Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
Стара Загора, 05.12.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Юлияна Станева
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 227 по
описа за 2023г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „ОМВ България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к „Малинова долина“, ул. „Донка Ушлинова“ № 2, Гартидж
Парк, сграда 4, ет.1, помещение 411, представлявано от управителя Д. – С.Т. и
прокуриста Е.У., подадена чрез пълномощника адв. В.А., срещу Решение № 310 от 28.07.2023г.,
постановено по АНД № 1091/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 682262-F665210 от 15.12.2022г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован и неправилен направения
от въззивния съд извод, че нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване
от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Поддържа,
че обстоятелствата, че от нарушението, което е първо за дружеството, не са
произтекли вредни последици; нарушението
не се свързва с липса на надлежна регистрация или въвеждане в експлоатация на
фискалното устройство; нарушението не води до неотразяване на приходи и че същото
е отстранено незабавно след проверката, представляват смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Твърди,
че наложената санкция се явява несъответна/непропорционална на тежестта на
извършеното нарушение. С подробно изложени
съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление №
682262-F665210 от 15.12.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив.
Ответникът по
касационната жалба – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие
и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че не са
налице обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид и съотв. че не са налице предпоставките за
квалифицирането му като маловажен случай, като основание за прилагане на чл. 28
от ЗАНН.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ОМВ
България“ ООД, гр. София, против Наказателно постановление /НП/ №
682262-F665210 от 15.12.2022г., издадено от Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F665210 от 27.06.2022г., на „ОМВ България“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185,
ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на 42,
ал.1, т.2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Административно наказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 08.06.2022г.
проверка в търговски обект за продажба на течни горива – бензиностанция
„Дезинтегратор“, находяща се в гр. Стара Загора, бул. „Славянски“ № 60,
стопанисвана от „ОМВ България“ ООД, е констатирано, че в обекта липсва паспорт на фискално
устройство ЕСФП модел „ЕВРО ШОП“, с индивидуален № RE 003159 и индивидуален номер на
фискалната памет 45005208.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното
наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По
съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и
доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на „ОМВ България“ ООД нарушение на 42, ал.1, т.2
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, правилно квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за което нарушение е наложена имуществена санкция, определена в законово
регламентирания минимален размер. В мотивите към решението са изложени и
съображения, че нарушението не представлява маловажен случай и съотв. че липсва
основание за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
По
същество от страна на касационния жалбоподател не се оспорва извършването на
вмененото му нарушение, като спорът се свежда до това, дали конкретното
административно нарушение може да бъде квалифицирано като маловажен случай,
като основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС,
прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от
административно наказателна отговорност. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като
маловажен случай, се съдържат в §1, т.4 от ДР на ЗАНН. По смисъл на посочената
разпоредба „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Обосновано, от гл.т на доказателствата и правилно, от гл.т на
закона, въззивният съд е приел, че установените по делото факти не сочат наличието
на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с
по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и
съотв. не са налице обстоятелства за определянето на нарушението като
„маловажен случай” по см. на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Какви са вписаните в
паспорта на фискалното устройство данни и събития и дали органите на НАП черпят
информация за тези събития от паспорта на ФУ, е обстоятелство, абсолютно
ирелевантно за определяне на конкретното административно нарушение като
маловажно, след като нормативно съхраняването в търговския обект на паспорта на
фискалното устройство е регламентирано като административно задължение,
неизпълнението на което законът свързва с налагането на административна санкция.
Само по себе си обстоятелството, че от нарушението /формално по своя характер/
не са произтекли вредни последици, не е достатъчно същото да бъде определено
като „маловажен случай” по см. на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Не може да доведе до
извод за малозначителност на деянието и обстоятелството, че нарушението е извършено
за първи път. Това обстоятелство изрично е съобразено от законодателя при
регламентирането на по-тежко наказуем състав при повторно нарушение (чл.185,
ал.4 и ал.5 от ЗДДС), а съгласно разпоредбата на чл. 56 от НК,
намираща субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН, не са смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне
на съответното престъпление.
В
конкретния случай, доколкото еднократността на нарушението изрично е отчетена
при прилагането на административнонаказателния състав по чл. 185, ал.2 от ЗДДС, то това обстоятелство не
може да се отчита втори път като смекчаващо обстоятелство. Идентични са и
съображенията по отношението на факта, че нарушението не води до неотразяване
на приходи – това обстоятелство е отчетено от административнонаказващия орган
при определянето на санкцията при прилагането на по-леко наказуемия състав на
чл.185, ал.1 от ЗДДС във вр. чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС и не може
повторно да се отчита като смекчаващо обстоятелство по §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Не
може да доведе до извод за маловажност на случая и обстоятелството, че след
проверката нарушението е отстранено, доколкото не се твърди констатираното при
проверката неизпълнение на нормативно регламентираното административно
задължение да е по причини от обективен характер. Правилно при преценката дали
нарушението представлява „маловажен
случай” по см. на §1, т.4 от ДР на ЗАНН е отчетено обстоятелството, че при
проверката е констатирана липсата на паспорт и на друго ФУ в обекта, както и
наличието на предходно извършени от дружеството нарушения на нормативно
установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ изисквания за
отчитане и съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство, за които нарушения „ОМВ България“ ООД вече е било освобождавано от административно наказателна
отговорност при издавани предупреждения по чл.28 от ЗАНН. Ето защо
обосновано съдът е приел, че не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Съответно
правилен е изводът на съда, че не са налице предпоставките за квалифициране на
нарушението като маловажен случай по см.
на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, като основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Неоснователно е и възражението на касатора, че наложената
санкция се явява несъответна/непропорционална на тежестта на извършеното
нарушение – наложената имуществена санкция е определена в законово
регламентирания минимален размер за това нарушение.
С оглед на изложените съображения
съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото
искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, „ОМВ България“ ООД следва да бъде осъдено
да заплати на Национална агенция за приходите възнаграждение за осъществената
от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в размер на 80 лева.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 310 от 28.07.2023г.,
постановено по АНД № 1091/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 682262-F665210 от 15.12.2022г., издадено от Началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ОМВ България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к „Малинова долина“, ул. „Донка Ушлинова“ № 2, Гартидж Парк, сграда 4,
ет.1, помещение 411, да заплати на Национална агенция за приходите сумата
от 80лв. /осемдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.