№ 3239
гр. С., 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110206879 по описа за 2023 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. Ц., ЕГН ********** лично и в
качеството му на управител на „********“ ООД, ЕИК *********, подадена
чрез адв. С. С. от САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 1265 от
28.03.2023 г. , издадено от А. Л. А. – вр. и. д. председател на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси” (ДА „ДРВВЗ”), с което на
основание чл. 8, ал. 2, т. 15, вр. чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 56, ал. 1, т. 9 от Закона
за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 69,
ал. 1 предложение трето от ЗЗНН.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на процесното
НП от процесуалноправна и материалноправна страна. Твърди се за липса на
осъществен от дружеството състав на административно нарушение, тъй като
през 2021 г. и 2022 г. последното не е извършвало внос на смазочни масла на
територията на страната и в тази връзка не се явява задължено лице по
смисъла на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, т.е. не е било длъжно да създаде
определените му с Разпореждане № Р-12-128 от 28.04.2022 г. на заместник-
председателя на ДА „ДРВВЗ“ нива на запаси за извънредни ситуации в размер
на 4,839 тона котелни горива и да съхранява тези запаси. На следващо място, в
жалбата се сочи, че процесният акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него НП са издадени при
допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Прави
1
се искане за цялостна отмяна на атакуваното НП и присъждане на сторените
разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят В. С. Ц. - управител на
„********“ ООД, редовно призован, се представлява от адв. С. С. от САК,
който поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли НП да бъде
отменено. Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна – и. д. председател на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси”, се представлява от юрк. П.,
който пледира за потвърждаване на НП. Същият прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско
такова. Излага допълнителни съображения за правилност и законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление в писмен вид.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на постъпила информация от Агенция „Митници“ на
дружеството, управлявано от жалбоподателя - „********“ ООД, ЕИК
*********, била извършена проверка от служители на ДА „ДРВВЗ”, при която
било установено, че през 2021 г. дружеството е осъществило внос на смазочни
масла, други масла, в т.ч. базови масла на територията на Република България
в размер на 48,080 тона, поради което се явява задължено лице по смисъла на
чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, вр. §1, т. 11 от ДР на ЗЗНН.
На 21.04.2022 г. председателят на ДА „ДРВВЗ“ издал заповед № РЗЛ-11,
с която наредил да бъдат вписани в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН
за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. двеста двадесет и осем дружества,
които през 2021 г. са осъществявали внос и/или вътреобщностни пристигания
на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и/или тежки горива. В това число под № 128 в Регистъра на
задължените лица по ЗЗНН било вписано и дружеството „********“ ООД,
ЕИК *********.
С Разпореждане № Р-12-128/28.04.2022 г. на заместник-председателя на
ДА „ДРВВЗ” на „********“ ООД било определено да създаде нива на запаси
за извънредни ситуации в размер на 4,839 тона котелни горива до 01.07.2022 г.
и да ги съхранява за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. Посоченото
разпореждане било обжалвано пред Административен съд - С. град и било
отменено с Решение № 1894 от 23.03.2023 г., постановено по адм. д. №
4657/2022 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 30 състав, което към
настоящия момент се обжалва от вр. и. д. председател на ДА „ДРВВЗ”пред
Върховния административен съд.
Въз основа на Заповед № РД-10-325/27.09.2022 г . на директора на
Териториална дирекция „Държавен резерв“ – гр. С. била сформирана комисия,
която на 28.09.2022 г. извършила проверка на място в офис на „********“
2
ООД във връзка с изпълнението на задължението по чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН. В
резултат от проверката комисията установила, че дружеството, управлявано от
жалбоподателя, в качеството му на задължено лице по чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, не
е създало определеното му ниво на запаси за извънредни ситуации до
01.07.2022 г. съгласно изискванията на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН и в съответствие с
Разпореждане № Р-12-128/28.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА
„ДРВВЗ“ в размер на 4,839 тона котелни горива и не го е вложило за
съхранение в складове, регистрирани по реда на чл. 38 от ЗЗНН. Резултатите
от проверката били обективирани в констативен протокол № 1751/28.09.2022
г.
В Констативен протокол № 1751/28.09.2022 г. на „********“ ООД, ЕИК
*********, с управител В. С. Ц., в качеството му на задължено лице, било
дадено предписание да създаде и вложи за съхранение определеното му с
Разпореждане № Р-12-128/28.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА
„ДРВВЗ“ ниво на запаси за извънредни ситуации в размер на 4,839 тона
котелни горива. На Комисията не били предоставени документи доказващи
създаването на определените нива ЗИС, в съответствие с Разпореждане № Р-
12-128/28.04.2022 г.
Въз основа на констатациите от проверката св. Р. И. Х., младши експерт
в сектор „Контрол на държавните резерви и военновременни запаси“ в отдел
„Управление на собствените бази и контрол върху резервите и запасите“ при
ТД „Държавен резерв“ – гр. С., съставила срещу управителя на дружеството –
В. Ц. АУАН № 2077/24.11.2022 г. за нарушение на чл. 69, ал. 1 от ЗЗНН,
извършено на 29.10.2022 г. Актът бил съставен в присъствието на двама
свидетели, присъствали при установяване на нарушението, и на упълномощен
представител на „********“ ООД, който получил екземпляр от акта срещу
подпис. Последният не е вписал възражение в акта.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН
постъпили възражения с доводи, идентични на изложените в жалбата пред
съда.
На база на съставения АУАН № 2077/24.11.2022 г. било издадено
процесното наказателно постановление № 1265 от 28.03.2023 г. от А. Л. А. –
вр. и. д. председател на ДА „ДРВВЗ”, с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15,
вр. чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 56, ал. 1, т. 9 от Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти (ЗЗНН) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3 000
/три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 69, ал. 1 предложение трето
от ЗЗНН.
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена съдебно-
химическа експертиза, от заключението на която се установява, че
парафиновият восък, течният парафин за добавки към гориво и лекият течен
парафин за козметика (фарма качество) не са едни и същи продукти. Изяснено
3
е и по какви показатели парафиновият восък се различава от течния парафин
(външен вид и свойства, по метода на получаване, по структурата, по
приложението). В заключение експертизата счита, че течният парафин с код
по КН 27101985 няма кристална структура, не може да бъде използван за
намаляване триенето между работни повърхности, защото има намалени сили
на триене в материалите. Следователно той не е „смазочно масло“ и не попада
в категория „Смазочни масла“, посочени в т. 3.4.20 на приложение А, Глава
3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните доказателствени материали: показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Р. И. Х. (актосъставител) и св. И. Г. Г.,
заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза, заверени копия
на писмо с вх. № 1267/ 08.03.2023 г. от директора на ТД „ДР“ - гр. С., Заповед
№ РД-10-325/27.09.2022 г. на директора на ТД „ДР“ - гр. С., Заповед № РД-10-
159/27.06.2022 г., Заповед № РД-10-412/29.05.2017 г. на Директора на ТД ДР –
гр. С. и Заповед № РД-10-322/27.09.2022 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“,
констативен протокол № 2076/24.11.2022 г., заверено копие на Докладна
записка рег. № 1267/10.03.2023 г.; възражение с вх. № 2077/30.11.2022 г. срещу
АУАН; становище на актосъставителя; , възражение с вх. № 361/02.03.2023 г.
срещу АУАН; писмо с вх. № 1267/16.03.2023 г.; разпореждане за създаване на
ЗИС № Р-12-128/28.04.2022 г.; Констативен протокол № 1751/28.09.2022 г.,
както и останалите писмени доказателства, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на Р. И.
Х. (актосъставител) и св. И. Г. и прецени, че те са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършената проверка,
констатираното нарушение и съставянето на процесния АУАН.
За изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Съдът цени като професионално, обосновано и обективно изготвеното
от вещо лице инж. В. Г. заключение по съдебно-химическата експертиза по
делото, с което се изяснява основният спорен въпрос по делото, а именно дали
внесеният от „********“ ООД на територията на страната продукт „лек течен
парафин“ представлява смазочен материал, респективно попада ли в обхвата
на т. 3.4.20 на приложение А, Глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав изяснява по несъмнен начин фактическата обстановка
възприета от съда.
4
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
При извършената служебна проверка, съдебният състав не констатира
допуснати в производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните
правила, свързани с материалната и териториална компетентност на
съответните длъжностни лица. Процесният АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице в изпълнение на изискванията на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 55, ал.
4, вр. чл. 58, ал. 1 от ЗЗНН, а именно от Р. Х., на длъжност младши експерт в
сектор „Контрол на държавните резерви и военновременни запаси“ в отдел
„Управление на собствените бази и контрол върху резервите и запасите“ при
ТД „Държавен резерв“ – гр. С., който е оправомощен от председателя на
ДА „ДРВВЗ“ с приложената по делото Заповед № РД-10-159/27.06.2022 г. да
съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗЗНН.
Атакуваното НП е издадено от в. и. д. председател на ДА „ДРВВЗ“, който е
компетентно длъжностно лице съгласно правилото на чл. 74, ал. 2 от ЗЗНН.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и
издаване на НП.
Съставът на съда не установи да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на
НП, водещи до опорочаване на същите и ограничаващи правото на защита на
нарушителя. Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е налице словесно
описание на нарушението, което съответства на дадената правна
квалификация, посочени са и датата и мястото на извършване на
нарушението. Изпълнени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и на свидетели,
присъствали при установяване на нарушенията, както и за връчването на
АУАН на нарушителя за запознаване и подпис.
Въпреки изложеното до тук, оспореното наказателно постановление
подлежи на отмяна като издадено при неправилно приложение на
материалния закон, тъй като жалбоподателят не е осъществил вмененото му
нарушение, доколкото с осъществяването на внос на продукта „лек течен
парафин“управляваното от него дружество не се явява задължено лице.
Според разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН всяко лице, което е внасяло
енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да
създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя
5
сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на
участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия
нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната
през предходната календарна година.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН задължените лица са длъжни ежегодно до
1 юли да създадат определените им нива на запаси за извънредни ситуации по
видове и количества в съответствие с определеното им ниво по чл. 12, ал. 1.
В разглеждания случай административнонаказващият орган e приел, че
„********“ ООД е „задължено лице“ по смисъла на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, вр. §
1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, тъй като през 2021 г. дружеството е осъществило внос
на „смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла“ на територията на
Република България, а именно на продукта „лек течен парафин“ в размер на
48,080 тона; съответно като задължено лице е било длъжно съгласно
изискванията на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН и в съответствие с Разпореждане № Р-
12-128/28.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА „ДРВВЗ“ да създаде
определените му нива на запаси за извънредни ситуации до 01.07.2022 г. в
размер на 4,839 тона котелни горива.
По делото не е спорно обстоятелството, че през 2021 г. „********“ ООД
е осъществило внос на територията на Република България на продукта „лек
течен парафин“, деклариран по КН с код 27101985, която категория обхваща
„смазочни масла; други масла“. Доколкото в процесното НП е посочено, че
дружеството-жалбоподател е внасяло „смазочни масла, други масла, в т.ч.
базови масла“, то спорът в процесния случай се свежда до това дали
продуктът „лек течен парафин“ попада в обхвата на приложение А, глава
3.4.20 – Смазочни материали, което се определя от неговия вид,
характеристики, специфика и начин на употреба.
Съгласно чл. 2, б. „г“ от Регламента енергийните продукти са горива,
топлоенергия, възобновяема енергия, електроенергия, или всяка друга форма
на енергия. Приложение А от същия регламент съдържа обяснения, бележки
относно географското покритие и определения на използваните термини, а
посочената в чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН глава 3.4 от приложение А към Регламента
е отредена на продукта нефт, като е дадена дефиниция за суровия нефт и за
различните нефтени продукти, сред които са и смазочните масла и
парафиновите восъци.
Съдът приема, че независимо, че лекият течен парафин е деклариран по
КН с код 27101985, която категория обхваща „смазочни масла; други масла“,
това не е достатъчно, за да бъде отнесен към изброените продукти в
Приложение А, глава 3.4, точка 3.4.20 от Регламент (ЕО) №1099/2008. Видно е
от извадката от Комбинираната номенклатура, поместена в констативно-
съобразителната част на съдебно-химическата експертиза, че в графата
позиция „Смазочни масла; други масла“, в която попада подпозицията, по
която е деклариран продуктът, са налице и други подпозиции – 27101971
„предназначение да претърпят специфична преработка“; 27101975
6
„предназначени да претърпят химическа преработка по начин, различен от
подпозиция 27101971“; следва наименование „Предназначени за други цели“,
след което са налице още подпозиции, между които е и подпозиция 27101985,
включваща „бели масла, течен парафин“, по която е деклариран процесният
продукт. От така изложеното, съдът приема, че в позиция „смазочни масла;
други масла“ са налице две различни групи продукти с общ признак – масла.
Същите обаче ясно са разграничени, като е налице категория „други“, в която
именно попада процесният продукт, включително и по кода, с който е
деклариран. В този смисъл, съставът на съда приема, че за всеки конкретен
продукт следва да бъде изследвано от страна на органа дали попада в
Приложение А от Регламента, както и в коя конкретно точка от същото.
Съгласно определението за „смазочни масла“, включено в Приложение
А, глава 3.4, точка 3.4.20 от Регламент (ЕО) №1099/2008, смазочните масла
представляват въглеводороди, получени от вторични продукти на
дестилацията, използват се главно за намаляване триенето между работни
повърхности. От заключението по изготвената съдебно-химическа експертиза
безспорно се установи, че парафиновият восък, течният парафин за добавки
към гориво и лекият течен парафин за козметика (фарма качество) не са едни и
същи продукти. Лекият течен парафин с код по КН 27101985 няма кристална
структура, той представлява минерално масло и не може да бъде използван за
намаляване триенето между работни повърхности, защото има намалени сили
на триене в материалите. Следователно той не е „смазочно масло“ и не попада
в категория „смазочни масла“, посочени в т. 3.4.20 на приложение А, Глава 3.4
от Регламента.
От изложеното се налага изводът, че „********“ ООД, с управител В. С.
Ц., в качеството му на задължено лице, не е осъществило внос на енергийни
продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на
територията на Република България, съответно дружеството няма качеството
на задължено лице по смисъла на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН вр. § 1, т. 11 от ДР на
ЗЗНН. То няма задължение да създава, съхранява, обновява и възстановява
със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации,
следователно за него не е възникнало задължение по чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН
ежегодно до 1 юли да създава определените му нива на запаси за извънредни
ситуации по видове и количества в съответствие с определеното им ниво по
чл. 12, ал. 1 от ЗЗНН.
Предвид изложеното, съдът приема, че с незипълнението на дадените му
предписания, В. С. Ц., в качеството му на управител на „********“ ООД и на
задължено лице, не е осъществил от обективна страна вмененото му
административно нарушение и неговата административнонаказателна
отговорност е била неправилно ангажирана, поради което обжалваното НП се
явява неправилно, издадено при неправилно приложение на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено в цялост.
При този изход на настоящото производство и на основание чл. 63д, ал.
7
1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото се явява основателно.
В случая жалбоподателят е представляван от адв. С. от САК, на който е
заплатена сумата от 840,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело,
видно от представените договор за правно съдействие и защита, фактура и
преводно нареждане за кредитен превод (л. 173-176). Съдът, като съобрази
действителната правна и фактическа сложност на делото и разпоредбите на
чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира
възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение за
неоснователно. Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски в размер на 840,00 лева следва да бъде изцяло уважено, а това на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение –
оставено без уважение като неоснователно.В полза на жалбоподателя следва
да се присъдят и направените разноски за възнаграждение на вещо лице – в
размер на 1112,00/хиляда сто и дванадесет/лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1265 от 28.03.2023 г.,
издадено от А. Л. А. – вр. и. д. председател на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси”, с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15, вр.
чл. 69, ал. 1, предложение трето, във вр.с чл.56, ал.1, т.9 от Закона за запасите
от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) на В. С. Ц., ЕГН ********** в качеството му
на управител на „********“ ООД, ЕИК ********* е наложена глоба в размер
на 3 000/три хиляди/лева за нарушение по чл.69, ал.1, във връзка с чл.56, ал.1,
т.9 от ЗЗНН.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси” ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Ц., ЕГН ********** сумата в размер на 840,00
/осемстотин и четиридесет/ лева, представляваща заплатени по делото
разноски за адвокатска защита, както и сума в размер на 1 112,00/хиляда сто и
дванадесет/лева, съставляваща направени разноски за възнаграждение на
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
С. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9