РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110100707 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Д. Р., ЕГН ********** и
Д. К. Р., ЕГН ********** срещу Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****С. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес г***и М. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, с която е предявен
отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че ответниците
не са собственици на ½ ид.ч. от УПИ с идентификатор ***по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. с площ по скица 962 кв.м., находящ се в гр. ****“, при
граници имоти ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и искане за отмяна на Констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот **** дело №***г. на нотариус *** на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ищците твърдят, че процесната ½ ид.ч. от имота се притежава в съсобственост при
квоти 5/12 ид.ч. за ищеца Д. К. Р. и 1/12 ид.ч. за ищцата С. Д. Р. по силата на наследяване, а
останалата ½ ид.ч. от имота е собственост на **** В допълнение на това се излага, че
ищците и към настоящия момент владеят съответната част от имота, както и че заплащат
данъци по отношение на него. Посочено е, че при снабдяване с документи по отношение на
имота установили, че като собственици на процесната част от него били вписани
ответниците, в чиято полза бил издаден Констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № ****, том ***, рег. № ***, дело № ***от 12*нотариус ***В тази връзка
оспорват издадения в полза на ответната страна КНА.
В исковата молба се твърди, че ***е признат за собственик на целия поземлен имот, с
Нотариален акт № ***, том ***, дело №***а основание давностно владение.
Излага се, че ***и съпругата ми *** дарили ½ ид.ч. от имота на С*** което дарение е
обективирано в Нотариален акт № ***, том ***, дело № 1***., а другата ½ ид.ч. дарили на
дъщеря си **** което дарение е отразено в Нотариален акт №****, том ****, дело №***.
Впоследствие с Договор от 21.06.1994 г. съсобствениците разделили правото на ползване на
имота при равни квоти за всеки от тях.
Твърди се, че *** продала собствената й ½ ид.ч. от поземления имот на ****, както е
посочено в Нотариален акт № ***, том ***
В молбата е посочено, че *** продал притежаваната от него ½ ид.ч. от имота на
ищеца Д. К. Р., която продажба била обективирана в Нотариален акт № ****г., като
1
ид.ч. била придобита в режим на СИО, доколкото купувачът е имал сключен
граждански брак с ***.а от 15.05.1971 г.
Наведени са твърдения в исковата молба, че с оглед смъртта на *** наследници на
същата се явяват ищецът, като преживял съпруг, и двама низходящи – ищцата по делото и
***Д. Р., при квоти 4/6 ид.ч. за съпруга и по 1/6 ид.ч. за низходящите. Доколкото ***Д. Р.
починал на 16.12.2019 г., то негов единствен наследник останал ищецът Д. К. Р., като към
настоящия момент се твърди процесният имот да се притежава в съсобственост при квоти от
½ ид.ч. за В***, 5/12 ид.ч. за ищеца Д. К. Р. и 1/12 ид.ч. за ищцата С. Д. Р..
В допълнение на това се излага, че ищците и към настоящия момент владеят
съответната част от имота /общо ½ ид.ч./, както и че заплащат данъци по отношение на нея.
Посочено е, че при снабдяване с документи досежно същия установили, че като собственици
по наследяване на процесната част били вписани ответниците, в чиято полза бил издаден
Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***г. на нотариус ***В
тази връзка оспорват издадения в полза на ответната страна КНА и молят за неговата
отмяна, доколкото намират, че наследодателят на ответниците***не е бил собственик на
процесната ид.ч. към датата на смъртта си, с оглед извърШ.та от него в полза на ищеца
продажба на 25.09.1995 г., поради което ответниците не могат да се легитимират като
собственици на частта.
В депозирания от ответника С. Г. Д. отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, същата се оспорва. Поддържа, че искът макар и допустим, е неоснователен.
Легитимира се като собственик, заедно с другите двама ответници по делото при равни
квоти за всеки от тях, на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед ***г. с площ по скица 962 кв.м., находящ се в гр.***“, при граници
имоти ***, като се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност, с оглед
осъществявано трайно, необезпокоявано и безпрепятствено владение от тримата ответници
над 11 години, считано от 21.08.2011 г. до настоящия момент, както и по силата на
наследствено правоприемство от наследодателя й ***. /нейна майка/, починала на
29.07.2014 г., която от своя страна се явява наследник на баща си * починал на 2**1.08.2011
г. Наведено е придобивно основание и чл. 16, ал. 6 ЗУТ. Оспорва се някога ищците по
делото да са владели процесния имот, нито по отношение на същия да са предявявани
претенции. Излага, че през последните 33 години и до настоящия момент фактическата
власт върху УПИ е упражнявана изцяло от семейството на ответната страна – първоначално
от ***, а след неговата смърт – от дъщеря му***, ответника Г. Д. Г., като неин съпруг, и
другите двама ответници - С. Г. Д. и М. Г. К..
Твърденията на ответницата Д. са, че ****и съпругата му *** придобили процесния
имот по давност, за което е съставен Нотариален акт № ***., като впоследствие същите
дарили ½ ид.ч. от ПИ на ***, което е обективирано в Нотариален акт № ***., а другата ½
ид.ч. дарили на Н*** което е отразено в Нотариален акт № ***Излага се, че с Договор,
вписан в Служба по вписванията – Варна под №***., съсобствениците разпределили правото
си на ползване на дарения им имот в съответствие с притежаваните от тях ид.ч.
Съсобственикът *** продала собствената й ½ ид.ч. на ***за която продажба е съставен
Нотариален акт №**** В допълнение ответникът посочва, че Констативен нотариален акт №
***, *** легитимиращ ответниците като собственици на процесната ид.ч. от имота, е
издаден доколкото се твърди постановяването на Заповед № 1406/11.04.2019 г. на Община
Варна, на осн. чл. 16, ал. 6 ЗУТ, съгласно одобрено с Решение № 2405-10(24)23, 24 и
30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна ПУП ПРЗ за новосъздаден урегулиран поземлен
имот I-1077, кв. 20 по плана на ***, район Приморски, гр. Варна, с която при определянето
на новообразувания УПИ, 338 кв. м. остават публична общинска собственост. Ответната
страна оспорва наличието на идентитет между процесния имот и този, по отношение на
който твърди да е собственик. В тази връзка се иска отхвърляне на исковата претенция.
Ответникът Г. Г. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, но
същият е депозирал документ наименуван „отговор на искова молба“ на 11.04.202 г., който е
взет предвид от съда като писмено становище, депозирано преди първото по делото
заседание. В писменото становище ответникът излага съображения идентични с изложените
от ответницата С. Д..
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
2
страна:
По делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност
№ 1*** с който ***Д. ***е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот,
представляващ овощна градина, находяща се в землището на гр. Варна, местност „***“, с
площ от 1 200 кв.м.
Приложен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, видно от който ***
съпругата му ***дарили ½ ид.ч. от имот, представляващ овощна градина, находящ се в
землището на гр. Варна, местност „***“, целия с площ от 1 200 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от
подобренията и насажденията в същия, на сина на съпругата С***
Представен по делото е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г., видно
от който *** и съпругата му *** дарили ½ ид.ч. от имот, представляващ овощна градина,
находящ се в землището на гр. Варна, местност „***“, целия с площ от 1 200 кв.м., заедно с
½ ид.ч. от подобренията и насажденията в същия, на дъщерята на съпруга ****
Представен е Договор за разделяне правото на ползуване на съсобствен недвижим
имот от 21.07.1994 г., видно от който съсобствениците*** и *** са постигнали съгласие за
разпределянето на съсобственият им имот. Предвид извърШ.та експертиза на в.л. М. ***,
имотът е разделен, съобразно притежаваните от всеки по ½ ид.ч. от същия, като за*** е
отреден дял първи, а за ****** – дял втори.
Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***
посредством който се установява, че *** е продала на *** ½ ид.ч. от имот, представляващ
овощна градина, цялата с площ от 1 200 кв.м. , ведно с ½ ид.ч. от подобренията и
насажденията в имота / тази част от имота не касае настоящото производство/. За
собственик на останалата ½ ид.ч. от същия имот е вписано лицето *** / спорния по делото
предмет/.
Представен по делото е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** видно
от който *** продава на Д. К. Р. ½ ид.ч. от имот, придобит чрез дарение, представляващ
овощна градина с площ от 1 200 кв. м., находящ се в землището на гр. Варна, местност „***,
ведно с ½ ид.ч. от подобренията и насажденията.
Представено е удостоверение за граждански брак, сключен на 15.05.1971 г. между Д.
К. Р. и ****
Приложено е удостоверение за наследници на *** Р.а, починала на 28.12.1998 г., от
което се установява наследници на същата да са съпругът Д. К. Р. и децата С. Д. Р. и ***Д.
Р..
Приложено е удостоверение за наследници на ***Д. Р., видно от което негов единствен
наследник се явява бащата на същия - Д. К. Р..
Представен по делото е Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
№***, видно от който Г. Д. Г., С. Г. Д. и М. Г. К. са признати за собственици при равни
квоти общо на ½ ид.ч., придобита по наследство и на основание Заповед № 1406 от
11.04.2019 г. на общ. Варна, на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ, съгласно одобрен с решение №
2405-10/24, 23 и 24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет ПУП ПРЗ за новосъздаден
урегулиран поземлен имот I-1077, кв. 20 по плана на местност „Св. Никола“ в гр. Варна с
идентификатор *****, с площ от 962 кв.м.
Представено е удостоверение за наследници на ***починал на 02.05.1995 г., от което
се установява, че такива са Д***- преживяла съпруга на починалото лице, и *** – дъщеря на
същия.
Приложено е удостоверение за наследници на*** починала на 06.03.1998 г., видно от
което неин наследник е ***, син на лицето.
Представено е удостоверение за наследници на *** починал на 21.08.2011 г., от което
се установява, че наследници на същия са *** – съпруга на лицето, и *** Г. – дъщеря на
същия.
Представено е удостоверение за наследници на ***Г., починала на 29.07.2014 г., от
което се установява, че нейни наследници са Г. Д. Г. – преживял съпруг, М. Г. К. и С. Г. Д. –
и двете дъщери на починалата.
Приложен по делото е Протокол № 03 от проведено на 26.04.2018 г. заседание на
Комисия, назначена със Заповед № 1791/19.06.2017 г. на кмета на Община Варна, във връзка
с чл. 16, чл. 205 и чл. 210 ЗУТ и пар. 9 от ПР на същия закон, като по пункт 3-51 е взето
решение да се издаде заповед по реда на чл. 16, ал. 5 ЗУТ за индивидуализиране на ПИ с
3
идентификатор ***, идентичен с УПИ I-1077, кв. 20 по плана на местност „Св. Никола“ в гр.
Варна. Посочено е, че в частта на собственост следва да бъдат посочени Г. Д. Г., С. Г. Д., М.
Г. К. и Виолета Николова Хааг.
Приложена е Заповед № 1406/11.04.2019 г., от която се установява ПИ № 1077 с площ
от 1 200 кв.м. по документ за собственост и площ от 1 300 кв.м. по предходен план на
местност *** урегулирането му в ПИ с идентификатор **** с площ 962 кв.м., идентичен с
УПИ ***, кв. 20 по плана на местност *** район „Приморски“, гр. Варна. При определян на
новообразувания УПИ ***кв.м. са останали публична общинска собственост. Посочено е, че
собственици, съобразно представените документи, са Г. Д. Г., С. Г. Д., М. Г. К. и Виолета
Николова Хааг.
Приети по делото са разписки за осъществени плащания на задължения за местни
данъци и такси по отношение на имот в гр. Варна, местност „*** от които за данъчната 2020
г. е реализирано плащане на 10.12.2020 г., дължимо от С. Г. Д., а за данъчната 2021 г. са
реализирани плащания от Г. Д. Г. и С. Г. Д. в полза на Община Варна.
Представени по делото са разписки за осъществени плащания на задължения за местни
данъци и такси по отношение на имот в гр. Варна, местност „***, от които за данъчните
2020 и 2021 г. са реализирани плащания на 25.06.2020 г., респ. 22.04.2021 г., дължими от Д.
К. Р., за данъчната 2021 г. е извършено плащане, дължимо от ***Д. Р., а за 2021 г. – от С. Д.
Р., заплатено на 22.04.2021 г. Ведно с това са приложени квитанции за заплатени местни
данъци и такси и за данъчната 2022 г., дължими от Д. К. Р. и С. Д. Р..
Представен е Нотариален акт №****г., съобразно който М. Г. К. е дарила на С. Г. Д.
собствената си 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор***, находящ се в местност****, целия с
площ от 962 кв.м., ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.
Приета по делото е съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която посочва, че
имотът, предмет на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***е идентичен с
посочения с идентификатор **** в Констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот № ***. имот.
В хода на процеса по искане на ищците са разпитани свидетелите *** приятел на
починалия син, респ. брат на ищците, и С.на Ап***.
Свидетелят ***посочва,че ищецът закупил два имота – един за дъщеря си /ищцата С.
Р./ и един за сина си /***Р./. Подробно описва местонахождението на имота, предвид че е
ходил 3-4 пъти, последния от които преди две години, като твърди, че същия представлява
поляна. Посочва, че в имота няма постройки и има бурени навсякъде, като липсват дървета.
Счита, че не е имало ограда около мястото.
Свидетелят ***излага, че е посещавала многократно имота през годините, като
последното й посещение е било съвсем наскоро. Сочи, че не са изградени постройки в
парцела, нито има трайни насаждения, като към настоящия момент същият е буренясал.
Свидетелят излага, че през годините ищецът Р. е наемал човек, който да почиства имота.
Посочва, че на мястото имало колчета, но не и ограда, като при последното си посещение
видяла нещо, но не е сигурна, че представлява ограда.
По искане на ответниците в производството са изслушани свидетелите *** Д. /роднина
на ответната страна/ и *** /приятел на съпруга на ответника С. Д./.
От показанията на св. Д. се установява, че същата е запозната с имота още от 70-те
години. Посочва, че парцела бил ограден с дървени колчета. Сочи, че предвид
здравословните проблеми на ***Г. /наследодателя на ответниците/, имота не е обработван, а
са ходили само на разходка до него. При последното си посещение през лятото, парцелът
бил ограден бетонни блокове и телена мрежа на квадрати, като бил и окосен. Сочи, че при
предишно ходене на мястото преди 4-5 години, същият все още не бил ограден /което се
случило тази година – 2022 г./, нито бил окосен.
Свидетелят *** посочва, че през 2007-2008 г. е посетил имота за първи път, като е
помагал за разчистването му и за подмяната на намиращите се там колчета за ограда. Сочи,
че около 2017 г. отново колчетата са подменени, а при следващата ходене на мястото през
пролетта коловете били подменени с бетонни такива и била сложена телена ограда на
квадратчета. Твърди, че преди това парцелът никога не бил ограждан с ограда. Посочва, че
всяка пролет почистват буренясалия имот със съпруга на ответника С. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
4
Независимо че са представени доказателства, че в хода на процеса ответника М. К. се е
разпоредила със собствената й 1/6 ид.ч. в полза на другия ответник С. Г., съобразно
предвиденото в чл. 226, ал. 1 ГПК, делото следва своя ход между първоначалните страни,
поради което исковата претенция следва да бъде разгледана така както е предявена срещу
посочените страни.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като бъде признато в
отношенията между страните по спора, че ответниците не притежават материалното
качество на собственици на ½ ид.ч. от УПИ с идентификатор ****по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. с площ по скица 962 кв.м., находящ се в гр.
Варна, район „Приморски“, ***
Направено е искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на процесния КНА,
съставен въз основа на писмени доказателства. Съгласно задължителната за съдилищата
тълкувателна практика на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти /ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК/, т.е.
съдът не е обвързан от посоченото в процесния КНА, поради което и при евентуално
уважаване на исковата претенция, процесният титул за собственост ще подлежи на отмяна.
При съобразяване с дадените задължителни разяснения в ТР № 8 от 27.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК съдът намира така предявения иск за допустим.
Ищецът, съобразно предвиденото диспозитивно начало в процеса, очертава предметната
рамка на делото и обема на търсената от същия защита. В настоящата хипотеза се търси
закрила на твърдяното за накърнено ищцово право на собственост посредством отричане със
сила на пресъдено нещо на конкуриращите се права на ответниците върху същия обект,
доколкото ищците твърдят да са собственици на процесния имот по силата на извърШ.
продажба и наследяване, а насрещната страна – по наследяване, на основание чл. 16, ал. 6
ЗУТ и по давностно владение, осъществявано повече от 11 години.
Доколкото претенцията се явява допустима, същата следва да бъде разгледана по
същество. Предвид особения характер на отрицателния установителен иск, тежестта на
доказване в процеса е разместена. Ищецът следва да докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, като за целта установи наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор, посредством доказване на фактите, от които то произтича.
Ответниците от своя страна следва да установят, че са придобили право на собственост
върху процесния имот на въведените от тях основания. Съдът е дал конкретни указания до
ответника Г. Д. Г., че същия следва в условията на пълно и главно доказване да установи, че
е придобил твърдяното право на собственост на процесната ид.ч. посредством наследствено
правоприемство. На ответника С. Г. Д. също е указано, че следва да докаже придобиване
собствеността върху процесния имот на основание наследяване или по давностно владение
в периода от 21.08.2011 г. до настоящия момент, чрез упражняване на фактическата власт
върху същия явно, спокойно и непрекъснато с намерение за своене. Отделено с приетия за
окончателен по делото доклад за безспорно и ненуждаещо се от доказване е, че собственик
на другата ½ ид.ч. от целия ПИ, предмет на производството, е трето по спора лице - Виолета
Николова Моор.
Съобразно даденото заключение на вещото лице инж. Ш. Хаджийска, неоспорено от
страните и което съдът намира за компетентно изготвено, с оглед на което намира, че следва
да кредитира в неговата цялост, имотът, предмет на извърШ.та през 1995 г. с Нотариален
акт № **** продажба от *** в полза на Д. Р. и този, описан в Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № ///г. с идентификатор ***, са идентични. Предвид така
установеното от вещото лице, доводите на ответниците за липса на идентитет между имота,
предмет на ищцовата претенция и този, по отношение на който ответната страна се
легитимира като собственик, съдът намира за несъстоятелни.
В настоящата хипотеза ответниците Г. Д. Г., М. К. и Сашка Г. Д.и се лигитимират като
собственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че същите са наследници на
починалата на 29.07.2014 г. обща наследодателка *** като ответникът Г. Г. е неин преживял
съпруг, а ответниците С. Д. и М. К. са нейни дъщери. Наследодателят на ***Г. ***, е
5
починал на 21.08.2011 г., от който и момент ответниците твърдят да са придобили
качеството на собственици на имота по силата на наследяването.
Твърденията на ответниците Г. Г. и С. Д. обаче не могат да бъдат споделени.
Доколкото се установи, че имотът, предмет на продажбата, извърШ. в полза на ищеца Д. Р.
през 1995 г. и имотът, по отношение на който е издаден процесния КНА са идентични, то
настоящият съдебен състав намира, че правото на собственост върху същия е напуснало
патримониума на наследодателя на ответниците *** още с извършване на отчуждаването му
чрез покупко-продажбата. Това налага извода, че към момента на смъртта на наследодателя
на страните, а именно 2011 г., правото на собственост вече не е било притежавано от същия,
което от своя страна да обуслови преминаването му в полза на дъщеря му ***Г., респ. на
нейните наследници. Не са наведени от ответниците конкретни възражения срещу договора
за продажба в посока неговата недействителност.Предвид изложеното, съдът намира за
недоказани твърденията на посочените ответници в посока, че същите се явяват
собственици на имота по наследяване.
На следващо място, на изследване подлежи направеното и поддържано от
процесуалния представител на ответника С. Д. възражение за придобиване на процесния
имот по давност. Закон за собствеността в чл. 79 предвижда възможността абсолютното
право на собственост върху чужд недвижим имот да бъде придобито с непрекъснато, явно и
спокойно упражняване на фактическата власт върху него с намерение за своене за определен
период от време, което зависи от добросъвестността на владелеца – 10 години при
недобросъвестно владение, респ. 5 години при добросъвестност. Допуска се прекъсване на
владението за не повече от 6 месеца, което да не доведе до загуба на вече изтеклия период от
време в полза на претендиращия придобиването на вещта по давност. Доколкото и
владението, и държането на вещта представляват упражняване на фактическата власт върху
нея, разграничителният критерий се явява намерението за своене на същата. Фактическият
състав на владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС включва освен обективния елемент на
упражняване на фактическа власт, така и субективен такъв – намерението за своене на
вещта, което намерение липсва при държането, доколкото лицето не държи вещта като своя.
Ето защо по давност може да бъде придобита вещ само от владелец, но не и от държател.
Обективния елемент на владението, изразяващо се в упражняването на фактическата власт
върху имота, представлява извършването на такива фактически действия, посредством
които владелецът манифестира несъмнената си власт върху вещта като неин собственик. Не
е достатъчно обаче що се касае за владение на недвижим имот, собственическото отношение
на владелеца да бъде манифестирано само пред трети лица – следва и собственикът да узнае
за това, като намерението за своене се изразява във фактическото присъствие в имота или
посещаването му, като се извършват явни действия по стопанисването му.
В зависимост от конкретния казус действията по стопанисване на имота могат да имат
различен израз, като в случая предвид следва да бъдат взети само онези, извършвани в
периода от 21.08.2011 г. до настоящия момент. Безпротиворечиви са свидетелските
показания на свидетелите и на двете страни, че в имота няма постройки, както и трайни
насаждения и че грижите за имота се изразяват в косене на същия през продължителен
период от време /веднъж годишно по данни на св. ***/. Свидетелят С.на ***посочва, че
имотът не е бил ограден, а налице са били само колчета, като при последното си посещение
твърди да е видяла нещо без да може да посочи с категоричност наличието на ограда.
Впечатленията на св. ***Д. също са в тази посока – същата излага, че при последното си
посещение на имота преди 4-5 години /би следвало да се касае за 2017-2018 г./ същият не
бил нито окосен, нито ограден, като добавя, че оградата, представляваща телена мрежа на
квадрати, е сложена „тази година“ /т.е. 2022 г./. Добавя, че предвид влошеното здравословно
състояние на наследодателката на ответниците *** Г., тя и съпругът й /ответникът Г. Г./ „не
са работили имота“, поради което посещенията до същия се изразявали само в разходки. От
показанията на св. *** се установява, че при първото му посещение на имота през 2007-2008
г. на място е имало колчета, които са подменили тогава, а около 2017 г. е направена още
една подмяна. Посочва, че при последното му посещение на имота /пролетта на 2022 г./
коловете отново били подменени, но този път на тяхно място били сложени бетонни такива,
а заедно с това била сложена и телена ограда на квадратчета, за закупуването на която
свидетелят помогнал на съпруга на ответника С. Д.. Свидетелят добавя, че всяка година през
пролетта парцелът е бил разчистван от него и съпруга на ответницата, доколкото мястото
6
буренясва.
При извършване преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и при съобразяване
с разпределената доказателствена тежест, съдът намира за недоказани твърденията на
ответника С. Д. досежно възражението за изтекла в нейна полза придобивна давност дори и
след присъединяване на нейното владение към това на нейната наследодателка. Както бе
посочено по-горе, владелецът следва ясно и несъмнено да манифестира собственическите си
намерения по отношение на имота. В настоящия казус от свидетелските показания не може
да бъде направен извод да е било налице владение на имота с намерение за своене преди
2022 г., когато е посочено и от двамата свидетели на ответната страна да е била поставена
ограда, очертаваща границите, в които владелецът счита, че притежава собственическа
власт. Действията по поставяне на колчета /през 2007-2008 г. и около 2017 г./ и косене на
имота /веднъж годишно през пролетта/ не могат да обусловят наличието на намерение у
ответника за своене, още повече че посочените действия са извършвани спорадично през
много големи периоди от време, които не попадат в предвидения в чл. 81 ЗС максимален
шестмесечен срок, за който ако владението бъде изгубено, придобивната давност не би се
прекъснала. Следва да бъде добавено и че представените по делото разписки за
извършените плащания по отношение на дължими местни данъци и такси за процесния
имот касаят данъчните 2020 г. и 2021 г. Следва да бъде отбелязано, че дори да се приеме, че
е налице владение от ответника на имота, то за начало на същото не би могло да се приеме
дата, предхождаща 2020 г., като от този момент до настоящия не е изтекъл предвидения за
придобивната давност десетгодишен срок на непрекъснато владение.
Предвид това, че в представения по делото КНА като основание за придобиване
правото на собственост на ответниците е посочено освен наследяването, и издадената
Заповед № 1406 от 11.04.2019 г. на община Варна на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ, съгласно
одобрен с решение № 2405-10/24,23 и 24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет ПУП ПРЗ за
новосъздаден урегулиран поземлен имот I-1077, кв. 20 по плана на местност „Св. Никола“ в
гр. Варна, то следва да бъде разгледано и това придобивно основание.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ предвижда подробен устройствен план да бъде
изготвен за територии с неурегулирани поземлени имоти, като с плана се определят както
площта, лицето, предназначението, характера и начина на застрояване на новообразуваните
урегулирани имоти, така и необходимите площи за изграждане на зелената система, на
социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. Предвидено е
собствениците на недвижими имоти да прехвърлят в полза на общината определен процент,
но не повече от 25 на сто, от притежаваната от тях площ, определена с плана. Съобразно ал.
6 на същата норма, собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват
собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината
придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на
плана. Плановете обаче нямат отчуждително действие в частта досежно новообразуваните
УПИ, а само по отношение на процентната част от имота, отстъпена в полза на общината, в
настоящия случай необходима за изграждане на обектите на общинската инфраструктура.
При ПУП, изработен и одобрен по реда на чл. 16 ЗУТ, отчуждителното действие на плана,
както и придобиването собствеността на отчуждения имот, настъпва с влязлата в сила
заповед на оторизирания административен орган за одобряването на ПУП. Предвид
изложеното, посоченото в КНА основание за признаване на ответниците за собственици
също се явява негодно.
Съобразно изложените мотиви, настоящата инстанция намира исковата претенция за
доказана, поради което следва да бъде уважена. Предвид това, процесният КНА подлежи на
отмяна.
По отношение на разноските:
Съобразно правилото за разпределяне на разноските, с оглед уважаването изцяло на
ищцовата претенция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на тази страна се следват разноски.
Процесуалният представител на ответниците е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на представителя на ищците, което е в размер
на 2 630 лв. /без ДДС/, платено по банков път, за което са представени доказателства. За да
бъде извърШ. преценка дали възнаграждението се явява прекомерно, следва да бъдат взети
предвид спецификата на спора, осъществените процесуални действия, проведените съдебни
заседания, така и материалният интерес. В настоящата хипотеза минимално дължимото за
7
съответния вид работа възнаграждение следва да бъде определено съобразно размерите,
предвидени в чл. 5 вр. чл. 2, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, предвид материалния интерес по делото, изразяващ се в данъчната
оценка на процесния имот. Съобразно изложеното, минимално дължимото възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство е в размер на 1 251,76 лв. При отчитане
фактическата и правна сложност на делото и активното участие на представителя на
ищцовата страна, съдът намира, че справедливо би било възнаграждение в размер на 1 500
лв., като независимо, че адвокатът е представлявал две лица, извършените от същия
действия по защита интересите на всяко едно от тях не се различават, поради което не се
дължат две отделни възнаграждения. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за сторените разходи. Доколкото на възстановяване подлежат само реално
сторени разходи и предвид наличието на доказателства за действителното им извършването
по делото, то разноски следва да бъдат присъдени на ищците в размер на 736,45 лв., заедно с
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците С. Д. Р., ЕГН
********** и Д. К. Р., ЕГН ********** и ответниците Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, **** С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес *** и М. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр.
*** че ответниците НЕ СА собственици на ½ ид.ч. от УПИ с идентификатор****по КККР
на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. с площ по скица 962 кв.м.,
находящ се в гр. ****“, при граници имоти ****, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ****от
12.07.2019 г. на нотариус**** с който Г. Д. Г., ЕГН **********, С. Г. Д., ЕГН ********** и
М. Г. К., ЕГН ********** са признати за собственици при равни квоти общо на ½ ид.ч.,
придобита по наследство и на основание Заповед № 1406 от 11.04.2019 г. на общ. Варна, на
основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ, съгласно одобрен с решение № 2405-10/24, 23 и 24 и 30.06.2010
г. на Общински съвет ПУП ПРЗ за новосъздаден урегулиран поземлен имот***, кв. 20 по
плана на местност „***в гр. Варна с идентификатор ***с площ от 962 кв.м., на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *** С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес
гр***„*** и М. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Д. Р., ЕГН
********** и Д. К. Р., ЕГН **********, сумата от 2 236,45 лв. /две хиляди двеста тридесет
и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, от които сумата от 736,45 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски и сумата от 1500 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, на основания чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8