Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и
седми май две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 3460/2019г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Производството по делото е образувано по
жалба на „Е. България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д.,
ул.“Д.“ № **, представлявано от П. Н., чрез адв.М. и адв.Л. против РА №
Р-03000318008122-091-001/10.09.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 268/02.12.2019г. на Директор на Дирекция
„ОДОП“ – Варна, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчен период
м.09.2018г. – м.12.2018г. общо в размер на 759 486лв. и лихви за забава в
размер на 43 613.57лв. Жалбоподателят твърди, че обжалвания акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован, по съображения подробно зложени в
жалбата; счита за несъстоятелен извода на ревизиращия орган за недоказаност на
процесните доставки, поради това, че доставчиците не са представили
доказателства за произхода на лавандуловото масло; не е отдадено значение на
доказателствата за това, че процесната стока е постъпила при ревизиранато
дружество и то в последствие се е разпоредило с нея, като нейн собственик; от
представените доказателства е видно пълно съответствие между придобитите през
посочения период количества и продадените за износ и в страната количества след
процеса на филтриране на лавандуловото масло; ревизираното дружество са е
разплатило с доставчиците си по банков път т.е. фактът на плащането е допълващо
обстоятелство и представлява сериозна индиция за реалността на доставките.
Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски по делото,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА,
която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на
изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Производството
по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000318008122-020-001/21.12.2018г., изменена със ЗВР
№ Р-03000318008122-020-002/25.02.2019г., ЗВР №
Р-03000318008122-020-003/22.03.2019г., ЗВР №
Р-03000318008122-020-004/01.04.2019г. и ЗВР №
Р-03000318008122-020-005/02.05.2019г.
Извършената
ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000318008122-092-001/17.06.2019г.,
на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ
предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и
периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на основание
чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №
Р-03000318008122-091-001/10.09.2019г., с който на „Е. България“ ЕООД за
ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДС и лихви
за забава.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред
Директора на Дирекция ”ОДОП“ при ЦУ на НАП - гр.Варна, който с Решение №
268/02.12.2019г. го е потвърдил, като правилен и законосъобразен.
По
валидността на акта:
При
дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК,
съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след
провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган,
в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя
на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с
квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл.24 от
Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на
ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от
жалбоподателя.
Предвид
горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи
до неговата нищожност.
ІІ.По
приложението на ЗДДС.
В хода
на ревизията органът по приходите е установил, че жалбоподателят през
ревизираните данъчни периоди е упражнил право на приспадане на данъчен кредит
по фактури, подробно изброени в РД и РА, издадени от „Тунджа Агро“ ЕООД,
„Лавенде“ ЕООД и „Трида“ ЕООД. С цел установяване на факти и обстоятелства във
връзка с упражненото право на приспадане на данъчен кредит са извършени насрещни
проверки на доставчиците, при които е установено следното:
За
„Тунджа Агро“ ЕООД съгласно ПИНП №
П-03000319008033-141-001/08.02.2019г. в хода на проверката по електронен път,
на 23.01.2019г. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице № П-03000319008033 - 040-001/16.01.2019г. Извършено е
посещение на адреса за кореспонденция на дружеството в гр. В., ж.к ,,***“ бл.
***, вх. *, ет. * ап. **, при което не е открит представляващия дружеството или
упълномощено лице за контакти. В указания 14 дневен срок, както и до датата на
приключване на ревизията, не са представени изисканите от органите по приходите
документи.
При
анализ на информацията, съдържаща се в програмните продукти на НАП е
установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС от 14.08.2018г., а на
04.04.2019г. е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органите по приходите.
Същото не притежава собствени активи/МПС, недвижими имоти и няма назначен
персонал. „Тунджа Агро“ ЕООД има задължения към Републиканския бюджет в особено
големи размери, в т.ч. установени задължения по ЗДДС.
Извършен
е анализ и на представените от страна на „Е. България" ЕООД документи във
връзка с доставките от „Тунджа Агро" ЕООД - фактури за покупка, ведно с
договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи и преводни
нареждания, който е подробно описан на стр. 11-13 от РД.
Въз
основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства,
ревизиращите органи са извели следните изводи: Предвид непредставянето на доказателства
от „Тунджа Агро“ ЕООД не е установено дали доставчикът е разполагал с
процесиите стоки към момента на предаването им към жалбоподателя. Не е
установена реалността на доставките от „Тунджа Агро“ ЕООД към жалбоподателя.
Представените от „Е. България“ ЕООД документи не удостоверяват предаване и
транспортиране на стока между него и доставчика му „Тунджа Агро“ ЕООД.
Жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства за установяване на
реално получените от „Тунджа агро“ ЕООД доставки на масло от лавандула.
За
„Трида“ ЕООД съгласно ПИНП № П-03000319008368-141-001/15.02.2019г. сумите по
процесните фактури са преведени по банковата сметка на дружеството от купувача
„Е. България“ ЕООД. I- ОЗОООЗ19008368-141 -001/15.02.2019 г. /л. 20/. По електронен
път на 17.01.2019г. /л. 16/ на доставчика е връчено искане за представяне на
документи и писмени обяснения, но той не е представил такива, но в указания
срок същите не са представени. По данни в информационния масив на НАП е
установено, че едноличен собственик и управител на дружеството е Ю. М. А. .
Същото не притежава недвижими имоти. На името на „Трида" ЕООД са
регистрирани два леки автомобила и има назначен персонал - строителни
работници. „Трида“ ЕООД има задължения към Републиканския бюджет в особено
големи размери, в т.ч. установени задължения по ЗДДС. Доставчикът е
дерегистриран по ЗДДС, считано от 10.10.2018г. по инициатива на НАП поради
наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Същият е отразил в дневниците за
продажбите по ЗДДС фактурите, издадени през д.п. м. 09/2018г. В дневника за
покупки за д. п. м. 10/2018г. е включена единствено фактура №
**********/01.10.2018г., а останалите фактури не са включени в дневника за
продажби на „Трида“ ООД.
Извършен
е анализ на документите, представени от страна на „Е. България“ ЕООД във връзка
с доставчика „Трида“ ЕООД - фактури за покупка, ведно с договори за
покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи и преводни нареждания /л.
407-449/., който е подробно обективиран на стр. 16-20 от РД.
Въз
основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства,
ревизиращите органи са извели следните изводи:
Органите
по приходите са констатирали, че не е удостоверена разполагаемостта и наличието
на всички количества стоки - лавандулово масло, предмет на процесиите фактури,
тъй като доставчикът не е представил копия на фактурите, фактури за произхода
на стоката, счетоводни регистри, документи, удостоверяващи приемане и предаване
на стоката и място на предаване, доказателства за транспортиране на стоката,
раз плащания по фактури, както от доставчика на жалбоподателя, така и между
„Трида“ ЕООД и негови предходни доставчици. Прието е, че не са налице
доказателства за прехвърляне на собственост на посочените във фактурите стоки и
основание за дата на възникване на данъчно събитие и издаване на фактури по чл.
113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. Констатирано е, че е налице издаване на данъчен
документ без основание. Когато няма настъпило данъчно събитие, няма основание
за упражняване на право на данъчен кредит, тъй като правото на приспадане на
данъчен кредит не произтича от самото издаване на фактурата, а от факта на
извършена облагаема доставка.
За „Лавенде“ ЕООД, съгласно
ПИНП №№ Г1-03000819008027-141 -001/04.02.2019г.; П-03000819038879-141-001/ 18.03.2019г.
и П-03000819055843-141-001/09.04.2019г. на доставчика са връчени искания за
представяне на документи и писмени обяснения и от представените такива органите
по приходите са установили следното: доставчикът е отразил процесните фактури в
дневниците за продажбите по ЗДДС; осчетоводил е приходи от продажбите.
„Лавенде" ЕООД е представило копия на горецитираннте фактури с изключение
на фактура № **********/28.11.2018г. с предмет на доставката транспортни
услуги.
Като предходни доставчици са
посочени: 1. За покупка на масло от лавандула - Х. А. К. , ЕГН **********
/460.540 кг./; „Д.“ ООД, ЕИК ******** /220кг./; ЗП Т. Т., ЕГН **********
/155кг./; ЗП Н. Г., ЕГН ********** /58кг./; ЗП Б. Г. Г., ЕГН **********
/10кг./; „Вадаро“ООД, ЕИК ********* /209кг./; ЗП - В. Д. В., ЕГН **********
/3.6кг./; „Нави Комерс 7“ ЕООД, ЕИК *********
/175.5кг./ 2. За покупка на 23421 кг. лавандулов цвят от ЗП „М. И. В.",
ЕГН **********, от който след преработка са получени 245кг. масло.
Представените документи от
жалбоподателя (фактури за покупка, ведно с договори за покупко-продажба,
приемо-предавателни протоколи и преводни нареждания) /л. 350- 373/ и от
„Лавенде“ ЕООД са анализирани подробно
от органите по приходите на стр. 20-21 от РД и на стр. 7-10 от РА.
Въз
основа на горните констатации, органът по приходите като е приел, че не са
налице реални доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, на основание чл.68
ал.1 и ал.2 и чл.69 ал.1, във връзка с чл.6 и чл.9 от ЗДДС е отказал на
жалбоподателя за данъчни периоди от м.09.2018г. до м.12.2018г. право на
приспадане на ДК по фактури, издадени от „Тунджа Агро“ ЕООД, „Лавенде“ ЕООД и
„Трида“ ЕООД.
Жалбоподателят
оспорва горните изводи на ревизиращият орган, като неправилни и
незаконосъобразни, по съображения подробно зложени в жалбата; счита за
несъстоятелен извода на ревизиращия орган за недоказаност на процесните
доставки, поради това, че доставчиците не са представили доказателства за
произхода на лавандуловото масло; не е отдадено значение на доказателствата за
това, че процесната стока е постъпила при ревизиранато дружество и то в
последствие се е разпоредило с нея, като нейн собственик; от представените
доказателства е видно пълно съответствие между придобитите през посочения
период количества и продадените за износ и в страната количества след процеса
на филтриране на лавандуловото масло; ревизираното дружество са е разплатило с
доставчиците си по банков път т.е. фактът на плащането е допълващо
обстоятелство и представлява сериозна индиция за реалността на доставките.
Във
връзка с твърденията в жалбата по делото е допусната съдебно счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено се установява следното: В периода от
01.06.2018г. до 28.02.2019г. според Справка - стоков поток за сметка 304“Стоки“
- лавандула по дебита на сметката са заприходени общо 74 577.710кг
етерично масло от лавандула, в това число 7 000кг. от „Тунджа Агро“ЕООД,
1 415.500кг. от „Лавенде “ЕООД и 10 865.500кг. от „ Трида“ ЕООД.
Изписаните
количества етерично масло от лавандула по сметка 304“Стоки“ в периода от
01.06.2018г. до 28.02.2019г. възлизат на 73 958.710кг. общо.
Заприхождаването на лавандулово масло се формира в дружеството по два начина -
чрез закупуване в готов вид - етерично масло и чрез собствено производство.
Закупените суровини и произведените количества масло формират дебитния оборот
на сметките от гр.30 „Материални запаси“, а кредитния оборот се формира от
изписаните количества и стойности по продажбите на готовата продукция -
етерично масло от лавандула.
В
периода от 01.06.2018г. до 28.02.2019г. според Справка - стоков поток за сметка
302 “Суровина - лавандула “ и сметка 303 “Продукция - лавандула “ по дебита на
сметката са заприходени общо 15 939.700кг. произведено етерично масло от
лавандула, а по кредита за изписване на продаденото количество — също
15 939.700кг. етерично масло общо. По сметка 303 “Продукция НQ“ -
висококачествено етерично масло, през периода от 01.06.2018г. до 28.02.2019г.
са отразени 666.800кг. произведени количества и са изписани като продадени също
666.800кг., като към 01.06.2018г. и към 28.02.2019г. по счетоводни данни не са
налични количества от този вид продукция.
Движението
на стоките и готовата продукция, представляващи етерично масло от лавандула е
посочено в първата таблица на стр.9 от заключението. В края на периода
01.06.2018г. – 28.02.2019г. счетоводно са отразени 619кг. Налично етерично
масло от лавандула. Митническите декларации, по което са продадени общо
89 308кг. Етерично масло са посочени във втората таблица на стр.9 от
заключението.
Купувачите
по сделките с лавандулово масло са DOTERRA ENTERPRISES, USA и „ Абраз “ ЕООД,
както следва: DOTERRA ENTERPRISES, USA - 89 308кг., а „Абраз“ ЕООД - 870кг. или
общо продажби - 90 178кг.
По
кредита на сметки 304 “Стоки“ и 303 “Продукция“, партида „лавандула“ са
изписани 90 565.21кг. етерично масло от лавандула общо. По-голямата и
основна част от лавандуловото етерично масло се реализира на външния пазар в
периода 01.06.2018г. до 28.02.2019г. Доставките на етерично масло от лавандула
от „Тунджа Агро “ЕООД, „Лавенде“ЕООД и „Трида“ЕООД са постъпили в предприятието
и участват в продадените в страната и за износ количества. Количествата
лавстдулово масло, доставени от „Тунджа Агро “ ЕООД, „Лавенде“ ЕООД и „Трида“
ЕООД, по фактурите, издадени от тези доставчици, са били подложени на
лабораторен анализ при приемането им. Приемо-предавателните протоколи,
Протоколите от изпитването и хроматограмите по доставките от „Тунджа Агро
“ЕООД, „Лавенде“ ЕООД и „ Трида“ ЕООД са приложени към данъчната преписка - том
4.
От
заключението на вещото лице се установавя също така, че с митническа декларация
№ 18BG002009AA057012/28.08.2018г. е извършен износ на етерично масло от тамян в
1 съд - 1 108кг. и лавандула -17 съда общо 18 612кг. всички в 18 правоъгълни
резервоари с нето тегло от 19 720кг. със застрахователна стойност от
14 746.75лв. и получател - ДОТЕРА ЕНТЪРПРАЙСИЗ US ЮТА.
В
периода от 11.07.2018г. до 03.08.2018г. са придобити общо 20174.800кг. етерично
масло от лавандула. С ЕАД № 18BG002009AA0554527/30.07.2019г. са изнесени 11
047кг. масло, като са останали налични 9 127.800кг. масло.
В
периода от 04.08.2018г. до 27.08.2018г. са придобити нови 6 413.770кг.
етерично масло от лавандула, които с остатъка на 03.08.2018г. формират салдо от
15541.570кг. масло, което заедно със собственото производство от 666.800кг.
висококачествено масло и 6152.930кг. редовно етерично масло формират общо
количество от 22361.300кг., което е достатъчно да бъдат изнесени с Mитническа декларация
№ 18BG002009AA057012/28.08.2018г. 18 612кг. масло. Лавандуловото масло от
18.612кг. е вписано в митническа декларация за износ №
18В0002009АА057012728.08.2018г., за което е издадена фактура № 485/03.09.2018г.
Със
счетоводни записи по кредита на сметки 304“Стоки“ и 303 “Продукция“ са изписани
18 612кг. етерично масло от лавандула в това число 11 792.270кг. по
сметка 304“Стоки", 6152.930кг. по сметка 303 “Продукция“ и 666.800кг. по
сметка 303 “Продукция - лавандула HQ “.
Съдът,
като взе предвид констатациите в РА и РД, приложенията към него и събраните в
хода на съдебното производство доказателства, намира жалбата за
основателна.
Основанието
за отказа да бъде признато право на данъчен кредит по процесните фактури е чл.
70, ал. 5 от ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 25 от същия закон, като органите по
приходите са приели, че по процесните фактури реално не е извършена доставка на
стока, не е настъпило данъчно събитие и съответно отразеният във фактурите
данък е неправомерно начислен.
При
съвкупната преценка на обстоятелствата, установени от събраните в съдебната
фаза доказателства, съдът приема, че е установено безспорно прехвърлянето на
правото на собственост върху стоката, което отговаря на критериите по чл. 6 от ЗДДС за наличие на доставка на стока. Стоките, които са предмет на процесните
фактури, лавандулово масло, са определени по рода си, но имат специфични
характеристики – те представляват преработена селскостопанска продукция,
реализирана в периода на добиването, която е в неголям обем, но следва да отговаря
на високи изисквания за съдържание и качество. Стоките са били доставяни
физически на различни по обем партиди при жалбоподателя и според въведената от
жалбоподателя практика, показателите за съдържание и качество са подлежали на определяне към
момента на предаването като условие за завършване на покупката. Въз основа на
установения механизъм за получаване, изследване и изкупуване на стоките при
купувача, стоките са индивидуализирани по партиди и партидните номера съдържат
информация за дружеството-доставчик, което е посочено устно от физически
предаващото стоката лице към момента на постъпването. Партидите са
идентифицирани в документи, определящи решението за покупка на намиращата се на
територията на жалбоподателя стока. Преминаването на материалните вещи в
купувача, който получава по този начин правото да се разпорежда фактически с
тях като собственик, отговаря на критериите за „доставка на стока“ съобразно
нормативната уредба и практиката на Съда на ЕС (вж. например т. 33 от решението
по дело Евита-К, С-78/12 ECLI:EU:C:2013:486).
От
счетоводните и износните документи на дружеството е установено, че със стоките,
постъпили в съответните количества и качествени показатели, е извършено
последващо разпореждане, каквото не би било възможно, ако тези стоки не бяха
реално доставени. Последващата реализация, свързана с процесната стока е
доказателство за реално осъществена доставка по процесните фактури, по които е
отказано правото на данъчен кредит.
При установеност, както е в процесния случай, на относимите към спора факти -
надлежно фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно
счетоводство на жалбоподателя, предаване на стоката с ППП и последващата й
реализация, върху органът по приходите пада задължението да установи нарушения
и измами, съобразно установената практика на Съда на Европейския съюз по
приложението на Директива 2006/112/ЕО.
В ревизионният акт няма конкретни констатации за нарушения и измама, нито са
събирани доказателства в тази насока и не са обсъждани наличие на обективни данни
за такива.
И
тримата доставчици, издали процесните фактури са били с действаща регистрация
по ЗДДС, няма данни да са били наложени обезпечителни мерки срещу тях,
оповестени към момента на доставките. Нещо повече, едно от дружествата е било
дерегистрирано малко след издаване на фактурите, второто – след приключване на
ревизионното производство срещу жалбоподателя, а третото – „Лавенде“ ЕООД не е
дерегистрирано и към момента на предоставяне на информация за това от НАП в
хода на съдебното производство.
Наред с
горното следва де се има предвид и това, че плащането по процесните фактури е
извършено по банков път, което представлява сериозна индиция за реалността на
доставките, тъй като плащането би било лишено от икономическа логика, ако
стоките не са били действително доставени. Доколкото предаващият съответната
стока не получава пари в брой за нея и няма интерес заплащането за нея да бъде
получено от лице, което няма отношение към доставката, той няма и интерес да
посочва като доставчик лице, различно от това, което го е натоварило с
предаването и което ще получи плащането.
Контролът
на качествените характеристики в собствена на получателя лаборатория прави
ненужно продавачът да представя документ за произход от конкретна дестилерия
или производител, ето защо такова изискване не може да му бъде вменено от
данъчната администрация с цел доказване на реалност на доставката или полагане
на дължима грижа за избягване на участие в данъчна измама или злоупотреба. Няма
и факти, от които да може безспорно да се установи, че на жалбоподателя е било
известно, че издателите на фактурата или някой от неговите доставчици са
извършили нарушения, или че самият жалбоподател е участвал в тези нарушения,
включително като не са декларирали и/или внесли ДДС по доставките.
Предвид
това, съдът намира, че при конкретните обстоятелства и установените факти на
предаване на стоките, изцяло относими са мотивите на Съда на ЕС по т. 33—40 и
т. 2 от диспозитива от решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11,
ECLI:EU:C:2012:373. Правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на
който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за
получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от
законодателството на Съюза обща система на ДДС. Правото на приспадане е
неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано,
като по-конкретно това право се упражнява незабавно по отношение на целия
данък, начислен по получени доставки, освен ако въз основа на обективни данни
се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДДС с данък върху
добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или
услуга - т.1; всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място, на изпълнение
на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от
лице, за което е възникнало задължение за регистрация - т.2, като съгласно
чл.12 ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго. Съгласно чл.6 от ЗДДС доставка на
стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката. Съгласно чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС данъчен кредит
е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на
доставката е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка.
Съгласно чл.70 ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който
е начислен неправомерно. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, датата на която е
прехвърлена собствеността на стоката или датата на която е извършена услугата е
датата на данъчното събитие.
Законодателят е предвидил да се признава правото на
приспадане на данъчен кредит само по облагаеми доставки, т.е. по реално
осъществени такива. Съгласно чл.69 от ЗДДС регистрирано лице има право да
приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по
закона лице му е доставил, които стоки яли услуги ще се използват, за
извършване на облагаеми доставки, а съгласно чл. 71 от ЗДДС лицето получател
може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от
документите посочени в т.т.1-7. Регистрирано по ЗДДС лице има право да
приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на
стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки
и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от
закона реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане
на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е
претендирало това право /по която е приспаднат данъка в подадената
справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга,
осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и
представляваща предходна по отношение на процесната доставка. Съгласно чл.70
ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно. Неправомерно е начисляване на данък, което е извършено в
нарушение на закона, като изискванията за начисляване на данъка са в чл.86 ал.1
от ЗДДС. Неправомерното начисляване следва да е свързано само с пряката
доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит. Съгласно чл.82 ал.1
от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по
облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4 и ал.5 /случаите на
изискуемосг на данъка от получателя/, а съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС
регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли
като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период
в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи документа
по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
При наличие на облагаема доставка на стока,
осъществена от регистрирано по този закон лице, която стока се използва от
получателя за осъществяване на други облагаеми доставки, са налице условията на
чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази
доставка.
В случая от събраните по делото доказателства по
безспорен и категоричен начин е установено, че жалбоподателят притежава
фактури, съставени съгласно изискванията на ЗДДС; подлежащият на приспадане
данък е изискуем; фактурите са отразени в счетоводството на жалбоподателя и в
тези на доставчиците му, съответно са включени в дневниците му за покупки и
дневниците им за продажби и СД за съответните данъчни периоди; стоките, предмет
на процесиите фактури са използвани за целите на облагаеми доставки на
данъчнозадълженото лице - жалбоподателят е извършил директна продажба на част
от стоките, предмет на тези фактури /видно от заключението на ССчЕ/, а част от
тях е реализирал след преработката им /видно от заключението на ССчЕ/. Стоките,
предмет на фактурите са заприходени по материалните сметки на дружеството -
жалбоподател и същият е отчел разходи за придобиване на стоката по процесните
фактури, както и приходи от извършените продажби и е начислил ДДС за
извършените от него продажби.
ЗЗД определя, че собствеността се прехвърля с
предаването на родово определената вещ, само ако страните по договора не са
постигнали съгласие относно нейната индивидуализация. В конкретния случай
такова съгласие е постигнато и това се установява от анализа на документите,
описани по-горе и приобщени като доказателство по административната преписка.
Отделянето и предаването са два алтернативни способа, чрез които се проявява
облигаторно-вещното действие на договорите, с които се прехвърля собственост
върху вещи, определени по своя род. При първия способ вещта трябва да бъде отделена,
индивидуализирана от рода. Индивидуализацията на вещ, определена по рода си,
може да стане както едностранно от продавача /тогава индивидуализацията
настъпва с предаването й/, така и по съгласие на страните. Те могат да се
съгласят, че отделянето на вещите от рода, което ще извършат заедно, ще
определи дължимото. В този случай собствеността се прехвърля с подписването на
договора. Като са постигнали съгласие относно начина и момента на
индивидуализацията на стоката, страните са я определили изцяло, с което е
изпълнено изискването на чл. 24, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.
Обезпечаването на възможността на купувача да
придобие владението, ползването и разпореждането със стоката е извършено с
подписването на съответните приемно - предавателни протоколи. Така с
индивидуализацията на стоката са определени дължимите вещи, изпълнено е
задължението на продавача за прехвърляне на собствеността, а рискът от
погиването й е прехвърлен върху купувача. Щом отделянето на родово определените
вещи е извършено чрез постигане на съгласие между страните относно
индивидуализиращите им признаци, начинът на тяхното предаване, включително дали
да останат на същото място или да бъдат транспортирани, е без значение за
преминаване правото на собственост върху вещите. Констатациите в РА за липса на
материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците да извършат
процесните доставки не са достатъчни и не могат да бъдат основен аргумент
отричащ правото на данъчен кредит. Съдебната практика на СЕС изрично приема и
това е възприето и в решенията на ВАС, че не може получателят да отговаря за
действията, респ. бездействията на своите са доставчици, вкл. да доказва
тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решения по
дела С-80/11 и С-142/11С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят,
който упражнява правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички
положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но при всички случаи
следва да се изисква от него да представи тези доказателства, които са
съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички останали,
които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост,
вкл. и счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в
тежест на получателя по доставката да ги доказва.
В този
смисъл, с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
процесните фактури обективират реално настъпили облагаеми доставки. В
ревизионното производство не са събрани доказателства, които след обективен
анализ да обуславят извода, че жалбоподателят не е получил реално фактурираните
стоки.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло основателна и следва
да се уважи като се отмени обжалвания РА.
Процесуалния представител на ответната страна е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за основателно, тъй като размера на адвокатското възнаграждение, изчислен съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. / в редакцията към датата на постановяване на решението/върху обжалвания материалния интерес е 17 592лв. С оглед изхода на спора, направеното от жалбоподателят искане за присъждане на разноски се явява основателно, като ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски доказани в размер на общо 17 942лв., от които – 50лв. държавна такса; 300лв. – депозита за вещо лице и 17 592лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ РА № Р-03000318008122-091-001/10.09.2019г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №
268/02.12.2019г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на „Е.
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д.,
ул.“Д.“ № **, представлявано от П. Н. са установени задължения по ЗДДС за
данъчен период м.09.2018г. – м.12.2018г. общо в размер на 759 486лв. и
лихви за забава в размер на 43 613.57лв.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” – Варна да заплати на „Е. България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“Д.“ № **, представлявано от П. Н. сумата от 17 942лв. /седемнадесет хиляди деветстотин четиридесет и два лива/, представляваща разноски по делото, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните.
Административен
съдия: