МОТИВИ към ПРИСЪДА № 21
от 10.03.2020 г. по НОХД № 178/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу А.А.А. *** за
престъпление по чл.311, ал.1 от
НК, извършено на 29.11.2011 г. в
гр.Кърджали.
Повдигнато е обвинение срещу Ю.Р.Х.
*** за престъпление по чл.316 вр. чл.311, ал.1 от НК, извършено на 18.07.2019 г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимите признават фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу А.А. и Ю.Х. и моли съдът да ги признае
за виновни. Предлага и на двете подсъдими да бъде определено наказание в размер
на по 1 година „лишаване от свобода“, като изпълнението на същото се отложи с
изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимите не оспорва изложената в
обвшнителния акт фактическа обстановка, както и дадената правна квалификация на
деянията. Моли съдът при определяне на наказанието да съобрази чистото съдебно
минало на А. и Х., добрите им характеристични данни и изразеното съжаление.
Настоява за минимално наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“, което да
бъде отложено за срок от 3 години.
Подсъдимата А.А.А. в съдебно заседание се признава за
виновна по повдигнатото обвинение и моли за най-лекото възможно наказание.
Подсъдимата Ю.Р.Х.
в съдебно заседание се признава за виновна по повдигнатото обвинение. Също моли
съда за най-лекото наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по
делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата А.А.А. е родена на *** ***, с българско
гражданство, неомъжена, с висше образование, работи, неосъждана, с ЕГН **********.
Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимата Ю.Р.Х. е родена на *** ***, с българско гражданство, разведена,
с основно образование, работи, неосъждана, с ЕГН **********. Ползва се с добри
характеристични данни по местоживеене.
А.А. по силата на пълномощно от 18.07.2003 г.
управлявала фирма ЕТ „Импулс-60-А.А.“ и като такава стопанисвала и управлявала
заведение за обществено хранене в гр.Кърджали.
Ю.Х. притежавала трудова книжка № ***., издадена от
ЖФБ „Люберецка“. Тя сключила трудов договор на 05.11.2008 г. с ЕТ „Импулс-60-А.А.“
и започнала работа като миячка. Като такава работила в заведението за
обществено хранене в гр.Кърджали и имала отработени 27 дни. На 31.12.2008 г. подсъдимата
Ю.Х. прекратила трудовите си правоотношения с ЕТ „Импулс-60-А.А.“.
На 29.11.2011 г. подсъдимата А.А. попълнила трудова книжка № 6/18.09.1986г. на
името на Ю.Р.Х., като на страници 22 и 23 отбелязала, че подсъдимата Х. е
работила при ЕТ „Импулс-60-А.А.“ за времето от 29.11.2009 г. до 29.11.2011 г. на длъжност „чистачка“. Това
обстоятелство не било вярно, тъй като при последвала проверка от страна на НОИ
било установено, че Ю.Х. не е работила през указания период при ЕТ „Импулс-60-А.А.“.
Липсвал регистриран трудов договор за този период и подсъдимата Х. не
фигурирала в разплащателните ведомости на ЕТ „Импулс-60-А.А.“.
На 18.07.2019 г. подсъдимата Ю.Р.Х. подала заявление
за отпускане на пенсия до директора на ТП на НОИ-Кърджали, чрез свидетелката Е.К.
– специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ в ТП на НОИ-Кърджали. Към
заявлението Ю.Х. приложила трудовата си книжка № 6/18.09.1986г., в която
трудова книжка на стр.22 и 23 било отразено, че същата е работила при ЕТ „Импулс-60-А.А.“
за времето от 29.11.2009 г. до 29.11.2011 г. на длъжност „чистачка“. Това
обстоятелство било невярно, при проверка от страна на НОИ било установено, че подсъдимата
Х. не е работила през указания период при ЕТ „Импулс-60-А.А.“. Липсвал
регистриран трудов договор за този период и Ю.Х. не фигурирала в
разплащателните ведомости на ЕТ „Импулс-60-А.А.“.
Видно от заключението на вещото лице по назначената
комплексна (графическа и техническа) експертиза, ръкописният буквен и цифров
текст на стр.22 и 23 в трудова книжка на Ю.Р.Х. е изпълнен от подсъдимата А.А..
Подписите на стр.22 и 23 в трудова книжка на Ю.Р.Х. също са положени от А.А..
Видно от заключението на вещото лице по назначената
комплексна (графическа и техническа) експертиза, подписите срещу графи „подпис
на заявителя за пенсия“ на стр.2 и 3 в Заявление за отпускане на пенсия и
добавки с вх. № 2113-08-1054/18.07.2019 г. са положени от подсъдимата Ю.Х..
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по
несъмнен и категоричен начин от показанията
на разпитаните на досъдебното производство свидетели К.Н., Е.К. и Б.Б.;
Протокол № 159 от 30.10.2019 г. по извършена на досъдебното производство комплексна (графическа и техническа) експертиза; Констативен протокол от 15.08.2019 г.
на контролен орган на ТП на НОИ; Пълномощно от 18.07.2003 г.; Заявление за отпускане на пенсия и добавка обр.УП-1 с
вх.№ 2113-08-1054 от 18.07.2019 г.; Трудова книжка № ***. на Ю.Р.Х.;
Справки за съдимост на подсъдимите; Характеристични справки на
подсъдимите; Декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимите, както и другите писмени доказателства, приети в хода на досъдебното и съдебно производство. Установените
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанията на подсъдимите в съдебно
заседание, одобрени от
съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимата А.А.А.
е осъществила
от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.311, ал.1 от НК, тъй като на 29.11.2011 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице –
представляваща ЕТ „Импулс-60-А.А.“ гр.Кърджали въз основа на пълномощно от
18.07.2003 г., в кръга на службата си, съставила официален документ – трудова
книжка № ***. на името на Ю.Р.Х. с ЕГН ********** ***, в който на страници 22 и
23 удостоверила неверни обстоятелства, че Ю.Х. е работила при ЕТ „Импулс-60-А.А.“
гр.Кърджали в периода от 29.11.2009 г. до 29.11.2011 г. на длъжност „чистачка“,
с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства. Подсъдимата към 29.11.2011 г. е била
длъжностно лице към ЕТ „Импулс-60-А.А.“ гр.Кърджали и е
изготвила инкриминирания документ в изпълнение на служебните си задължения. Не
е спорно също, че процесната трудова книжка е официален документ съгласно
чл.93, т.5 от НК, за чиято форма и ред за съставяне съществува изрична
нормативна уредба в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. На следващо
място, документът е с невярно съдържание, тъй като отразените в
него на стр.22 и 23 обстоятелства не отговарят на действителността. Видно от
доказателствата по делото, за времето от 29.11.2009 г. до 29.11.2011 г. Ю.Х. не е работила при ЕТ „Импулс-60-А.А.“. За същата
липсвал регистриран трудов договор за посочения период, тя не фигурирала и в
разплащателните ведомости на еднолчния търговец. От субективна страна
престъплението чл.311, ал.1 от НК е извършено от дееца при пряк умисъл. При съставянето на документа
А. е била наясно, че внася в него неверни обстоятелства, тъй като е знаела, че Ю.Х.
в действителност не е работила за ЕТ „Импулс-60-А.А.“. Тя е съзнавала, че
извършва като длъжностно лице и в кръга на службата си невярното документиране
с цел документа да се ползва като доказателство за отразените в него неверни
обстоятелства от лицето, на чието име е бил издаден.
Подсъдимата
Ю.Р.Х.
е осъществила състав на престъпление по чл.316 вр. чл.311, ал.1 от НК, тъй като
на 18.07.2019 г. в гр.Кърджали пред длъжностно
лице – Е.К. – специалист при ТП на НОИ-Кърджали, съзнателно се ползвала от
официален документ с невярно съдържание – трудова книжка № ***. на името
на Ю.Р.Х. с ЕГН ********** ***, в който на страници 22 и 23 било удостоверено
невярно обстоятелство, че Ю.Х. е работила при ЕТ „Импулс-60-А.А.“ гр.Кърджали в
периода от 29.11.2009 г. до 29.11.2011 г. на длъжност „чистачка“,
като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Не е спорно, че процесната трудова книжка е официален документ съгласно
чл.93, т.5 от НК, за чиято форма и ред за съставяне съществува изрична
нормативна уредба в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. На следващо
място, документът е с невярно съдържание, тъй като отразените в
него на стр.22 и 23 обстоятелства не отговарят на действителността. Видно от
доказателствата по делото, за времето от 29.11.2009 г. до 29.11.2011 г. Ю.Х. не е работила при ЕТ „Импулс-60-А.А.“. За същата
липсвал регистриран трудов договор за посочения период, тя не фигурирала и в
разплащателните ведомости на еднолчния търговец. Подсъдимата Х. е осъществила
изпълнителното деяние по чл.316 от НК, като е използвала официалния документ с
невярно съдържание – представила го лично в ТП на НОИ-Кърджали при подаване на
заявление за отпускане на пенсия. От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала неговия
общественоопасен характер, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването
им. Тя е
използвала
документа
съзнателно и знаейки, че е с невярно съдържание, тъй като е била наясно, че отразените в него на стр.22 и 23 обстоятелства не отговарят на
действителността.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимата А.А.А., съдът
се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието,
съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както и
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция отчете
степента на обществена опасност на деянието – типична за съответното
престъпление; подбудите за извършване на деянието – незачитането на нормативно
установените правила за съставяне и ползване на официални документи; степента
на обществена опасност на дееца – ниска, предвид липсата на предходни
осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства – необремененото съдебно
минало на подсъдимата, положителните характеристични данни, направеното още на
досъдебното производство самопризнание /извън одобреното от съда в рамките на
съкратеното съдебно следствие/ и изминалия дълъг период от датата на деянието; липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая съдът прие, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства,
които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Затова на подсъдимата
бе определено наказание ориентирано към
минималния размер, а именно 6
месеца
„лишаване от свобода”. Така и след редукцията от 1/3, съдът наложи на дееца
наказание от 4 месеца „лишаване от свобода”. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, А.А.
към датата на деянието не е осъждана, а срокът на наложеното й наказание
„лишаване от свобода” е под три години. Същевременно съдът счете, че за
постигане целите по чл.36 от НК и по-специално за поправянето на подсъдимата не
е наложително същата да изтърпи реално наказанието и да бъде изолирана от
обществото, поради което отложи същото с изпитателен срок от 3 години на
основание чл.66, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимата Ю.Р.Х., съдът се ръководи от разпоредбата на
чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона
наказание за престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2
от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия,
при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при
условията на чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция отчете степента на обществена опасност на деянието –
типична за съответното престъпление; подбудите за извършване на деянието –
незачитането на нормативно установените правила за съставяне и ползване на
официални документи; степента на обществена опасност на дееца – ниска, предвид
липсата на предходни осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства –
необремененото съдебно минало на подсъдимата, положителните характеристични
данни и направеното още на досъдебното производство самопризнание /извън
одобреното от съда в рамките на съкратеното съдебно следствие/; липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства. В случая съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията
на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират
прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Затова на подсъдимата бе определено наказание ориентирано към минималния размер, а именно 9 месеца „лишаване от свобода”.
Така и след редукцията от 1/3, съдът наложи на дееца наказание от 6 месеца
„лишаване от свобода”. Налице са
формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, Ю.Х. към датата на деянието не е осъждана, а срокът на
наложеното й наказание „лишаване от свобода” е под три години. Същевременно
съдът счете, че за постигане целите по чл.36 от НК и по-специално за поправянето
на подсъдимата не е наложително същата да изтърпи реално наказанието и да бъде
изолирана от обществото, поради което отложи същото с изпитателен срок от 3
години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Съдът постанови на основание чл.112, ал.4 от НПК след
влизане на присъдата в сила веществените доказателства - Заявление за отпускане
на пенсия и добавка обр.УП-1 с вх.№ 2113-08-1054 от 18.07.2019 г. и трудова книжка № ***. на Ю.Р.Х. с ЕГН **********, да се върнат в
ТП на НОИ-Кърджали.
С оглед постановената
осъдителна присъда и признаването на подсъдимите за виновни, съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК ги осъди заплатят направените по делото разноски, както
следва: подсъдимата А.А. следва да заплати сумата от 95 лв., представляваща
половината от разноските на досъдебното производство, по сметка на ОД
МВР-Кърджали; подсъдимата Ю.Х. следва да заплати също сумата от 95 лв., представляваща
половината от разноските на досъдебното производство, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: