РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Бургас , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Кремена И. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500138 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по в. гр. дело № 138/2021 г. по описа на Апелативен
съд - Бургас е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника по т.дело № 65/2019 г.
по описа на Я.ски окръжен съд- ЗД“ДаллБогг:Живот и здраве“АД,ЕИК
*********, представлявано от юрисконсулт Б., против постановеното по
същото дело Решение №32/18.11.2020 г. в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати на ищеца Ж. Т. В. ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 25 000лв., до присъдените 70 000лв./т.е. за
45 000лв./ и в размер над 1916,10лв. до присъдените 6 387лв./ т.е. за
4470,90лв./ за имуществени вреди, ведно със законни последици.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в
обжалваната част, като се моли за отмяната й, а при условие на евентуалност
се иска намаляване на присъдените обезщетения, ведно с последици по закон.
1
Представен е документ за извършено в полза на ищеца от ответника частично
плащане на неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законна
лихва за периода 18.09.2018 г.- 21.01.21г. от 5958,34лв. и на обезщетение за
имуществени вреди от 1916,10лв., причинени при същото ПТП, ведно със
законна лихва за забава върху тази главница за същия период, в размер на
456,67 лв. Застрахователят счита, че по този начин е изпълнил изцяло
задължението си да обезвреди пострадалия от катастрофата ищец по делото.
Аргументира изводите си с констатацията на СМЕ, че към настоящия
момент В. е вече напълно възстановен; поддържа и твърдение за
съпричиняване на вредоносния резултат на база механизма на
произшествието според горната експертиза, сочеща, че по седящия до водача
на предна автомобилна седалка В. не се установяват характерните травми от
монтирания или закопчан предпазен колан.
Съпричиняването се обосновава и с данните по делото, че преди
катастрофата ищецът е бил употребил алкохол, както и със знанието му, че
водачът на самокатастрофиралия автомобил е бил употребил алкохол преди
да застане зад волана. Излагат се пространни съображения на база преценката
на събраните по делото доказателства, като се твърди, че изводът на съда,
неглижиращ горните обстоятелства, е противен на приложимата в тази връзка
трайна съдебна практика/ ТР №1/2014г. от 23.12.15г. на ОСТК на ВКС/.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се сочи за
определен в противоречие с чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика относно
обичайната репарация, присъждана в случаи, подобни на процесния. Твърди
се, че ищецът не е доказал в производството да е претърпял изключителни
болки и страдания, които да обосновават толкова висок размер на
обезщетение.Дири разноски за две инстанции, включая юрисконсултско
възнаграждение.
Отговор на въззивната жалба е подаден от Ж. Т. В. чрез адв. Д.Т.–***,
оспорващ жалбата като неосновател-на. Решението на първата инстанция и
възприетите с него правни и фактически изводи се сочат за напълно
обективни, обосновани от събрания по делото доказателствен материал и
съответстващи на утвърдената съдебна практика, поради което се моли за
2
потвърждаването му в обжалваната част.Акцентира се върху тежестта на
получените травми и свързаните с тях негативни преживявания на
пострадалия, като се оспорва и твърдението, че вече е възстановил напълно
здравословното си състояние. Вещото лице от СМЕ допуска пострадалият и
понастоящем да има болки и неприятни усещания, освен това бил подложен
на наблюдение и изследвания от екип на ТЕЛК с оглед издаването на
актуално ТЕЛК решение.Оборва се с конкретни възражения заявлението, че
съдът неправилно бил отхвърлил твърдението за съпричиняване на
вредоносния резултат от увредения, както и доводът, че разпоредбата на чл.52
от ЗЗД е приложена неправилно и не е съобразена наличната за аналогични
казуси съдебна практика. Сочи се за необоснован изводът на застрахователя,
че обезщетението за имуществени вреди е доказан в размер от 1916,10лв. при
представени по делото документи за сторени разходи в пълния размер на
заявената репарация. Обосновава се връзката между извършването на тези
разходи и причинените от катастрофата увреждания на пострадалото лице,
като необходими за възстановяването му според изслушаната и неоспорена
СМЕ. Дирят се разноски за две съдебни инстанции и присъждането на
минимално адвокатско възнаграждение за представителство на страната пред
двете съдилища.
Оспорват се като прекомерни сторените разноски за адвокатско
възнаграждение за представителството на другата страна по делото. Моли се
за редуцирането им до нормативно определения минимум. В съдебно
заседание са представени нови доказателства за здравословното състояние на
въззиваемия ищец, които съдът е приел, тъй като са допустими и относими
към казуса.
Проверката на Бургаския апелативен съд по чл.269 от ГПК сочи
първоинстанционното съдебно решение за валидно и допустимо в
обжалваните части.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника възражения
за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните
доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
3
Производството е образувано по обективно съединени претенции с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение от ПТП
на пострадало лице, за претърпени неимуществени и имуществени вреди,
срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът по делото- Ж.В.- е поискал първоначално „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София да му заплати
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в частични размери, но
след прието от първата инстанция изменение на претенциите му на основание
чл.214 от ГПК, е заявил, че иска присъждането на сумата 70 000лв. за
претърпени болки и страдания и на сумата 6387лв. за сторени разноски във
връзка с последиците от ПТП, настъпило на 29.07.2018 г., около 07:00 ч., на
път РПМ 1-7, км. 241 + 200, в близост до с. З., област Я., ведно със законна
лихва за забава върху първото обезщетение от деня на увреждането-
29.07.2018г., до окончателното му изплащане и законна лихва за забава върху
второто обезщетение от датата на предявяване на претенцията-18.09.2018г.,
до окончателното й изплащане.Описал е подробно произшествието, като е
заявил, че за разследването му е образувано ДП № 112/2018 г. по описа на
РУП-гр. С., съотв. пр. пр. № 1506/2018г. по описа на ОП - гр. Я.,
неприключило.
Счита виновния за процесното ПТП водач -П.ж.- за попадащ в кръга на
лицата, чиято отговорност за вреди, причинени от ПТП се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност", сключена със ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД по застрахователна полица № ***, от 26.06.2018 г.-
валидна до 26.06.2019г. Това ангажирало отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените на ищеца от катастрофата имуществени и
неимуществени вреди.
Подробно са описани характерът и видът на претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди, продължителността на
възстановяването му от травмите, с което са обосновани и заявените по
делото размери на претенциите.
Ищецът бил предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение с молба с вх. № 2314/18.09.2018 г., по описа на
4
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за имуществени и неимуществени
вреди, за което била образувана щета №**** по описа на застрахователя, но
последният отказал доброволно плащане, поради което пострадалият имал
правен интерес да предяви исковете си по съдебен ред.
Отговорът на исковата молба съдържа признанието на ответното
дружество за съществуването на валидна застрахователна полица по
отношение на собствеността и ползването на л.а. *** с рег ****, валидна до
26.06.19г. Страната счита исковете за допустими, но ги оспорва като
неоснователни, поради недоказаност на всички изискуеми елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност. Твърди също, че автомобилът
е бил управляван не от загиналото, посочено за водач лице, а от ищеца, което
го лишавало от право на обезщетение.
Евентуално оспорва и размера на исковете, като този за неимуществени
вреди сочи за необосновано прекомерно завишен, несъобразен както с
действително претърпените от ищеца вреди, така и с приноса на последния за
настъпването на противоправния резултат. В. е пътувал без поставен
предпазен колан; след катастрофата е вървял 2 км. до дома си, не е
сигнализирал веднага произшествието с мобилен телефон (собствен или на
другото пострадало лице), не е предприел адекватни и навременни мерки за
медицинска помощ за водача и за самия себе си; пътувал е при шофьор,
употребил алкохол, при знание за това обстоятелство.Оспорени са заявените
с исковата молба негативни за ищеца психични последици от
произшествието, естеството на описаните травми, интензитета на болките и
страданията на пострадалия и тяхната продължителност.Оспорва по
основание и размер също иска за имуществено обезщетение. Счита, че
направените разходи не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
както и, че размерът им е завишен. Документите за разходите не били
представени в оригинал, от което да е видно, че не са претендирани и
възстановени по друга застраховка. Оспорил е претенцията за лихви, размера
й и началната дата на дължимост.
Становището на ищеца се поддържа и в подадената допълнителна
искова молба. В същата се оспорват като неоснователни всички възражения
на ответното дружество, включително искането за представяне в оригинал на
5
документите за направените във връзка с лечението на пострадалия от
катастрофата ищец.
В представения отговор на допълнителната искова молба се поддържат
всички възражения на ответника, изнесени в отговора му, както и
направените в тази връзка доказателствени искания.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло заявените претенции, като е
постановил в обжалваното решение, че предпоставките за дирене на
отговорността на ответника са доказани, ведно с механизма на
произшествието и деликвента.
За установени е приел и заявените от ищеца увреждания, а също
интензитета и продължителността на претърпените от него болки и
страдания, степента на възстановяването му(функцията на гръбначния стълб
не се сочи за възстановима на 100%).Отхвърлил е въведените от ответниците
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.
Законна лихва за забава върху двете обезщетения е присъдена от 18.09.18г.
(от датата на подаване на заявлението на пострадалия за заплащане на
обезщетение- като най-ранна).Присъдени са държавна такса, разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззивната инстанция споделя отчасти горните правни изводи,
като в тази връзка излага следните аргументи:
Не е предмет на спор пред въззивния съд и има доказателства- писмени
и експертиза, изслушана пред първа инстанция (САТЕ) за това, че на
29.07.18г., около 07.10 часа(през деня), по път І-7 в посока от п.в.“П.“ към
с.З., в дясна пътна лента, която в участъка на катастрофата е обозначена с
надлъжна пътна маркировка М3, се е движил лек автомобил „*** **а“ с рег
****, със скорост от около 133 км/ч, при сухо време и запазено асфалтово
покритие.При плавен ляв завой на същото трасе преди с. З., водачът не
реагирал адекватно, за да го преодолее, а изгубил управлението на
превозното средство, продължил правата си траектория на движение и на
около 11м. след началото на завоя напуснал отдясно асфалтовата настилка и
навлязъл в десен банкет. Възприемайки това действие като опасност, водачът
предприел „връщане“ на пътното платно чрез завъртане на волана наляво, от
6
което превозното средство продължило движението напред с едновременно
завъртане около вертикалната си ос по посока обратно на часовниковата
стрелка. На около 84 метра след мерната линия и на около 6,4 м. вдясно от
десния край на асфалтовото покритие на дясна лента, преминал в режим на
преобръщане и се блъснал в десния край на намиращ се на мястото монумент
с надпис „З.“.След това се преобърнал и продължил безконтролно движение
до мястото, на което по-късно е извършен оглед на местопроизшествието.
Стъпвайки на констатациите на САТЕ и допълнителната САТЕ,
преценени в съвкупност с тези от СМЕ, изслушани пред първа инстанция и
предвид обстоятелството, че по делото няма данни за приключване на
образуваното по катастрофата наказателно(досъдебно) производство с акт,
установяващ прекия й причинител, окръжният съд е приел за целите на
гражданския спор по обезщетяването на пострадалия, за водач на лекия
автомобил и деликвент, починалия при произшествието П. ж.- именно той е
установен и в протокола за оглед на местопроизшествието, като заемащ
седалката на водача.
Тъй като спорът, повдигнат пред първа инстанция във връзка с
идентификацията на извършителя не е пренесен във въззивното производство,
настоящият съд възприема изцяло констатациите на окръжния съд, че водач
на катастрофиралия лек автомобил е последно посоченото лице. Именно
неговите действия и бездействия(вж.л.402- дело ОС): загуба на контрол върху
управлението на автомобила, с вероятно отклонение на вниманието и
непроследяване на пътната обстановка, както и рязкото завъртане на волана
наляво, несъобразено със скоростта на придвижване на превозното средство,
според експерта по САТЕ (неоспорена), са непосредствените причини, довели
до настъпването на процесното ПТП. Този извод се възприема и от
настоящата инстанция, при допълнително съобразяване на факта, че
въззивната жалба атакува само размера, а не основателността на заявените
искове и решението на първата инстанция е влязло в сила в осъдителните си
части за неимуществено обезщетение от 25 000лв. и за 1916,10лв.
имуществено обезщетение, ведно със законна лихва за забава върху
главниците от 18.09.18г., до окончателното изплащане.
Останалите предпоставки за приложението на чл.45 от ЗЗД по делото не
7
са предмет на спор пред въззивния съд и се възприемат изцяло така, както са
съобразени от първата инстанция. Нараняванията на ищеца, приложените му
оздравителни процедури и периодът на неговото възстановяване, както
интензитетът и продължителността на преживените във връзка с катастрофата
болки и страдания на В., се установяват от СМЕ(неоспорена), изслушана в
първа инстанция. Механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка
между него и претърпените от ищеца вреди са установени от констатациите
по САТЕ(неоспорена) и допълнителна САТЕ(неоспорена), изслушани в първа
инстанция. Вината на водача се установява чрез необорената законова
презумпция за това, която се подкрепя и от гореизложените факти.
За катастрофиралото МПС има сключена застраховка „Гражданска
отговорност"със ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД по застрахователна
полица № ***, от 26.06.2018 г.- валидна до 26.06.2019г., т.е. и към датата на
процесното ПТП, поради което дружеството е основателно ангажирано като
ответник в производството по чл.432, ал.1 КЗ.
Извънсъдебната претенция на ищеца е отправена с молба вх. №
2314/18.09.2018 г. по описа на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, за
заплащане на имуществени и неимуществени вреди, за което е била
образувана щета №**** по описа на застрахователя, но последният е отказал
доброволно плащане, поради което пострадалият е имал правен интерес да
предяви исковете си по съдебен ред.
Спорът по делото е за размера на дължимите на ищеца обезщетения,
както в контекста на правилното приложение на критерия“справедливост“ по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, така и с оглед доводите на застрахователя за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец( чл.51 от ЗЗД).
Въззивният съд в приложение на трайната практика на съдилищата и
задължителната такава, изразена в ППВС № 4/68г., постановяващо, че
понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно и е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на неимущественото обезщетение, възприема за дължимо на ищеца
такова от 70 000лв., както е заявено с изменението на исковата молба и
8
определено с обжалваното решение.
Размерът е обоснован от младата възраст на пострадалото лице-31
годишен по време на катастрофата с незасегната до този момент
трудоспособност; от претърпените увреждания и свързаните с тях болки и
страдания, установени от СМЕ по делото:1. Фрактури на телата на ТИ 4 и ТИ
12 (фрактури на гръдните прешлени); 2. Контузии на бял дроб; 3. Вулнус
лацерум контузум капитис (Контузия на главата и разкъсно-контузни рани на
лицето- дясна половина на челото); 4. Хематом на ляв максиларен синус; 5.
Травматичен шок,6. Контузии на горните и долните крайници: разкъсно-
контузни рани странично долу на лява подбедрица, на дясна мишница, на
десен глезен и дясно ходило. Травмите са множествени.
Сътресение на мозъка със загуба на съзнание в резултат от катастрофата
съдът не счита за установено, предвид обяснението на експерта по СМЕ, че то
би се проявило непосредствено след травмата, за който момент по делото
няма данни. В случая след катастрофата ищецът дори е изминал 2км. до дома
си, преди майка му да сигнализира медицинските органи за състоянието на
сина си.
Предвид продължителността на възстановяване на пострадалия,
характеристика на средна телесна повреда според съда има увреждането му на
двата гръбначни гръдни прешлени(четвърти и дванадесети), подложени
първо на закрита репозиция и обездвижване с корсет в болнично заведение в
гр.Я., а в последствие и на оперативна интервенция в болница „Токуда“-
гр.София, чрез поставяне на метална плака с винтове, които ще останат за цял
живот, а всички останали травми, описани по- горе и възстановими за по–
малко от 30 дни, съдът възприема за леки телесни повреди. В контекста на
предпоставките, значими за размера на обезщетението съдът съобразява, че
при възстановяването си ищецът е провел болнично лечение в продължение
на около 22 дни общо, а ползваният от него отпуск по болест е за осем
месеца. Според експерта болките от най-тежката травма са били силни и
трайни, но постепенно състоянието му ще се подобри и те ще изчезнат.
Интензитетът на болките от останалите множествени по-леки травми се
определя като първоначално висок, при постепенно отслабване във времето.
Според медицинския експерт д-р Ч., ищецът вече би трябвало да се счита за
9
физически възстановен от уврежданията в следствие на катастрофата,
въпреки че се допуска наличието на някакви болки или неприятни
субективни усещания на мястото на травмите, но без очакване те да нарушат
съществено функцията на увредените органи и системи. Съдът взема предвид
също така и обстоятелството, че въпреки компенсацията на тежката травма на
гръбначния стълб, функцията му според СМЕ няма да се възстанови на 100%
така, както е била преди катастрофата. Същевременно няма данни за
настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца, предизвикани
от произшествието. От нараняванията има остатъчни външни белези, но те не
се определят от експерта като загрозяващи за лицето и тялото на пострадалия.
Възстановяването на ищеца от тези травми е при обичаен ход за най-тежката
от тях- за около една година и тя вече е изминала. Според експерта е
неминуемо при произшествието пострадалият да е преживял и психична
травма с оглед собственото си оцеляване. Това се възприема от съда, който
преценява също, че ищецът е травмиран и защото е станал пряк свидетел на
смъртта на водача на автомобила.
Горепосоченият размер на обезвреда е съответен според този съд и на
икономическата обстановка в страната, определяща обществения критерий за
справедливо парично овъзмездяване на нанесените неимуществени травми,
при лимити за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт–10 000 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
(предпосл.редакция на чл.492 от КЗ).
Горният размер на неимуществено обезщетение за ищеца е съобразен
още и с налична съдебна практика, касаеща близки на настоящия случаи за
неимуществени обезщетения и сочи на размер на такива между 60 000лв. и
150 000лв., в зависимост от конкретните особености на казуса и
придружаващите травмата на гръбначния стълб други увреждания.
По спора за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
необезопасяване с предпазен колан и заради това, че пострадалият е пътник в
превозно средство, управлявано от шофьор, употребил алкохол, при знание
на за този факт:
Съдът не счита основателно първото възражение, че пострадалият е
10
нарушил изискването на ЗДвП да носи обезопасителен колан, когато пътува в
МПС.
Съпричиняването подлежи на пълно доказване от позоваващия се на
намалена в следствие това отговорност, като в случая това не е сторено.
Видно от обсъдената в допълнителната САТЕ налична по делото
информация- протокол за оглед и снимки при посещаването на
местопроизшествието от надлежните органи, а също при преценката на
установените от СМЕ телесни увреждания, техническият експерт по делото е
формирал извод, че ищецът най-вероятно е бил с поставен предпазен колан,
останал закопчан и след катастрофата, при същевременно деформирана в
посока назад облегалка на предната дясна седалка, заемана от него.
Деформацията й се обяснява от експерта с неминуемото движение на тялото
на пътника назад, следващо първоначалното му породено от инерционните
сили движение напред при удар, макар да е ограничено от колана.
Установено от горепосоченото вещо лице е още, че дори при правилно
поставен предпазен колан и имайки предвид механизма на произшествието в
случая, както и безконтролното движение на автомобила след удара в
каменния монумент, включващо преобръщане, е напълно възможно горната
част на тялото на пътника(глава, рамене и горни крайници), а също и долните
му крайници да са контактували с части от интериора на автомобила,
респективно необезопасени предмети в колата да са контактували с тялото на
пострадалия пътник. Освен това и при осъществено закрепване с такъв колан,
според експерта е напълно възможно придвижване на тялото в напречна и
вертикална посока и осъществяването на контакт с десните вътрешни състави
на автомобила и таванната равнина. Разпитан в с.з. в.л. д-р Ч. разяснява, че
установените повреждания на лекия автомобил и характерът на уврежданията
на ищеца, му дават основание да приеме, че последният е пътувал с поставен
предпазен колан, т.к. ако не е ползвал такъв, е щял да получи още по-тежки
увреждания.Това, че от медицинската документация не се установяват
характерните травми, получавани при катастрофа от закопчан предпазен
колан, според него не е определящо за изводи в насока неползване на такъв от
ищеца, защото последният бил с множество и тежки наранявания, а в тези
случаи обичайната медицинска практика била да не се обръща внимание на
11
следите, причинени от притискането на колана в тялото- охлузвания или
кръвонасядания.
Обобщавайки изложеното, съдът приема твърдението за непоставен или
неправилно поставен от ищеца предпазен колан при произшествието за
недоказано и счита, че такова неспазване на правилата за движение по
пътищата не може да се вмени на пострадалия, нито да се постави в причинна
връзка с нанесените му от катастрофата травми.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства,
апелативният съд намира за основателно обаче възражението на въззивника
за съпричиняване на вредите от произшествието, защото пострадалият ищец
се е возил в автомобила при знание за нетрезвото състояние на водача му.
Действително разпитаният в тази връзка свидетел С..Е.- **** в
посетеното от В. и ж. заведение на п.в. „П.“, потвърждава показанията си от
ДП в насока, че двамата дошли след полунощ, но не е сигурен за точен час;
поръчали по една бира, консумирали и храна, но не е сигурен дали супа или
пържени картофи; останали около 20 минути, но не е категоричен в това; не
знае с какво са дошли и с какво са си тръгнали. Тези клиенти нямали вид на
пияни или дори пийнали- не фъфлели и не залитали, не заявява да е видял, че
консумират алкохол.
Същевременно с горното, са налице констатации, направени от
експерта по назначената СМЕ-д-р Ч., установяващ на база данните от
досъдебното наказателно производство във връзка с направения при
аутопсията хроматографски анализ на кръвта на починалия ж., наличието на
2,79 промила алкохол, а за пострадалия–ищец–0,54 промила алкохол в кръвта
му. Вещото лице изрично заявява при изслушването си в съдебно заседание
(л.471- дело ОС) в тази връзка, че „лице с концентрация на алкохол в кръвта
2,79 промила има видими проявления, от които да се направи заключение, че
лицето е употребило алкохол. Такива лица са с тежка степен на остро
алкохолно отравяне и тяхното състояние е видимо и с просто око“.
От протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози от
ищеца(л.367- дело ОС) явства, че при вземането на кръвната му проба в 8.30ч.
12
на 29.07.18г., т.е. час и половина след процесното ПТП, пострадалият В. дава
резултат от химическия анализ за съдържание на алкохол от 0,54 промила в
кръвта, признавайки употреба на алкохол в количество: една ракия и две бири
от по 500мл., консумирани от 21часа на 28.07.18г., до 5.00 часа(в деня на
катастрофата). Логично е при тези данни да се заключи, че за да достигне до
алкохолно съдържание в кръвта си над пет пъти по-голямо от горното пост
мортем, водачът на катастрофиралия автомобил би трябвало да е приел далеч
по-големи количества вещества, съдържащи алкохол, което не може да е
останало незабелязано от спътника му в колата, още повече, че консумацията
трябва да е осъществена докато са били заедно, във времето между
констатациите на свидетеля Е., че изглеждал трезвен и момента на
катастрофата. Предположението ж. да е употребил големи количества
съдържащи алкохол вещества преди срещата си с ищеца и посещението на
п.в. „П.“ според съда се отрича от впечатлението за трезвото му състояние,
създадено у горния свидетел, при положение, че според експерта д-р Ч. и
концентрацията на алкохол в кръвта от 2,79 промила е белег за явно и видимо
от всички алкохолно опиянение, а е общоизвестно опитното правило, че с
течение на времето алкохолът се разгражда и концентрацията му в тялото на
употребилия го намалява. Т.е. ако предположението бе вярно, то нетрезвото
състояние на ж. при срещата му със свидетеля Е. би било толкова явно, че не
би останало незабелязано от него. В такъв случай то не би могло да остане
незабелязано и за ищеца.
В обобщение:въпреки липсата на преки данни за употреба на алкохол,
косвените за остатъчни следи в кръвта на починалия водач според съда
установяват към момента на катастрофата недвусмислено както неговото
явно алкохолно опиянение, така и възможността спътникът му да го
констатира категорично и без никакво съмнение.
В т.7на ТР №1/23.12.15г. по т.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС е прието, че
е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото от катастрофа лице е
пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
законоустановения минимум(0,5 промила), ако този факт му е бил известен.
Последното се обяснява както с пряко възприемане на горното обстоятелство,
така и с възможността пострадалият пътник да узнае това при проявена
нормална грижа. В такива случаи и без да е необходимо пътникът да знае
13
точната концентрация на алкохол в кръвта на водача, поведението му да
предприеме такова пътуване се отчита като рисково в контекста на
собствената безопасност (така също и Решение №22/07.02.19г. по дело
№895/2018г. на ВКС , ТК, ІІ т.о.).
Преценката на конкретните установени по делото данни при
приложението на посочената по- горе задължителна съдебна практика и
трайната такава обосновава според въззивния съд извод, че в случая ищецът
е поел съзнателно предвидимия риск от катастрофа, поради употреба на
алкохол от водача на превозното средство, в което е пътник, съпричинявайки
по този начин вредите си, претърпени от процесното произшествие.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
се определя от това дали те не биха настъпили или биха били в по-малък обем
в зависимост от поведението на пострадалия, респективно ако той сам не бе
допринесъл за тях, т.е. нужно е да се установи обективния му принос в
причиняването на общата вреда.
На база безспорно изяснените по делото причини за настъпването на
катастрофата, нейния механизъм и предвид поведението на двамата
пострадали непосредствено преди произшествието, съдът приема, че
отговорността за произтеклите от него вреди следва да бъде споделена
поравно между тях, т.е. приема за установено съпричиняване от ищеца в
размер на ½ част(така Решение № 1 от 12.03.2021 г. на ВКС по т. д. №
888/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 22 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. №
1072/2020 г., II т. о., ТК,Решение № 54 от 4.06.2020 г. на ВКС по т. д. №
1018/2019 г., II т. о., ТК). Съдът счита, че В. не би получил обсъжданите по
делото наранявания, ако не бе приел напълно съзнателно предвидимия и
неоправдан от евентуално превишаваща го собствена или чужда полза или за
да предотврати по-голяма вредоносна последица риск, да бъде превозван от
водач във видимо нетрезво състояние, управляващ МПС не само в
противоречие на забраната по чл.5, ал.3(да не управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда), а и със
скорост, надхвърляща разрешената за междуградския път - от 90
км/ч..Поведението на ищеца в случая е в пряка причинно-следствена връзка и
с произшествието, т.к. е предоставил на водач в нетрезво състояние
14
управлението на собствения си автомобил.
С оглед горното, дължимото обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде намалено наполовина, като на ищеца бъде присъдено такова от
35 000лв., ведно със законна лихва за забава от 18.09.18г., до окончателното
изплащане.
Според представените по делото документи(неоспорени), ищецът е
направил следните разходи във връзка с травмите си от катастрофата: за
престоя си в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД-гр. Я. – заплатена потребителска
такса по Фактура № ****/31.07.2018 г.(изд. от МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД-
гр. Я.) и служебен бон към фактурата, в размер на 11,60 лв., по Фактура №
****/02.08.2018 г., изд. от МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр.Я. и служебен
бон към нея- в размер на 17,40 лв.; разходи за транспортиране от болницата в
гр.Я. до болница „ТОКУДА“ по Фактура № ****/01.08.2018 г.. изд. от МБАЛ
„Св. Пантелеймон" АД - гр. Я. и служебен бон към нея -в размер на 540 лв.
Разходите му във връзка с лечението в болница „ТОКУДА“ са в размер на
5818 лв., видно от фактура №****/23.08.2018г. и платежно нареждане от
20.08.2018 г. с получател Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница
за активно лечение „Токуда"ЕАД. Т.е. дадените за лечението му средства са в
общия размер, посочен в исковата молба-6387лв. и безспорно са били
вложени за възстановяването на пострадалия от катастрофата.
Предвид признатия от съда размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от процесното ПТП, на пострадалия ищец следва да се присъди
половината от тях, а именно – 3193,50лв., ведно със законна лихва за забава,
считано от 18.09.18г., до окончателното изплащане.
Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че представените и
приети в процеса документи за извършено в полза на ищеца от ответника
частично плащане на неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със
законна лихва за периода 18.09.2018 г.- 21.01.21г. от 5958,34лв. и на
обезщетение за имуществени вреди от 1916,10лв., причинени при същото
ПТП, ведно със законна лихва за забава върху тази главница за същия период,
в размер на 456,67 лв., не се обсъждат в настоящото решение, т.к. не касаят
предмета на въззивното дело-в тази част решението на първата инстанция е
15
вече влязло в сила, като необжалвано.
Съобразно изхода от проведения инстанционен контрол, обжалваното
решение на Окръжен съд Я. следва да бъде частично отменено, вместо което
Апелативен съд Бургас да постанови частично отхвърляне на заявените
претенции за обезщетение в съответствие с горните аргументи, като
съответно потвърди акта в останалата обжалвана част.
С оглед горното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, решението на
първата инстанция следва да бъде отменено и в частта осъждаща ответника да
заплати на ищеца сторените съдебно–деловодни разноски за
производството пред окръжен съд в размер над 214,20лв., до 428,40лв.
Съответно на изхода от обжалването, съдебното решение на ЯОС следва
да бъде отменено и в частта, осъждаща ответника да заплати държавна такса
за проведеното първоинстанционно производство в размер над 1527,74лв.
до 3055,48 лв.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, осъждаща
ответника да заплати на адвоката на ищеца на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
възнаграждение в размер над 1410,80лв., до 2821,61лв.
За настоящото производство въззивното дружество има право на
основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение от 100лв.-минимално по размер според
чл.25,ал.1НЗПП такова за процесуално представителство пред БАС.
Въпреки частичната основателност на въззивната жалба, дружеството
няма право на съответна част от внесената пред въззивен съд държавна такса,
т.к. първата инстанция е освободила другата страна от внасянето на такава по
делото.
Процесуалният представител на въззиваемия ищец, предвид
безплатно предоставената за производството юридическа помощ, има право
на основание чл.38, ал. 2 от ЗА на възнаграждение, в размер на минимално
предвиденото по НМРАВ такова, съобразено с изхода от обжалването,
възлизащо на 459,37лв. Задължен за заплащането му е въззивникът ответник.
16
Възраженията за прекомерност на минимални възнаграждения за
представителство от адвокат или юрисконсулт, са неоснователни.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №32/18.11.2020 г.по т.дело № 65/2019 г. по описа
на Я.ски окръжен съд В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати
на ищеца Ж. Т. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер над
35 000лв., до присъдените 70 000лв./т.е. за 35 000лв./ и в размер над
3193,50лв. до присъдените 6 387лв./ т.е. за 3193,50лв./ за имуществени вреди,
ведно със законна лихва за забава, В ЧАСТТА осъждаща ответника
застраховател да заплати на ищеца сторените съдебно–деловодни разноски
за производството пред окръжен съд в размер над 214,20лв., до 428,40лв.,
В ЧАСТТА, осъждаща ответника застраховател да заплати държавна
такса за проведеното първоинстанционно производство в размер над
1527,74лв. до 3055,48 лв. по сметка на ЯОС и В ЧАСТТА, осъждаща
ответника застраховател да заплати на адвоката на ищеца на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА възнаграждение в размер над 1410,80лв., до 2821,61лв. за
представителството по т.д.№65/19г. по описа на ЯОС и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ж. Т. В., от с.З., обл. Я. с ЕГН-**********
против ЗД“ДаллБогг:Живот и Здраве"АД гр.София, с ЕИК ********* на
основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.07.2018 г. в близост до с.З.,
община С., област Я., в размер над 35 000лв. до 70 000лв. и за заплащане на
обезщетение за причинени от същото ПТП имуществени вреди в размер над
3193,50лв., до 6387лв., ведно със законната лихва върху отхвърлените
главници, считано от 18.09.2018 г., до окончателно изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА горното съдебно решение в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Ж. Т. В. от с.З., обл. Я. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД
17
гр.София, с ЕИК-********* на осн. чл.78, ал.8 от ГПК разноски в размер на
100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред БАС по в.гр.д.№138/21 г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД гр.София, с ЕИК-********* на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.С. Т. от ***, със служебен адрес:
***** възнаграждение за представителството на Ж.В. по в.гр.д.№138 по
описа на Апелативен съд Бургас за 2021г. в размер на 459,37лв.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18