задължителен характер. Този протокол бил изготвен само в присъствие на ищеца и не отразявал точните граници на имота. В трасировъчната схема били включени и двете придаваеми части от имот, но липсвали доказателства ищеца да е заплатил в срок придаваемата част, както и нямало Акт по регулация в Община Попово, от който да е видно, че има промяна в регулацията между двата имота.

В представената скица №345/31.05.2019год. изд. от Община Попово било видно , че процесната придаваема част от имота на ответника  към имота на ищеца съществувала като квадратура с площ от 68 кв.метра и се виждало, че границата на имота на ищеца не включва процесиите 68кв.метра.

Предвид изложените в писмения отговор факти  и обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

 В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. Д.  - ТАК,  която пледира за решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и с адв. Ц.. Процесуалният представител на страната моли за решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

 

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна  страна следното: 

 

По иска по чл. 108 от ЗС:

За да бъде уважен искът с посоченото правно основание, ищецът следва да докаже, че е собственик на процесните кв. м., и че ответникът ги владее.

Ответникът следва да докаже, че владее ид.ч. на валидно правно основание.

Видно от приложената по делото Скица № 345/31.05.2019г., издадена от Дирекция ТСУ при Община Попово се установява, че УПИ III – 482 в кв. 65 по плана на с. Ломци, общ. Попово, одобрен със Заповед №I-3-368/1970 г., се установява, че имотът е с площ 645 кв.м. в т.ч. от кад. № 483 – 68 кв. м. и от кад. № 481 – 43 кв. м.

Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, т. II, дело 564/1987г. се установява, че на 09.10.1987г. А.М.И. е продала на ищеца И.А.Ф. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 680 кв. м.,съставляващ парцел III-482, кв. 65 по плана на с. Ломци  с построените в него къща и стопански постройки.

Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която като обективна и компетентно изготвена, съдът изцяло кредитира, се установява, че първият кадастрален и регулационен план на с. Ломци, община Попово, е действал от 1920 година до 1970 година. В плана имотът на ищеца, заедно с имота на ответника са представлявали част от поземлен имот №129, за който е бил отреден парцел (УПИ) I-129 в кв. 54. В първия кадастрален и регулационен план имотите на ищеца и ответника не са били отразени като самостоятелни имоти по никакъв начин, нито като поземлени имоти, нито като регулационни парцели. В регулационен план, действал през периода 1920-1970 година, не са извършвани промени по отношение на парцел (УПИ) I-129 в кв. 54.

Следващият кадастрален и регулационен план на с. Ломци е бил одобрен със Заповед №I-3-368/1970 г. който действа и към настоящия момент. Съгласно този план, имотът на ищеца е отразен като поземлен имот с №482, за който е отреден парцел III-482 в кв. 65. За урегулирането на УПИ III-482 са били определени придаваеми места, както следва: 68 кв. м от поземлен имот №483, 43 кв. м от поземлен имот №481 и 7 кв. м към поземлен имот №481. Измененията по отношение на кадастралните и регулационните граници обаче не са били  извършвани. Липсвали и данни за уреждане на регулационните отношения за 68 кв. м. придаваеми от поземлен имот №483 към поземлен имот №482.

В заключението си вещото лице посочва още, че при  посещение на място и след извършване на контролни замервания, е установило,  че процесните 68 кв. м към момента на проверката представлявали част от поземлен имот №483 и се владеели от ответника. Към съществуващата улица процесиите 68 кв. м. са били оградени с плътна кирпичена ограда, собственост на ответника, потвърдено и от ищеца. Нямало видими белези за ограждане на придаваемите 68 кв. м от страната на ищеца. Границата между имота на ищеца и имота на ответника била по съществуваща жилищна сграда на ищеца.

От изложеното по-горе се налага извода, че приложим за процесния имот е планът, одобрен със Заповед №I-3-368/1970 г., който е  влязъл в сила. По отношение на правоотношенията, възникващи по силата на влезлия в сила регулационен план от 1970г., до влизане в сила на ЗТСУ (отм.) от 1973 г., следва да се прилагат разпоредите на Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ (отм.), доколкото неговите разпоредби са действали към момента на влизането в сила на плана от 1970 г.

Към този момент правоотношенията във връзка с придадени по регулация части от имоти са се уреждали от разпоредбите на ЗПИНМ (отм.) и следва да се приложат и по отношение на правоотношенията в конкретния случай, относно действието на дворищно регулационния план.

 Съгласно разпоредбата на  чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.), собствеността на придадените по дворищнорегулационен план недвижими имоти към парцела на друго лице се придобива по силата на самия план. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗПИНМ, редът и начинът за извършване на оценките, обезщетяването на собствениците, плащане на дължимо обезщетение, издаване на изпълнителни листове, заемането на придадените места и издаването на нотариални актове се установяват с Правилника за прилагане на ЗПИНМ (в сила от 22.08.1960 г., отм., ДВ, бр. 62/7.08.1973 г.). Според § 103 от ППЗПИНМ, оценката на придаваемия имот се извършва по писмено искане на правоимащите да поискат обезщетение или на лицата, към които се придава имотът по реда на § 85 - 88 от ППЗПИНМ. В случая следва да се има предвид и разпоредбата на § 106 ППЗПИНМ, съгласно която заемането на придадените имоти по дворищно-регулационния план се извършва след обезщетението на собственика по посочения в същия правилник ред въз основа на влязла в сила оценка.

В конкретния случай няма данни  да е заплатено дължимото обезщетение за придаваемите по силата на плана части от имота на ответника, към имота на ищеца.

Следователно, с влизането в сила на дворищнорегулационния план се придобива само гола собственост върху придаваемото място ведно със задължението да се заплати неговата стойност по установения от ППЗПИНМ ред. Едва след това се придобиват и правомощията да се получи владението и да се ползва този имот. До същия момент регулацията не се счита приложена. Това означава, че придобиването на правото на собственост върху придаваемото  място е станало условно.

С влизане в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ от 31 март 2001 г., съгласно § 6, ал. 1 от Преходните разпоредби, действащите към деня на влизане в сила на този закон териториално-устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. Когато обаче е имало изменение на дворищната регулация, която има пряко отчуждително действие, но не са уредени сметките по регулация, т. е. планът не е приложен, срокът за прилагането на действащия към деня на влизане в сила на закона дворищно-регулационен план е 6-месечен, считано от деня на влизането в сила на закона.

Съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.

По делото липсват доказателства ищецът,  в посочения по-горе срок да е инициирал процедурата по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. При това положение, отчуждителното действие на плана от 1970 г. досежно процесния имот е прекратено, респ. собствеността върху спорното пространство от 68 кв. м. не принадлежи на ищеца.

Съгласно ТР № 3/28.03.2011 г. по т. гр. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.

Ето защо, съдът намира, че правото на собственост върху придаваемото място по регулация от 68 кв. м. по плана о,добрен със Заповед №I-3-368/1970 г.,  от имота на ответника към имота на ищеца не принадлежи на последния, тъй като отчуждителното действие е прекратено след изтичане на 6 месечния срок по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и в този срок не са уредени сметките по регулация.

Липсата на първата предпоставка от фактическия състав на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС   – ищецът да е собственик на процесните кв. м. от имота, прави безпредметно обсъждането на въпроса дали ответникът владее тези части на валидно правно основание.

Изложеното води до извода за неоснователност на иска и обуславя неговото отхвърляне.        

По иска с правно основание  чл. 109 от ЗС, ищецът следва да докаже, че е собственик на процесните кв. м. и, че ответникът е  извършил действия, които му пречат да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем.

Както се посочи по-горе, съдът прие, че ищецът не е собственик на процесните 68 кв.м., при което и тук е безпредметно да се обсъжда въпросът дали ответникът е  извършил действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем.

Ето защо, искът  по чл. 109 от ЗС се явява неоснователен, при което подлежи на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , в полза на ответника  следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски в размер  на 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.  

 Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на Ю.А.Ю. с ЕГН: ********** ***, че  И.А.Ф. с ЕГН: ********** *** е СОБСТВЕНИК на 68 кв. м., представляващи част от  УПИ III – 482 в кв. 65 по плана на с. Ломци, общ. Попово, одобрен със Заповед №I-3-368/1970 г. и осъждане на ответника да предаде владението им на ищеца.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Ф. с ЕГН: ********** ***  иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на Ю.А.Ю. ***, да преустанови неоснователните си действия по отношение  на 68 кв. м., част от  УПИ III – 482 в кв. 65 по плана на с. Ломци, общ. Попово, одобрен със Заповед №I-3-368/1970 г., представляващи разполагане в имота  на катастрофирал автомобил, 2 000 керемиди и дървени профили, оформени с винкели като чардак.

ОСЪЖДА И.А.Ф. с ЕГН: ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.Ю. с ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 400.00 лв. /четиристотин лева/ разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: