№ 779
гр. София , 09.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ в публично заседание на
девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Доротея Кехайова
СъдебниИСКРА НИКОЛОВА
заседатели:БЯНОВА
НАДКА ИВАНОВА
ХИНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА П. ЦВЕТКОВА
и прокурора Гергана Павлова Кюркчийска (РП-Враца)
Сложи за разглеждане докладваното от Доротея Кехайова Частно
наказателно дело № 20211100202723 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ И.Е. В., редовно призован, се явява лично - доведен от
затвора-София.
В залата се явява адв. ХР. Б., с пълномощно представено в днешното
съдебно заседание.
За СГП – прокурор Г. К.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като намери, че не е налице процесуална пречка за даване ход
на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличността на осъдения, както следва:
1
И.Е. В., роден на *******. в гр. София, българин, български
гражданин, женен, осъждан, висше образование, трудово зает в условията на
затвора, живущ в гр. София, ж.к. ********* ЕГН **********.
СЪДЪТ разяснява правата на страните, които имат в настоящето
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Ясни са ни правата. Нямам искания за отводи или
доказателствата. Няма да соча доказателства.
ЗАЩИТАТА: Ясни са ни правата Нямам искания за отводи или
доказателствата. Няма да соча доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ: Ясни са ми правата. Нямам искания. Присъединявам
се към становището на защитата.
СЪДЪТ като съобрази становището на страните, и оглед изявлението
на страните и като намери, че са изпълнени предпоставките на чл. 271-275
НПК, и на основание чл. 276 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва с прочитане на предложението на СГП за
определяне на едно общо най-тежко наказание по отношение на осъдения В..
(Прочете се.)
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Нямам доказателствени
искания.
ЗАЩИТАТА: Нямам доказателствени искания. Оспорвам
предложението единствено частта относно прилагането на чл. 24 НК.
ОСЪДЕНИЯТ: Ясно ми е предложението. Присъединявам се към
становището на защитата си. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните и като съобрази
обстоятелството, че същите нямат искания за събиране на доказателства, и на
основание чл. 283 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРОЧИТА и ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени
доказателства.
СЪДЪТ като намери, че делото е изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така изготвеното предложение за
определяне на едно общо наказание измежду наложените по НОХД
№1345/2017 г. и НОХД № 2534/21 г. и двете по описа на СГС, тъй като
считам, че са налице материално правните предпоставки на разпоредбата на
чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК, мотивите ми за това са слените:
От приобщените в днешното наказателно производство писмени
доказателства е видно, че деянията предмет на осъждане по горецитираните
присъди са извършени в периода 2017-2018 г. като към датата на извършване
на деянията не е имала влязла в сила присъда, по което и да е от тях.
От изложеното е видно, че деянията предмет на осъждане по
горецитираните присъди са извършени в условията на реална съвкупност,
поради което следва да бъде определено едно общо наказание в размер на
най-тежкото от тях, а именно в размер на 3 години и 3 месеца „лишаване от
свобода“, като се присъедини наложеното наказание „Глоба“ в размер на 10
хил. лв., което кумулативно е наложено по НОХД № 2534/21 г. по описа на
СГС.
Също така считам, че наказанието следва да бъде изпълнено при строг
режим, като са налице предпоставките на чл. 59, ал. 1 НК, а именно да бъде
зачетено времето, през което лицето е било с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по двете присъди влизащи в съвкупността.
В така изготвеното предложение бланкетно е предложено да се
приложи и чл. 25, ал. 2 НК, но от така представените писмени доказателства
от затвора-София е видно, че не е започнало изтърпяване на наказанието
наложено по НОХД № 1345/17 г., поради което не правя искане за
приложение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК.
От друга страна оставам на съда да прецени дали са налице
материално-правните предпоставки за приложението на чл. 24 НК при
мотивите подробно изложени в предложението, както и моля съда да
постанови отделно определение, с което на основание чл. 68, ал. 1 НК
отделно да приведе в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 458/14г.
по описа на СпНС, което осъждане е в съотношение на рецидив по отношение
3
на осъжданията по горецитираните присъди и следва да бъде изтърпяно
отделно, както и да се приложи чл. 59 НК, а именно да се зачете времето, през
което осъденото лице в качеството си на обвиняем е било с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД № 458/14 г.
Предвид горното моля да постановите определение, с което да уважите
предложението на СГП като законосъобразно и обосновано.
Не поддържам искането за приложението на чл. 68, ал. 1 НК, тъй като
съдът вече го е приложил.
ЗАЩИТАТА: Считам, че предложението на СГП за определяне на
едно общо най-тежко наказание измежду двете посочени присъди е
основателно, тъй като кореспондира с изискванията на закона. Действително
е налице основанието да бъде наложено едно общо най-тежко, а именно 3
години и 3 месеца „лишаване от свобода“, както и глобата в размер на 10 хил.
лв.
В предложението единствено не мога да се съглася и моля да оставите
без уважение искането за прилагането на чл. 24 НК, а именно увеличаване на
така определеното общо най-тежко наказание с до ½. Не са налице
материално-правните предпоставки за това съгласно константната съдебна
практика.
На първо място, към момента подзащитният ми търпи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години по присъда на СпНС, която с
протоколно определение на 27 състав е приведена в изпълнение.
По другите две присъди не е вярно това, което е написано в
предложението, че и при двете наказанията са определени по реда на чл. 55
НК. По втората присъда, която е одобрена от настоящият съдебен състав не е
приложен чл. 55 НК. Това, че подсъдимият се е възползвал института на
споразумението, не означава автоматично приложение на чл. 55 НК
независимо дали са налице множество смекчаващи вината обстоятелства.
С определението по втората присъда, което първоначално, както сте
запознати беше внесено за 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“,
поради различни обстоятелства беше одобрено споразумение за 3 години и 3
месеца „лишаване от свобода“, следователно самият осъден с това
споразумение, по един или друг начин, е приложил спрямо себе си
разпоредбата на чл. 24 НК. При ситуацията, че търпи 3 годишна присъда и
следва да изтърпи още една от 3 години и 3 месеца считам, че с оглед както
индивидуалната, така и генералната превенция не се налага увеличаване на
наказанието по реда на чл. 24 НК, което моля да го оставите без уважение в
тази част, в другата част същото е законосъобразно.
4
ОСЪДЕНИЯТ В. (в своя лична защита): Присъединявам се към
становището на защитата си.
СЪДЪТ на основание чл. 297 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
Предоставя последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ (последна дума): Моля да не ми бъде увеличавано
наказанието по реда на чл. 24 НК.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание за постановяване на
определението си.
СЪДЪТ, след тайно съвещание намира за установено следното:
Производството е образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК
по предложение на СГП за определяне на едно общо най-тежко наказание на
осъдения В. измежду осъжданията му по НОХД № 1345/17 г. и по НОХД №
2534/21 г. и двете по описа на СГС и увеличаването му с до ½. Отправя се и
искане за приложение на чл. 68, ал. 1 НК и привеждане в изпълнение на
наложеното на осъденото лице В. по НОХД № 458/14 г. по описа на СпНС
наказание от 3 години „лишаване от свобода“.
След изслушване на страните и като съобрази събраните по делото
доказателства и най-вече актуалната справка за съдимост на осъдения В.,
както и приложените по делото преписи от влезли в сила съдебни актове,
съдът намира от фактическа страна за установено следното:
Осъденият И.В. е осъждан, както следва:
по НОХД № 3086/05 г. по описа на СРС с влязъл в сила съдебен акт на
10.03.2008 г. за деяние извършено на 09.09.2004 г., с който му е
наложено наказание от 1 година „лишаване от свобода“, чието
изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК с изпитателен
срок от 4 години;
по НОХД № 458/14 г. по описа на СпНС с влязло в сила на 23.05.2014 г.
протоколно определение, с което е одобрено споразумение за деяние
извършено в периода от м. август 2012 г. до 16.01.2013 г., с което на
осъденото лице му е било определено наказание от 3 години „лишаване
от свобода“, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1
5
НК с изпитателен срок от 5 години;
по НОХД № 1345/17 г. по описа на СГС с влязла в сила на 01.10.2020 г.
присъда, за деяние извършено от осъдения за периода 14-15.09.2016 г., с
което на В. е било определено наказание от 2 години „лишаване от
свобода“ при първоначален строг режим, и глоба в размер на 5 000 лв.
Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в
изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
наложено на осъденото лице по НОХД № 458/14 г. по описа на СпНС, за
което е било постановено да се изтърпи отделно, изцяло и при
първоначален строг режим и
по НОХД № 2534/21 г. по описа на СГС с влязло в сила на 05.07.2021 г.
протоколно определение, с което е одобрено споразумение, за деяние
извършено на 26.11.2018 г., с което на осъдения е било определено
наказание в размер на 3 години и 3 месеца „лишаване от свобода“, при
първоначален строг режим и глоба в размер на 10 000 лева.
Видно от справката за съдимост, последните два съдебни акта, за
които е отправено предложението на СГП и предмет на настоящото
произнасяне, са влезли в сила и са налице предпоставките за групирането на
наложените с тях наказания, доколкото деянията, предмет на тези осъждания
са извършени от осъденото лице в условията на реална съвкупност, преди да е
имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Ето защо, и при
съпоставяне на деянията и датите на влизане в сила на съдебните актове, с
които В. е бил осъждан е видно, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал.
1 НК следва да намери приложение по отношение на наказанията, наложени
по НОХД № 1345/17 г. по описа на СГС и НОХД № 2534/21 г. по описа на
СГС.
Правилата за определяне на наказанието при множество престъпления
се отнасят и за двете кумулативно наложени по посочените осъждания
наказания. Следователно общото най-тежко наказание, което следва да бъде
определено на осъдения по правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 3
НК е 3 години и 3 месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер от 10 000
лв.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС общото най-тежко
наказание в размер на 3 години и 3 месеца „лишаване от свобода“, следва да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Съдът приема, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 НК.
На първо място, касае се за кумулиране на наказания, определени по две
наказателни производства, чийто предмет са деяния със значителна давност.
Последното се отнася най-вече за деянието предмет на осъждането по НОХД
№ 1345/17 г. по описа на СГС, което е било осъществено преди около 5
години. Съдът отчита и факта, че наказанията лишаване от свобода и глоба,
определени по хронологически последното осъждане, надвишават
минималния предвиден в закона размер, поради което и по мнение на
6
настоящият съдебен състав се налага извода, че определеното наказание е
достатъчно по размер за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.
36 НК.
Основателно е предложението на СГП за приспадане от определеното
общо най-тежко наказание на времето, през което В. е изтърпявал мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ или друга мярка, свързана със
задържане на лицето по реда на НПК и/или ЗМВР, както и времето, през
което същият евентуално е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.
Не са налице предпоставките за ново произнасяне по реда на чл.68, ал.
1 НК, с каквото искане съдът е сезиран с предложението на СГП, доколкото
по делото е налице такова, направено с присъдата по НОХД № 1345/17 г. по
описа на СГС, влязла в сила на 01.10.2020 г.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ГРУПИРА наказанията наложени на И.Е. В., ЕГН **********
наложени му по НОХД № 1345/17 г. по описа на СГС и НОХД № 2534/21 г.
по описа на СГС, като определя едно общо най-тежко наказание измежду тях,
а именно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 3 месеца.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 НК към
така определеното едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за
срок от 3 години и 3 месеца, наказанието глоба в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на СГП за увеличаване с
до ½ на така определеното едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ ЗИНЗС така
определеното едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок
от 3 години и 3 месеца години да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 вр. чл. 23, ал. 1 НК и чл. 59,
ал. 1 НК от времето на изтърпяване на така определеното едно общо най-
тежко наказание времето, през което осъденият В. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и е бил задържан по реда на НПК
и/или ЗМВР по горепосочените дела, както и времето през което евентуално е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен
срок от днес пред Софийски апелативен съд по реда на Глава 21 от НПК.
7
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8