Р Е Ш Е Н И Е
№
438/5.6.2014г.
гр.
Шумен
Шуменски
районен съд, в публично заседание на двадесет и втори май , през
две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
Съдия:
Зара Иванова
при
секретаря: А.П. , като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело №3166 по описа за 2013г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание
чл. 143 ал.2 от и чл.149 от СК
Депозирана е
искова молба от П.Г.П. ***5, ЕГН: **********, действаща като майка и законен
представител на малолетния И. С.
И., ЕГН: ********** срещу С.И.С., ЕГН: ********** *** , в която
посочва , че с
ответника живеели на съпружески начала
от м. ХІ. 2007 г. в гр. Шумен и се разделили
на 01.10.2013 г. Имат родено дете
И. С. И. , към
настоящият момент малолетно . При съвместното им съжителство и двамата се
грижили за него , но след раздялата им, бащата на детето и
ответник по настоящото дело не е изпращал средства за издръжка, макар че същият
работи като шофьор на камион с международни превози на товари и месечните му
доходи са сравнително добри,
предполага около 1000 лв. месечно. Тя
също работи и получава около 340 лв.
месечно . Детето посещава детска градина
и там заплаща по 45 лева месечно. И двамата родители не плащат наем, тъй като тя с детето живее в жилището на майка и , а
ответника в собствено жилище, нямат и
други деца, за които да се грижат и да плащат издръжка , ето защо счита , че ответникът може да
заплаща месечна издръжка от 110 лева , която претендира , считано от 01.10.2013
г. до настъпване на законните причини за изменението или прекратяването й, с
всички законни последици от това за всяка забавена вноска и направени разходи
по делото.
В открито
съдебно заседание поддържа исковата молба касателно началният момент на
присъждане на издръжката , като заявява , че приема предложеният от ответника
размер от 90 лева месечно .
Ответникът
представя писмено становище след срока за отговор , възразява относно размера и
началният момент на търсената издръжка .
Заявява , че е в състояние да заплаща 90 лева месечно , както и , че в периода
преди подаване на исковата молба , ежемесечно детето около две седмици е
отглеждано изцяло от него , поради което счита , че по този начин за него е
отпаднало задължението да дава издръжка . Твърди , че изплаща изтеглен по време на съвместното
съжителство на страните кредит .
След като се
запозна със събраните по делото доказателства и ги прецени по отделно и в
съвкупност, съдът възприе следното: От Удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане №*** на Община
Шумен се доказва , че страните са родители на малолетното дете И. С. И., ЕГН: **********. По делото не е спорно , че считано от
м.октомври 2013г. родителите живеят отделно , като детето живее при майката . Ответникът
твърди , че от момента на фактическата раздяла , всеки месец , около две седмици детето е било
при него , като в този период той е осигурявал храна и е задоволявал всички други битови нужди .
Това обстоятелство не се оспорва от ищцата . От ищцата е представено Удостоверение
изх.№***. , издадено от “Херти” АД , според което месечният и доход е около 350
лева . Тя твърди , че ответникът реализира месечен доход от около 1 000
лева . Това твърдение е недоказано , ответникът не е представил доказателство
за доходите си , но т.к. е в
трудоспособна възраст и не са налице доказателства , че е препятстван да полага
труд , приема , че е в състояние да реализира месечен доход около и малко над
минималната за страната работна заплата или около 400 лева . И двамата родители
заявяват , че ежемесечно погасяват задължение за връщане на потребителски
кредити . От представените от тях доказателства , тези твърдения се доказват ,
но по делото не установено , че банковите кредити са използвани за нуждите на
семейството им , ето защо вноските не следва да се приспадат от месечния им
доход . Не са въведени твърдения ,
съответно не са събрани доказателства , че ответникът има други алиментни
задължения .
Съобразно
изложеното , а именно обстоятелството , че
ответникът не е давал средства за
издръжката на сина си , което е негово задължение съобразно чл.143 ал.2 от СК съдът намира ,
че претенциите, за минало и бъдеще време се явяват основателни по същество .
При
определяне на размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на
детето и възможностите на
родителите . Реализираните от родителите доходи съдът е обсъдил по-горе ,
детето е на 5 години , посещава “детска градина” , където ежемесечно се заплаща
такса , има нужда от обичайните за дете на тази възраст средства за храна ,
облекло , отопление , при заболяване –лекарства и др.
В резултат на
посочените обстоятелства обуславящи нуждата и конкретния размер на средствата
за издръжка и съвкупната им преценка , съдът намира , че общият и размер следва
да е 160 лева , от които 90 лева да се заплащат от бащата , а 70 лева от майката , която полага непосредствени
грижи за детето . Определената сума от 90 лева , която е необходима ответникът да
заплаща като издръжка , за периода от 01.10.2013г. до датата на подаване на исковата молба -04.11.2013г.
следва да се редуцира на 50 лева , защото през този период , съобразно твърдението му , което се
признава от ищцата , всеки месец детето
около две седмици е отглеждано от него , при което той е осигурявал средствата
за издръжката му .
Обобщавайки
горното , съдът приема , че претенцията по чл.149 от СК т.е. издръжка за минало време е основателна до
размера на 50 лева , а искът по чл. 143
ал.2 от СК , за издръжка
считано от 04.11.2013г. е основателна до размера от 90 лева .
За разликата
от 50 лева за претенцията по и
чл.149 от СК , съответно от 90
лева за иска по чл. 143 ал.2 от СК, до пълния предявен размер от
140 лева се явяват неоснователни , което налага отхвърлянето им .
На
основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответникът дължи по сметка на ШРС държавна такса
върху присъдения размер на издръжката за минало и бъдеще време в размер на 154,60 лева .
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН: ********** *** да заплати
на малолетното си дете И. С. И., ЕГН: **********
чрез неговата майка и законен представител П.Г.П. ***, ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 50 (петдесет) лева , за
периода от 01.10.2013г. до датата на подаване
на исковата молба - 04.11.2013г. , ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.149
от СК , за разликата от 50 лева , до пълния предявен размер от 110 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН: ********** , да заплаща на малолетното си дете И. С.
И., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен
представител П.Г.П. , ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 90 ( деветдесет) лева , считано от датата на подаване на исковата
молба - 04.11.2013г. , до настъпване на причини за нейното изменение
или прекратяване , ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца,
за който се дължи.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 143 ал.2 от СК , за разликата от 90 лева , до пълния предявен размер от 110 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
На основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на
предварително изпълнение.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН: ********** , да заплати по сметка на ШРС сумата
от 154,60 ( сто петдесет
и четири лева и шестдесет ст. ) лв. - държавна такса върху уважения размер на
издръжката за минало и бъдеще време .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 05.06.2014г.
СЪДИЯ: