Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На тридесети септември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Валентина Батешкова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2435 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Садко
- БМВ“ ЕООД подадена чрез управителя С.А.А., против
НП № **********-12/10.06.2020год. на Директора на РОСВ - Варна, с което на дружеството
е наложено административно наказание имуществена санкция размер на 7000лв. на осн. чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО за нарушаване нормата на чл.
136, ал.2, т.3 вр. чл. 35, ал.1, т.1 от същия закон.
В жалбата въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно като
се визира хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Посочва се още, че наказващият орган не
бил събрал информация колко на брой са били констатираните автомобили за
разглобяване, къде са се намирали автомобилите и разглобените авточасти, дали
са пречели на някого и дали са нарушавали екологичната среда. С оглед
посоченото се моли за отмяна на издаденото НП, евентуално за намаляване на размера
на наложената санкция.
В последното по
делото съдебно заседание процес.представител на въззивното
дружество не се явява, в писмено становище моли съда да отмени или намали
размера на наложената глоба, поради изложените в жалбата аргументи.
Процес. представител
на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата
по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено, като наложената санкция е определена в минимален размер.
Пледира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 19.02.2020 г. в частен имот, находящ се на ул. „Тракия“ № 35, с. Дъбравино, общ. Аврен,
била извършена проверка от
инспектор към ОД на МВР, при която се установило,
че дружеството „Садко – БМВ“
ЕООД извършва дейности по
разглобяване на цели автомобили с цел получаване на части с последващото
им съхранение и/ или продажба.
В момента на проверката,
в имота са били налични около 40 броя
МПС, които са разглобени и множество от получените части
се съхранявали около тях. При проверката са представени договори за покупка на
МПС, но не са представени документи, удостоверяващи произхода на наличните
в имота авточасти.
Констатациите от извършената проверка били отразени в протокол
за полицейска проверка, който бил представен в РИОСВ-Варна с вх. № С-51/А1/27.02.2020 г.,
ведно с Докладна записка с рeг. №
365р-12344/20.02.2020 г. и сведение, снето от управителя
на „С.Б.“ ЕООД.
От приложеното към протокола сведение,
дадено от управителя на дружеството,
се установило, че „С.Б." ЕООД не притежава документи за съхраняваните в имота части, тъй
като същите са получени в резултат
от разглобяването на закупените МПС. Получените авточасти дружеството съхранявало
в имота и използвало при ремонт на други
автомобили.
Въз основа на тези
постъпили в РИОСВ документи св. Т.Д.К. съставила АУАН, като приела, че извършваната дейност по разглобяване е дейност по оползотворяване
обозначена с код R 12, съгласно Приложение № 2 към параграф 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона
за управление на отпадъците (ЗУО) и се класифицира като дейност по
„Третирането на отпадъци“, по смисъла на параграф
1, точка 44 от ДР на ЗУО.
Видно от гореописаното и водените от инспекцията регистри на издадените
документи по реда на глава
пета, раздел I от ЗУО, безспорно се установило, че за
извършваните дейности по разглобяване на автомобили с цел, получаване на части, детайли
и вещества за последващото им съхранение и/или продажба, дружеството „С.Б.“ ЕООД не притежавало необходимия
документ по чл. 35, ал.
1, т. 1 от ЗУО.
На управителя на дружеството била изпратена покана
за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН)
с изх. № С-51/А2/-13.03.2020 г.
Актът е съставен в присъствие на управителя
на дружеството нарушител, връчен му е лично и е подписан от него
на 09.04.2020 г.
В съставения АУАН няма вписани възражения. Писмени възражения не са постъпили и в законоустановения тридневен срок.
След цялостна проверка на събраните
доказателства, и с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства (че управителят признал за дейността, а дружеството било
санкционирано за подобно нарушение за първи път), наказващият орган
приел, че не е налице „маловажност на случая“, по смисъла
на чл. 11 от
ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от
НК и предприел действия по издаване
на наказателно постановление за нарушение на разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т.
3, във връзка с чл. 35, ал.
1, т. 1 от Закона
за управление на отпадъците (Обн. ДВ. бр. 53/2012 г. с изм. и доп.).
Като свидетели в
хода на съдебното следствие са разпитани Т.К.– актосъставител,
която в показанията си пред съда възпроизведе възприятията си от извършената
проверка с нужната конкретика. Посочва, че
нарушението е установено изцяло по документи и докладни записки от полицейските
служители.
Като свидетел
показания е дал и С.Д. – полицейски служител, извършил фактическата проверка на
място в обекта. Същият заявява, че е била извършена съответна проверка в
търговския обект, стопанисван от въззивното дружество
от органите на МВР, съставени били документи по този повод които след това били
изпратени в РИОСВ за вземане на отношение. Сочи, че бил взел писмени обяснения
от присъствали на проверката лица.
Като свидетел в хода
на проверката показания е дал и А.Б.. Последният заявява, че познава управителя
на санкционираното дружество, като посочва, че пред къщата му има две, три
коли, които му били оставени за ремонт, замърсяване около двора му нямало, не е
чул и оплаквания от съседи за вдигане на шум и т.н.
Съдът на
самостоятелно основание кредитира всички писмени доказателства към АНП.
От събраните в хода
на съдебното следствие доказателства съдът кредитира всички гореописани такива,
като по същество представителят на дружеството-жалбоподател в нито един не е
оспорил възприетата от съда фактическа обстановка.
При така направените фактически изводи, съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално
допустима.
При извършена
служебна проверка на представените по делото акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че
същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време
констатира, че в хода на адм.наказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В НП е описано от фактическа страна, че в обекта на въззивника се съхраняват разглобени автомобили.
Посочената дейност АНО възприема като
оползотворяване по смисъла на §1, т.13 от ДР на ДР на ЗУО, която пък дейност
следва да се класифицира като дейност по „третиране на отпадъци“ по смисъла на
параграф 1, т.44 от ДР на ЗУО.
Съгласно
съществуващата легална дефиниция „оползотворяване“ е всяка дейност, която има
като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на
други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна
функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в
производствено предприятие или в икономиката като цяло. В т.44 е посочено, че
„третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане,
включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.
С оглед описаното,
съдът намира, че по делото безспорно се установи, че санкционираното дружество
е разглобявало и е съхранявало разглобени автомобили и части от тях с цел тяхното
последващо съхранение или продажба, или влагането им
в други автомобили без да притежава изискуемия документ по чл. 35, ал.1, т.1
ЗУО – разрешение, издадено по реда на
глава пета, раздел I на ЗУО.
По отношение на
основаното възражение на защитата, свързано с приложимостта на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, съдът намери същото за неоснователно, тъй като нарушението не се
отличава по нищо от останалите подобни на него нарушения, като действително
правилното управление и съхраняване на отпадъците е от първостепенно значение
за околната среда и пряко свързаното с нея човешко здраве, като от показанията
на свидетелите не стана ясно в случая да става въпрос за инцидентна проява, а
нещо повече касае се за системно извършване на конкретната дейност без надлежно
разрешително.
Що се отнася до
приложимата санкция същата е в минималния предвиден от закона размер, който е
императивно определен от законодателя, поради което и съдът няма възможност за
преценка.
С оглед изложеното
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди,като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН дружеството-жалбоподател следва да заплати на наказващия орган разноските
за юрисконсултско възнаграждение, което за проведените
две съдебни заседания, според настоящия състав следва да се определи в размер
на сумата от 100 лева – напълно съответстваща на фактическата и правна сложност.
Воден от горното
Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********-12/10.06.2020год.
на Директора на РОСВ - Варна, с което на дружеството е наложено административно
наказание имуществена санкция размер на 7000лв. на осн.
чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО за нарушаване нормата на чл. 136, ал.2, т.3 вр. чл. 35, ал.1, т.1 от същия закон.
ОСЪЖДА „Садко - БМВ“ ЕООД да заплати
на РОСВ – Варна сумата от сто лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: