№ 61
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000504085 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 1989/11.03.2020 г. по гр.д. № ********* г. на СГС, І-21 състав е
отхвърлен предявения от Н. В. З. срещу Л. Н. И. иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от
ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 31.03.2017 г. между Л.
Н. И. като продавач и Н. В. З. като купувач, за покупко-продажба на недвижим имот:
поземлен имот в гр. София община Столична, район „***“ местност „***“, с плащ 950
кв. м, съставляващ ПИ № 9, нанесен в кадастрален лист № 570, за който е отреден
поземлен имот с идентификатор 68134.1007.92 по кадастрална карта и кадастрални
регистри, с адрес на имота: гр. София община Столична, район „***“ местност „***“
ул. ***, с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходния план 216, съседи: 68134.1007.91,
68134.1007.9368134.1007.76, 68134.1007.1045, на продажна цена от 9800 лева.
Ищцата Н. В. З. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното
решение с доводи, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно приел, че
предварителният договор е нищожен поради нарушение на добрите нрави, тъй като
бил сключен при продажна цена по-ниска от пазарната цена на имота. Размерът и
видът на насрещните престации бил относим към евентуална унищожаемост на
договора като сключен при крайна нужда, а не към нищожност поради нарушаване на
добрите нрави. Позовава се на практика на ВКС, според която не всяка
нееквивалентност на престациите води до нарушаване на добрите нрави, а само такава,
която е значителна и явна. Когато разликата не е толкова значителна можело да се
извършва само преценка дали не е налице договор, сключен при крайна нужда и при
неизгодни условия. Що се отнасяло до това, дали цената е платена, този въпрос се
отнасял към наличието на изпълнение на договора, а не до неговата нищожност.
1
Релевира се и допуснато от съда процесуално нарушение, при което съдът допуснал
встъпване като трето лице помагач на А. Й. Ц.. Жалбоподателката моли да бъде
отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено решение, с което да
бъде уважен предявения иск за обявяване на предварителен договор за окончателен.
Третото лице помагач А. Й. Ц. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че правилно СГС приел
значителна разлика между продажната цена – 9 800 лева с пазарната му цена, която
била 52 000 лева. Освен това имало по-рано сключен предварителен договор за същия
имот между Л. Н. И. и А. Й. Ц. при цена 51 000 лева, а според изслушаната ССЕ
пазарната цена на имота е 52 000 лева. Нямало никакви причини процесният договор
да се сключи с пъти по-занижена цена. Моли обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Н. В. З. е твърдяла в исковата си молба, вписана в Служба по
вписванията на 18.07.2018 г., че на 31.03.2017 г. сключила с ответника Л. Н. И.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: поземлен имот в гр.
София община Столична, район „***“ местност „***“, с плащ 950 кв. м, съставляващ
ПИ № 9, нанесен в кадастрален лист № 570, за който е отреден поземлен имот с
идентификатор 68134.1007.92 по кадастрална карта и кадастрални регистри, с адрес на
имота: гр. София община Столична, район „***“ местност „***“ ул.***, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м/, номер по предходния план 216, съседи: 68134.1007.91,
68134.1007.9368134.1007.76, 68134.1007.1045, за сумата от 9800 лева. Ищцата е
твърдяла, че заплатила на ответника сума от 7000 лева, с уговорката за доплащане на
уговорената цена след сключване на окончателния договор. Страните се договорили да
сключат окончателен договор във формата на нотариален акт на 04.12.2017 г., но на
уговорената дата ответникът не се явил при нотариус И. Н., за което бил съставен
протокол.
На основание изложеното, ищцата прави искане до съда да обяви за окончателен
предварителния договор за покупко-продажба на описания недвижим имот.
Ответникът Л. Н. И. не е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, но с молба от 17.09.2019 г. и декларация с нотариална заверка
на подписа е направил изявление за признаване на предявения иск.
В о.с.з. на 19.05.2019 г. по делото е конституиран като трето лице помагач на
страната на ответника А. Й. Ц., който е поискал да встъпи, тъй като вече бил придобил
собствеността върху процесния недвижим имот от Л.И. с нотариален акт. Третото лице
помагач е оспорвало иска с възражение за нищожност на предварителния договор
поради противоречието му с добрите нрави, изразяващо се в очевидна липса на
еквивалентност на престациите по предварителния договор, което възражение е
2
направено в о.с.з. на 16.05.2019 г.
По делото са събрани писмени доказателства и заключение на Съдебно-
оценителна експертиза.
Представен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
31.03.2017 г., сключен между ответника Л. Н. И. като продавач и ищцата Н. В. З. като
купувач относно следния недвижим имот: поземлен имот с площ 950 кв. м,
съставляващ ПИ № 9, нанесен в кадастрален лист № 570, за който е отреден поземлен
имот с идентификатор 68134.1007.92, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл.
София /столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД 18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния доректор на АГКК, адрес на
поземления имот: гр. София р-н *** кв. ***, ул.***, площ 950 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско засторяване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходния план:
216, съседи: 68134.1007.91, 68134.1007.93, 68134.1007.76, 68134.1007.1405. Уговорена
е продажна цена от 9800 лева, платима както следва: 7000 лева се заплащат в деня на
подписване на предварителния договор в брой, като сумата служи и като задатък и е
посочено, че предварителният договор служи и като разписка за така заплатената сума,
а остатъкът от 2 800 лева се заплаща след сключване на окончателния договор.
Страните са се задължили да сключат окончателен договор до 04.12.2017 г., като са се
задължили най-късно на тази дата да се явят в 14.00 ч. при нотариус И. Н. в кантората
му в гр. София.
Представен е нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 81 том ІІ рег. № 11505, дело № 224/2017 г. от 11.10.2017 г. на
нотариус В. М., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 66838, акт № 115 том
СLI дело № 47983/2017 г., видно от който с него Л. Н. И. е признат за собственик на
процесния недвижим имот по давностно владение.
Видно от Констативен протокол от 04.12.2017 г., съставен от нотариус И. Н., с
него е удостоверено, че на 04.12.2017 г. в кантората му се е явила Н. В. З., която
изразила готовност да изпълни задължениеята си по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 31.03.2017 г., сключен с Л. Н. И., но
продавачът Л.И. не се е явил нито лично, нито е изпратил свой представител до 15.50
ч.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба № 200 том І рег. № 6755 дело
№ 183/2018 г. от 10.09.2018 г. на нотариус К. Б., вписан в Службата по вписванията с
вх. рег. № 59200 акт 87 том CXXXV, дело № 42577 от 10.09.2018 г., видно от който на
10.09.2018 г. Л. Н. И. е прехвърлил собствеността върху процесния недвижим имот на
А. Й. Ц. при цена от 51 000 лева.
От изслушаното по делото заключение на Съдебно-оценителна експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Ю. П., неоспорена от страните, пазарната оценка на
процесния недвижим имот е в размер на данъчната му оценка, или 52 235 лева.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД предполага положителното
установяване на няколко предпоставки: наличието на валиден предварителен договор,
с който се поема задължение за сключване на определен окончателен договор, чието
съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор;
качеството "изправна страна" на ищеца, респ. неизправността на ответника, т. е.
неговото бездействие, с оглед на което договорът не е могъл да бъде сключен;
настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателен договор;
3
принадлежност на правото, предмет на договора към патримониума на прехвърлителя,
както и наличието на особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността
- чл. 363 ГПК.
Съдът намира, че в настоящото производство е доказано съществуването на
валидно облигационно правоотношение между страните по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 31.03.2017 г., който съдържа всички
съществени елементи, необходими за сключването на окончателен договор. Спазени са
изискванията за неговата действителност, съобразно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Договорът е сключен в писмена форма и съдържа съществените условия на
окончателния договор (съществува яснота относно страните по договора; недвижимият
имот – предмет на договора е индивидуализиран в достатъчна степен като
самостоятелен обект; посочен е вида на окончателния договор – покупко-продажба;
уговорена е цена и начин на плащането й.)
Настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването на
жалбоподателката Н.З. във връзка с приетото от първоинстанционния съд, че
предварителният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, основано
на липса на еквивалентност на насрещните престации по него, макар и по различни
съображения. На първо място, според настоящият състав първоинстанционният съд
неправилно е разгледал възражение за посочената нищожност, направено от третото
лице помагач А.Ц.. Според чл. 221, ал. 1 ГПК третото лице помагач има право да
извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията,
представляващи разпореждане с предмета на спора. Това е така, тъй като неговото
процесуално положение не е идентично с това на главната страна, на която помага, а
възниква едно акцесорно процесуално правоотношение със съда. От тук произтича и
невъзможността третото лице да прави правопогасяващи или правоизключващи
възражения срещу иска, които ответникът е могъл и е бил длъжен да направи в срока
за отговор на исковата молба, но не го е сторил. В настоящия случай ответникът
изобщо не е депозирал отговор на исковата молба, поради което и на основание чл. 133
ГПК се е преклудирала възможността както той, така и подпомагащата го страна да
правят правопогасяващи и правоизключващи възражения извън срока по чл. 131 ГПК
В този смисъл е и практиката на ВКС (напр. Решение № 68 от 15.07.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5985/2013 г., III г. о., касаещо възражението за погасителна давност, чиито
принципни постановки са приложими и в настоящия случай). Срокът за отговор на
исковата молба в случая е изтекъл на 04.11.2018 г., а възражението за нищожност на
предварителния договор поради противоречие с добрите нрави е направено от третото
лице помагач в о.с.з. на 16.05.2019 г., т.е., далеч след настъпване на преклузията за
него. Посочената нищожност не е и от категорията, за която съдът може служебно да
следи. Принципно, доколкото нищожността е уредена с императивни правни норми,
когато страната се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност от гледна точка на формалните основания за нщожност като форма и
предмет, дори без да има позоваване на тази нищожност от страните.
Безпротиворечиво се приема обаче в съдебната практика, че съдът може служебно да
съобразява нищожността на един договор, само ако изводът за нея може да бъде
направен единствено въз основа на договора и произтича пряко от него, и не е
необходимо установяването на други факти и обстоятелства, за което е необходимо
събирането на доказателства (така напр. Определение от 30.06.2011 г. по гр.д. №
173/2011 г. на ВКС, 1-во г.о., Определение № 826/27.10.2016 г. по т.д. № 498/2016 г. на
1-во т.о. и др.). В случая наличието на нееквивалентност на престациите по
предварителния договор не личи пряко от договора, а за установяването й е
необходимо събиране на доказателства, поради което и съдът може да разглежда
възражение в този смисъл само ако то своевременно е въведено в процеса. Както бе
4
посочено, възражението за нищожност в случая е въведено в процеса от третото лице
помагач далеч след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, поради което и това възражение
не следва да бъде разглеждано.
За пълнота следва да бъде посочено, че е основателно и оплакването на Н.З.
относно твърдяната неправилност на приетата от първоинстанционния съд нищожност
на предварителния договор поради нееквивалентност на престациите по него. Трайно
се приема в съдебната практика, че противоречието с добрите нрави при сключването
на сделките се свързва с нарушаване на общо възприетите в обществото нравствено-
етични морални правила, които, наред с императивните законови правила, слагат
граница на договорната свобода,предвидена с разпоредбата на чл.9 ЗЗД. При
възмездните сделки, какъвто е и процесният предварителен договор, доколкото
престацията на едната страна предполага насрещно задължение, съответстващо на
полученото, от значение за преценката дали сделката не противоречи на добрите нрави
е изследването на еквивалентността при размяната на дължимото. Като се държи
сметка за признатата от законодателя свобода на договаряне по чл. 9 ЗЗД и липсата на
законова забрана да се договаря изпълнение на парично задължение в размер под или
над обичайния за подобни случаи, за да се приеме, че е налице съставът на чл.26 ал.1
т.3 ЗЗД по отношение на конкретната сделка, следва неравностойността на
престациите да е в степен, близка до изобщо липсваща насрещна такава. В този смисъл
са разрешенията,дадени по релевантни за случая правни въпроси, в решение №
452/25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277/08 г. на 4 г.о. и решение № 119/22.03.2011 г. по гр.д.№
485/11г. на 1 г.о. на ВКС. Такава неравностойност на престациите, водеща до
нищожност е приемано в различни решения на ВКС, че е налице при разлика между
пазарната цена и уговорената цена равна на 12 и повече пъти. В случая е налице
разлика от около 5 пъти, поради което не може да се приеме, че същата е не просто
резултат от свободата на договаряне между страните, а води до практическа липса на
насрещна престация, поради което и приетата от първоинстанционния съд нищожност
на предварителния договор е необоснована.
Както бе посочено, на следващо място в производството за обявяване на
предварителния договор за окончателен съдът проверява дали продавачът е собственик
на процесния недвижим имот към момента на постановяване на съдебното решение. С
оглед на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
ответникът Л.И. е собствени на недвижимия имот, предмет на сключения
предварителен договор (по нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, придобит по давност № 81 том ІІ рег. № 11505, дело № 224/2017 г. от 11.10.2017
г. на нотариус В. М., който не е оспорен).
Ирелевантно е обстоятелството, сочено от А.Ц. в писмените му бележки, че към
момента на подписване на предварителния договор продавачът все още не е бил
признат за собственик на продавания имот, след като той е такъв към момента на
обявяване на предварителния договор за окончателен. Това е така, тъй като
предварителният договор има само облигационно действие, а не вещнопрехвърлително
действие и е достатъчно правото на собственост да е налице у продавача към момента
на сключване на окончателен договор.
Ирелевантно в случая е и обстоятелството, че след сключване на
предварителния договор Л.И. е прехвърлил правото на собственост върху процесния
недвижим имот на третото лице помагач А.Ц. с нотариален акт за покупко-продажба.
Това е така, защото нотариалният акт е вписан на 10.09.2018 г., а исковата молба на
Н.З. е вписана на 18.07.2018 г., поради което и придобитите от третото лице права след
вписване на исковата молба са й непротивопоставими – чл. 114, б. „б“ ЗС.
Във връзка с изправността на ищцата Н.З. като страна по предварителния
5
договор, настоящият състав намира, че при тълкуване действителната воля на страните
по него, следва да се приеме за установено във връзка с изпълнение задължението й за
заплащане на уговорената цена, че тя като купувач и ищец в настоящото производство
е заплатила при подписването на предварителния договор сумата от 7 000 лева, както е
уговорено, тъй като страните изрично са посочили, че договорът служи като разписка
за изплащане на сумата. Следователно, дължими към момента на бъдещия окончателен
договор са останали 2 800 лева, платими едва след сключването му.
Горното обосновава извод, че ищцата е изправна страна по предварителния
договор. Дори обаче това да не беше така, това не би било пречка за обявяване на
предварителния договор за окончателен. В своята практика, създадена по реда на чл.
290 ГПК ВКС приема, че неизпълнението на задължението по предварителния договор
за плащане на цената и неизправността на ищеца не е пречка за упражняване на
преобразуващото му право чрез конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, щом
предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на
окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен. Този извод е
основан на възможността по чл. 362, ал. 1 ГПК съдът да обяви предварителния договор
за окончателен, при условие, че ищецът изпълни задължението си за плащане на цената
в 2-седмичен срок от влизане на решението в сила. (така Решение от 13.01.2014 г. по
т.д. № 762/2012 г. на I т.о. на ВКС, и Решение № 28 от 01.07.2011 г. по т.д. № 207/2010
Г., ІІ т.о. на ВКС).
Настъпил е и падежът на задължението за сключване на окончателен договор –
04.12.2017 г., като няма твърдения, нито доказателства до този момент или до
настоящия момент такъв окончателен договор де е сключен. Съгласно чл. 19, ал. 3
ЗЗД, в този случай, всяка страна може да иска обявяване на договора за окончателен от
съда.
С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че са налице всички
законоустановени предпоставки за обявяване на предварителния договор за
окончателен, поради което искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да
бъде уважен като основателен и доказан. Предвид разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК и
предвид уговореното между страните задължение на купувача да заплати сума от 2800
лева след сключване на окончателен договор, съдът следва да постанови решение за
заместване на окончателния договор, при условие, че купувачът изпълни това свое
задължение.
Предвид достигане от въззивната инстанция на краен извод, различен от този на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а
предявеният иск – уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 364, ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден с
решението да заплати следващите се разноски по прехвърлянето на процесния
недвижим имот. Съдът приема, че местните данъци и такси следва да се начислят
върху данъчната оценка на имота – 53 435.60 лева, а не върху продажната цена, която е
по-ниска – 9 800 лева, съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ. Съгласно чл. 35, ал. 2 от
Наредбата за определяне на местните данъци на Столичен общински съвет вр. с 47, ал.
2 ЗМДТ, местният данък, платим по сметка на СО, район Триадица, дирекция МДТ по
местонахождение на имота е в размер на 3 % от данъчната оценка или 1603.07 лева.
Съгласно Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и
нотариалната дейност (тъй като в случая съдът действа като нотариус), раздел ІІ, т.8,
държавната такса е 497.68 лева, която сума ищцата следва да заплати по сметка на
САС.
По разноските съдът приема следното: При този изход на спора и на
основание жалбоподателката Н.З. има право на сторените пред въззивната инстанция
6
разноски, които са в общ размер на 761.18 лева, платими от Л.И..
За първата инстанция на Н.З. се дължат разноски в размер на 3337.35 лева,
платими от ответника Л.И..
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1989/11.03.2020 г. по гр.д. № ********* г. на СГС, І-21
състав и вместо него постановява:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 31.03.2017 г. в град София,
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, между Л. Н. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * - продавач и
Н. В. З., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** - купувач, по отношение на поземлен
имот в гр. София община Столична, район „***“ местност „***“, с плащ 950 кв. м,
съставляващ ПИ № 9, нанесен в кадастрален лист № 570, за който е отреден поземлен
имот с идентификатор 68134.1007.92 по кадастрална карта и кадастрални регистри, с
адрес на имота: гр. София община Столична, район „***“ местност „***“, ул. „***“,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходния план 216, съседи: 68134.1007.91,
68134.1007.9368134.1007.76, 68134.1007.1045, за сумата от 9800 лева, от които 7000
лева платени при подписване на предварителния договор, на основание чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД, по иск на купувача Н. В. З., ЕГН ********* против продавача Л. Н. И., ЕГН
**********,
ПРИ УСЛОВИЕ, че Н. В. З., ЕГН ********** заплати на Л. Н. И., ЕГН
********** остатъка от продажната цена в размер на 2800 лева, за която е договорено
в предварителния договор, че се дължи след сключване на окончателен договор, в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Н. В. З., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № **, на основание
чл.364, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 47, ал. 2, пр.1-во, във връзка с чл. 46, ал. 1 от
ЗМДТ да заплати по сметка на Дирекция „ПАМДТ”-Триадица, местен данък в размер
на 1603.07 лева.
ОСЪЖДА Н. В. З., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № **, да заплати по
сметка на САС - сумата от 497.68 лева, представляваща държавна (нотариална)
такса.
ОСЪЖДА Л. Н. И., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап.
*, да заплати на Н. В. З., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** сумата от 761.18
лева - разноски по делото пред САС и сумата 3337.35 лева – разноски по делото пред
СГС.
УКАЗВА Н. В. З., ЕГН **********, че следва да извърши отбелязване на
настоящото решение в Службата по вписванията, в шестмесечен срок, съгласно чл.
115, ал. 2 от ЗС.
НАРЕЖДА, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК да се впише възбрана върху
описания по-горе недвижим имот, а именно: поземлен имот в гр. София община
Столична, район „***“ местност „***“, с плащ 950 кв. м, съставляващ ПИ № 9, нанесен
в кадастрален лист № 570, за който е отреден поземлен имот с идентификатор
68134.1007.92 по кадастрална карта и кадастрални регистри, с адрес на имота: гр.
София община Столична, район „***“ местност „***“ ул.***, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/,
7
номер по предходния план 216, съседи: 68134.1007.91, 68134.1007.9368134.1007.76,
68134.1007.1045, до заплащане на дължимите по решението разноски по
прехвърлянето на недвижимия имот.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от съдебното решение да се издаде, САМО СЛЕД
представяне на доказателства за внесени от ищеца разноски по прехвърлянето на имота
- местен данък и държавна такса, както и представяне на удостоверение, че ответникът
няма непогасени публични задължения.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Л.
Н. И. – А. Й. Ц., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8