№ 42 16.06.2020г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на двадесет
и първи май две хиляди и двадесета година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 544/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
И.А.Ф. ***, против Ю.А.Ю. ***, с която са
предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.
Твърди се, че ищецът е собственик на недвижим
имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 09.10.1987год.- №50 том
II нотариално дело№564 81987год. на ПРС представляващ ПИ -III -482 в кв.65 с
обща площ от 540 кв.м,за който е отреден УПИ с площ от 645 кв.м., в т.ч. от кад. № 483- 68кв.м., и от кад. №
2481-43 кв.м. по плана на с.Ломци, община Попово - административен адрес-
с.Ломци, община Попово ул. „ Вихрен“ №18.
На основание Протокол за трасиране,
означаване и координиране на парцел III -482 в кв. 65 по плана на с. Ломци,
община попово от 16.10.2012 год. от правоспособно лице било извършено
трасиране, означаване и координиране на граници на парцел III 482 в кв. 65 по
плана нас.Ломци, общ.Попово.
Ищецът бил собственик на 68 кв.метра, включени
към общите 645 кв.м., но ответникът противоправно ги
владеел без да има основание за това.
Освен това, ответникът бил
разположил в описания недвижим имот катастрофирал автомобил, наредил бил
около 2 000 керемиди, разположил бил дървени профили и ги оформил с винкели
като чардак.
Предвид изложените в исковата молба факти и
обстоятелства се моли за решение, с което ищецът бъде признат за собственик на процесните 68 кв.м., като ответникът бъде осъден да предаде
владението на имота, както и да бъде осъден да преустанови прекратите
неоснователните действия, които пречат на ищеца
да упражнява своето право на собственост.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирали писмен
отговор, в който оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че представения с исковата молба Протокол за
трасиране, означаване и координиране, нямал няма задължителен характер. Този
протокол бил изготвен само в присъствие на ищеца и не отразявал точните граници
на имота. В трасировъчната схема били включени и двете придаваеми
части от имот, но липсвали доказателства ищеца да е заплатил в срок придаваемата част, както и нямало Акт по регулация в Община
Попово, от който да е видно, че има промяна в регулацията между двата имота.
В представената скица №345/31.05.2019год.
изд. от Община Попово било видно , че процесната придаваема част от имота на ответника към имота на ищеца съществувала като
квадратура с площ от 68 кв.метра и се виждало, че границата на имота на ищеца
не включва процесиите 68кв.метра.
Предвид изложените в писмения отговор
факти и обстоятелства се моли за
решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. Д. - ТАК, която пледира за решение, с което исковите
претенции да бъдат уважени.
Ответникът, редовно
призован, се явява лично и с адв. Ц.. Процесуалният
представител на страната моли за решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се
разноски.
Съдът, след съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска по чл. 108 от ЗС:
За да бъде уважен
искът с посоченото правно основание, ищецът следва да докаже, че е собственик
на процесните кв. м., и че ответникът ги владее.
Ответникът следва да докаже, че владее ид.ч. на валидно правно основание.
Видно от
приложената по делото Скица № 345/31.05.2019г., издадена от Дирекция ТСУ при
Община Попово се установява, че УПИ III – 482 в кв. 65 по плана на с. Ломци, общ. Попово, одобрен със Заповед №I-3-368/1970 г., се установява, че имотът е с площ 645 кв.м. в т.ч. от кад. № 483 – 68 кв. м. и от кад.
№ 481 – 43 кв. м.
Видно от приложения
по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, т. II, дело
564/1987г. се установява, че на 09.10.1987г. А.М.И. е продала на ищеца И.А.Ф.
собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 680 кв.
м.,съставляващ парцел III-482, кв. 65 по плана на с. Ломци с построените в него къща и стопански
постройки.
Видно от
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която като обективна и
компетентно изготвена, съдът изцяло кредитира, се установява, че първият
кадастрален и регулационен план на с. Ломци, община Попово, е действал от 1920
година до 1970 година. В плана имотът на ищеца, заедно с имота на ответника са представлявали
част от поземлен имот №129, за който е бил отреден парцел (УПИ) I-129 в кв. 54. В първия кадастрален и регулационен план имотите на ищеца и
ответника не са били отразени като самостоятелни имоти по никакъв начин, нито
като поземлени имоти, нито като регулационни парцели. В регулационен план,
действал през периода 1920-1970 година, не са извършвани промени по отношение
на парцел (УПИ) I-129 в кв. 54.
Следващият
кадастрален и регулационен план на с. Ломци е бил одобрен със Заповед №I-3-368/1970 г. който действа и към настоящия момент. Съгласно този план,
имотът на ищеца е отразен като поземлен имот с №482, за който е отреден парцел
III-482 в кв. 65. За урегулирането на УПИ III-482 са били определени придаваеми места, както следва: 68 кв. м от поземлен имот
№483, 43 кв. м от поземлен имот №481 и 7 кв. м към поземлен имот №481.
Измененията по отношение на кадастралните и регулационните граници обаче не са
били извършвани. Липсвали и данни за
уреждане на регулационните отношения за 68 кв. м. придаваеми
от поземлен имот №483 към поземлен имот №482.
В заключението си
вещото лице посочва още, че при посещение на място и след извършване на контролни
замервания, е установило, че процесните 68 кв. м към момента на проверката представлявали
част от поземлен имот №483 и се владеели от ответника. Към съществуващата улица
процесиите 68 кв. м. са били оградени с плътна кирпичена ограда, собственост на
ответника, потвърдено и от ищеца. Нямало видими белези за ограждане на придаваемите 68 кв. м от страната на ищеца. Границата между
имота на ищеца и имота на ответника била по съществуваща жилищна сграда на
ищеца.
От изложеното
по-горе се налага извода, че приложим за процесния
имот е планът, одобрен със Заповед №I-3-368/1970
г., който е влязъл в сила. По отношение
на правоотношенията, възникващи по силата на влезлия в сила регулационен план
от 1970г., до влизане в сила на ЗТСУ (отм.) от 1973 г., следва да се прилагат
разпоредите на Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ (отм.),
доколкото неговите разпоредби са действали към момента на влизането в сила на
плана от 1970 г.
Към този момент
правоотношенията във връзка с придадени по регулация части от имоти са се
уреждали от разпоредбите на ЗПИНМ (отм.) и следва да се приложат и по отношение
на правоотношенията в конкретния случай, относно действието на дворищно
регулационния план.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.), собствеността
на придадените по дворищнорегулационен план недвижими
имоти към парцела на друго лице се придобива по силата на самия план. Съгласно
чл. 47, ал. 3 от ЗПИНМ, редът и начинът за извършване на оценките,
обезщетяването на собствениците, плащане на дължимо обезщетение, издаване на
изпълнителни листове, заемането на придадените места и издаването на нотариални
актове се установяват с Правилника за прилагане на ЗПИНМ (в сила от 22.08.1960
г., отм., ДВ, бр. 62/7.08.1973 г.). Според § 103 от ППЗПИНМ, оценката на придаваемия имот се извършва по писмено искане на правоимащите да поискат обезщетение или на лицата, към
които се придава имотът по реда на § 85 - 88 от ППЗПИНМ. В случая следва да се
има предвид и разпоредбата на § 106 ППЗПИНМ, съгласно която заемането на
придадените имоти по дворищно-регулационния план се извършва след обезщетението
на собственика по посочения в същия правилник ред въз основа на влязла в сила
оценка.
В конкретния случай
няма данни да е заплатено дължимото
обезщетение за придаваемите по силата на плана части
от имота на ответника, към имота на ищеца.
Следователно, с
влизането в сила на дворищнорегулационния план се
придобива само гола собственост върху придаваемото място
ведно със задължението да се заплати неговата стойност по установения от
ППЗПИНМ ред. Едва след това се придобиват и правомощията да се получи
владението и да се ползва този имот. До същия момент регулацията не се счита
приложена. Това означава, че придобиването на правото на собственост върху придаваемото място е
станало условно.
С влизане в сила на
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ от 31 март 2001 г., съгласно § 6, ал.
1 от Преходните разпоредби, действащите към деня на влизане в сила на този
закон териториално-устройствени планове, общи и
подробни градоустройствени планове запазват действието си. Когато обаче е имало
изменение на дворищната регулация, която има пряко отчуждително
действие, но не са уредени сметките по регулация, т. е. планът не е приложен,
срокът за прилагането на действащия към деня на влизане в сила на закона
дворищно-регулационен план е 6-месечен, считано от деня на влизането в сила на
закона.
Съгласно § 8, ал. 1
от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищно-регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или
части от поземлени имоти се прекратява.
По делото липсват
доказателства ищецът, в посочения
по-горе срок да е инициирал процедурата по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. При това
положение, отчуждителното действие на плана от 1970
г. досежно процесния имот е прекратено, респ.
собствеността върху спорното пространство от 68 кв. м. не принадлежи на ищеца.
Съгласно ТР №
3/28.03.2011 г. по т. гр. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, с изтичането на
сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е
необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от
ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.
Ето защо, съдът
намира, че правото на собственост върху придаваемото
място по регулация от 68 кв. м. по плана о,добрен със
Заповед №I-3-368/1970 г., от имота на ответника
към имота на ищеца не принадлежи на последния, тъй като отчуждителното
действие е прекратено след изтичане на 6 месечния срок по § 6, ал. 2 от ПР на
ЗУТ и в този срок не са уредени сметките по регулация.
Липсата на първата
предпоставка от фактическия състав на ревандикационния
иск по чл. 108 от ЗС – ищецът да е
собственик на процесните кв. м. от имота, прави
безпредметно обсъждането на въпроса дали ответникът владее тези части на
валидно правно основание.
Изложеното води до
извода за неоснователност на иска и обуславя неговото отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС, ищецът следва да докаже, че е собственик на процесните
кв. м. и, че ответникът е извършил
действия, които му пречат да упражнява правото си на собственост върху имота в
пълен обем.
Както се посочи
по-горе, съдът прие, че ищецът не е собственик на процесните
68 кв.м., при което и тук е безпредметно да се обсъжда въпросът дали ответникът
е извършил действия, които пречат на
ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем.
Ето защо,
искът по чл. 109 от ЗС се явява
неоснователен, при което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените
от него деловодни разноски в размер на
400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на Ю.А.Ю. с ЕГН: ********** ***, че И.А.Ф. с ЕГН: ********** *** е СОБСТВЕНИК на
68 кв. м., представляващи част от УПИ III
– 482 в кв. 65 по плана на с. Ломци, общ. Попово, одобрен със Заповед
№I-3-368/1970 г. и осъждане на ответника да предаде владението им на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
И.А.Ф.
с ЕГН: ********** *** иск по чл. 109 от ЗС за
осъждане на Ю.А.Ю. ***, да преустанови неоснователните си действия по отношение на 68 кв. м., част от УПИ III –
482 в кв. 65 по плана на с. Ломци, общ. Попово, одобрен със Заповед
№I-3-368/1970 г., представляващи разполагане в имота на катастрофирал автомобил, 2
000 керемиди и дървени профили, оформени с винкели като чардак.
ОСЪЖДА И.А.Ф. с ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.Ю. с ЕГН: ********** ***,
СУМАТА от 400.00 лв. /четиристотин лева/ разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: